Предстоящите избори и побеснелият реваншизъм
Калин Янакиев,
В началото на октомври ще има нови парламентарни избори. Може да прозвучи парадоксално, само че за демократичната общественост в страната в това събитие има някои избрани учредения за оптимизъм. Има ги, коства ми се, тъй като нейните съперници – дано си дадем сметка – в последните месеци много пооглупяха и започнаха да вършат (а и да се готвят да направят) съществени неточности. Всъщност тяхната първа неточност бе самото раздразнено, забързано – „ инфарктно “ събаряне на държавното управление и разпадане на 47-ото Народно събрание. Защото този път изобщо не съумяха да скрият, че това бе реакция на наранени мафиотски ползи.
Да, на наранени мафиотски ползи
а напълно не на „ патриотична “ ревнивост по „ Ма-ке-до-ни-я “ и тем сходни. А тази нагледност въпросното задкулисие можеше да си спести. Кохортата на казионните медии (без никакво терзание включвам в нея Българска национална телевизия, БНР, всеобщите хартиени вестници и „ жълтия “ поток, обливащ възрастните поколения) през цялото време се бе заела с необикновено усърдие да руинира престижа на ръководещите, вследствие на което – това социолозите записаха – рейтингът им бе тръгнал праволинейно надолу. Като отчетем информационната неумелост и отпадналост на главната политическа партия в обединението, с огромна доза сигурност можеше да се планува, че примерно до началото на 2023 година българите щяха да бъдат с триумф „ изцелени “ от „ харвардското прелъщение “, в което си бяха разрешили да паднат. И ето: транспарантният, наглият демарш на засегнатото задкулисие внезапно пречупи този низходящ тренд – столичните площади се взривиха, Политическа партия бяха усетени като жертви на нахален скрит план, и въпреки да бяха свалени от власт – това социолозите също записаха – още веднъж активизираха (да, реактивна, само че задоволително солидна) поддръжка за себе си и най-малкото към този миг не е предвидимо дали, дружно с естествения си съдружник Демократична България, не биха били още веднъж първа политическа мощ в идния парламент.
Следващата неточност в този миг вършат проруските „ отряди “ към президента Радев. Те бяха по този начин ядосани от изгонването на 70-те шпиони на Путин от страната ни, че още преди оповестяването на служебното държавно управление заявиха като съществена негова цел дълбокото „ смирение “ пред госпожа Митрофанова и „ Газпром “. А това също бе припрян ход. В България въпреки всичко – макар убеждението на всякакви публични „ народопсихолози “ и „ Андрей-Райчевци “ – е налице поляризация във връзка с Путинова Русия, заради което готовността на актуалното „ гълъб “-арско държавно управление да падне ничком пред афектираната съветска госпожа, към този момент осезаемо радикализира мнозина. Всъщност първа сглупи самата Митрофанова, която, недочакала даже формалното встъпване на Радевото държавно управление побърза да обърне лексиката и от „ подлоги “ („ прихвостники “) още веднъж да припознае българите като „ изконни братя “.
Чакаме ви за покаянен реверанс
непремерено непосредствено съобщи тя, а приканените да се поклонят също безусловно преждевременно дадоха знак, че са подготвени да го създадат без никакви условия. „ Важна цел на служебното държавно управление е да държи България надалеч от войната в Украйна “ – обявиха ни от държавната постройка. Какво ще рече това? Да стартираме да припяваме на бездарните неистини на съветската агитация, че „ украинците са нацисти “, че сами си унищожават градовете и избиват цивилното си население? Това, след шест месеца война и станали известни на целия свят потресаващи закононарушения на Русия към този момент е невероятно да се внуши даже на ужасно елементарно внушаемото българско общество. Ето за какво готвеното от актуалното служебно държавно управление тотално капитулиране пред „ Газпром “, демонстративната подготвеност за слугинаж на Путинова Русия, а даже – доста евентуалното връщане на изгонените от България „ дипломати “ също води – към този момент – до готовност на демократичните политически сили. Ще кажа даже (макар че може би не е рационално да го казвам), че едно извънредно решение в тази посока, доколкото чувствам има капацитета да взриви площада пред президентството и този път Радев изобщо няма да може да излезе на него с вдигнат пестник.
Както се вижда, сега не оказват изключително влияние и масираните (практически до истерика) внушения за очакваща ни апокалиптична рецесия (студ, апетит, непостижими цени и пр.), които би трябвало да накарат българите заедно да анатемосан „ ястребите “ от Политическа партия и Демократична България, и да одобряват с задоволство всички, опитващи се да ни спестят този „ апокалипсис “ дейности на „ гълъб “-ите, които ги замениха. Поне в обществените мрежи про-Газпромската апокалиптика провокира по-скоро насмешки – прекомерно транспарантна е за хората.
Автор на идващия неправилен ход на съперниците в актуалната предизборна обстановка – за мен напълно непонятен – е самият президент Радев. Защото, дано съобразим – най-проблемният детайл от раздразнено свалената коалиция доскоро бе партията на Корнелия Нинова – Българска социалистическа партия. Бе ясно, че нейната намерено проруска настроеност, в обстановката на война, би могла да руинира държавното управление във всеки един миг, а пък оставането ѝ в него непрестанно, „ подводно “ – така да се каже стратегически – руинираше главните му проевропейски съставляващи – Политическа партия и изключително Демократична България. В този смисъл прагматичното държание на съперниците би следвало да бъде
непрекъснатото вбиване на чеп сред Българска социалистическа партия и тях
И ето: вместо това Радев реши да „ нервира “ алената лидерка, като ѝ „ открадна “ значими „ фрагменти “ (подчертани нейни вътрешнопартийни противници), стартира да „ разкрива “ благословени от нея оръжейни доставки за Украйна и изобщо да я вкарва в един кюп с „ виновните за невижданата рецесия, до която ни докараха демократи и харвардци “. С което – дайте си сметка – към сегашния миг вместо да отдалечи Българска социалистическа партия от тия последните и да я тласне към доближаване с „ естествените “ ѝ съдружници от проруската „ Възраждане “, да я отсече от наново бъдещо коалиране с „ либералите “, я приближи до тях както в никакъв случай до момента.
Към оптимистичните фактори в сегашния избирателен цикъл ще прибавя още следните. С решаващата си роля в свалянето на държавното управление на Кирил Петков прословутата „ партия на Слави “ Има Такъв Народ – другият извънредно значим за задкулисието деструктивен детайл в Парламента всъщност се „ самоизчегърта “ и по този начин въпросното задкулисие на следващия ден към този момент няма да може да разчита на доста значим за него „ електорален срез “ от българското общество – хората, за които „ всички са маскари “ и по тази причина е най-добре да се гласоподава за „ п*човете, дето ръгат чушки в боба “. По-нататък: грижливо стилизираната като ужасна опасност за „ жълтопаветните “ демократи компания на Костадин Костадинов (заради която настойчиво им се внушаваше, че щат или не щат, ще би трябвало да подадат ръка за „ евроатлантическо “ избавление на Бойко Борисов) явно не разполага през днешния ден с „ вълнà “, която да може да яхне в актуалната предизборна обстановка. „ Националните предатели “ са свалени от власт, със старанието на „ гълъб “-арското служебно държавно управление войната в Украйна е отдалечена от „ родните ни лимити “,
коронавирус и антиваксърската нервност е деактуализирана
просто няма ексцес, на който „ Възраждане “ да се закачи, а това доста евентуално ще му отнеме предстоящите „ доста повече проценти “. Още повече, в случай че оглупяването на неговия водач, заел се, представете си, да закрива не нещо друго, а… веригата на обществените магазини „ Лидл “, продължи да се задълбочава. Преценете сами какъв брой хиляди работещи в тази верига и какъв брой още хиляди пазаруващи от нея ще отблъсне през тези 2-3 месеца с нелепата си „ война “ възрожденецът.
Накрая, дано да кажа и следното. Мобилизиращ резултат върху доста хора – до този миг по-скоро едва или съвсем несимпатизирали на довчерашното ръководство (доколкото слушам даже дали своят вот по-рано за БСП) към този момент има безусловно самозабравилият се – дебелашки – реваншизъм, който задкулисието (чрез същите тези свои казионни медии) изригна на часа след неговото събаряне от власт. Идиотските фотоси на „ хванатите за ръце “ Кирил Петков и Лена Бориславова, които не различен, а самата Кошлукова Българска национална телевизия популяризира, не просто са срам за националната ни публицистика. Те дават знак какъв брой уязвено сега е целокупното задкулисие, какъв брой криминално-безпардонно е готово да работи то. А това генерира състрадание към неговите жертви и ясно насочва съмненията към това, коя политическа мощ си отмъщава с тях. Ревностните ѝ последователи побързаха сами да ни я подскажат: „ А като правихте фотосите с кюлчетата в чекмеджето на Бойко? На ви в този момент и от нас фотоси! “
Всъщност, уважаеми читатели, обстановката в България в навечерието на новите парламентарни избори е ясно поляризирана. Нито проруските сили, нито промафиотските, нито прогербаджийските се крият – в противен случай, ясно и даже истерично са декларирани. Което значи, че противоположният полюс има късмет, тъй като съвсем насила враговете му го сплотяват. И в случай че не се изкуши да влезе във взаимни разправии или в разногласия за благосклонности и недотам благосклонности, може, може да завоюва борбата. Императивът е явен – мобилизирано гласоподаване. И дори не таман „ за “, а точно срещу задъхалото се, побеснялото и по тази причина – оглупялото „ воинство “ на враговете на нормалността и „ подхвостники “-те на путинизма.
В началото на октомври ще има нови парламентарни избори. Може да прозвучи парадоксално, само че за демократичната общественост в страната в това събитие има някои избрани учредения за оптимизъм. Има ги, коства ми се, тъй като нейните съперници – дано си дадем сметка – в последните месеци много пооглупяха и започнаха да вършат (а и да се готвят да направят) съществени неточности. Всъщност тяхната първа неточност бе самото раздразнено, забързано – „ инфарктно “ събаряне на държавното управление и разпадане на 47-ото Народно събрание. Защото този път изобщо не съумяха да скрият, че това бе реакция на наранени мафиотски ползи.
Да, на наранени мафиотски ползи
а напълно не на „ патриотична “ ревнивост по „ Ма-ке-до-ни-я “ и тем сходни. А тази нагледност въпросното задкулисие можеше да си спести. Кохортата на казионните медии (без никакво терзание включвам в нея Българска национална телевизия, БНР, всеобщите хартиени вестници и „ жълтия “ поток, обливащ възрастните поколения) през цялото време се бе заела с необикновено усърдие да руинира престижа на ръководещите, вследствие на което – това социолозите записаха – рейтингът им бе тръгнал праволинейно надолу. Като отчетем информационната неумелост и отпадналост на главната политическа партия в обединението, с огромна доза сигурност можеше да се планува, че примерно до началото на 2023 година българите щяха да бъдат с триумф „ изцелени “ от „ харвардското прелъщение “, в което си бяха разрешили да паднат. И ето: транспарантният, наглият демарш на засегнатото задкулисие внезапно пречупи този низходящ тренд – столичните площади се взривиха, Политическа партия бяха усетени като жертви на нахален скрит план, и въпреки да бяха свалени от власт – това социолозите също записаха – още веднъж активизираха (да, реактивна, само че задоволително солидна) поддръжка за себе си и най-малкото към този миг не е предвидимо дали, дружно с естествения си съдружник Демократична България, не биха били още веднъж първа политическа мощ в идния парламент.
Следващата неточност в този миг вършат проруските „ отряди “ към президента Радев. Те бяха по този начин ядосани от изгонването на 70-те шпиони на Путин от страната ни, че още преди оповестяването на служебното държавно управление заявиха като съществена негова цел дълбокото „ смирение “ пред госпожа Митрофанова и „ Газпром “. А това също бе припрян ход. В България въпреки всичко – макар убеждението на всякакви публични „ народопсихолози “ и „ Андрей-Райчевци “ – е налице поляризация във връзка с Путинова Русия, заради което готовността на актуалното „ гълъб “-арско държавно управление да падне ничком пред афектираната съветска госпожа, към този момент осезаемо радикализира мнозина. Всъщност първа сглупи самата Митрофанова, която, недочакала даже формалното встъпване на Радевото държавно управление побърза да обърне лексиката и от „ подлоги “ („ прихвостники “) още веднъж да припознае българите като „ изконни братя “.
Чакаме ви за покаянен реверанс
непремерено непосредствено съобщи тя, а приканените да се поклонят също безусловно преждевременно дадоха знак, че са подготвени да го създадат без никакви условия. „ Важна цел на служебното държавно управление е да държи България надалеч от войната в Украйна “ – обявиха ни от държавната постройка. Какво ще рече това? Да стартираме да припяваме на бездарните неистини на съветската агитация, че „ украинците са нацисти “, че сами си унищожават градовете и избиват цивилното си население? Това, след шест месеца война и станали известни на целия свят потресаващи закононарушения на Русия към този момент е невероятно да се внуши даже на ужасно елементарно внушаемото българско общество. Ето за какво готвеното от актуалното служебно държавно управление тотално капитулиране пред „ Газпром “, демонстративната подготвеност за слугинаж на Путинова Русия, а даже – доста евентуалното връщане на изгонените от България „ дипломати “ също води – към този момент – до готовност на демократичните политически сили. Ще кажа даже (макар че може би не е рационално да го казвам), че едно извънредно решение в тази посока, доколкото чувствам има капацитета да взриви площада пред президентството и този път Радев изобщо няма да може да излезе на него с вдигнат пестник.
Както се вижда, сега не оказват изключително влияние и масираните (практически до истерика) внушения за очакваща ни апокалиптична рецесия (студ, апетит, непостижими цени и пр.), които би трябвало да накарат българите заедно да анатемосан „ ястребите “ от Политическа партия и Демократична България, и да одобряват с задоволство всички, опитващи се да ни спестят този „ апокалипсис “ дейности на „ гълъб “-ите, които ги замениха. Поне в обществените мрежи про-Газпромската апокалиптика провокира по-скоро насмешки – прекомерно транспарантна е за хората.
Автор на идващия неправилен ход на съперниците в актуалната предизборна обстановка – за мен напълно непонятен – е самият президент Радев. Защото, дано съобразим – най-проблемният детайл от раздразнено свалената коалиция доскоро бе партията на Корнелия Нинова – Българска социалистическа партия. Бе ясно, че нейната намерено проруска настроеност, в обстановката на война, би могла да руинира държавното управление във всеки един миг, а пък оставането ѝ в него непрестанно, „ подводно “ – така да се каже стратегически – руинираше главните му проевропейски съставляващи – Политическа партия и изключително Демократична България. В този смисъл прагматичното държание на съперниците би следвало да бъде
непрекъснатото вбиване на чеп сред Българска социалистическа партия и тях
И ето: вместо това Радев реши да „ нервира “ алената лидерка, като ѝ „ открадна “ значими „ фрагменти “ (подчертани нейни вътрешнопартийни противници), стартира да „ разкрива “ благословени от нея оръжейни доставки за Украйна и изобщо да я вкарва в един кюп с „ виновните за невижданата рецесия, до която ни докараха демократи и харвардци “. С което – дайте си сметка – към сегашния миг вместо да отдалечи Българска социалистическа партия от тия последните и да я тласне към доближаване с „ естествените “ ѝ съдружници от проруската „ Възраждане “, да я отсече от наново бъдещо коалиране с „ либералите “, я приближи до тях както в никакъв случай до момента.
Към оптимистичните фактори в сегашния избирателен цикъл ще прибавя още следните. С решаващата си роля в свалянето на държавното управление на Кирил Петков прословутата „ партия на Слави “ Има Такъв Народ – другият извънредно значим за задкулисието деструктивен детайл в Парламента всъщност се „ самоизчегърта “ и по този начин въпросното задкулисие на следващия ден към този момент няма да може да разчита на доста значим за него „ електорален срез “ от българското общество – хората, за които „ всички са маскари “ и по тази причина е най-добре да се гласоподава за „ п*човете, дето ръгат чушки в боба “. По-нататък: грижливо стилизираната като ужасна опасност за „ жълтопаветните “ демократи компания на Костадин Костадинов (заради която настойчиво им се внушаваше, че щат или не щат, ще би трябвало да подадат ръка за „ евроатлантическо “ избавление на Бойко Борисов) явно не разполага през днешния ден с „ вълнà “, която да може да яхне в актуалната предизборна обстановка. „ Националните предатели “ са свалени от власт, със старанието на „ гълъб “-арското служебно държавно управление войната в Украйна е отдалечена от „ родните ни лимити “,
коронавирус и антиваксърската нервност е деактуализирана
просто няма ексцес, на който „ Възраждане “ да се закачи, а това доста евентуално ще му отнеме предстоящите „ доста повече проценти “. Още повече, в случай че оглупяването на неговия водач, заел се, представете си, да закрива не нещо друго, а… веригата на обществените магазини „ Лидл “, продължи да се задълбочава. Преценете сами какъв брой хиляди работещи в тази верига и какъв брой още хиляди пазаруващи от нея ще отблъсне през тези 2-3 месеца с нелепата си „ война “ възрожденецът.
Накрая, дано да кажа и следното. Мобилизиращ резултат върху доста хора – до този миг по-скоро едва или съвсем несимпатизирали на довчерашното ръководство (доколкото слушам даже дали своят вот по-рано за БСП) към този момент има безусловно самозабравилият се – дебелашки – реваншизъм, който задкулисието (чрез същите тези свои казионни медии) изригна на часа след неговото събаряне от власт. Идиотските фотоси на „ хванатите за ръце “ Кирил Петков и Лена Бориславова, които не различен, а самата Кошлукова Българска национална телевизия популяризира, не просто са срам за националната ни публицистика. Те дават знак какъв брой уязвено сега е целокупното задкулисие, какъв брой криминално-безпардонно е готово да работи то. А това генерира състрадание към неговите жертви и ясно насочва съмненията към това, коя политическа мощ си отмъщава с тях. Ревностните ѝ последователи побързаха сами да ни я подскажат: „ А като правихте фотосите с кюлчетата в чекмеджето на Бойко? На ви в този момент и от нас фотоси! “
Всъщност, уважаеми читатели, обстановката в България в навечерието на новите парламентарни избори е ясно поляризирана. Нито проруските сили, нито промафиотските, нито прогербаджийските се крият – в противен случай, ясно и даже истерично са декларирани. Което значи, че противоположният полюс има късмет, тъй като съвсем насила враговете му го сплотяват. И в случай че не се изкуши да влезе във взаимни разправии или в разногласия за благосклонности и недотам благосклонности, може, може да завоюва борбата. Императивът е явен – мобилизирано гласоподаване. И дори не таман „ за “, а точно срещу задъхалото се, побеснялото и по тази причина – оглупялото „ воинство “ на враговете на нормалността и „ подхвостники “-те на путинизма.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ