4 навика, на които да научим децата до 3 години
Изпадали ли сте в унес от въторг, когато видите, че детето още на 2 годинки може да прави неща, каквито даже на сте и сънували? Не бързайте да си вършиме заключения за развиването му – ето какво фактически би трябвало да може тригодишното дете, изброява Елена Первухина, авторка на книги, онлайн курсове и тренинги пред letidor.ru.
Детето на годинка се разграничава радикално от 6-месечното, а дребното на три години изобщо не наподобява на двегодишното. Малките деца порастват стремглаво и се развиват, а мозъкът им в тази възраст е еластичен и кадърен да гълтам цялата налична информация.
„ Не мога да го направя “ – това не е никаква бариера за детето до 3 години. Тогава то е интензивно, радостно и любознателно, всеки ден се развива, прави открития, старае се във всичко – да работи над това, което му е мъчно, да вземем за пример да пъха играчки в процепа сред леглото и стената – даже, когато пръстчетата му са дребни и даже да трябват доста проби и неточности, до момента в който успее. Завидна толерантност е възнаградена с триумфи.
След няколко месеца пред него стои нова задача – да издигне вярно пирамида или кула от кубчета, само че и това тестване е преодоляно и постоянно се удивляваме и учим от оптимизма на дребните деца и умеенето им да се оправят със комплицирани задания. Те в никакъв случай не униват, а следват задачите си, преодолявайки всевъзможни трудности. Още от началото, когато прохождат – падат, стават, блъскат се в топката, спъват се в стол, удрят се в ръба на масата и отново вървят напред все по-уверено.
Децата до 3 години не признават загради, без значение, че не всеки път съумяват да се оправят, те са подготвени непрекъснато да пробват да реализират това, което желаят..
Те вършат грамаден скок в развиването си и ето няколко съществени навика, които сме длъжни да формираме у тях до тази възраст.
1. Самостоятелност
До 3 години е значимо да разрешаваме на детето да прави доста неща самичко, като е нужно да следим непрекъснато по какъв начин се оправя.
Например, на детската площадка се събират майки с деца и им се желае да поговорят една с друга, да постоят на едно място. Но детето има други проекти – за 5 минути то преглежда всичко, което му е забавно, след това му става скучно и стартира да дърпа майка си за ръката, привиквайки я да вършат нови пътешествия. Майката не се съгласява, детето стартира да капризничи, тя му се зъби: „ Сега играй тук, за какво съм ти донесла толкоз играчки, всички деца си играят а ти все искаш да вървиш някъде... “
Колкото повече стремежи удовлетворявате до 3-годишната му възраст, толкоз повече стремежи ще има то, когато порасне.
Когато обаче майката слуша детето и го следва, то схваща на подсъзнателно равнище следното: „ Моите стремежи са скъпи, вслушват се в тях, извършват ги, значи мога да си желая всичко. “
Ако игнорирате устрема на детето и вместо това изразите своите – „ не удряй с барабана, играй си с камиончето “, детето си прави извод: „ аз нямам право да върша каквото желая, другите знаят по-добре от мен какво ми е нужно. “
Така то, когато порасне, мъчно ще следва свои цели, ще намира обичани неща, обичана работа.
Колкото повече неща взема решение то единствено, толкоз по-уверено в себе си ще бъде.
До 3 години детето би трябвало да опитва да се облича, да мие ръцете и зъбите си, да яде и да прибира играчките си единствено.
Предоставяйте му най-много независимост и култивирайте автономия.
Радвайте се, когато единствено си прибира играчките и си връзва обувките. Навиците за автономия доста оказват помощ на дребното да се приспособи в детската градина – колкото по-самостоятелно е то, толкоз по-лесно ще протече акомодацията му към новото място.
2. Общуване
Детето на годинка се разграничава радикално от 6-месечното, а дребното на три години изобщо не наподобява на двегодишното. Малките деца порастват стремглаво и се развиват, а мозъкът им в тази възраст е еластичен и кадърен да гълтам цялата налична информация.
„ Не мога да го направя “ – това не е никаква бариера за детето до 3 години. Тогава то е интензивно, радостно и любознателно, всеки ден се развива, прави открития, старае се във всичко – да работи над това, което му е мъчно, да вземем за пример да пъха играчки в процепа сред леглото и стената – даже, когато пръстчетата му са дребни и даже да трябват доста проби и неточности, до момента в който успее. Завидна толерантност е възнаградена с триумфи.
След няколко месеца пред него стои нова задача – да издигне вярно пирамида или кула от кубчета, само че и това тестване е преодоляно и постоянно се удивляваме и учим от оптимизма на дребните деца и умеенето им да се оправят със комплицирани задания. Те в никакъв случай не униват, а следват задачите си, преодолявайки всевъзможни трудности. Още от началото, когато прохождат – падат, стават, блъскат се в топката, спъват се в стол, удрят се в ръба на масата и отново вървят напред все по-уверено.
Децата до 3 години не признават загради, без значение, че не всеки път съумяват да се оправят, те са подготвени непрекъснато да пробват да реализират това, което желаят..
Те вършат грамаден скок в развиването си и ето няколко съществени навика, които сме длъжни да формираме у тях до тази възраст.
1. Самостоятелност
До 3 години е значимо да разрешаваме на детето да прави доста неща самичко, като е нужно да следим непрекъснато по какъв начин се оправя.
Например, на детската площадка се събират майки с деца и им се желае да поговорят една с друга, да постоят на едно място. Но детето има други проекти – за 5 минути то преглежда всичко, което му е забавно, след това му става скучно и стартира да дърпа майка си за ръката, привиквайки я да вършат нови пътешествия. Майката не се съгласява, детето стартира да капризничи, тя му се зъби: „ Сега играй тук, за какво съм ти донесла толкоз играчки, всички деца си играят а ти все искаш да вървиш някъде... “
Колкото повече стремежи удовлетворявате до 3-годишната му възраст, толкоз повече стремежи ще има то, когато порасне.
Когато обаче майката слуша детето и го следва, то схваща на подсъзнателно равнище следното: „ Моите стремежи са скъпи, вслушват се в тях, извършват ги, значи мога да си желая всичко. “
Ако игнорирате устрема на детето и вместо това изразите своите – „ не удряй с барабана, играй си с камиончето “, детето си прави извод: „ аз нямам право да върша каквото желая, другите знаят по-добре от мен какво ми е нужно. “
Така то, когато порасне, мъчно ще следва свои цели, ще намира обичани неща, обичана работа.
Колкото повече неща взема решение то единствено, толкоз по-уверено в себе си ще бъде.
До 3 години детето би трябвало да опитва да се облича, да мие ръцете и зъбите си, да яде и да прибира играчките си единствено.
Предоставяйте му най-много независимост и култивирайте автономия.
Радвайте се, когато единствено си прибира играчките и си връзва обувките. Навиците за автономия доста оказват помощ на дребното да се приспособи в детската градина – колкото по-самостоятелно е то, толкоз по-лесно ще протече акомодацията му към новото място.
2. Общуване
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ