Смущаващите прилики между снабдителните вериги и секюритизацията
Жилищната рецесия в Съединени американски щати през 2008-а разкри минусите на секюритизацията.
Този чудноват, изключително комплициран и взаимнообвързан процес, който трансферира елементи от отпуснати в Кентъки жилищни заеми на купувачи, в това число и в чужбина, като да вземем за пример общини в Норвегия, се оказа нестабилен по природа. Основният фактор за неуспеха му бе изключителното доверие, което му позволяваше да съществува. Защото когато един избавителен пояс в системата се спука, цялата верига колабира.
Това мнение споделя за " Файненшъл таймс " Пийтър Атуотър - професор на свободна процедура в университета William & Mary в щата Вирджиния.
Атуотър счита, че в наши дни пандемичната конюнктура повдига сходни опасения за модела на доставки в уговорен период. Недостигът на полупроводници от Тайван, засядането на големия контейнеровоз " Евър гивън " в Суецкия канал, а в последно време и липсващит огромни железни контейнери заляха с сходни на цунами талази световната индустрия. Заради неналичието на чипове извънредно комплицираната, подвластна от външни снабдители система на произвеждане на коли на Съединени американски щати бе изумена съществено.
И двете системи - на секюритизация и на доставки в период - водят началото си от 80-е години на предишния век когато водещ претекст е максимизирането на акционерния приход.
Преди 40 години минимизирането на личния капитал и използването му за бизнес (успоредно с увеличението на успеваемостта и използването на привлечени средства) се трансформира в условие за банките и за фирмите. В изискванията на софтуерен взрив и задълбочаване на глобализацията секюритизацията и моделът на веригите за доставки в период процъфтяваха. И " Голдмън Сакс груп " беше тъкмо толкоз зает колкото и " ФедЕкс ", тъй като парите и стоките се прехвърляха по едно и също време в границите на денонощието от едно място на друго.
Потокът на заемите прилича преместването на частите за коли от един конвейр на различен в паралелни системи, формирани от високо профилирани реализатори, елементи, гаранти, застрахователи и брокери. Точно както обезпечените с активи скъпи бумаги сплотяват в пакети заемите за коли, големите кораби транспортират хиляди железни контейнери. И при двата модела съставните елементи се сплотяват допустимо най-бързо и след това се изпращат в разнообразни дестинации по света.
Днес, в отговор на дефицита на артикули и първични материали, бизнесът и даже държавните управления се трансферират към, както го назовава Атуотър, " инцидентен модел " на бизнес.
Те складират витално значими доставки, връщат си преди време трансферирани на други субекти производства и усилват складовите си ресурси когато е допустимо. Точно както постъпиха банките след световната финансова рецесия през 2008-а - разноските, финансовата успеваемост и използването на непознати пари бяха анатемосани.
При това, бизнесът не е единствен. Потребителите също трансформират навиците си. Например, купувачите на лични жилища търсят огромни складови пространства, с цел да могат, в случай че бъдат сюрпризирани от следващ пандемичен гърмеж, да имат нужните артикули подръка. Което никога не е неочакван отговор на травматични събития.
Днешната световна индустриална система обаче е друга от финансовата. Вече няма централни банки, които бързо да наводнят пазара с полупроводници както направиха паричните стратези след колапса на " Лиймън брадъс ". Чиповете не могат да се уловят във въздуха; няма систематични способи за увеличение на предлагането, с цел да се овладее страха и да се държи под око покачването на цените.
Има и други значими разлики спрямо предходното десетилетие, твърди Атуотър.
Днешните държавни управления работят най-много в лична изгода и в отбрана на личния си интерес. Едно от доказателствата е разпределението на имунизациите против COVID-19, когато всеки мислеше за себе си. Нещо повече, трансформирало се е и настроението на тълпата. След като понесоха отрицателните последици от банковата рецесия през 2008-2009-а, дребният бизнес и семействата не са склонни да станат още веднъж жертва на система, която считат, че обогатява незаслужено и за тяхна сметка акционерите.
Недостигът на артикули и внезапното повишаване на цените не се одобряват добре. Ако индустриалните ограничавания стартират да отпадат и снабдяването със първични материали се възстановява, страховете ще отслабнат. Връщането към повче доставки на паре обаче ще нагнети неизбежно бъдеща инфлация. Бизнесът няма да има особени други възможности с изключение на да се опита да трансферира по-високите си разноски или по-ниска успеваемост на потребителите. И политиците би следвало да имат едно на разум.
Както ни учи историята, финансите и промишлеността вървят ръка за ръка.
Те са двете страни на една и съща монета. И това, което следва в ръководството на веригите за доставки, повече от несъмнено ще бъде копирано от по-предпазлива финансова система.
Ако не внимаваме, доста елементарно може да стигнем до възходяща серпантина от растящи потребителски разноски и свиваща се кредитна наличност, което ще докара до нови опасения от дефицит и даже до по-голямо запасяване и спестявания. Точно както сподели нагорещеният от секюритизацията ипотечен пазар през 2008-а - несъразмерният излишък може елементарно да се трансформира в дъбок дефицит, заключава Артуотър.
Този чудноват, изключително комплициран и взаимнообвързан процес, който трансферира елементи от отпуснати в Кентъки жилищни заеми на купувачи, в това число и в чужбина, като да вземем за пример общини в Норвегия, се оказа нестабилен по природа. Основният фактор за неуспеха му бе изключителното доверие, което му позволяваше да съществува. Защото когато един избавителен пояс в системата се спука, цялата верига колабира.
Това мнение споделя за " Файненшъл таймс " Пийтър Атуотър - професор на свободна процедура в университета William & Mary в щата Вирджиния.
Атуотър счита, че в наши дни пандемичната конюнктура повдига сходни опасения за модела на доставки в уговорен период. Недостигът на полупроводници от Тайван, засядането на големия контейнеровоз " Евър гивън " в Суецкия канал, а в последно време и липсващит огромни железни контейнери заляха с сходни на цунами талази световната индустрия. Заради неналичието на чипове извънредно комплицираната, подвластна от външни снабдители система на произвеждане на коли на Съединени американски щати бе изумена съществено.
И двете системи - на секюритизация и на доставки в период - водят началото си от 80-е години на предишния век когато водещ претекст е максимизирането на акционерния приход.
Преди 40 години минимизирането на личния капитал и използването му за бизнес (успоредно с увеличението на успеваемостта и използването на привлечени средства) се трансформира в условие за банките и за фирмите. В изискванията на софтуерен взрив и задълбочаване на глобализацията секюритизацията и моделът на веригите за доставки в период процъфтяваха. И " Голдмън Сакс груп " беше тъкмо толкоз зает колкото и " ФедЕкс ", тъй като парите и стоките се прехвърляха по едно и също време в границите на денонощието от едно място на друго.
Потокът на заемите прилича преместването на частите за коли от един конвейр на различен в паралелни системи, формирани от високо профилирани реализатори, елементи, гаранти, застрахователи и брокери. Точно както обезпечените с активи скъпи бумаги сплотяват в пакети заемите за коли, големите кораби транспортират хиляди железни контейнери. И при двата модела съставните елементи се сплотяват допустимо най-бързо и след това се изпращат в разнообразни дестинации по света.
Днес, в отговор на дефицита на артикули и първични материали, бизнесът и даже държавните управления се трансферират към, както го назовава Атуотър, " инцидентен модел " на бизнес.
Те складират витално значими доставки, връщат си преди време трансферирани на други субекти производства и усилват складовите си ресурси когато е допустимо. Точно както постъпиха банките след световната финансова рецесия през 2008-а - разноските, финансовата успеваемост и използването на непознати пари бяха анатемосани.
При това, бизнесът не е единствен. Потребителите също трансформират навиците си. Например, купувачите на лични жилища търсят огромни складови пространства, с цел да могат, в случай че бъдат сюрпризирани от следващ пандемичен гърмеж, да имат нужните артикули подръка. Което никога не е неочакван отговор на травматични събития.
Днешната световна индустриална система обаче е друга от финансовата. Вече няма централни банки, които бързо да наводнят пазара с полупроводници както направиха паричните стратези след колапса на " Лиймън брадъс ". Чиповете не могат да се уловят във въздуха; няма систематични способи за увеличение на предлагането, с цел да се овладее страха и да се държи под око покачването на цените.
Има и други значими разлики спрямо предходното десетилетие, твърди Атуотър.
Днешните държавни управления работят най-много в лична изгода и в отбрана на личния си интерес. Едно от доказателствата е разпределението на имунизациите против COVID-19, когато всеки мислеше за себе си. Нещо повече, трансформирало се е и настроението на тълпата. След като понесоха отрицателните последици от банковата рецесия през 2008-2009-а, дребният бизнес и семействата не са склонни да станат още веднъж жертва на система, която считат, че обогатява незаслужено и за тяхна сметка акционерите.
Недостигът на артикули и внезапното повишаване на цените не се одобряват добре. Ако индустриалните ограничавания стартират да отпадат и снабдяването със първични материали се възстановява, страховете ще отслабнат. Връщането към повче доставки на паре обаче ще нагнети неизбежно бъдеща инфлация. Бизнесът няма да има особени други възможности с изключение на да се опита да трансферира по-високите си разноски или по-ниска успеваемост на потребителите. И политиците би следвало да имат едно на разум.
Както ни учи историята, финансите и промишлеността вървят ръка за ръка.
Те са двете страни на една и съща монета. И това, което следва в ръководството на веригите за доставки, повече от несъмнено ще бъде копирано от по-предпазлива финансова система.
Ако не внимаваме, доста елементарно може да стигнем до възходяща серпантина от растящи потребителски разноски и свиваща се кредитна наличност, което ще докара до нови опасения от дефицит и даже до по-голямо запасяване и спестявания. Точно както сподели нагорещеният от секюритизацията ипотечен пазар през 2008-а - несъразмерният излишък може елементарно да се трансформира в дъбок дефицит, заключава Артуотър.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ