Управлява ли Фейсбук чудовището, което създаде - Медии
Кой и по какъв начин модерира наличието във Facebook? По какви правила се блокират консуматори и се трият постове? И изобщо съумява ли компанията Мета да ръководи чудовището, която сама сътвори? Тези въпроси задават милиони консуматори по света, а отговорите остават незадоволителни.
Публикация на американското издание The Wire хвърля взор върху един едва прочут фактор в модерацията на обществената мрежа - така наречен Надзорен съвет (Facebook Oversight Board). Неговата съществена задача е да работи за бистрота и ясни правила в интерес на потребителите. Макар и финансиран от Facebook, съветът (или бордът) е външен орган, който гледа проблемни казуси и ги предлага на вниманието на компанията притежател " Мета ". Тя, от своя страна, може да ги вземе поради или не, и надлежно да промени политиките си.
Главният изпълнителен шеф на Meta (тогава Facebook) Марк Зукърбърг утвърждава основаването на съвета през ноември 2018 година, малко след среща с професора от Харвардското юридическо учебно заведение Ноа Фелдман, който предлага основаването на квазисъдебна власт във Facebook. Първоначално Зукърбърг го разказва като самобитен " Върховен съд ", поради ролята му в уреждането на разногласия, договарянията и медиацията, в това число пълномощието да анулира решения на компанията. През май 2020 година бяха оповестени 20-те учредители на съвета. В него влизат някогашни политически водачи, Нобелов лауреат, носители на " Пулицър ", академични преподаватели, юристи и други Бордът публично стартира работа на 22 октомври 2020 година и издаде първите си пет решения на 28 януари 2021 година, като четири от тях отмениха дейностите на Фейсбук във връзка с обжалваните въпроси. Бордът беше обект на обилни медийни спекулации, изключително след решението на обществената мрежа да свали постове на Доналд Тръмп за нападението над Капитолия в Съединени американски щати през 2021 година
Успехите на борда до момента са променливи, установи The Wire и споделя някои показателни случаи.
Случаят Тръмп
Eдин от първите огромни проби за борда идва малко след създаването му - с нахлуването в Капитолия на 6 януари 2021 година, когато президентът Доналд Тръмп " благославя " стачкуващите в профилите си във Facebook и Инстаграм. Постовете бързо са свалени по решение на компанията, като по едно и също време с това тя се обръща към борда за мнение.
" Беше доста, доста просто решение. Само си представете да не се бяхме обърнали към тях. Хората щяха да кажат: " Създадохте Надзорен съвет, а даже не споделяте с тях тази алтернатива - какво да вършиме с някогашния президент на най-мощната народна власт в света ", коментира Ник Клег, тогава вицепрезидент на Facebook и някогашен вицепремиер на Англия.
За борда обаче решението е рисковано - от една страна, тръмпистите упрекват обществената мрежа в цензура. Анти-тръмпистите пък са недоволни, че не е заложена непрекъсната възбрана на сметките на Доналд Тръмп. И че няма изясненост докога ще важи възбраната. Становището излиза след месеци - и поддържа решението на Facebook да смъкна постовете. Но по едно и също време с това бордът упорства компанията да дефинира по-ясни условия за политиките си, а не да взема решения " на парче " и " в придвижване ".
Без ясно стандарти за блокиране, компанията подвежда публиката, показва The Wire. " Facebook избяга от отговорност ", разяснява по този мотив съпредседателят на борда Хеле Торнинг-Шмит, бивш министър председател на Дания.
В по-нататъшната си работа бордът постоянно акцентира върху неналичието на прозрачност в разпоредбите. Затова се концентрира в асортимент на проблеми, които имат резултат върху огромни групи хора. " Цялата игра е в подбора на въпросите ", споделя Никълъс Сюзор, професор по право от Австралия и член на Надзорния съвет. За тази селекция бордът разполага с комитет и личен състав, който преглежда хиляди сигнали и сортира най-значимите.
Случаят Йоджалан
Така през април 2021 година комитетът се стопира на случая с Абдула Йоджалан, един от създателите на Кюрдската работническа партия (ПКК), която Фейсбук дефинира като " рискова организация ". Йоджалан е изпратен в турски затворнически остров в цялостна изолираност. Няколко месеца преди този момент американски консуматор задава в Инстаграм (също благосъстоятелност на " Мета " ) въпроса " Готови ли сте за този диалог? ". Постът подканя хората да разясняват изискванията за пандизчиите там и е съпроводен от фотография на Йоджалан. Социалната мрежа отстранява обявата, тъй като не разрешава поддръжката за хора от рискови организации. Този пост обаче не е подобен, написа The Wire. Според члена на борда Джули Оуоно, изпълнителен шеф на " Интернет без граници ", по този начин излиза, че има организация, за която не може да се приказва. Тя подлага на критика Facebook, че прилага произволни решения.
Когато екипът на Мета стартира да изследва случая, търси информация и в частните бази данни на Facebook, разкрива The Wire. Запазени там файлове изваждат нескрито един неуместен подробност: публикации за изпращането на Йоджалан в пандиза е имало и преди този момент. Компанията даже въвела специфична политика, която разрешава постове от консуматори, застъпващи се за хуманно отношение, само че самите те не са поддръжници на ПКК. Тази директива от 2017 година в никакъв случай не била обявена обществено. Очевидно е била забравена и вътре в компанията, защото по-късно рутинно са сваляни постове за изискванията, в които лежи Абдула Йоджалан. Така Facebook нарушава личните си правила. " Когато научих за това несъгласие, си споделих, че таман по тази причина съм в борда ", споделя Джули Оуоно.
Цитирайки тези рецензии на борда, " Мета " разгласи през лятото, че основава група за обслужване на потребителски сигнали, която ще коментира за какво са свалени и блокирани постове.
Според Джамал Грийн, член на Надзорния съвет, в този момент " Мета " работи по-прозрачно във връзка с политиката за наличието.
Ник Клег приказва със суперлативи за този напредък, само че членовете на борда към момента разясняват внимателно триумфите му. Според Сюзан Носел, която с изключение на член на борда е и изпълнителен шеф на PEN America, съветът таман стартира същинската си работа.
Здравна акция или голи фотоси
Друг знаков случай осветлява сериозния проблем с логаритмите. През януари 2021 година Инстаграм потребителка от Бразилия пуска в профила си фотография на гърдите си след операция от рак на гърдата - с концепцията да стартира осведомителна акция за дамите с тази диагноза. Алгоритъмът на обществената мрежа обаче е квалифициран да трие фотоси с голи гърди и постът е свален. Случаят стига до борда и Facebook се съгласява да прегледа ръчно обявата. Голота за здравно-информационна акция не опонира на разпоредбите на Инстаграм и постът е възобновен. Компанията споделя да борда да затвори случая. Членовете обаче отхвърлят. Посланието им е, че въпреки да преглеждат съответни проблеми, истинската им задача е политиката за разпоредбите - т.е. смяната на на " Мета ". В претекстовете си те пишат, че постът вярно е бил възобновен, само че и че на пръв поглед банален и елементарно изправим проблем разкрива по-голям проблем: компанията разчита прекалено много на логаритмите. В случая те не са отчели португалската дума за " рак на гърдата ". Така премахването на поста повдига опасения за нарушение на човешки права. Препоръката е всякога, когато консуматор изпрати тъжба против решение на изкуствения разсъдък, случаят да бъде прегледан от чиновник модератор. Компанията обаче не взема поради рекомендацията. И до през днешния ден потребителите на Файсбук и Инстаграм нямат гаранция, че когато бот блокира техни постове, въпросът ще бъде прегледан от човек. Бордът счита, че обществените платформи би трябвало да третират потребителите си като човешки същества, тъй като залогът са човешките права.
Бордът е огромната опция за " Facebook " да промени метода, по който " Голиатът на интернет " се отнася към правото на независимост на словото на милиарди консуматори. Начинът, по който обществените мрежи се модерират, може да наподобява случаен и в техен интерес, разяснява обявата. Несъвършените логаритми и армиите от незадоволително подготвени, преуморени модератори от време на време вземат решения, изменящи животи. Хората подават милиони тъжби всеки месец, ровят в линковете за помощ при проблем, спорят с ботове и постоянно най-после се отхвърлят - отчаяни и разочаровани.
" Платформата не е проектирана с оглед на принципите, а с оглед на обсега ", споделя Джамал Грийн.
Колкото по-дълбоко навлиза в работата, толкоз повече бордът се сблъсква със стените на това, което " Мета " би разрешила.
Сигнали и тъжби могат да се подават до.
Публикация на американското издание The Wire хвърля взор върху един едва прочут фактор в модерацията на обществената мрежа - така наречен Надзорен съвет (Facebook Oversight Board). Неговата съществена задача е да работи за бистрота и ясни правила в интерес на потребителите. Макар и финансиран от Facebook, съветът (или бордът) е външен орган, който гледа проблемни казуси и ги предлага на вниманието на компанията притежател " Мета ". Тя, от своя страна, може да ги вземе поради или не, и надлежно да промени политиките си.
Главният изпълнителен шеф на Meta (тогава Facebook) Марк Зукърбърг утвърждава основаването на съвета през ноември 2018 година, малко след среща с професора от Харвардското юридическо учебно заведение Ноа Фелдман, който предлага основаването на квазисъдебна власт във Facebook. Първоначално Зукърбърг го разказва като самобитен " Върховен съд ", поради ролята му в уреждането на разногласия, договарянията и медиацията, в това число пълномощието да анулира решения на компанията. През май 2020 година бяха оповестени 20-те учредители на съвета. В него влизат някогашни политически водачи, Нобелов лауреат, носители на " Пулицър ", академични преподаватели, юристи и други Бордът публично стартира работа на 22 октомври 2020 година и издаде първите си пет решения на 28 януари 2021 година, като четири от тях отмениха дейностите на Фейсбук във връзка с обжалваните въпроси. Бордът беше обект на обилни медийни спекулации, изключително след решението на обществената мрежа да свали постове на Доналд Тръмп за нападението над Капитолия в Съединени американски щати през 2021 година
Успехите на борда до момента са променливи, установи The Wire и споделя някои показателни случаи.
Случаят Тръмп
Eдин от първите огромни проби за борда идва малко след създаването му - с нахлуването в Капитолия на 6 януари 2021 година, когато президентът Доналд Тръмп " благославя " стачкуващите в профилите си във Facebook и Инстаграм. Постовете бързо са свалени по решение на компанията, като по едно и също време с това тя се обръща към борда за мнение.
" Беше доста, доста просто решение. Само си представете да не се бяхме обърнали към тях. Хората щяха да кажат: " Създадохте Надзорен съвет, а даже не споделяте с тях тази алтернатива - какво да вършиме с някогашния президент на най-мощната народна власт в света ", коментира Ник Клег, тогава вицепрезидент на Facebook и някогашен вицепремиер на Англия.
За борда обаче решението е рисковано - от една страна, тръмпистите упрекват обществената мрежа в цензура. Анти-тръмпистите пък са недоволни, че не е заложена непрекъсната възбрана на сметките на Доналд Тръмп. И че няма изясненост докога ще важи възбраната. Становището излиза след месеци - и поддържа решението на Facebook да смъкна постовете. Но по едно и също време с това бордът упорства компанията да дефинира по-ясни условия за политиките си, а не да взема решения " на парче " и " в придвижване ".
Без ясно стандарти за блокиране, компанията подвежда публиката, показва The Wire. " Facebook избяга от отговорност ", разяснява по този мотив съпредседателят на борда Хеле Торнинг-Шмит, бивш министър председател на Дания.
В по-нататъшната си работа бордът постоянно акцентира върху неналичието на прозрачност в разпоредбите. Затова се концентрира в асортимент на проблеми, които имат резултат върху огромни групи хора. " Цялата игра е в подбора на въпросите ", споделя Никълъс Сюзор, професор по право от Австралия и член на Надзорния съвет. За тази селекция бордът разполага с комитет и личен състав, който преглежда хиляди сигнали и сортира най-значимите.
Случаят Йоджалан
Така през април 2021 година комитетът се стопира на случая с Абдула Йоджалан, един от създателите на Кюрдската работническа партия (ПКК), която Фейсбук дефинира като " рискова организация ". Йоджалан е изпратен в турски затворнически остров в цялостна изолираност. Няколко месеца преди този момент американски консуматор задава в Инстаграм (също благосъстоятелност на " Мета " ) въпроса " Готови ли сте за този диалог? ". Постът подканя хората да разясняват изискванията за пандизчиите там и е съпроводен от фотография на Йоджалан. Социалната мрежа отстранява обявата, тъй като не разрешава поддръжката за хора от рискови организации. Този пост обаче не е подобен, написа The Wire. Според члена на борда Джули Оуоно, изпълнителен шеф на " Интернет без граници ", по този начин излиза, че има организация, за която не може да се приказва. Тя подлага на критика Facebook, че прилага произволни решения.
Когато екипът на Мета стартира да изследва случая, търси информация и в частните бази данни на Facebook, разкрива The Wire. Запазени там файлове изваждат нескрито един неуместен подробност: публикации за изпращането на Йоджалан в пандиза е имало и преди този момент. Компанията даже въвела специфична политика, която разрешава постове от консуматори, застъпващи се за хуманно отношение, само че самите те не са поддръжници на ПКК. Тази директива от 2017 година в никакъв случай не била обявена обществено. Очевидно е била забравена и вътре в компанията, защото по-късно рутинно са сваляни постове за изискванията, в които лежи Абдула Йоджалан. Така Facebook нарушава личните си правила. " Когато научих за това несъгласие, си споделих, че таман по тази причина съм в борда ", споделя Джули Оуоно.
Цитирайки тези рецензии на борда, " Мета " разгласи през лятото, че основава група за обслужване на потребителски сигнали, която ще коментира за какво са свалени и блокирани постове.
Според Джамал Грийн, член на Надзорния съвет, в този момент " Мета " работи по-прозрачно във връзка с политиката за наличието.
Ник Клег приказва със суперлативи за този напредък, само че членовете на борда към момента разясняват внимателно триумфите му. Според Сюзан Носел, която с изключение на член на борда е и изпълнителен шеф на PEN America, съветът таман стартира същинската си работа.
Здравна акция или голи фотоси
Друг знаков случай осветлява сериозния проблем с логаритмите. През януари 2021 година Инстаграм потребителка от Бразилия пуска в профила си фотография на гърдите си след операция от рак на гърдата - с концепцията да стартира осведомителна акция за дамите с тази диагноза. Алгоритъмът на обществената мрежа обаче е квалифициран да трие фотоси с голи гърди и постът е свален. Случаят стига до борда и Facebook се съгласява да прегледа ръчно обявата. Голота за здравно-информационна акция не опонира на разпоредбите на Инстаграм и постът е възобновен. Компанията споделя да борда да затвори случая. Членовете обаче отхвърлят. Посланието им е, че въпреки да преглеждат съответни проблеми, истинската им задача е политиката за разпоредбите - т.е. смяната на на " Мета ". В претекстовете си те пишат, че постът вярно е бил възобновен, само че и че на пръв поглед банален и елементарно изправим проблем разкрива по-голям проблем: компанията разчита прекалено много на логаритмите. В случая те не са отчели португалската дума за " рак на гърдата ". Така премахването на поста повдига опасения за нарушение на човешки права. Препоръката е всякога, когато консуматор изпрати тъжба против решение на изкуствения разсъдък, случаят да бъде прегледан от чиновник модератор. Компанията обаче не взема поради рекомендацията. И до през днешния ден потребителите на Файсбук и Инстаграм нямат гаранция, че когато бот блокира техни постове, въпросът ще бъде прегледан от човек. Бордът счита, че обществените платформи би трябвало да третират потребителите си като човешки същества, тъй като залогът са човешките права.
Бордът е огромната опция за " Facebook " да промени метода, по който " Голиатът на интернет " се отнася към правото на независимост на словото на милиарди консуматори. Начинът, по който обществените мрежи се модерират, може да наподобява случаен и в техен интерес, разяснява обявата. Несъвършените логаритми и армиите от незадоволително подготвени, преуморени модератори от време на време вземат решения, изменящи животи. Хората подават милиони тъжби всеки месец, ровят в линковете за помощ при проблем, спорят с ботове и постоянно най-после се отхвърлят - отчаяни и разочаровани.
" Платформата не е проектирана с оглед на принципите, а с оглед на обсега ", споделя Джамал Грийн.
Колкото по-дълбоко навлиза в работата, толкоз повече бордът се сблъсква със стените на това, което " Мета " би разрешила.
Сигнали и тъжби могат да се подават до.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ