Всички обичат Влайкова
Кино-театър " Влайкова " е най-старото настоящо кино в България Тази есен млади артисти слагат пиеса за спасяването на киното Нов прожекционен уред, нови седалки и ново кафене, както и настоящи филми притеглят феновете
" Покрай " Влайкова " и дарителските акции има чувство за споделена отговорност измежду хората от квартала, което ни сплотява. Това си е нашето кино, завещано ни е и би трябвало да се грижим за него ", споделя 28-годишният Александър Бенев, който живее близо до ул. " Иван Асен " II Той се включва във фотографска галерия с другари, а приходите от нея - 3000 лева подаряват за пазаруването на нов прожекционен уред и по този начин оказват помощ за спасяването на кино-театър " Влайкова " през 2020 година За осем месеца елементарните жители събират 80 000 лева и без помощта на нито една компания или институция оказват помощ на най-старото настоящо кино в София да продължи да съществува.
С Бенев беседваме преди театралната режисура, която се играе тук тази есен - на съдружие " Шум и Бяс " споделя за груповите старания на задружната общественост и бурната история на " Влайкова ". Мария Влайкова, създателката на киното е била учителка от Битоля и Скопие. Когато се омъжва за писателя Тодор Влайков и заживява в София, мечтае да построи кинематограф. През 1925 година двамата стартират градежа на постройката на лично място с повърхност от 465 квадратни метра, придвижват кофи с пясък и цимент с една каручка. Взимат заеми, с цел да приключват киното, а по-късно Мария Влайкова го завещава на Министерство на културата с изискване постоянно да бъде употребено като кино и читалище, а с приходите от билетите да се изпращат млади надарени писатели, артисти и музиканти да учат в чужбина. През 1944-а година киното е бомбардирано и след това построено отначало.
Постановката " Кино " Лента " на съдружие " Шум и Бяс ", с присъединяване на: Александър Притуп, Светлозар Начев, Никол Василева и Мартин Иванов Фотограф: Мирослава Желева
Театралната режисьорка Мария Страшилова (26 г.), която е приключила образованието си в Дъблин, е впечатлена от киното и неговото четирикратно съживяване. Тя написва site-specific пиеса, в който младите артисти не стоят единствено на сцената, а са на всички места из залата, по балконите, сред феновете. В основната роля е публицист (прототип е Денис Българанов), който се пробва да откри действителни хора, взели участие в акцията или възрастни, които помнят киното като млади, само че доста задачата не е лесна.
Реклама
Журналистът в постановката е в спор с прожекциониста, който хем желае да избави " Влайкова ", хем не желае да се раздели с лентовите филми и нишовите арт хаус прожекции (гони децата с имитация, че в никакъв случай няма да им пусне " Спайдърмен " ).
Тетраланата режисьорка Мария Страшилова Фотограф: Мирослава Желева
Днес нещата са радикално разнообразни, в афиша има и комерсиални филми, само че това нямаше да бъде допустимо, в случай че обстановката беше останала, както преди 2020 година, когато читалище " Антон Страшимиров-1926 " ръководи киното, само че няма средства нито да го поддържа, нито да размени остарелия лентов прожекционен уред с нов. След като с всеобщо изпитание съумяват да купят актуален уред, киното е избавено.
" Този образец е въодушевяващ и е редно да се покаже, а в България доста рядко се прави документален спектакъл за проблемите, които ни вълнуват тук и в този момент, до момента в който в Ирландия това е доста известно ", споделя Страшилова. Другата разлика съгласно нея сред България и Ирландия е, че тук младите се опасяват да пишат пиеси. "
Душко Върлаков Фотограф: Цветелина Белутова
Актьорите в постановката: Александър Притуп, Светлозар Начев, Никол Василева и Мартин Иванов играят със пристрастеност, може би тъй като идеята им е близка до сърцето - обичат киното и не желаят и то да се трансформира супермаркет или хотел както " Европа палас ", " Сердика " и други.
Реклама
Един от вдъхновителите на пиесата е Душко Върлаков - 73-годишен доброволец, който цялостен живот живее на прилежаща на " Цар Иван Асен II " улица. Той, дружно със настоящия ръководител на " Влайкова ", режисьорът в Българска национална телевизия Олег Ковачев, и екипа на читалището стартират акцията по спасяването на киното " Ходихме да гледаме мюзикъла Mamma Mia преди години с приятелки и лентата непрекъснато се късаше, звукът виеше като тенекиена кутия и прожекционистът излизаше на сцената да ни се извинява ", спомня си 88-годишната Емилия Димитрова.
В акцията за финансова поддръжка за киното се включват хора освен от квартала, само че и от цялата страна, също и от чужбина, всеки подарява колкото може. Става дума за над 350 души - от възпитаници до 90-годишни. Т " Най-голямото подаяние беше от българка, живееща в Съединени американски щати, която преведе 10 000 лв. ", споделя Николета Алексиева, ПР на " Влайкова ". За разпространение на идеята се провеждат срещи по кафетата на улицата, в градинката, доброволци обикалят и изясняват на жителите какво и за какво е належащо. А Николета Алексиева, която е работила като асистент-режисьорка в Народния спектакъл притегля известни артисти, режисьори и музиканти, които в клипове описват за връзката си с киното и приканват за дарения.
" Тук съм изгледал над хиляда кино лентата, тук съм израснал ", стимулира присъединяване си в компанията Орлин Павлов, а Герасим Георгиев - Геро си спомня и за първите си влюбвания във " Влайкова " до момента в който гледа " Фанфан лалето " или " Междузвездни войни ". Но най-често повтаряната дума е уют - тук феновете се усещат уютно .
Съмишленици отвред се включват в акцията, само че въпреки всичко най-силно се усеща силата и ангажираността на хората от квартала към ул. " Цар Иван Асен II ". " Връзките сред поколенията при нас не са накъсани - остарели семейства, второ, трето потомство живеят тук и общността е сплотена , познаваме се, приказваме си на ти, оказваме помощ си ", споделя Душко, с който седим върху чисто новите комфортни седалки, които са поставили през август. Неговата щерка също е наоколо, а в акцията за събиране на средства за киното се включват и младежи с фотографска галерия. Организира ги Ирен Петрова - " Харесвам киносалони с темперамент и история . " Влайкова " е точно такова място, което се нуждаеше от малко осъвременяване, с цел да продължи активността си. Така пристигна и спонтанното решение за благотворителната галерия ".
" Покрай " Влайкова " и дарителските акции има чувство за споделена отговорност измежду хората от квартала, което ни сплотява. Това си е нашето кино, завещано ни е и би трябвало да се грижим за него ", споделя 28-годишният Александър Бенев, който живее близо до ул. " Иван Асен " II Той се включва във фотографска галерия с другари, а приходите от нея - 3000 лева подаряват за пазаруването на нов прожекционен уред и по този начин оказват помощ за спасяването на кино-театър " Влайкова " през 2020 година За осем месеца елементарните жители събират 80 000 лева и без помощта на нито една компания или институция оказват помощ на най-старото настоящо кино в София да продължи да съществува.
С Бенев беседваме преди театралната режисура, която се играе тук тази есен - на съдружие " Шум и Бяс " споделя за груповите старания на задружната общественост и бурната история на " Влайкова ". Мария Влайкова, създателката на киното е била учителка от Битоля и Скопие. Когато се омъжва за писателя Тодор Влайков и заживява в София, мечтае да построи кинематограф. През 1925 година двамата стартират градежа на постройката на лично място с повърхност от 465 квадратни метра, придвижват кофи с пясък и цимент с една каручка. Взимат заеми, с цел да приключват киното, а по-късно Мария Влайкова го завещава на Министерство на културата с изискване постоянно да бъде употребено като кино и читалище, а с приходите от билетите да се изпращат млади надарени писатели, артисти и музиканти да учат в чужбина. През 1944-а година киното е бомбардирано и след това построено отначало.
Постановката " Кино " Лента " на съдружие " Шум и Бяс ", с присъединяване на: Александър Притуп, Светлозар Начев, Никол Василева и Мартин Иванов Фотограф: Мирослава Желева
Театралната режисьорка Мария Страшилова (26 г.), която е приключила образованието си в Дъблин, е впечатлена от киното и неговото четирикратно съживяване. Тя написва site-specific пиеса, в който младите артисти не стоят единствено на сцената, а са на всички места из залата, по балконите, сред феновете. В основната роля е публицист (прототип е Денис Българанов), който се пробва да откри действителни хора, взели участие в акцията или възрастни, които помнят киното като млади, само че доста задачата не е лесна.
Реклама
Журналистът в постановката е в спор с прожекциониста, който хем желае да избави " Влайкова ", хем не желае да се раздели с лентовите филми и нишовите арт хаус прожекции (гони децата с имитация, че в никакъв случай няма да им пусне " Спайдърмен " ).
Тетраланата режисьорка Мария Страшилова Фотограф: Мирослава Желева
Днес нещата са радикално разнообразни, в афиша има и комерсиални филми, само че това нямаше да бъде допустимо, в случай че обстановката беше останала, както преди 2020 година, когато читалище " Антон Страшимиров-1926 " ръководи киното, само че няма средства нито да го поддържа, нито да размени остарелия лентов прожекционен уред с нов. След като с всеобщо изпитание съумяват да купят актуален уред, киното е избавено.
" Този образец е въодушевяващ и е редно да се покаже, а в България доста рядко се прави документален спектакъл за проблемите, които ни вълнуват тук и в този момент, до момента в който в Ирландия това е доста известно ", споделя Страшилова. Другата разлика съгласно нея сред България и Ирландия е, че тук младите се опасяват да пишат пиеси. "
Душко Върлаков Фотограф: Цветелина Белутова
Актьорите в постановката: Александър Притуп, Светлозар Начев, Никол Василева и Мартин Иванов играят със пристрастеност, може би тъй като идеята им е близка до сърцето - обичат киното и не желаят и то да се трансформира супермаркет или хотел както " Европа палас ", " Сердика " и други.
Реклама
Един от вдъхновителите на пиесата е Душко Върлаков - 73-годишен доброволец, който цялостен живот живее на прилежаща на " Цар Иван Асен II " улица. Той, дружно със настоящия ръководител на " Влайкова ", режисьорът в Българска национална телевизия Олег Ковачев, и екипа на читалището стартират акцията по спасяването на киното " Ходихме да гледаме мюзикъла Mamma Mia преди години с приятелки и лентата непрекъснато се късаше, звукът виеше като тенекиена кутия и прожекционистът излизаше на сцената да ни се извинява ", спомня си 88-годишната Емилия Димитрова.
В акцията за финансова поддръжка за киното се включват хора освен от квартала, само че и от цялата страна, също и от чужбина, всеки подарява колкото може. Става дума за над 350 души - от възпитаници до 90-годишни. Т " Най-голямото подаяние беше от българка, живееща в Съединени американски щати, която преведе 10 000 лв. ", споделя Николета Алексиева, ПР на " Влайкова ". За разпространение на идеята се провеждат срещи по кафетата на улицата, в градинката, доброволци обикалят и изясняват на жителите какво и за какво е належащо. А Николета Алексиева, която е работила като асистент-режисьорка в Народния спектакъл притегля известни артисти, режисьори и музиканти, които в клипове описват за връзката си с киното и приканват за дарения.
" Тук съм изгледал над хиляда кино лентата, тук съм израснал ", стимулира присъединяване си в компанията Орлин Павлов, а Герасим Георгиев - Геро си спомня и за първите си влюбвания във " Влайкова " до момента в който гледа " Фанфан лалето " или " Междузвездни войни ". Но най-често повтаряната дума е уют - тук феновете се усещат уютно .
Съмишленици отвред се включват в акцията, само че въпреки всичко най-силно се усеща силата и ангажираността на хората от квартала към ул. " Цар Иван Асен II ". " Връзките сред поколенията при нас не са накъсани - остарели семейства, второ, трето потомство живеят тук и общността е сплотена , познаваме се, приказваме си на ти, оказваме помощ си ", споделя Душко, с който седим върху чисто новите комфортни седалки, които са поставили през август. Неговата щерка също е наоколо, а в акцията за събиране на средства за киното се включват и младежи с фотографска галерия. Организира ги Ирен Петрова - " Харесвам киносалони с темперамент и история . " Влайкова " е точно такова място, което се нуждаеше от малко осъвременяване, с цел да продължи активността си. Така пристигна и спонтанното решение за благотворителната галерия ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ