Как да постигнем изобилие с даване?
Изобилието се реализира с предоставяне. Точка по въпроса. Казва ви го човек, който е потънал до шията в обилие, само че не е мултимилионер. „ Защо по този начин? ”, ще попитате вие. „ Ами тъй като до момента не съм си го поставял за цел ”, ще ви отговоря аз. Освен това, изобилието приема толкоз доста и разнообразни форми, които надвишават тесните ни показа за пари, разкош и популярност, че напряко ми се завива свят.
Но изобилието може да съществува единствено в две „ агрегатни положения ”: имане и нямане, остатък и липса.
Невъзможно е да си богат и безпаричен по едно и също време, да си гладен и утолен, болен и здрав, да си прекомерно ангажиран и безусловно свободен. Едновременно. Не може да си сензитивен дебил, надарен некадърник, изтрезнял пияч, почтен политик…
Това са оксиморони.
Депресия, рецесия, злоба, беднотия, неприятно здраве: всички тези неща се дължат на настройката ни да избираме да взимаме пред настройката да избираме да даваме.
Простичко предписание в природата е, че изобилието се реализира с предоставяне.
Не инцидентно богатите са най-заети с благотворителна активност.
Не тъй като са богати.
Нищо не ти пречи да дариш два лв., в случай че имаш 20. Това също е щедрост.
Но богатите са по-склонни да дарят дребен % от положението си, тъй като имат вяра в изобилието и действително харчат колослани суми за щедрост, които множеството хора, живеещи в мизерия, даже не могат да си показват.
Звучи неуместно и неуместно, знам, само че, вижте, в природата нещата постоянно работят на правилото на взаимно допълващите се противоположности.
Обратните полюси се притеглят. Сушата без влагата и топлината без студа са невъзможни. Нощта осмисля деня, приемането води до предоставяне, а даването – до приемане.
Обратните неща се притеглят, предизвикват се едно-друго.
Пише го в учебнците по физика и астрономия, в духовните книги.
Пише го на всички места, но няма кой да чете…
Човек, учтив в духа на поговорката „ като ти дават еж, като те гонят – беж ” няма по какъв начин да опознае изобилието. Той от дребен е подготвен във всяка допустима обстановка да търси метод да вземе повече за себе и да остави по-малко на другите. Този човек е отдаден в науката на нищетата.
Противположните неща се притеглят, само че сродните – също.
Само че противоположните по полюс и сродните по тип.
Например, противоположните магнити се притеглят.
По пътя на тази логичност, в случай че даваш време, ще получаваш време, в случай че даваш обич, ще получаваш обич, в случай че даваш почитание, ще получаваш почитание, в случай че даваш пари, ще получаваш пари.
Законът има четири дребни следствия, с които би трябвало да се съобразяваме, в случай че желаеме да го забележим по какъв начин работи:
1/ Винаги получаваш повече, в сравнение с си дал
Същото важи и с противоположен знак. Ако вземеш 100 лв. назаем, съвсем в никакъв случай не дължиш 100, нали по този начин? Обикновено дължиш 110, 120, 130 и така нататък
2/ Невинаги получаваш това, което даваш оттова, където го даваш
Ето за какво има заеми, които в никакъв случай няма да бъдат върнати. Има и дарения, които в никакъв случай няма да бъдат потърсени.
3/ Даването би трябвало да ти носи наслаждение
Ако раздаваш със боязън, че ще се разориш, в действителност ще се разориш. Ако се мотаеш с терзанието, че нямаш задоволително време, в действителност ще изтървеш крайния срок… Ако даваш на някого нещо с настройката, че не го заслужава, няма да получиш нищо в подмяна. Хубаво е да сме разсъдливи и да даваме единствено това, което имаме допълнително, само че да не ни се свиди и да го вършим с кеф. Щедростта в ръцете е невъзможна без милосърдие в сърцето.
4/ Между даването и приемането постоянно стои период от време
Никой не знае универсалната форумала за времето. Причината е, че такава просто липсва. Всеки развой е извънредно самостоятелен самичък по себе си и зависи от безчет доста други фактори / процеси. Но едно е несъмнено:
Даването отваря директен път към приемане и приемането – към предоставяне.
Сигурен съм, че в случай че получите добър хонорар в задатък, все в миналото ще ви се наложи да поработите крепко, с цел да си го заслужите. Ако получите заем, все в миналото ще ви се наложи да помислите по какъв начин да го върнете, в случай че обичате някого, все някой ще заобича и вас…
Колкото повече даваме, толкоз повече получаваме.
Има хора, които са изцяло наясно с този принцип, приели са го напълно, повярвали са в него и, сякаш, го съблюдават, само че все пак не престават да живеят в неналичия. Причината е, че логиката на страха ги задължава да притискат вратата на изобилието с крайник. Така тя не може да се отвори необятно. Не и срещу волята им.
Давайки минималното, на което си кадърен, получаваш минималното, от което се нуждаеш.
Щедростта в ръцете е невъзможна без милосърдие в сърцето.
Човек би трябвало да се довери на правилото.
Трябва да стартира пръв!
Поне един път би трябвало да се отпуснеш и да дадеш малко повече, в сравнение с считаш за „ належащо ”. Без да очакваш нищо в подмяна. Ама да дадеш с кеф и за предпочитане там, откъдето получаваш ентусиазъм, обич, наслаждение, приятност.
После остава единствено да чакаш и да се наслаждаваш на резултатите. Те най-вероятно ще дойдат от напълно разнообразни направления, само че какво значение има? Механизмът към този момент е задействан.
Поговорката: „ За да получиш, първо би трябвало да дадеш ” звучи ли ви познато?
А „ Съдбата обича смелите ”?
Добрите правила в действителност ги написа на всички места.
Защото тогава хората избират да живеят по неприятните? Защо след това възпитават децата си, убеждават и приятелите си, въпреки самите те непрестанно да страдат и в никакъв случай да не реализират значителен прогрес в живота?
За да споделят нищетата, несъмнено, по какъв начин за какво?
Misery likes company.
Изобилието също.
Тихомир Димитров
Инфо: http://evolife.bg
