БЕМФ против ускореното затваряне на въглищните централи
Категорично противоречие с решението за " ускорено затваряне на въглищните централи до 2030 година и оттатък, само че не по-късно от 2038 година ", взето на извършеното на 5 юли 2022 година първо съвещание на Консултативния съвет по отношение на Европейската зелена договорка (КСЕЗС) показват от Българския енергиен и минен конгрес (БЕМФ).
Отвореното писмо е изпратено до ръководителя на 47-парламент Мирослав Иванов, до премиера в оставка Кирил Петков, до президента Румен Радев и до енергийните сдружения. Според ръководителя на БЕМФ това е лансиране на рисков за енергийната сигурност на страната сюжет на ускорено затваряне на въглищни централи в България до 2030 година
Това е непрофесионално и мощно притеснително като се има преди, че то не подхожда на създадени и признати съществени политически и експертни отчети по тематиката, пишат от енергийната организация и цитират документи:
Приетите текстове на Национален проект за възобновяване и резистентност, както и други рамкови документи.
Функциите на въпросния КСЕЗС, които не му дават права за промени в документи, признати с решение на Правителството, какъвто опит се прави с препоръчаната дефиниция на сюжети към " Пътна карта ".
Планът за последователно преустановяване на потреблението на въглища в България включва в сходство с " Пътната карта " стъпки от действия към 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038, само че тези етапи се отнасят до избрани задължения на страната на равнище Европейски Съюз, като те никога не плануват затваряне на въглищните централи до 2030 година
Определените в тези документи провизорни периоди са 2035 година като дата, препоръчана от бизнеса, и 2038 година като последна дата, и те не би трябвало да се трансформират.
В проектите за развиване на електрическите мрежи на ЕСО и гориво-енергийния и мощностен баланс на страната до 2040 година не се преглежда сходен вид, а в противен случай - разчита се на въглищните Топлоелектрическа централа за балансиране на системата и обезпечаване на стратегически запас от личен източник, пишат от форума.
В никой от цитираните публични документи не се поема ангажимент за 2030 година като период за затваряне на въглищните централи в България, заради което налагането на политическо решение за наложително създаване на подобен сюжет е лишено от учредения и ще докара до непотребни обществени безредици и неустойчивост във въглищните региони, безапелационни са от БЕМФ.
От там акцентират, че днешните и бъдещи ръководещи би трябвало да отчетат извънредно високата нужда, новата роля на въглищните централи в днешната нестабилна икономическа конюнктура за гарантиране сигурността на доставките в страната и района през идващите години.
Факт е, че редица страни с доста " по-зелена " енергийна политика подхващат дейности за преразглеждане на политическите си решения във връзка с въглищната енергетика, демонстрира, че и у нас би трябвало да се прояви натурализъм и да не се позволява изкуствено основаване на рецесии с доставките на електрическа сила, стимулират се от Форума.
От организацията питат управлението на КСЕЗС на какво съображение и по чие предложение е включен този главен сюжет в работата на комисията и какви са причините за това и дали има външен напън върху България по тематиката.
" Кое постанова това " бързане " и България де факто да се окаже най-радикалната в Европейския съюз страна във връзка с декарбонизация на енергетиката си? Съществуват ли разбори на социално-икономическите последици и на макро-икономическата непоклатимост на страната при подобен сюжет ", питат от БЕМФ.
Те желаят да знаят дали при вземането на решения са взели участие специалисти по горивно-енергийни салда и резистентност на енергийната система.
Препоръките им са:
На управлението на КСЕЗС да бъде разпоредено да работи в сходство с политиките в признатия НПВУ и правилника за активността му и да не позволява външни въздействия, без значение от къде и от какво естество са.
Факт е, че в Европа и в света породи " нов енергиен ред ". Това наложи огромни европейски стопански системи да преразглеждат енергийните си тактики и да оферират нови политики, огромна част от които се оказват връщане към отричани досега технологии, подходи и договориране, пишат от БЕМФ.
Отвореното писмо е изпратено до ръководителя на 47-парламент Мирослав Иванов, до премиера в оставка Кирил Петков, до президента Румен Радев и до енергийните сдружения. Според ръководителя на БЕМФ това е лансиране на рисков за енергийната сигурност на страната сюжет на ускорено затваряне на въглищни централи в България до 2030 година
Това е непрофесионално и мощно притеснително като се има преди, че то не подхожда на създадени и признати съществени политически и експертни отчети по тематиката, пишат от енергийната организация и цитират документи:
Приетите текстове на Национален проект за възобновяване и резистентност, както и други рамкови документи.
Функциите на въпросния КСЕЗС, които не му дават права за промени в документи, признати с решение на Правителството, какъвто опит се прави с препоръчаната дефиниция на сюжети към " Пътна карта ".
Планът за последователно преустановяване на потреблението на въглища в България включва в сходство с " Пътната карта " стъпки от действия към 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038, само че тези етапи се отнасят до избрани задължения на страната на равнище Европейски Съюз, като те никога не плануват затваряне на въглищните централи до 2030 година
Определените в тези документи провизорни периоди са 2035 година като дата, препоръчана от бизнеса, и 2038 година като последна дата, и те не би трябвало да се трансформират.
В проектите за развиване на електрическите мрежи на ЕСО и гориво-енергийния и мощностен баланс на страната до 2040 година не се преглежда сходен вид, а в противен случай - разчита се на въглищните Топлоелектрическа централа за балансиране на системата и обезпечаване на стратегически запас от личен източник, пишат от форума.
В никой от цитираните публични документи не се поема ангажимент за 2030 година като период за затваряне на въглищните централи в България, заради което налагането на политическо решение за наложително създаване на подобен сюжет е лишено от учредения и ще докара до непотребни обществени безредици и неустойчивост във въглищните региони, безапелационни са от БЕМФ.
От там акцентират, че днешните и бъдещи ръководещи би трябвало да отчетат извънредно високата нужда, новата роля на въглищните централи в днешната нестабилна икономическа конюнктура за гарантиране сигурността на доставките в страната и района през идващите години.
Факт е, че редица страни с доста " по-зелена " енергийна политика подхващат дейности за преразглеждане на политическите си решения във връзка с въглищната енергетика, демонстрира, че и у нас би трябвало да се прояви натурализъм и да не се позволява изкуствено основаване на рецесии с доставките на електрическа сила, стимулират се от Форума.
От организацията питат управлението на КСЕЗС на какво съображение и по чие предложение е включен този главен сюжет в работата на комисията и какви са причините за това и дали има външен напън върху България по тематиката.
" Кое постанова това " бързане " и България де факто да се окаже най-радикалната в Европейския съюз страна във връзка с декарбонизация на енергетиката си? Съществуват ли разбори на социално-икономическите последици и на макро-икономическата непоклатимост на страната при подобен сюжет ", питат от БЕМФ.
Те желаят да знаят дали при вземането на решения са взели участие специалисти по горивно-енергийни салда и резистентност на енергийната система.
Препоръките им са:
На управлението на КСЕЗС да бъде разпоредено да работи в сходство с политиките в признатия НПВУ и правилника за активността му и да не позволява външни въздействия, без значение от къде и от какво естество са.
Факт е, че в Европа и в света породи " нов енергиен ред ". Това наложи огромни европейски стопански системи да преразглеждат енергийните си тактики и да оферират нови политики, огромна част от които се оказват връщане към отричани досега технологии, подходи и договориране, пишат от БЕМФ.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ