Украинските войници описват източния фронт като ад на земята
Изпепелени гори и изгорени до основи градове. Колеги с отрязани крака. Бомбардировките са толкоз безмилостни, че единствената опция е да лежиш в окопа, да чакаш и да се молиш.
Украинските бойци, които се завръщат от фронтовата линия в Донбас в Източна Украйна, където Русия води яростна атака, разказват живота по време на трансформиралата се във война на безсилие като апокалиптичен.
В изявленията за Асошиейтед прес някои от тях се оплакват от безредна организация, дезертиране и душевен проблеми, породени от непрестанния обстрел. Други описват за високия военен дух, героизма на сътрудниците си и уговорката да продължат да се борят, даже когато по-добре екипираните руснаци управляват по-голяма част от зоната на бойните дейности.
Лейтенант Володимир Назаренко, на 30 година, втори пълководец на батальона " Свобода " на Украинската национална армия, е бил в състава на войските, които са се отдръпнали от Северодонецк по заповед на военните ръководители. По време на едномесечната борба съветските танкове унищожиха всички евентуални отбранителни позиции и трансфораха града с предвоенно население от 101 000 души в " опожарена пустиня ", споделя той.
„ Те ни обстрелваха всеки ден. Не желая да неистина за това. Но това бяха залпове по всяка постройка ", сподели Назаренко. „ Градът беше методично подравнен със земята ".
По това време Северодонецк беше един от двата огромни града под украински надзор в Луганска област, където проруските сепаратисти оповестиха непризната република преди осем години. Когато на 24 юни пристигна заповедта за евакуиране, украинците бяха обкръжени от три страни и проведоха защита от химически цех, в който бяха приютени също и цивилни.
„ Ако някъде на земята е имало пъкъл, то това е било в Северодонецк ", споделя Артьом Рубан, боец от батальона на Назаренко, от относително безвредното място Бахмут, на 64 км югозападно от завладения град. „ Вътрешната мощ на нашите момчета им разреши да удържат града до последния миг ".
„ Не бяха човешки изискванията, в които трябваше да се бият. Трудно е да ви обясня това тук, какво усещат в този момент или какво е било там ", сподели Рубан, примигвайки на слънчевата светлина. „ Там те се сражаваха до дъно. Задачата беше да се унищожи врагът, без значение от всичко ".
Назаренко, който също се е сражавал в Киев и на други места в източната част на страната след нахлуването на Русия в Украйна, счита украинската интервенция в Северодонецк за „ победа “ макар резултата. Според него бранителите са съумели да лимитират жертвите, като в същото време са забавили съветското нахлуване за доста по-дълго време от предстоящото, изчерпвайки ресурсите на Русия.
" Армията им понесе големи загуби, а капацитетът им за офанзива беше погубен ", сподели той.
И лейтенантът, и боецът под негово командване показаха убеденост, че Украйна ще си върне всички окупирани територии и ще победи Русия. Те подчертаха, че бойният дух остава висок. Други бойци, множеството без военен опит преди нашествието, споделиха по-песимистични разкази, като настояха за анонимност или използваха единствено първите си имена, с цел да обсъдят прекарванията си.
Олексий, член на украинската войска, който стартира да се бори против подкрепяните от Москва сепаратисти през 2016 година, преди малко се беше върнал от фронта тежко накуцвайки. Той сподели, че е бил ранен на бойното поле в Золоте - град, който също е окупиран от руснаците.
„ По малкия екран демонстрират красиви фотоси от фронтовата линия, солидарността, армията, само че действителността е напълно друга ", сподели той и добави, че не счита, че доставката на повече западни оръжия ще промени хода на войната.
Батальонът му почнал да изпитва дефицит на муниции в границите на няколко седмици, споделя Олексий. В един миг непрестанният обстрел не разрешавал на бойците да се изправят в окопите, сподели той, а по лицето му се виждаше безсилие.
Миналия месец почитан асистент на президента заяви, че всеки ден умират от 100 до 200 украински бойци, само че страната не е предоставила данни за общия брой на починалите в пердах. Олексий твърди, че по време на първите три дни от боевете подразделението му е изгубило 150 души, доста от които от загуба на кръв след раняване.
Заради непрестанните бомбардировки ранените бойци са били евакуирани единствено през нощта, а от време на време е трябвало да чакат до два дни, споделя той.
„ Командирите не се интересуват от това, дали си душевен пречупен. Ако сърцето ти бие, в случай че имаш ръце и крайници, би трябвало да се върнеш назад ", добави той.
Мария, 41-годишна командирка на взвод, която се причислява към украинската войска през 2018 година, откакто работи като юрист и ражда щерка, изясни, че равнището на заплаха и дискомфорт може да варира доста според от местоположението на подразделението и достъпа до линиите за доставяне.
Фронтовите линии, които съществуват от началото на спора с проруските сепаратисти през 2014 година, са по-статични и предвидими, до момента в който местата, които се трансфораха в бойни полета, откакто Русия изпрати войските си да нахлуят, са „ друг свят “, сподели тя.
Мария, която отхвърли да показа семейството си от съображения за сигурност, сподели, че брачният партньор ѝ сега се бори в такава „ гореща точка “. На всеки му липсват околните му, тормози се за тях и макар че това предизвиква страдалчество, подчинените ѝ са запазили висок дух, сподели тя.
„ Ние сме потомци на казаци, свободни сме и сме смели. Това е в кръвта ни ", споделя тя. „ Ще се борим до дъно ".
Други двама бойци, които АП интервюира - някогашни чиновници в офиси в Киев, без предходен военен опит - споделиха, че са били изпратени на фронтовата линия в източната част на страната незабавно откакто са приключили първичното си образование. Те споделиха, че са следили „ ужасна организация и „ нелогично взимане на решения ", че доста хора от техния батальон са отказали да се бият.
Един от бойците сподели, че пуши марихуана всеки ден. „ Иначе щях да си изгубя мозъка, щях да дезертирам. Това е единственият метод, по който мога да се оправя ", сподели той.
28-годишен някогашен преподавател от Славянск, който „ в никакъв случай не си е представял'', че ще се бие за страната си, разказва бойните полета в Украйна като изцяло друг живот, с друга ценностна система и прочувствени възходи, както и падения.
„ Има наслада, има и горест. Всичко е преплетено ", споделя той.
Приятелството с сътрудниците му обезпечава светлите моменти. Но той също по този начин вижда по какъв начин сътрудниците му се поддават на изключителна отмалялост, както физическа, по този начин и психическа, и демонстрират признаци на посттравматично стресово разстройство.
„ Трудно е да живееш под непрекъснат стрес, лишен от сън и гладуващ. Да виждаш всички тези ужаси със личните си очи - мъртвите, откъснатите крака. Малко евентуално е душeвността на човек да издържи на това ", споделя той.
Въпреки това той също упорства, че мотивацията да пазят страната си остава.
„ Готови сме да издържим и да се борим със стиснати зъби. Без значение какъв брой е мъчно и тежко'', сподели учителят, говорейки от риболовен магазин, който беше трансфорат във боен разпределителен център. „ Кой ще отбрани дома и фамилията ми, в случай че не аз? “
Центърът в град Славянск доставя локалните военни елементи с съоръжение и хранителни запаси и дава на бойците място, където да отидат по време на късите почивки от физическото натоварване и ужасите на борбата.
Тетяна Химион, 43-годишна танцова хореографка, основава центъра, когато стартира войната. Тя споделя, че през него минават всевъзможни бойци - от опитни бойци от спецчастите и закалени във войната ветерани до цивилни, които са се записали напълно неотдавна.
„ Може да се опише по този начин: Когато идва за първи път се усмихва необятно, може даже да е свенлив. Следващият път идва и в очите му има празнина ", споделя Химион. " Той е претърпял нещо и е станал друг. “
Зад нея група млади украински бойци, които се сменят от фронтовата линия, седят и споделят вицове и пица. На няколко километра се чува тътнеж на артилерия.
„ Те се надяват най-много на по-добро. Да, от време на време идват малко тъжни, само че ние се надяваме да повдигнем духа им и тук ", споделя Химион. „ Прегръщаме се, усмихваме се един на различен и по-късно те се връщат в полетата ".
В неделя съветските сили окупираха последната украинска цитадела в Луганска област и ускориха ракетните удари по Донецк, провинция Донбас, където се намира центърът.
По БТА
Украинските бойци, които се завръщат от фронтовата линия в Донбас в Източна Украйна, където Русия води яростна атака, разказват живота по време на трансформиралата се във война на безсилие като апокалиптичен.
В изявленията за Асошиейтед прес някои от тях се оплакват от безредна организация, дезертиране и душевен проблеми, породени от непрестанния обстрел. Други описват за високия военен дух, героизма на сътрудниците си и уговорката да продължат да се борят, даже когато по-добре екипираните руснаци управляват по-голяма част от зоната на бойните дейности.
Лейтенант Володимир Назаренко, на 30 година, втори пълководец на батальона " Свобода " на Украинската национална армия, е бил в състава на войските, които са се отдръпнали от Северодонецк по заповед на военните ръководители. По време на едномесечната борба съветските танкове унищожиха всички евентуални отбранителни позиции и трансфораха града с предвоенно население от 101 000 души в " опожарена пустиня ", споделя той.
„ Те ни обстрелваха всеки ден. Не желая да неистина за това. Но това бяха залпове по всяка постройка ", сподели Назаренко. „ Градът беше методично подравнен със земята ".
По това време Северодонецк беше един от двата огромни града под украински надзор в Луганска област, където проруските сепаратисти оповестиха непризната република преди осем години. Когато на 24 юни пристигна заповедта за евакуиране, украинците бяха обкръжени от три страни и проведоха защита от химически цех, в който бяха приютени също и цивилни.
„ Ако някъде на земята е имало пъкъл, то това е било в Северодонецк ", споделя Артьом Рубан, боец от батальона на Назаренко, от относително безвредното място Бахмут, на 64 км югозападно от завладения град. „ Вътрешната мощ на нашите момчета им разреши да удържат града до последния миг ".
„ Не бяха човешки изискванията, в които трябваше да се бият. Трудно е да ви обясня това тук, какво усещат в този момент или какво е било там ", сподели Рубан, примигвайки на слънчевата светлина. „ Там те се сражаваха до дъно. Задачата беше да се унищожи врагът, без значение от всичко ".
Назаренко, който също се е сражавал в Киев и на други места в източната част на страната след нахлуването на Русия в Украйна, счита украинската интервенция в Северодонецк за „ победа “ макар резултата. Според него бранителите са съумели да лимитират жертвите, като в същото време са забавили съветското нахлуване за доста по-дълго време от предстоящото, изчерпвайки ресурсите на Русия.
" Армията им понесе големи загуби, а капацитетът им за офанзива беше погубен ", сподели той.
И лейтенантът, и боецът под негово командване показаха убеденост, че Украйна ще си върне всички окупирани територии и ще победи Русия. Те подчертаха, че бойният дух остава висок. Други бойци, множеството без военен опит преди нашествието, споделиха по-песимистични разкази, като настояха за анонимност или използваха единствено първите си имена, с цел да обсъдят прекарванията си.
Олексий, член на украинската войска, който стартира да се бори против подкрепяните от Москва сепаратисти през 2016 година, преди малко се беше върнал от фронта тежко накуцвайки. Той сподели, че е бил ранен на бойното поле в Золоте - град, който също е окупиран от руснаците.
„ По малкия екран демонстрират красиви фотоси от фронтовата линия, солидарността, армията, само че действителността е напълно друга ", сподели той и добави, че не счита, че доставката на повече западни оръжия ще промени хода на войната.
Батальонът му почнал да изпитва дефицит на муниции в границите на няколко седмици, споделя Олексий. В един миг непрестанният обстрел не разрешавал на бойците да се изправят в окопите, сподели той, а по лицето му се виждаше безсилие.
Миналия месец почитан асистент на президента заяви, че всеки ден умират от 100 до 200 украински бойци, само че страната не е предоставила данни за общия брой на починалите в пердах. Олексий твърди, че по време на първите три дни от боевете подразделението му е изгубило 150 души, доста от които от загуба на кръв след раняване.
Заради непрестанните бомбардировки ранените бойци са били евакуирани единствено през нощта, а от време на време е трябвало да чакат до два дни, споделя той.
„ Командирите не се интересуват от това, дали си душевен пречупен. Ако сърцето ти бие, в случай че имаш ръце и крайници, би трябвало да се върнеш назад ", добави той.
Мария, 41-годишна командирка на взвод, която се причислява към украинската войска през 2018 година, откакто работи като юрист и ражда щерка, изясни, че равнището на заплаха и дискомфорт може да варира доста според от местоположението на подразделението и достъпа до линиите за доставяне.
Фронтовите линии, които съществуват от началото на спора с проруските сепаратисти през 2014 година, са по-статични и предвидими, до момента в който местата, които се трансфораха в бойни полета, откакто Русия изпрати войските си да нахлуят, са „ друг свят “, сподели тя.
Мария, която отхвърли да показа семейството си от съображения за сигурност, сподели, че брачният партньор ѝ сега се бори в такава „ гореща точка “. На всеки му липсват околните му, тормози се за тях и макар че това предизвиква страдалчество, подчинените ѝ са запазили висок дух, сподели тя.
„ Ние сме потомци на казаци, свободни сме и сме смели. Това е в кръвта ни ", споделя тя. „ Ще се борим до дъно ".
Други двама бойци, които АП интервюира - някогашни чиновници в офиси в Киев, без предходен военен опит - споделиха, че са били изпратени на фронтовата линия в източната част на страната незабавно откакто са приключили първичното си образование. Те споделиха, че са следили „ ужасна организация и „ нелогично взимане на решения ", че доста хора от техния батальон са отказали да се бият.
Един от бойците сподели, че пуши марихуана всеки ден. „ Иначе щях да си изгубя мозъка, щях да дезертирам. Това е единственият метод, по който мога да се оправя ", сподели той.
28-годишен някогашен преподавател от Славянск, който „ в никакъв случай не си е представял'', че ще се бие за страната си, разказва бойните полета в Украйна като изцяло друг живот, с друга ценностна система и прочувствени възходи, както и падения.
„ Има наслада, има и горест. Всичко е преплетено ", споделя той.
Приятелството с сътрудниците му обезпечава светлите моменти. Но той също по този начин вижда по какъв начин сътрудниците му се поддават на изключителна отмалялост, както физическа, по този начин и психическа, и демонстрират признаци на посттравматично стресово разстройство.
„ Трудно е да живееш под непрекъснат стрес, лишен от сън и гладуващ. Да виждаш всички тези ужаси със личните си очи - мъртвите, откъснатите крака. Малко евентуално е душeвността на човек да издържи на това ", споделя той.
Въпреки това той също упорства, че мотивацията да пазят страната си остава.
„ Готови сме да издържим и да се борим със стиснати зъби. Без значение какъв брой е мъчно и тежко'', сподели учителят, говорейки от риболовен магазин, който беше трансфорат във боен разпределителен център. „ Кой ще отбрани дома и фамилията ми, в случай че не аз? “
Центърът в град Славянск доставя локалните военни елементи с съоръжение и хранителни запаси и дава на бойците място, където да отидат по време на късите почивки от физическото натоварване и ужасите на борбата.
Тетяна Химион, 43-годишна танцова хореографка, основава центъра, когато стартира войната. Тя споделя, че през него минават всевъзможни бойци - от опитни бойци от спецчастите и закалени във войната ветерани до цивилни, които са се записали напълно неотдавна.
„ Може да се опише по този начин: Когато идва за първи път се усмихва необятно, може даже да е свенлив. Следващият път идва и в очите му има празнина ", споделя Химион. " Той е претърпял нещо и е станал друг. “
Зад нея група млади украински бойци, които се сменят от фронтовата линия, седят и споделят вицове и пица. На няколко километра се чува тътнеж на артилерия.
„ Те се надяват най-много на по-добро. Да, от време на време идват малко тъжни, само че ние се надяваме да повдигнем духа им и тук ", споделя Химион. „ Прегръщаме се, усмихваме се един на различен и по-късно те се връщат в полетата ".
В неделя съветските сили окупираха последната украинска цитадела в Луганска област и ускориха ракетните удари по Донецк, провинция Донбас, където се намира центърът.
По БТА
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ