Развиват ли се хората все още?
Като тип хората са населили съвсем всички краища на земята. Разработили са технологии и култури, които оформят света, в който живеем. Идеята за „ натурален асортимент “ или „ оцеляване на най-силните “ наподобява е имала смисъл в епохата на каменната епоха, когато индивидите са се биели за останки от месо и друга храна, само че дали към момента се ползва в този момент?
Учените са единомислещи „ да “, само че предизвестяват, че може да имаме неверна визия за това какво в действителност е еволюцията. Еволюцията не е същото като естествения асортимент. Макар еволюцията постоянно да се употребява взаимно-заменяемо с фразите „ оцеляване на най-силните “ или „ натурален асортимент “. Всъщност това не са напълно едни и същи неща.
„ Еволюция “ значи просто постепенна смяна на популацията с течение на времето. „ Естественият асортимент “ е механизъм, посредством който може да настъпи еволюция. Нашите предшественици от каменната епоха, които са били по-бързи бегачи, са избягвали да бъдат стъпквани от мамути, да вземем за пример, и е било по-вероятно да живеят по-дълго и да имат деца. Това е „ натурален асортимент “.
С ексклузивен труд човешката популация става способна да работи по-бързо. Това е еволюция. Еволюцията може да се случи и без натурален асортимент.
Естественият асортимент има смисъл за хората от каменната епоха, само че какво да кажем за днешните дни? Не е нужно да надбягваме мамути, има медикаменти, когато сме заболели и можем да отидем в магазините да си купим храна.
Естественият асортимент се нуждае от „ селекционен напън “ (напр. рисковите мамути или други хищници), тъй че в случай че към този момент няма такива, значи ли това, че стопираме да се развиваме? Дори и без напън върху селекцията, специалистите споделят, че еволюцията към момента се реализира посредством други механизми.
Професор Стенли Амброуз, антрополог от Университета на Илинойс, изяснява, че „ всяка смяна в пропорциите на гените или генните разновидности с течение на времето също се смята за еволюция. Вариантите могат да бъдат функционално еквивалентни, тъй че еволюцията не се приравнява автоматизирано към „ усъвършенстване “.
Докато някои гени могат да бъдат наранени от естествения асортимент (напр. гени, които ни оказват помощ да работим по-бързо), други промени в нашата ДНК може да нямат явен резултат върху нас. „ Неутралните “ вариации могат също да се разпространят през популация посредством друг механизъм, наименуван „ генетичен дрейф “.
Генетичният дрейф работи на инцидентен принцип: някои човеци може да нямат шанс и да умрат по аргументи, които нямат нищо общо с техните гени. Техните неповторими генни вариации няма да бъдат предадени на идващото потомство и по този начин популацията ще се промени. Генетичният дрейф не се нуждае от напън за асортимент и това се случва и през днешния ден.
Колкото и да сме улеснили нещата, към момента има напън върху селекцията към нас, което значи, че естественият асортимент към момента се случва.
Например, както всички бозайници и хората губят способността да усвояват млякото, когато спрат да одобряват майчиното мляко. Това е по този начин, тъй като стопират да създават ензим, наименуван лактаза. В някои страни обаче, популацията е придобило „ резистентност на лактаза “, което значи, че хората създават лактаза през целия си живот.
В европейските страни можем да благодарим на една характерна генна разновидност за нашата резистентност на лактаза, която се назовава „ 13910 * T “. Изследвайки тази характерна генна разновидност в модерни и антични проби от ДНК, откривателите допускат, че тя е станала постоянно срещана, откакто хората са почнали да опитомяват и доят животни.
Това е образец за натурален асортимент, при който в действителност сами сме упражнили селекционния напън – почнали сме да пием мляко, тъй че еволюираме, с цел да го усвоим!
Друг образец за хора, подложени на натурален асортимент, с цел да се приспособяват към метода на живот, са хората от Бажау, които обичайно живеят в плавателни съдове във водите на Югоизточна Азия и прекарват огромна част от живота си в гмуркане, с цел да ловуват риби или да събират ракообразни.
Ултразвуково проучване откри, че хората от Бажау имат по-големи далаци от съседите си – акомодация, която им разрешава да остават под вода по-дълго. Около нас постоянно има селективен напън, даже подобен, който сами сътворяваме.
Както споделя доктор Бенджамин Хънт от Университета в Бирмингам, „ Технологичните и културните ни промени въздействат върху силата и състава на селекционния напън в нашата среда, като той въпреки всичко съществува “.
И по този начин, еволюцията може да се случи по разнообразни механизми, като натурален асортимент и генетичен дрейф. Тъй като нашата среда постоянно се трансформира, естественият асортимент постоянно се случва. И даже средата ни да е „ тъкмо подобаваща “ за нас, по този начин или другояче отново щяхме да еволюираме!
Д-р Алиуин Скели, специалист по еволюция и генетика от университета в Кеймбридж, изяснява: „ Докато човешкото възпроизводство включва случайност и генетична разновидност (и законите на Вселената в огромна степен подсигуряват, че това постоянно ще бъде по този начин на някакво ниво), ще продължат да съществуват разлики от едно потомство към идващото, което значи, че процесът на еволюция в никакъв случай не може да бъде спрян. „
Изводът изработен от учените е, че еволюцията значи смяна в популацията. Това включва както елементарно забележими промени за адаптиране към околната среда, по този начин и по-фини генетични промени.
Хората към момента еволюират и това е малко евентуално да се промени в бъдеще.
Публикувано в Science Alert.
