„Лудориите на лошото момиче“ в превод на Катя Диманова
Излиза от щемпел ново издание на един от непомръкващите шедьоври на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса:
Това е любовен разказ, напълно нов за мен род. Във всички мои предходни книги има любовна конспирация, само че аз в никакъв случай не съм я извеждал на напред във времето. Сега към този момент се усещам задоволително съзрял, с цел да запълня тази празнота.
„ Лудориите на неприятното момиче “ (преводач: Kатя Диманова, художник на корицата: Стефан Касъров, 368 стр., цена: 26 лева.) ловко преплита страсти и еротика, комично и трагично, действителност и художествена небивалица. Варгас Льоса разкрива другите лица на това постоянно възприятие: любовта като шемет и приятност, като рискова игра, като средство за домогване до благосъстояние, като обезверена честност и болежка, като смисъл на живота.
Тя е „ неприятното момиче “ – бунтарка, авантюристка, прагматична. Той е „ положителното момче “ - в плен на наивната си, саможертвена, обречена обич към нея. Съдбите им се срещат и разминават във вихъра на странна, луда любовна история, която продължава повече от четири десетилетия и води читателя в Париж, Лондон, Токио, Мадрид. А неин ослепителен декор са емблематични събития и процеси от втората половина на XX в. - революционните придвижвания в Латинска Америка и младежките протести в Европа, бохемският живот на Лондон от 60-те години и икономическото знамение на Япония, рокендролът и СПИН-ът, френският постструктурализъм и съветското дисидентство.
Кариерата на Марио Варгас Льоса минава през главозамайващи смени на идеологии и политически режими, подправени герои и обречени борби, през разнообразни стилове и техники на писане, които постоянно, в препускащия ход на времето, се пробват да уловят сложната орис на Латинска Америка и нейната мъчителна жадност за независимост. Той съчетава престъпни претекстове и исторически обстоятелства, политическа притча и непоколебима обществена рецензия - всичко това облъхнато от възприятие за комизъм. Творби като „ Кой умъртви Паломино Молеро? “, „ Квартал Петте кьошета “, „ Герой непредпазливо “ и „ Зелената къща ” свидетелстват за ангажираността на писателя с тематиката за същността на перуанското общество и неговите дехуманизиращи механизми за послушание и надзор. С логото на „ Колибри “ у нас излезе и романът „ Сурови времена “ (2019), запъхтян политически трилър, изтъкан от подъл шпионаж, поръчкови убийства и изменничества. А сборникът с есета „ Зовът на племето “ е самобитна интелектуална автобиография на писателя, с която той отдава дължимото на мисловната традиция, открита от Адам Смит, Хосе Ортега и Гасет, Фридрих Аугуст декор Хайек, Карл Попър, Раймон Арон, Исая Бърлин и Жан-Франсоа Ревел.
Това е любовен разказ, напълно нов за мен род. Във всички мои предходни книги има любовна конспирация, само че аз в никакъв случай не съм я извеждал на напред във времето. Сега към този момент се усещам задоволително съзрял, с цел да запълня тази празнота.
„ Лудориите на неприятното момиче “ (преводач: Kатя Диманова, художник на корицата: Стефан Касъров, 368 стр., цена: 26 лева.) ловко преплита страсти и еротика, комично и трагично, действителност и художествена небивалица. Варгас Льоса разкрива другите лица на това постоянно възприятие: любовта като шемет и приятност, като рискова игра, като средство за домогване до благосъстояние, като обезверена честност и болежка, като смисъл на живота.
Тя е „ неприятното момиче “ – бунтарка, авантюристка, прагматична. Той е „ положителното момче “ - в плен на наивната си, саможертвена, обречена обич към нея. Съдбите им се срещат и разминават във вихъра на странна, луда любовна история, която продължава повече от четири десетилетия и води читателя в Париж, Лондон, Токио, Мадрид. А неин ослепителен декор са емблематични събития и процеси от втората половина на XX в. - революционните придвижвания в Латинска Америка и младежките протести в Европа, бохемският живот на Лондон от 60-те години и икономическото знамение на Япония, рокендролът и СПИН-ът, френският постструктурализъм и съветското дисидентство.
Кариерата на Марио Варгас Льоса минава през главозамайващи смени на идеологии и политически режими, подправени герои и обречени борби, през разнообразни стилове и техники на писане, които постоянно, в препускащия ход на времето, се пробват да уловят сложната орис на Латинска Америка и нейната мъчителна жадност за независимост. Той съчетава престъпни претекстове и исторически обстоятелства, политическа притча и непоколебима обществена рецензия - всичко това облъхнато от възприятие за комизъм. Творби като „ Кой умъртви Паломино Молеро? “, „ Квартал Петте кьошета “, „ Герой непредпазливо “ и „ Зелената къща ” свидетелстват за ангажираността на писателя с тематиката за същността на перуанското общество и неговите дехуманизиращи механизми за послушание и надзор. С логото на „ Колибри “ у нас излезе и романът „ Сурови времена “ (2019), запъхтян политически трилър, изтъкан от подъл шпионаж, поръчкови убийства и изменничества. А сборникът с есета „ Зовът на племето “ е самобитна интелектуална автобиография на писателя, с която той отдава дължимото на мисловната традиция, открита от Адам Смит, Хосе Ортега и Гасет, Фридрих Аугуст декор Хайек, Карл Попър, Раймон Арон, Исая Бърлин и Жан-Франсоа Ревел.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ