България по вълните на кризата
Когато към този момент бурята е наоколо, човек няма изключително смисъл да гледа прогнозите. Щом на хоризонта гърми и трещи, е единствено въпрос на време морето да се разлюлее и тук. Ако си снабден, може да останеш изсъхнал, а в случай че не - може единствено да се надяваш, че ветровете и дъждовете ще се разминат.
Българската стопанска система е дребна, отворена и с закрепен курс на лв. към еврото, което значи, че за нея няма по какъв начин да противодейства на идващите извън талази. Каквото и да подхваща държавното управление, то не може да спре нито инфлационният потрес, нито стягането на паричната политика и покачването на лихвите за справяне с него, нито рисковете от войната в Украйна и спрените доставки на горива и първични материали поради глобите против Русия.
Поклащането на палубата още не наподобява плашещо, само че занапред е ясно, че това е единствено началото и 2023 година няма да е лесна за навигиране, изключително откакто и попътните ветрове от потреблението и външното търсене на българския експорт се извърнат в насрещни.
От умелата реакция на локалните институции обаче въпреки всичко зависи дали корабчето ще успее да се носи над вълните, или те ще го залеят. А също и какъв брой крепко е то и дали ще се разминем с прискърцване на дъските, или може и да изгубим някоя мачта. А 2023 година има и още един спомагателен залог - икономическото показване на страната може да павира влизането на България в еврозоната или да го отсрочи за несигурно бъдеще.
Реклама
И към този момент, може би ненапълно учудващо, консенсусните упования на непознати и локални институции са България да премине по-леко от множеството страни от Европейски Съюз през задаващата се рецесия - без да потъва в криза и без дълготрайни вреди.
Отложеното стесняване
Всичко това идва с ангажимента, че последните няколко години икономическите прогнози са с изключително огромна степен на неустановеност и къс период на валидност. Най-голямата незнайна е какъв брой огромна ще е приливната вълна на рецесията. Консенсусното очакване за закъснение в еврозоната отпреди няколко месеца еволюира в плитка и къса криза. Нищо не подсигурява обаче, че и в този момент погледът не е прекомерно оптимистичен.
В началото на войната в Украйна всички прогнози за 2022 година бяха стремително намалени, като упованията бяха, че икономическите вреди ще се усетят много директно - надалеч освен от директно ангажираните в спора страни. Данните обаче бързо опровергаха първичните страхове и последователно упованията за закъснение на стопанските системи се изместиха към 2023 година Несигурността към войната и най-много по какъв начин Европа ще успее да премине зимата без съветски газ не са изчезнали, само че в действителност към този момент главната тежест за растежа е друга - покачването на лихвите от ЕЦБ.
Аналогична беше динамичността и с упованията за българската стопанска система. Към края на ноември прогнозите на съвсем всички институции, следящи страната за 2022 година, гравитират към 3% действителен растеж на Брутният вътрешен продукт. За идната общото е, че всички плануват закъснение, само че ветрилото се уголемява сред песимистичния взор на Българска народна банка за практическа застоялост от 0.1% до хипероптимистичните 3% от МВФ (след публицистичното привършване при започване на декември следва посещаване на фонда, след което се чака преразглеждане на прогнозата), като осреднената стойност дава резултат малко над 1%. Все отново обаче към този момент няма нито една прогноза за криза и всички са за растеж над този в еврозоната. А главните линии, по които се чака да влезе забавянето, предвидимо са свитото външно търсене и оттова експорт, както и потиснатото ползване.
Реклама
Това обаче е базов сюжет, като съвсем всички институции обрисуват повече опасности, в случай че има изненади, те да са в посока надолу. За България външната заплаха е по-дълбок спад в еврозоната, който да повлече и нейната стопанска система по вълните си, а също и дефицит на газ, който може да блокира някои промишлености. Но не липсват и вътрешни фактори - хроничната политическа неустойчивост, неналичието на постоянно държавно управление и мощно фрагментираният парламент вършат прокарването на каквито и да било политики или промени извънредно мъчно. Отделно страната ще стартира 2023 година без признат бюджет, което също прави всяка прогноза най-малкото условна при неналичието на изясненост какви разноски планува страната и дали и до каква степен счита да продължава със скъпоструващата си палитра от разнообразни ограничения, обезщетения и нараствания на заплати и пенсии. Евентуална спомагателна инжекция популизъм би могла да резервира потребителските настройки много по-оптимистични от плановете.
На каква цена
Проблемите с сходни решения са по няколко линии. Едната е, че въпреки постоянно държавните управления (включително и това на Кирил Петков) да се пробват да ги брандират като антиинфлационни, в действителност те по-скоро подклаждат растежа на цените. Индексирането на приходи, с цел да не се загуби покупателна дарба, звучи като разумна и човеколюбива обществена политика, само че то рисува завъртане на серпантина от ново повишаване и индексиране.
Инфлацията, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени, доближава самобитен пик през септември - 15.6%, и през октомври леко понижава до 14.8%, само че остава надалеч над междинната в Европейски Съюз - 11.5%, което освен това продължава да се усилва. И макар че прогнозите за 2023 година са за закъснение, доста от тях вещаят опазване на относително по-високи равнища.
А също така доста от тези ограничения са и просто фискално неустойчиви и бързо стават непостижими. Това към този момент ненапълно пролича в предварителните сметки на служебния финансов министър Росица Велкова, която очерта тревожна картина при опазване на настоящия микс от данъчни отстъпки, тавани и обещания. Според нея (макар част от политическите партии да оспорват допусканията й като прекомерно консервативни) това ще докара до серия години с дефицити от по над 10 милиарда лева и удвояване на дълга в номинално изражение до 75 милиарда лева, или 38% от Брутният вътрешен продукт. Ако страната тръгне по този път, рискът е кредитният й рейтинг да пострада, а пазарът бързо да накаже охолството й с по-висока рентабилност и по този начин като извънредно цената да се окаже прекомерно висока и ръководещите да са принудени да се откажат от огромна част от ограниченията си.
Българската стопанска система е дребна, отворена и с закрепен курс на лв. към еврото, което значи, че за нея няма по какъв начин да противодейства на идващите извън талази. Каквото и да подхваща държавното управление, то не може да спре нито инфлационният потрес, нито стягането на паричната политика и покачването на лихвите за справяне с него, нито рисковете от войната в Украйна и спрените доставки на горива и първични материали поради глобите против Русия.
Поклащането на палубата още не наподобява плашещо, само че занапред е ясно, че това е единствено началото и 2023 година няма да е лесна за навигиране, изключително откакто и попътните ветрове от потреблението и външното търсене на българския експорт се извърнат в насрещни.
От умелата реакция на локалните институции обаче въпреки всичко зависи дали корабчето ще успее да се носи над вълните, или те ще го залеят. А също и какъв брой крепко е то и дали ще се разминем с прискърцване на дъските, или може и да изгубим някоя мачта. А 2023 година има и още един спомагателен залог - икономическото показване на страната може да павира влизането на България в еврозоната или да го отсрочи за несигурно бъдеще.
Реклама
И към този момент, може би ненапълно учудващо, консенсусните упования на непознати и локални институции са България да премине по-леко от множеството страни от Европейски Съюз през задаващата се рецесия - без да потъва в криза и без дълготрайни вреди.
Отложеното стесняване
Всичко това идва с ангажимента, че последните няколко години икономическите прогнози са с изключително огромна степен на неустановеност и къс период на валидност. Най-голямата незнайна е какъв брой огромна ще е приливната вълна на рецесията. Консенсусното очакване за закъснение в еврозоната отпреди няколко месеца еволюира в плитка и къса криза. Нищо не подсигурява обаче, че и в този момент погледът не е прекомерно оптимистичен.
В началото на войната в Украйна всички прогнози за 2022 година бяха стремително намалени, като упованията бяха, че икономическите вреди ще се усетят много директно - надалеч освен от директно ангажираните в спора страни. Данните обаче бързо опровергаха първичните страхове и последователно упованията за закъснение на стопанските системи се изместиха към 2023 година Несигурността към войната и най-много по какъв начин Европа ще успее да премине зимата без съветски газ не са изчезнали, само че в действителност към този момент главната тежест за растежа е друга - покачването на лихвите от ЕЦБ.
Аналогична беше динамичността и с упованията за българската стопанска система. Към края на ноември прогнозите на съвсем всички институции, следящи страната за 2022 година, гравитират към 3% действителен растеж на Брутният вътрешен продукт. За идната общото е, че всички плануват закъснение, само че ветрилото се уголемява сред песимистичния взор на Българска народна банка за практическа застоялост от 0.1% до хипероптимистичните 3% от МВФ (след публицистичното привършване при започване на декември следва посещаване на фонда, след което се чака преразглеждане на прогнозата), като осреднената стойност дава резултат малко над 1%. Все отново обаче към този момент няма нито една прогноза за криза и всички са за растеж над този в еврозоната. А главните линии, по които се чака да влезе забавянето, предвидимо са свитото външно търсене и оттова експорт, както и потиснатото ползване.
Реклама
Това обаче е базов сюжет, като съвсем всички институции обрисуват повече опасности, в случай че има изненади, те да са в посока надолу. За България външната заплаха е по-дълбок спад в еврозоната, който да повлече и нейната стопанска система по вълните си, а също и дефицит на газ, който може да блокира някои промишлености. Но не липсват и вътрешни фактори - хроничната политическа неустойчивост, неналичието на постоянно държавно управление и мощно фрагментираният парламент вършат прокарването на каквито и да било политики или промени извънредно мъчно. Отделно страната ще стартира 2023 година без признат бюджет, което също прави всяка прогноза най-малкото условна при неналичието на изясненост какви разноски планува страната и дали и до каква степен счита да продължава със скъпоструващата си палитра от разнообразни ограничения, обезщетения и нараствания на заплати и пенсии. Евентуална спомагателна инжекция популизъм би могла да резервира потребителските настройки много по-оптимистични от плановете.
На каква цена
Проблемите с сходни решения са по няколко линии. Едната е, че въпреки постоянно държавните управления (включително и това на Кирил Петков) да се пробват да ги брандират като антиинфлационни, в действителност те по-скоро подклаждат растежа на цените. Индексирането на приходи, с цел да не се загуби покупателна дарба, звучи като разумна и човеколюбива обществена политика, само че то рисува завъртане на серпантина от ново повишаване и индексиране.
Инфлацията, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени, доближава самобитен пик през септември - 15.6%, и през октомври леко понижава до 14.8%, само че остава надалеч над междинната в Европейски Съюз - 11.5%, което освен това продължава да се усилва. И макар че прогнозите за 2023 година са за закъснение, доста от тях вещаят опазване на относително по-високи равнища.
А също така доста от тези ограничения са и просто фискално неустойчиви и бързо стават непостижими. Това към този момент ненапълно пролича в предварителните сметки на служебния финансов министър Росица Велкова, която очерта тревожна картина при опазване на настоящия микс от данъчни отстъпки, тавани и обещания. Според нея (макар част от политическите партии да оспорват допусканията й като прекомерно консервативни) това ще докара до серия години с дефицити от по над 10 милиарда лева и удвояване на дълга в номинално изражение до 75 милиарда лева, или 38% от Брутният вътрешен продукт. Ако страната тръгне по този път, рискът е кредитният й рейтинг да пострада, а пазарът бързо да накаже охолството й с по-висока рентабилност и по този начин като извънредно цената да се окаже прекомерно висока и ръководещите да са принудени да се откажат от огромна част от ограниченията си.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ