Задкулисието отвръща на удара
В задния двор на огромната политика още веднъж блестна малко слънце.
След мъдруване, траяло съвсем три месеца и половина (от 16 август насам), Конституционният съд се произнесе по проблема с двойното поданство на Кирил Петков - стопански министър в първия длъжностен кабинет на Стефан Янев, а от 16 септември насам - евентуален мандатоносител в бъдещото 47-о Народно заседание.
Историята е семпла.
През април Кирил Петков получава покана за присъединяване в служебното държавно управление. Той подава нужните документи за отвод от канадско поданство и, смятайки това за задоволително, попълня другата декларация - с която удостоверява, че е жител само на България. Въз основа на тази декларация президентът Румен Радев включва Кирил Петков в " ранглистата " и на 10 май 2021 година издава декрет за назначението на цялото служебно държавно управление.
Точно 3 месеца и 3 дни по-късно -
на 13 август, гръмва сензационната вест, че Кирил Петков към момента има канадско поданство, че указът на президента за назначението му е противоконституционен, а актовете с подписа на " канадския вълк " - тотално противозаконни. За да наподобява всичко като същинско, депутатите на ГЕРБ в 46-ото Народно заседание сезират Конституционния съд. С което слагат началото на неговото дълго мъдруване по " проблема ".
А въпросът е обикновен
Най-малко по две аргументи. Първо, тъй като конституцията е еднопосочно безапелационна: министър може да стане единствено човек, който няма друго поданство. И второ - тъй като Кирил Петков въобще не отхвърля, че е попълнил декларацията с ясното схващане, че нотариално завереният му отвод от канадско поданство е изцяло задоволителен, с цел да се вмести в границите на конституционния ултиматум " няма друго поданство ".
Така че въпросът можеше да бъде решен най-вече за две-три седмици, само че пък не би донесъл стремежи от някои пишман-политици избирателен резултат.
Вместо това обаче
" умуването " продължи тъкмо два месеца и 10 дни
- от 16 август до 27 октомври. Нищо, че някъде по средата - към седмица, откакто Конституционният съд реши да прегледа случая всъщност, Кирил Петков отхвърли да взе участие във второто служебно държавно управление на Стефан Янев и на процедура делото стана безпредметно.
Отговорът на въпроса " Кому бе нужно Конституционния съд да разстреля още един месец ей по този начин - като че ли си няма друга работа? " е простоват: на " съответните " политици, политолози и социолози, в съдружничество с подобаващите официозни и одеозни медии, подкрепяни интензивно от фейсбук взезнайковците и платените партийни тролове и злобари, им трябваше време, с цел да оправдаят освен оказваното им от 10-12 години високо доверие, само че и вложените в тях пари.
В последна сметка и едните, и другите извършиха ослепително поставените им задания.
На 27 октомври по обед на бял свят се появи дълго чаканото изречение, поради което публичната температура бе поддържана сериозно висока цели два месеца: " Конституционният съд афишира за противоконституционен Указ № 129 от 10. 05. 2021 година (обн., Дъждовни води, бр.39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков " .
А на 27 октомври следобяд фейсбук пространството беше залято от " експертни отзиви ", съгласно които " още от на следващия ден решението на Конституционен съд стартира да работи със задна дата и всички актове, подписани от Кирил Петков като министър на стопанската система, ще бъдат анулирани като противозаконни ".
За да наподобява всичко като естествена вълна от непринудено изригнало национално неодобрение, на места във фейсбук лавината се появиха и " инцидентни " проблясъци на здрав разсъдък. В смисъл подобен, че " едни наши адвокати " започнаха да изясняват простичко, че с цел да бъдат оповестени за противозаконни, министерските актове на Кирил Петков би трябвало да бъдат атакувани по правосъден път - един по един, по настрана.
Така че от 1 ноември нататък, като едното нищо административните съдилища ще бъдат бомбардирани от десетки и стотици претенции за анулация на заповеди, решения и указания, подписани от Кирил Петков. А за какво не - ехааа - и на държавни решения за налагане на наказания, признати по негови докладни?
С две думи -
по случай Деня на националните будители
цялото задкулисие внезапно може да се разсъни и да се покаже на ярко. Което, въпреки това по никакъв начин няма да е зле, тъй като най-сетне ще разберем имената им и ще забележим физиономиите им.
Пак повтаряме - добре е истината да се знае! Не единствено по адрес на Кирил Петков, само че и на персоните, съчинили, организирали и надзиравали разиграването на този водевил късно. По-точно - цели три месеца след назначението на Кирил Петков за длъжностен министър и единствено месец преди той да влезe в политика и тотално да обърка сметките на задкулисието и негови партийни марионетки!
Ето за какво, Всъщност, една от първите задания, които парламентарно болшинство в 47-ото Народно заседание би трябвало да реши е
да вкара в правия път и Конституционния съд.
Така, както се кани да стори това с прокуратурата: събаряне от пиедестала на недосегаемите и привършване със статута на свещена крава. Защото в действителност от своеволията на богоизбраните взе да ни идва много нанагорно.
В член 151, алинея 2 от Конституцията категорично е записано, че оповестеният за противоконституционен акт не се ползва от деня, в който решението на Конституционния съд влезе в действие . А това се случва три дни след обнародването на акта в " Държавен вестник ".
С други думи, в случай че Кирил Петков към момента беше длъжностен министър и решението го беше заварило на този пост, той стремително трябваше да напусне.
Сега обаче Ситуацията е доста по-сложн а, защото преди година и половина Конституционният съд беше сезиран много... услужливо, и дописа упоменатата конституционна наредба в своя изгода. В смисъл подобен, че одобри решение, с което постанови следното: „ Обявените за противоконституционни ненормативни правни актове – закони във фиктивен смисъл, решение на Народното събрание и укази на президента - са невалидни от момента на влизането им в действие “.
Така че на печелившите - честито! На останалите - жална ни майка...
След мъдруване, траяло съвсем три месеца и половина (от 16 август насам), Конституционният съд се произнесе по проблема с двойното поданство на Кирил Петков - стопански министър в първия длъжностен кабинет на Стефан Янев, а от 16 септември насам - евентуален мандатоносител в бъдещото 47-о Народно заседание.
Историята е семпла.
През април Кирил Петков получава покана за присъединяване в служебното държавно управление. Той подава нужните документи за отвод от канадско поданство и, смятайки това за задоволително, попълня другата декларация - с която удостоверява, че е жител само на България. Въз основа на тази декларация президентът Румен Радев включва Кирил Петков в " ранглистата " и на 10 май 2021 година издава декрет за назначението на цялото служебно държавно управление.
Точно 3 месеца и 3 дни по-късно -
на 13 август, гръмва сензационната вест, че Кирил Петков към момента има канадско поданство, че указът на президента за назначението му е противоконституционен, а актовете с подписа на " канадския вълк " - тотално противозаконни. За да наподобява всичко като същинско, депутатите на ГЕРБ в 46-ото Народно заседание сезират Конституционния съд. С което слагат началото на неговото дълго мъдруване по " проблема ".
А въпросът е обикновен
Най-малко по две аргументи. Първо, тъй като конституцията е еднопосочно безапелационна: министър може да стане единствено човек, който няма друго поданство. И второ - тъй като Кирил Петков въобще не отхвърля, че е попълнил декларацията с ясното схващане, че нотариално завереният му отвод от канадско поданство е изцяло задоволителен, с цел да се вмести в границите на конституционния ултиматум " няма друго поданство ".
Така че въпросът можеше да бъде решен най-вече за две-три седмици, само че пък не би донесъл стремежи от някои пишман-политици избирателен резултат.
Вместо това обаче
" умуването " продължи тъкмо два месеца и 10 дни
- от 16 август до 27 октомври. Нищо, че някъде по средата - към седмица, откакто Конституционният съд реши да прегледа случая всъщност, Кирил Петков отхвърли да взе участие във второто служебно държавно управление на Стефан Янев и на процедура делото стана безпредметно.
Отговорът на въпроса " Кому бе нужно Конституционния съд да разстреля още един месец ей по този начин - като че ли си няма друга работа? " е простоват: на " съответните " политици, политолози и социолози, в съдружничество с подобаващите официозни и одеозни медии, подкрепяни интензивно от фейсбук взезнайковците и платените партийни тролове и злобари, им трябваше време, с цел да оправдаят освен оказваното им от 10-12 години високо доверие, само че и вложените в тях пари.
В последна сметка и едните, и другите извършиха ослепително поставените им задания.
На 27 октомври по обед на бял свят се появи дълго чаканото изречение, поради което публичната температура бе поддържана сериозно висока цели два месеца: " Конституционният съд афишира за противоконституционен Указ № 129 от 10. 05. 2021 година (обн., Дъждовни води, бр.39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков " .
А на 27 октомври следобяд фейсбук пространството беше залято от " експертни отзиви ", съгласно които " още от на следващия ден решението на Конституционен съд стартира да работи със задна дата и всички актове, подписани от Кирил Петков като министър на стопанската система, ще бъдат анулирани като противозаконни ".
За да наподобява всичко като естествена вълна от непринудено изригнало национално неодобрение, на места във фейсбук лавината се появиха и " инцидентни " проблясъци на здрав разсъдък. В смисъл подобен, че " едни наши адвокати " започнаха да изясняват простичко, че с цел да бъдат оповестени за противозаконни, министерските актове на Кирил Петков би трябвало да бъдат атакувани по правосъден път - един по един, по настрана.
Така че от 1 ноември нататък, като едното нищо административните съдилища ще бъдат бомбардирани от десетки и стотици претенции за анулация на заповеди, решения и указания, подписани от Кирил Петков. А за какво не - ехааа - и на държавни решения за налагане на наказания, признати по негови докладни?
С две думи -
по случай Деня на националните будители
цялото задкулисие внезапно може да се разсъни и да се покаже на ярко. Което, въпреки това по никакъв начин няма да е зле, тъй като най-сетне ще разберем имената им и ще забележим физиономиите им.
Пак повтаряме - добре е истината да се знае! Не единствено по адрес на Кирил Петков, само че и на персоните, съчинили, организирали и надзиравали разиграването на този водевил късно. По-точно - цели три месеца след назначението на Кирил Петков за длъжностен министър и единствено месец преди той да влезe в политика и тотално да обърка сметките на задкулисието и негови партийни марионетки!
Ето за какво, Всъщност, една от първите задания, които парламентарно болшинство в 47-ото Народно заседание би трябвало да реши е
да вкара в правия път и Конституционния съд.
Така, както се кани да стори това с прокуратурата: събаряне от пиедестала на недосегаемите и привършване със статута на свещена крава. Защото в действителност от своеволията на богоизбраните взе да ни идва много нанагорно.
В член 151, алинея 2 от Конституцията категорично е записано, че оповестеният за противоконституционен акт не се ползва от деня, в който решението на Конституционния съд влезе в действие . А това се случва три дни след обнародването на акта в " Държавен вестник ".
С други думи, в случай че Кирил Петков към момента беше длъжностен министър и решението го беше заварило на този пост, той стремително трябваше да напусне.
Сега обаче Ситуацията е доста по-сложн а, защото преди година и половина Конституционният съд беше сезиран много... услужливо, и дописа упоменатата конституционна наредба в своя изгода. В смисъл подобен, че одобри решение, с което постанови следното: „ Обявените за противоконституционни ненормативни правни актове – закони във фиктивен смисъл, решение на Народното събрание и укази на президента - са невалидни от момента на влизането им в действие “.
Така че на печелившите - честито! На останалите - жална ни майка...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ