Къде ми са детските книжки, кажи ми, мой прашен сандък,

...
Къде ми са детските книжки, кажи ми, мой прашен сандък,
Коментари Харесай

Създателят на "Таласъмчето" продава ненаписани книги

„ Къде ми са детските книжки, кажи ми, мой прашен сандък ”, се пее в фамозната ария на Миряна Башева и Кирил Цибулка от кино лентата „ Войната на таралежите ”. В нея порасналото дете, вече родител, с обич и носталгия следи дивотиите на своя правоприемник. С рефрена и кино лентата отрасна поколението на 80-те години. Днес нещата са съществено разнообразни – няма сандъци, липсва носталгия, „ сивите мишки ” не закусват с книжки. Самите книжки се трансформират, а новите родители, малчуганите от 80-те, ги четат сами. Дори ги купуват „ на зелено ”.

Точно подобен е казусът с творчеството на Никола Райков, един от най-обичаните наши детски писатели. Новото му произведение „ Сказание ” се разпродаде още преди да е направено. Купувачи са и хора, от дълго време пораснали. Всъщност „ Сказание ” е настолна игра, а в добавка към нея има брошура. Но е част от прекомерно авангардната идея на създателя. Райков прави книги игри или игри книги, следвайки възрастовото израстване на аудиторията си. Още по-интересното е, че не разчита на книжарници. Продава самичък, а успоредно цялото му творчеството е

 

качено за свободно изтегляне в интернет -

 

освен сивите, само че и компютърните мишки не ядат детски книжки!

Биографията на 40-годишния Райков е прекомерно поучителна. Тя демонстрира по какъв начин някои неща в действителност се трансформират, а други – положителното в индивида, да вземем за пример, остават неизменими.

До към 2012 година малко неща допускат, че роденият в Стара Загора мъж ще се трансформира в детски създател, и то новаторски. Като младеж написа разкази, само че приключва математика, след това следва осведомителни технологии в Съединени американски щати. При завръщането си основава компания за уебдизайн. През 2009 година се ражда синът му Румен, в един миг почват дружно да разлистват детски книжки. Следва шокът -  таткото е изумен какъв брой са скучни. И взема решение, че ще опита да сътвори нещо надалеч по-интересно.

Фантазията му ражда книга, в която детето единствено избира варианти за продължение на сюжета – просто се трансферира на разнообразни страници съгласно решението си. Вариантите са десетки, дребният четец може непрекъснато да се връща и да се втурва към нови подиуми и събития. Книгата се споделя “Голямото премеждие на дребното таласъмче ”, а целият първи тираж се продава за 6 месеца. Има търсене, поръчки, прибавят се още 11 000 екземпляра... За година се продава това, което нормално става за три. Следва продължение: „ Още по-голямото премеждие на... ”.

 

Таласъмчето към този момент е легенда

 

Появяват се и други интерактивни книги, а също и игри с карти, зарове, „ магии "... Децата се привързват, родителите ги купуват, впечатлени от сюжетите. Правят се и аудиоварианти, превеждат се на непознати езици. За 8 години Райков издава 4 книги и 4 настолни игри, продавайки десетки хиляди екземпляри. Това му носи няколко награди и го трансформира в един от най-успешните български детски писатели през днешния ден.

Книгите игри не са оригиналност. Но нормално са предопределени за по-зряла публика. А първото „ Таласъмче ” на Райков е за най-малките читатели (3 +), като всички последващи заглавия като компликация и ползи са съобразени с порастването на децата (реално със сина му Румен, който постоянно е първият четец и коректив). По-важното е, че по този начин във времето

 

се задържа една и съща публика

 

А и творбите непрестанно се усъвършенстват идейно и с дизайн. Славата им стига чак до Китай, където неотдавна Райков подписа контракт за авторските права.

Старозагорецът живее най-обикновен живот – със брачната половинка Любомира отглеждат Румен в близо до регионалния град селце. Но като персона е много ексцентричен – извънредно свободомислещ и човечен. Именно по тази причина " прескача " книжарниците, а и дава свободен достъп до всяка игра и книга на уеб страницата си.

 

„ Детските писатели не трябва да бъдат алчни! ”,

 

споделя той. Преди две години отхвърля примамлива оферта на наше издателство, тъй като то няма да му разреши да ги популяризира и свободно. Почти целият индустриален цикъл е затворен в дома му – написване, депозиране, разпращане по куриерските компании след телефонни или онлайн поръчки... Любомира оказва помощ ефективно. И в последна сметка се получава не просто фамилен бизнес, само че и нещо доста повече – става известно, че безплатната опция не пречи на облагата, виртуалната разпасаност не погубва качествените неща в действителния живот. Просто книгите и игрите под формата на предмети носят полза (за подарък, уединение, отмора посредством тях...), каквато интернет не дава.

Така след като е направил много за децата, преди два месеца Райков взема решение да провокира себе си и публиката. И се ражда „ Сказание ”, предопределена за възрастовия диапазон

 

„ 10 – няколко пъти по 10 ”

 

Играе се с карти и зарче на базата на достоверната българска митология - водят война сили на реда и хаоса, състезават се самодиви, караконджули, кравесмърт, стопан и други такива същества. И още веднъж посредством разнообразни сценарии на деяние. Придружена е с осведомителна брошура, посредством която човек може да се образова за митовете. Тъй като начинанието в началото е рисково, писателят прави допитване в обществените мрежи дали игра, предопределена и за огромни хора, ще се купува. Ефектът е изумителен: към 2400 поръчани бройки, над 80% от които платени в задатък.

„ Тематиката - фентъзи с български претекстове – съвсем липсва на пазара, грабваща е. Освен това трейлърът и артелементите при рекламната акция бяха изпипани, хората виждат, че се основава нещо качествено. А и явно се построява гейм просвета в България, не е необичайно да се играят настолни игри ”, изяснява отклика Райков. Още нещо забавно: в случай че до момента майките са преобладавали като клиенти – купувайки за децата си, в този момент е огромен делът на татковците. Просто геймъри са най-вече мъжете.

„ Сказание ” всеки миг ще излезе на пазара. А вкъщи нещата не престават да текат всекидневно. Румен към този момент е на 12, а децата, знае се, още от тази възраст почват да разсъждават като огромни - утвърждава и насърчава.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР