Липсата на консенсус относно кандидатурите на България и Румъния за

Липсата на консенсус по отношение на кандидатурите на България и Румъния за Шенген разочарова някои европейски водачи. " Днес е ден на отчаяние ", посочи еврокомисарката по вътрешните въпроси Илва Йохансон, акцентирайки, че България и Румъния извършват всички условия за влизане в Шенген. Германската външна министърка Аналена Бербок също дефинира вчерашния ден като печален за Европа.     Така Financial Times отразява решението от през вчерашния ден Хърватия да се причисли към Шенгенската зона, до момента в който на кандидатурите на България и Румъния бе наложено несъгласие. Темата е измежду водещите заглавия в европейските и международни организации и медии.     Австрия съобщи, че желае първо промяна на разпоредбите в Шенген, с цел да се ръководи по-добре противозаконната миграция. Виена споделя, че тази година в страната са пристигнали към 100 000 претенденти за леговище през други Шенгенски страни или еврочленки. Австрия е подготвена да дискутира разширението на Шенген идната година, декларира източник на FT, осведомен с хода на полемиките. " Австрия не сподели " Не ", само че сподели: " Не в този момент " Това е огромна разлика. Подходът не е против Румъния и България. Системата явно не работи ", споделя източникът на изданието.    FT добавя, че блокът е отхвърлил предлагането на Нидерландия да одобри Румъния в Шенген, само че не и България, тъй като това би направило незадоволително добре следената граница сред двете страни външна граница на Шенгенската зона. И до момента в който хърватските представители се радват, че участието в Шенген, а и в Еврозоната на страната им ще притегли туристи, то представителите на Румъния и България обявиха, че ще продължат да се стремят към участие в Шенген, показва изданието.   Австрия посочи въпроса за миграцията, до момента в който Нидерландия и този за корупцията, отбелязва Reuters във връзка причините на Нидерландия да наложи несъгласие единствено на България.    Може да се каже, че 2022 година е благословена от Бога година за Хърватия, която е член на Европейски Съюз едвам от 2013 година, написа френският Le Figaro. Сега тя освен ще стане част от Шенген, само че се причислява от Нова година и към Еврозоната. Това ще бъде манна небесна за страната и Загреб може да се надява да подтиква туристическия си бранш.   Предложението за присъединение на България и Румъния беше отхвърлено, като това се случва за повторно, след отхвърлянето през 2011 година Шенгенските страни би трябвало да бъдат в положение да правят непоколебим надзор на външните граници на това пространство и да се ангажират да сътрудничат с другите страни членки, с цел да се борят против тероризма и проведената престъпност, напомня френското издание, представено от Българска телеграфна агенция. Виена счита, че нито България, нито Румъния са подготвени, а Нидерландия както и през 2011 година се опълчи на влизането на България, изразявайки безпокойствие от равнището на корупция в страната, показва Le Figaro.   Осем правозащитни организации, измежду които Human Rights Watch и Amnesty International разкритикуваха зелената светлина за Шенген, дадена на Хърватия, обвинявайки страната, че отхвърля постоянно на бежанци, на претенденти за леговище и на мигранти достъп до своята територия и право на леговище и че прави групови експулсирания, включително и изтласкване на мигранти със мощ, показва AFP.   От началото на август до края на ноември общо 1395 души са подали сигнал, че са били нелегално отблъснати от Хърватия към Босна и Херцеговина, съгласно данни на Датския съвет за бежанците. А в отчет, оповестен през вчерашния ден от организацията " Мрежа за мониторинг на насилието по границите ", се обобщават над 1600 свидетелски описа, касаещи общо близо 25 000 души, които са били бити, унижавани, арестувани на случаен принцип и отблъсквани нелегално в 15 страни от Европейски Съюз и Западните Балкани, като измежду тези страни са Хърватия, Унгария, Италия и Гърция.  Associated Press напомня по отношение на България, че нидерландският министър председател Марк Рюте е породил предходната седмица яд с изказвания, че български гранични служители на реда са приемали подкупи в брой. В отговор българският президент Радев написа във Фейсбук, че трима гранични служители на реда са убити в последните месеци, до момента в който са защитавали външните граници на блока.    Агенцията напомня и думите на канцлера на Германия Олаф Шолц, че страната му има ясна позиция по въпроса с разширението на Шенген. " Ние желаеме Хърватия, България и Румъния да бъдат напълно част от Шенгенската зона и ще продължим да работим за това. Аз съм убеден, че ние ще успеем най-после. "   Европейска комисия поддържаше присъединението и на трите балкански страни в Шенген, написа италианското издание La Repubblica. " Хърватия, Румъния и България направиха повече, в сравнение с поискахме от тях да създадат ", съобщи заместник-председателят на Европейска комисия Маргаритис Схинас. " По-силни сме, а не по-слаби с разширението на Шенгенската зона, което значи, че ще имаме по-добър, а не по-лош надзор ", добави той, визирайки граничните инспекции. Подобно мнение изрази и френският вътрешен министър Жералд Дарманен. " Ако желаеме да ограничим миграционния път през Балканите, по който се следи наклонност за повишаване на потоците, би трябвало да бъдем в положение да разтеглим Шенгенската зона, с цел да направляваме границите със страните, които не са част от нея и които би трябвало да бъдат по-добре следени ", сподели той, представен от La Repubblica.