Както знаете политическите партии имат смисъл, когато произлизат от някаква

Както знаете политическите партии имат смисъл, когато произлизат от някаква обществена база – индустриалци, буржоазия, пролетариат, селяни, интелигенция, космополити, патриоти и така нататък От много време обаче следя една база – може би не толкоз обществена, колкото психическа, – която най-малко на пръв взор към момента си няма своя обособена политическа партия, ами се присламчва към един или различен по обособени въпроси, само че не и по цялостна идеология и управническа стратегия. Затова тази база е сиротна. За нея няма даже публично признато определение, само че най-общо казано това е неродената партия на скептиците. Наричат ги от време на време „ плоскоземци “, тъй като дотолкоз се опасяват да не останат излъгани, че се притесняват да одобряват даже и явни неща, когато идват отнякъде, откъдето чакат да ги прецакат. Разбира се „ плоскоземци “ надалеч не е задоволително да обхване и опише цялата неродена партия на скептиците. Например мнозина от тези, които са подготвени да се закълнат, че коронавирус имунизациите са рискови, са подготвени в това време да се съгласят, че формата на Земята е нещо приблизително сред сфера и овоид или известно казано – кръгла. Тоест „ антиваксърите “ никакви „ плоскоземци “ не са. Те са освен това от плоскоземци. Те даже не са и антиваксъри, тъй като множеството от тях са имунизирани с всички останали вероятни ваксини, като се изключи някои от тези против коронавирус. Да наречеш такива хора антиваксъри е все едно да наречеш някого, който не яде охлюви, само че яде пържоли и суджуци – вегетарианец. Кое ме кара да мисля, че става дума за цяла обществена база, която се нуждае от законно политическо посланичество? Най-напред отсъствието на логичност. Да помислим кой има интерес да се саботира процесът на имунизиране срещу коронавирус, изключително когато (все още) няма никакви съществени доказателства, че този развой е рисков? Да си спомним за птичия грип от 2006 до 2009 (H5N1 и всички сходни абревиатури след него) и за лекарството Тамифлу, което с признателност беше разграбено от аптеките и даже молеха хората да не се презапасяват, с цел да има за всички. Тогава никой не сподели, че чрез Тамифлу някой желае да чипира популацията, да я направи стерилна или пък че препаратът може да се окаже рисков след десетина-двайсет години. На никого и през разум не минаха такива неща. Защо в този момент минават? Нима хората се боят от ковида по-малко в сравнение с от птичия грип? Нима по-малко желаят да получат някакво фармакологично решение? Кой има интерес да саботира оправянето с неприятна и повсеместна болест? На пръв взор никой. Също и на втори. На трети и четвърти – също. Наистина, една такава изключителна обстановка е генератор на големи облаги, само че загубите от разсипването на стопанските системи и убиването на потреблението са още по-огромни. Дори и да има интерес заболяването да продължава да вилнее, той не е всеобщ, а още по-малко пък е интерес на елементарните пострадали, че да се съпротивляват така всеобщо. Преди време „ водачите на публично мнение “ се възмутиха от някакъв политик (не помня към този момент кой), дето споделил, че 80% от българите са идиоти. Днес същите „ водачи на публично мнение “ повтарят безусловно същата теза, когато разясняват „ антиваксърите “. Не може 80% да са ненормални. Ако в една система над 50% от нейните съставни елементи са ненормални, то това към този момент не е ненормално, а е норма. Тъй че в случай че ±80% от българите отхвърлят да се имунизират, то това не е от идиотщина. Идиот е само оня, който не го схваща или се прави, че не го схваща. Следователно не е вярно да назоваваме тези 80% „ антиваксъри “, както не е вярно да ги назоваваме и „ плоскоземци “. Трябва да им измислим някакво друго, по-прецизно название. Да помислим и за още нещо, въпреки че то ще ни вкара донейде в територията на международните конспирации. Какъв е ползата на злодеите? Какво целят с тази пандемия и с имунизациите? Да затрият човечеството? Да го редуцират? Отдавна са открити доста по-ефикасни способи за това. Ако това е задачата, за какво пускат хем вирус, хем ваксини? Вирусът не е ли задоволителен? Но в действителност, в случай че вирусът е неестествен и е някакъв тип биологично оръжие, то е прекомерно неоснователен в това си качество. Но даже да е оръжие за затриване на човечеството, за какво след това ще пускаш ваксини, с които да предотвратяваш това затриване и да го заместваш с различен тип затриване, което ще се случи след няколко генерации? Или цялата работа има някакви доста по-дълбоки измерения, които ние, простите жители, не можем да проумеем. Тях може да проумее единствено някой злобен извънземен разсъдък. Както виждате, няма логичност нито в хипотезата за всеобщата неуравновесеност, водеща до отвод от имунизиране, нито в международната интрига. Дори и да има такава интрига, тя би работила по напълно различен метод и със напълно други средства. Има логичност в съмнението, че е основана болест с цел да се печели след това от продажбата за лекарство за нея, само че това нито се случва за първи път, нито ще учуди някого, нито пък преди на него се е реагирало по този мъчителен метод. Тогава какво остава? Остава това, което споделих първоначално – в това време се е образувал някакъв нов тип човечество, някаква нова и към момента сиротна обществена база, която има своите съществени забележки към формалния свят. Тези хора може да не са прави по доста въпроси. Може да не са прави за медицина, стопанска система, финанси, екология, само че са прави за едно – че няма да се оставят да ги лъжат и да ги омайват с целофанени истории, да ги карат да изповядват светоглед, който наскърбява интелигентността им. Най-общо казано, следи се придвижване в посока подем на здравия разсъдък. За жал, „ здрав разсъдък “ могат да бъдат наречени и най-отчаяните заблуди, изключително когато те се явят в съпротива на някаква нагла световна агитация, каквато е модерното левичарство след 1968. След тази дата в формалната международна мисъл избуяват всевъзможни небивалици, които оставят своя гибелен отпечатък освен върху изкуството и философията, само че към този момент и върху стопанската система, финансите и дори медицината. Човечеството е разграничено. Част от него гледа на себе си като на изключително интелигентно и прогресивно, непрестанно „ в крайник с времето “ и преуспяващо в професионален проект. За тези хора нагледно можем да кажем, че са изтъргували душите си с „ духа на времето “ и „ господаря на този свят “. Тази част е надменна, арогантна и изпълнена с пренебрежение към другата част, която недоверчиво се почесва по главата всякога, когато чуе следващата бравурна нелепост. Да, мнозина в тази втора част не са доста умни, не са доста културни и не са доста образовани. Но здравият разсъдък е значително инстинкт. Нима на този инстинкт не почива и правилото за всеобщото изборно право? Тази втора част от човечеството незабавно се нуждае от своя политическа формулировка и от свое политическо посланичество. У нас, а и освен у нас, огромните партии показват и съставляват първата половина от човечеството. Втората остава маргинална и непожелана от никого, макар големия си електорален капацитет. Това е по този начин, тъй като първата половина се е постарала да наподобява срамно да изразяваш ползите и да представляваш втората половина. А то въобще не е по този начин. На процедура тези две половини не са доста по-различни от каинитите и сититите, за които сме говорили неведнъж при други случаи. Докато огромните политически партии съставляват единствено първата половина (каинитите, потомците на Каин), то политическият развой ще бъде оня фарс, който ни фрустрира всекидневно. Едва когато се появят съразмерно огромни и съществени партии, които да съставляват втората половина (сититите, потомците на Сит), чак тогава ще има същинска политическа конспирация. И ще видите по какъв начин тогава никой няма да се занимава с въпроса дали земята е плоска или топчеста. Макар че този въпрос е значим, доколкото оказва помощ да бъде локализиран Картаген, който би трябвало да бъде опустошен. Все отново за авиацията и артилерията облостта на Земята е значима. Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “. Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.