Популистки предложения поставят под въпрос фискалната стабилност
Желанието на служебния министър на финансите Росица Велкова да ограничи популистките оферти, които заплашват фискалната непоклатимост, евентуално няма да се сбъдне. Поне не съгласно импортираните и отчасти признати до момента решения, разяснява Лъчезар Богданов, основен икономист на Института за пазарна стопанска система.
Аргументите на Служебния кабинет бяха безапелационни – единствено изпълнителната власт може да предлага бюджетен закон, тъй като тя ще би трябвало да го извършва. „ Дяволът обаче е в детайлите – даже да не се одобри годишен бюджет, ограничаването да се харчи в границите на този от миналата (т.е. 2022 г.) година има значимо изключение. Народното събрание напълно законно може да приема промени в данъчните закони – което въздейства на приходите в хазната, както и в други закони, които непосредствено основават спомагателни или нови разходни задължения. Партиите явно взеха решение да се възползват амбициозно от тази опция ”, разяснява Богданов.
Къде е казусът?
Добрата процедура е да се прави една взаимно-обвързана рамка, която регистрира предстоящата динамичност на стопанската система, съществени индикатори за стопанската интензивност и оттова – за евентуалните доходи, да се оцени какви промени в заплати, пенсии, обществени заплащания е рационално да се подхващат, до каква степен са предпочитани и в каква степен на подготвеност са предлаганите за финансиране капиталови планове и по този начин нататък.
Започва се с въпроси като: променяме или резервираме налозите, в случай че да – кои и по какъв начин, какви са резултатите върху общите доходи, само че и върху икономическата интензивност и така нататък От страна на разноските – има ли цели, по какъв начин да се разпредели нарастването на приходите по функционалности и стопански детайли, ще се трансформира ли структурата на обществените стратегии или единствено стойностите по съществуващи ограничения и по този начин нататък.
Най-често коментиран е новият метод за установяване на минималната работна заплата. Тази държавна регулация по този начин или другояче съществува и постоянно се покачва, тъй че тук вест няма. Но дали единственият аршин - % от междинната заплата за минал интервал е положителното решение, пита Богданов. Според него то би трябвало да е резултат от съпоставяне на най-малко 3 разновидността, с калкулации при разнообразни сюжети.
Изглежда интуитивно, че при близо 20% инфлация заплатите порастват и би трябвало да порастват – в това число в обществения бранш и определяната от държавното управление минимална заплата. Но с какъв брой тъкмо, от кой месец, до какъв бюджетен резултат ще докара това – сметки няма.
Подобни са и концепциите в обществената сфера. Икономистът дава за образец сумата за втората година от майчинство – вместо 710 лева да се заплащат 850 лева Аргументите, съгласно него, са разнопосочни и като цяло политиката за компенсациите би трябвало да се сложи на разискване.
ИПИ смята, че има следващ отвод от промени в структурата и метода в общественото подкрепяне, които да насочват обществените прехвърляния към най-нуждаещите си. „ Едва ли депутатите знаят, само че хората са най-ниски приходи в България получават поддръжка от към 30 млн. лева, ориентирана към под 30 хиляди семейства ”, показва икономистът. Според него няма хрумвания по какъв начин да се употребяват по-рационално средствата за хората с увреждания – към този момент е по-малко, само че на 650 хиляди души, множеството от които надали имат особена потребност от 30-40 лв. на месец, за сметка на други, за които са изцяло незадоволителни за самостоятелен живот и интеграция. „ Ако приказваме за високите цени на горивата, не би трябвало да пропущаме и превоза – въвели сме глупава дотация от 25 стотинки на литър „ на глава “. Тя обаче не е ориентирана към тези, които фактически страдат от високата цена освен на горивото, само че и на транспортните услуги. А преброяването напълно скоро сподели, че над 20% от заетите пътуват до работно място в друго обитаемо място – доста от тези хора понасят сериозен удар в домакинските си бюджети, а ориентирана и приспособена към тях и техните работодатели мярка няма ”, отбелязва специалистът от ИПИ.
Депутатите с голям възторг осъществят данъчния си популизъм. „ Тук е добре да напомним, че неведнъж предупреждавахме държавното управление на ГЕРБ през 2020 година, че един път отвори ли тематиката за преференции, разнообразни ставки и изключения, връщането обратно ще е мъчно. Накратко, рецесията свърши, само че краткотрайните сякаш антикризисни ограничения остават и се уголемяват. Фискът губи доходи от 9%-та ставка Данък добавена стойност, цените не са изключително паднали, се вижда от данните в Национален статистически институт, а в това време не е ясно каква цел се реализира. Не наподобява това да предизвиква вложения, повдигане на заплатите, не наподобява да реализира и обществен резултат за уязвими обществени групи ”, изброява Лъчезар Богданов.
Според него предлаганото данъчното облекчение за деца да се усили с 50% с необлагаем най-малко от 9000 лева - за едно дете, и 18 000 лева – за две, звучи добре, само че тези 200 млн. лева ще се употребяват най-вече от хора с положителни приходи. „ Няма по какъв начин да ползваш това облекчение, в случай че не работиш, в случай че си с увреждане и с невисок приход и така нататък ”, прибавя икономистът.
Паралелно се предлага повдигане на осигурителния таван от 3400 до 4200 лева, като опция да се съберат пари от „ богатите “, без оценка за резултата по промишлености, за бъдещи вложения и така нататък Но по-важно – с едната ръка взимаш, с другата връщаш с данъчна преференция за деца и ваучери за храна (които май ще станат втора валута с това движение на разширение и необлагаем статут).
Според Богданов опитът на Парламента да поеме на ръчно ръководство бюджета наподобява ще докара до две последствия. Първо, ще имаме спомагателни разноски от неразбираемо какъв брой милиарда – министерството на финансите в средата на ноември ги оцени на сред 3,6 и 4,8 милиарда - скрепени в закони и отвън опцията за промяна от изпълнителната власт. И тъй като нямаме импортиран бюджет с детайлни сметки, знаем единствено с какъв брой раздуваме недостига, само че спорим какъв брой ще стане финално след приемане на всички хрумвания. Второ, и евентуално по-важно в средносрочен проект – огромна част от утежняването на фискалната рамка няма да е премислено и ориентирано към реализиране на най-неотложните цели, в това число и тези за поддръжка на най-бедните и увеличение на приходите, с каквито в действителност бяха аргументирани и „ продадени “ на публиката.
Аргументите на Служебния кабинет бяха безапелационни – единствено изпълнителната власт може да предлага бюджетен закон, тъй като тя ще би трябвало да го извършва. „ Дяволът обаче е в детайлите – даже да не се одобри годишен бюджет, ограничаването да се харчи в границите на този от миналата (т.е. 2022 г.) година има значимо изключение. Народното събрание напълно законно може да приема промени в данъчните закони – което въздейства на приходите в хазната, както и в други закони, които непосредствено основават спомагателни или нови разходни задължения. Партиите явно взеха решение да се възползват амбициозно от тази опция ”, разяснява Богданов.
Къде е казусът?
Добрата процедура е да се прави една взаимно-обвързана рамка, която регистрира предстоящата динамичност на стопанската система, съществени индикатори за стопанската интензивност и оттова – за евентуалните доходи, да се оцени какви промени в заплати, пенсии, обществени заплащания е рационално да се подхващат, до каква степен са предпочитани и в каква степен на подготвеност са предлаганите за финансиране капиталови планове и по този начин нататък.
Започва се с въпроси като: променяме или резервираме налозите, в случай че да – кои и по какъв начин, какви са резултатите върху общите доходи, само че и върху икономическата интензивност и така нататък От страна на разноските – има ли цели, по какъв начин да се разпредели нарастването на приходите по функционалности и стопански детайли, ще се трансформира ли структурата на обществените стратегии или единствено стойностите по съществуващи ограничения и по този начин нататък.
Най-често коментиран е новият метод за установяване на минималната работна заплата. Тази държавна регулация по този начин или другояче съществува и постоянно се покачва, тъй че тук вест няма. Но дали единственият аршин - % от междинната заплата за минал интервал е положителното решение, пита Богданов. Според него то би трябвало да е резултат от съпоставяне на най-малко 3 разновидността, с калкулации при разнообразни сюжети.
Изглежда интуитивно, че при близо 20% инфлация заплатите порастват и би трябвало да порастват – в това число в обществения бранш и определяната от държавното управление минимална заплата. Но с какъв брой тъкмо, от кой месец, до какъв бюджетен резултат ще докара това – сметки няма.
Подобни са и концепциите в обществената сфера. Икономистът дава за образец сумата за втората година от майчинство – вместо 710 лева да се заплащат 850 лева Аргументите, съгласно него, са разнопосочни и като цяло политиката за компенсациите би трябвало да се сложи на разискване.
ИПИ смята, че има следващ отвод от промени в структурата и метода в общественото подкрепяне, които да насочват обществените прехвърляния към най-нуждаещите си. „ Едва ли депутатите знаят, само че хората са най-ниски приходи в България получават поддръжка от към 30 млн. лева, ориентирана към под 30 хиляди семейства ”, показва икономистът. Според него няма хрумвания по какъв начин да се употребяват по-рационално средствата за хората с увреждания – към този момент е по-малко, само че на 650 хиляди души, множеството от които надали имат особена потребност от 30-40 лв. на месец, за сметка на други, за които са изцяло незадоволителни за самостоятелен живот и интеграция. „ Ако приказваме за високите цени на горивата, не би трябвало да пропущаме и превоза – въвели сме глупава дотация от 25 стотинки на литър „ на глава “. Тя обаче не е ориентирана към тези, които фактически страдат от високата цена освен на горивото, само че и на транспортните услуги. А преброяването напълно скоро сподели, че над 20% от заетите пътуват до работно място в друго обитаемо място – доста от тези хора понасят сериозен удар в домакинските си бюджети, а ориентирана и приспособена към тях и техните работодатели мярка няма ”, отбелязва специалистът от ИПИ.
Депутатите с голям възторг осъществят данъчния си популизъм. „ Тук е добре да напомним, че неведнъж предупреждавахме държавното управление на ГЕРБ през 2020 година, че един път отвори ли тематиката за преференции, разнообразни ставки и изключения, връщането обратно ще е мъчно. Накратко, рецесията свърши, само че краткотрайните сякаш антикризисни ограничения остават и се уголемяват. Фискът губи доходи от 9%-та ставка Данък добавена стойност, цените не са изключително паднали, се вижда от данните в Национален статистически институт, а в това време не е ясно каква цел се реализира. Не наподобява това да предизвиква вложения, повдигане на заплатите, не наподобява да реализира и обществен резултат за уязвими обществени групи ”, изброява Лъчезар Богданов.
Според него предлаганото данъчното облекчение за деца да се усили с 50% с необлагаем най-малко от 9000 лева - за едно дете, и 18 000 лева – за две, звучи добре, само че тези 200 млн. лева ще се употребяват най-вече от хора с положителни приходи. „ Няма по какъв начин да ползваш това облекчение, в случай че не работиш, в случай че си с увреждане и с невисок приход и така нататък ”, прибавя икономистът.
Паралелно се предлага повдигане на осигурителния таван от 3400 до 4200 лева, като опция да се съберат пари от „ богатите “, без оценка за резултата по промишлености, за бъдещи вложения и така нататък Но по-важно – с едната ръка взимаш, с другата връщаш с данъчна преференция за деца и ваучери за храна (които май ще станат втора валута с това движение на разширение и необлагаем статут).
Според Богданов опитът на Парламента да поеме на ръчно ръководство бюджета наподобява ще докара до две последствия. Първо, ще имаме спомагателни разноски от неразбираемо какъв брой милиарда – министерството на финансите в средата на ноември ги оцени на сред 3,6 и 4,8 милиарда - скрепени в закони и отвън опцията за промяна от изпълнителната власт. И тъй като нямаме импортиран бюджет с детайлни сметки, знаем единствено с какъв брой раздуваме недостига, само че спорим какъв брой ще стане финално след приемане на всички хрумвания. Второ, и евентуално по-важно в средносрочен проект – огромна част от утежняването на фискалната рамка няма да е премислено и ориентирано към реализиране на най-неотложните цели, в това число и тези за поддръжка на най-бедните и увеличение на приходите, с каквито в действителност бяха аргументирани и „ продадени “ на публиката.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ