Институт за пазарна икономика: Решението на КЗК за ЧЕЗ съдържа откровени противоречия и неточности
/КРООС/ • Спряната продажба на енергодружеството се дължи на неверни калкулации на регулатора
Анализ на Института за пазарна стопанска система дефинира като „ съдържащо откровени несъгласия и грешки “ решението на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ да спре договорката по продажбата на „ ЧЕЗ България “. Според специалистът Калоян Стайков то най-вероятно се дължи на механически неточности, довели до погрешни калкулации и изказвания за монопол. На същото мнение са и други енергийни специалисти и адвокати, които чакат решението на Комисия за защита на конкуренцията да падне във Върховния административен съд.
Вчера Светлин Адриянов - правист с над 20-годишен опит в областта на конкурентното право, съобщи пред „ Блумбърг тв “, че „ фактологията, която се изнася в първите 20 страници на решението на Комисия за защита на конкуренцията, по никакъв начин не води до извода, че с тази договорка се открива господстващо състояние. “ Адриянов уточни, че има опция за обжалване на решението от страна на ЧЕЗ и " Инерком " пред Върховния административен съд. „ До огромна степен тази преценка е икономическа. Съдът не разполага с инструментариум да направи оценката. Дори чисто фактологическото разминаване може да се трансформира в добър аргумент решението на Комисия за защита на конкуренцията да бъде анулирано “, заключи юристът.
А фактологическите разминавания в решението на Комисия за защита на конкуренцията, с което спря продажбата на ЧЕЗ, бяха видяни първо от специалистите на Института за пазарна стопанска система /ИПИ/. Ето какво се показва в техния разбор:
1. Комисията не прави разлика сред мерни единици и твърди, че размерът на контролирания пазар през 2017 година е 13 865 МВтч, до момента в който вярно е отчела, че размерът на свободния пазар през същата година е 17 155 342 МВтч. Именно въз основата на това неверно пресмятане Комисия за защита на конкуренцията изкарва монополист на пазара сдружение с 0,01% дял от общото произвеждане на електрическа енергия за страната. В същото време, съгласно " Методика за установяване ситуацията на предприятията на съответния пазар Комисията е приела, че [за притеснителен] общ пазарен дял на сдружения – участници в концентрацията би могъл да бъде този, който надвишава 40%, защото в този случай това може да докара до определяне или усилване на господстващо състояние, вследствие на което да се сътвори опция за възпрепятстване или нарушение на конкуренцията ".
2. В свое решение от 2005 година Комисия за защита на конкуренцията приема, че производството на електрическа сила може да бъде сегментирано според от потребления енергоносител, само че в последващо решение от 2011 година приема че не може да има сегментиране, защото тази разлика се регистрира от регулатора при установяване на контролираните цени, а на свободния пазар всички производители са равностойни участници. Въпреки това в актуалното решение комисията взема решение да сегментира пазара на произвеждане на електрическа сила, а точно от фотоволтаични централи, без значение от горните причини. Това е необичайно, защото тази ел. сила се изкупува или по контролирани цени от НЕК, или по свободно контрактувани цени на пазара ден напред или на пазара на балансираща сила, където тя се конкурира с всички останали участници. С други думи не съществува обособен пазар за ел. сила от фотоволтаични централи.
3. Заличаването на обществено налична информация и третирането ѝ като комерсиална загадка в решението на Комисия за защита на конкуренцията. Според специалистите от ИПИ, данните за конфигурираната мощ, производството на ел. сила, чистите характерни часове, за които ел. силата се изкупува по преференциални цени, продължителността на дълготрайните контракти и крайната им дата за всички търговски сдружения е обществена информация и е налична на уеб страницата на Агенцията за стабилно енергийно развиване.
В решението на Комисия за защита на конкуренцията са оповестени и мненията на ЕСО и три конкурентни компании, които, въз основата на действителните числа и правилни калкулации, изрично декларират, че договорката сред ЧЕЗ и „ Инерком “ няма да сътвори условия за централизация на пазара. Въпреки техните мнения обаче, Комисия за защита на конкуренцията излиза с противоположното решение.
Експертите от ИПИ демонстрират с данни и таблици, че мъчно може да се твърди, че след придобиване на активите на ЧЕЗ новото сдружение ще усили каузи на произвеждане на ел. сила от фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ), защото той е пренебрежимо дребен – едвам 2,5%.
Ситуацията във връзка с производството на ел. сила от новата група също е пренебрежимо малко на фона на производството на ел. сила от ФЕЦ, както и на фона на общото произвеждане и ползване в страната. Ако с 26 МВтп конфигурирана мощ, които генерират 2,8% от производството на ФЕЦ в страната, и към 0,1% надлежно от общото произвеждане и ползване, новата група може да окаже въздействие върху пазара, то не е ясно по какъв начин Комисия за защита на конкуренцията към момента не се е самосезирала за АЕЦ „ Козлодуй” с 2000 МВт конфигурирана мощ, която образува над 36% от общото произвеждане, пита риторично специалистът Калоян Стайков от ИПИ.
Анализ на Института за пазарна стопанска система дефинира като „ съдържащо откровени несъгласия и грешки “ решението на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ да спре договорката по продажбата на „ ЧЕЗ България “. Според специалистът Калоян Стайков то най-вероятно се дължи на механически неточности, довели до погрешни калкулации и изказвания за монопол. На същото мнение са и други енергийни специалисти и адвокати, които чакат решението на Комисия за защита на конкуренцията да падне във Върховния административен съд.
Вчера Светлин Адриянов - правист с над 20-годишен опит в областта на конкурентното право, съобщи пред „ Блумбърг тв “, че „ фактологията, която се изнася в първите 20 страници на решението на Комисия за защита на конкуренцията, по никакъв начин не води до извода, че с тази договорка се открива господстващо състояние. “ Адриянов уточни, че има опция за обжалване на решението от страна на ЧЕЗ и " Инерком " пред Върховния административен съд. „ До огромна степен тази преценка е икономическа. Съдът не разполага с инструментариум да направи оценката. Дори чисто фактологическото разминаване може да се трансформира в добър аргумент решението на Комисия за защита на конкуренцията да бъде анулирано “, заключи юристът.
А фактологическите разминавания в решението на Комисия за защита на конкуренцията, с което спря продажбата на ЧЕЗ, бяха видяни първо от специалистите на Института за пазарна стопанска система /ИПИ/. Ето какво се показва в техния разбор:
1. Комисията не прави разлика сред мерни единици и твърди, че размерът на контролирания пазар през 2017 година е 13 865 МВтч, до момента в който вярно е отчела, че размерът на свободния пазар през същата година е 17 155 342 МВтч. Именно въз основата на това неверно пресмятане Комисия за защита на конкуренцията изкарва монополист на пазара сдружение с 0,01% дял от общото произвеждане на електрическа енергия за страната. В същото време, съгласно " Методика за установяване ситуацията на предприятията на съответния пазар Комисията е приела, че [за притеснителен] общ пазарен дял на сдружения – участници в концентрацията би могъл да бъде този, който надвишава 40%, защото в този случай това може да докара до определяне или усилване на господстващо състояние, вследствие на което да се сътвори опция за възпрепятстване или нарушение на конкуренцията ".
2. В свое решение от 2005 година Комисия за защита на конкуренцията приема, че производството на електрическа сила може да бъде сегментирано според от потребления енергоносител, само че в последващо решение от 2011 година приема че не може да има сегментиране, защото тази разлика се регистрира от регулатора при установяване на контролираните цени, а на свободния пазар всички производители са равностойни участници. Въпреки това в актуалното решение комисията взема решение да сегментира пазара на произвеждане на електрическа сила, а точно от фотоволтаични централи, без значение от горните причини. Това е необичайно, защото тази ел. сила се изкупува или по контролирани цени от НЕК, или по свободно контрактувани цени на пазара ден напред или на пазара на балансираща сила, където тя се конкурира с всички останали участници. С други думи не съществува обособен пазар за ел. сила от фотоволтаични централи.
3. Заличаването на обществено налична информация и третирането ѝ като комерсиална загадка в решението на Комисия за защита на конкуренцията. Според специалистите от ИПИ, данните за конфигурираната мощ, производството на ел. сила, чистите характерни часове, за които ел. силата се изкупува по преференциални цени, продължителността на дълготрайните контракти и крайната им дата за всички търговски сдружения е обществена информация и е налична на уеб страницата на Агенцията за стабилно енергийно развиване.
В решението на Комисия за защита на конкуренцията са оповестени и мненията на ЕСО и три конкурентни компании, които, въз основата на действителните числа и правилни калкулации, изрично декларират, че договорката сред ЧЕЗ и „ Инерком “ няма да сътвори условия за централизация на пазара. Въпреки техните мнения обаче, Комисия за защита на конкуренцията излиза с противоположното решение.
Експертите от ИПИ демонстрират с данни и таблици, че мъчно може да се твърди, че след придобиване на активите на ЧЕЗ новото сдружение ще усили каузи на произвеждане на ел. сила от фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ), защото той е пренебрежимо дребен – едвам 2,5%.
Ситуацията във връзка с производството на ел. сила от новата група също е пренебрежимо малко на фона на производството на ел. сила от ФЕЦ, както и на фона на общото произвеждане и ползване в страната. Ако с 26 МВтп конфигурирана мощ, които генерират 2,8% от производството на ФЕЦ в страната, и към 0,1% надлежно от общото произвеждане и ползване, новата група може да окаже въздействие върху пазара, то не е ясно по какъв начин Комисия за защита на конкуренцията към момента не се е самосезирала за АЕЦ „ Козлодуй” с 2000 МВт конфигурирана мощ, която образува над 36% от общото произвеждане, пита риторично специалистът Калоян Стайков от ИПИ.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ