Океан под повърхността на Ганимед!
Космическият телескоп на НАСА “Хъбъл ” е съумял да открие доказателства, че под повърхността на луната Ганимед, която е най-голямата луна на Юпитер, съществува соленоводен океан! Този океан евентуално има повече вода от всичката вода на земната повърхнина!
Търсенето на вода е от значително значение и за търсенето на живот на други места във Вселената, с изключение на Земята.
Освен че Ганимед е най-голямата луна на Юпитер, той е най-голямата луна в цялата Слънчева система въобще. Освен това Ганимед е единствената луна със лично магнитно поле. Магнитното поле е причина да се следят на Ганимед лични полярни сияния. Но магнитното поле на Ганимед взаимодейства и с магнитното поле на Юпитер. Когато магнитното поле на Юпитер се трансформира, характерът на ганимедианските полярни сияния също се трансформира, т.е. те се “клатушкат ” напред-назад.
Именно чрез наблюдаването на характера на това “клатушкане ”, учените съумяха да открият, че голям океан от солена вода се намира под кората на Ганимед.
Първоначално концепцията да се употребява “Хъбъл ” за потвърждението на хипотезата за съществуване на течен океан идва от екип на учени от университета Кьолн в Германия.
“Винаги съм си блъскал главата по какъв начин можем да използваме един телескоп по друг метод ”, споделя Йоаким Саур, началник на екипа. “Има ли метод, по който можем да използваме телескоп, с цел да погледнем навътре в небесно тяло? И внезапно си помислих – сиянията! Тъй като сиянията се управляват от магнитно поле, в случай че ги наблюдаваш по подобаващ метод, научаваш нещо за магнитното поле. А в случай че познаваш магнитното поле, познаваш и вътрешността на луната ”.
Ако има океан от солена вода под повърхността, магнитното поле на Юпитер би основало вторично магнитно поле в океана, което ще отвърна юпитерианското. “Магнитното триене ” ще потисне “клатушкането ” на сиянията. Океанът се бори с магнитното поле на Юпитер толкоз мощно, че сиянията се отклоняват с 2 градуса, а не с 6 градуса, както би било, в случай че нямаше океан.
Учените допускат, че океанът е пълен 100 километра и заровен под 150-километрова ледена кора.
За пръв път учените допускат, че на Ганимед има океан през 70-те години на предишния век, въз основата на модели. Автоматичната междупланетна станция на НАСА “Галилео ” мери магнитното поле на Ганимед и данните дават първи догатки в тази тенденция. Но те не са задоволителни, тъй като наблюденията на “Галилео ” са прекомерно къси.
Единствено галактически телескоп като “Хъбъл ”, който се намира оттатък рамките на земната атмосфера и който може да следи в ултравиолетовата област, може да ни даде нужните наблюдения.
На 24 април т.г. се навършват 25 години научна активност на галактическия телескоп.
Източник: НАСА
