Из етическия трактат За приятелството“ на римския оратор и държавник

Из етическия етюд „ За другарството “ на римския оратор и общественик Марк Тулий Цицерон (106-43 година пр.н.е.).

(Cicero Denounces Catiline, fresco by Cesare Maccari, 1882-88)

За другарството (фрагменти)

§

Как би могъл животът да е живот за живеене, както споделя Ений, в случай че не намира почивка във взаимното доброжелателство на приятеля? Какво по-приятно от това да имаш човек, с който ще се решиш да приказваш за всичко по този начин, както със самия себе си? Колко щеше да коства огромният резултат от един триумф, в случай че нямаше кой да се радва на него по този начин, както ти самият? А да понасяш несполуките, щеше да ти бъде мъчно без човек, който да страда от тях повече даже от самия теб. Всеки различен блян на хората служи, съвсем без изключение, за реализиране на една-единствена цел: благосъстоянието – за да го употребяващ, могъществото – за да те почитат, публичната кариера – за да те популяризират, удоволствията – за да те радват, здравето – за да не изпитваш болежка и да живееш пълностоен физически живот; а другарството съдържа в себе си многочислени преимущества. Накъдето и да се обърнеш, то ти е подръка, на никое място не пречи, в никакъв случай не е ненужно, в никакъв случай не е тягостно. И по този начин, както споделят, нито с водата, нито с огъня си служим по-често, в сравнение с с него. И в този момент не приказвам за елементарните или за доста околните другарски връзки, които въпреки всичко сами по себе си и радват, и оказват помощ, а за единственото и напълно другарство, каквото съществуваше сред тези малко на брой фамозни имена. Тъй като то прави и щастието по-прекрасно, и нещастието по-леко, като го споделя и поема част от него. И без значение, че другарството съдържа в себе си така доста и така обилни преимущества, то без подозрение превъзхожда всички останали по това, че възпламенява пред нас в бъдещето светлината на положителната вяра и не разрешава духът ни да се обезсили и рухне. Защото който вижда пред себе си един същински другар, вижда като че ли своето лично изображение. Ето за какво и отсъстващите участват, и бедните са богати, и слабите са мощни и – невероятни думи! – и мъртвите са живи: толкоз мощни са почитта, споменът, тъгата на приятеля по тях; и по тази причина гибелта на едните наподобява щастлива, а животът на другите – достоен за хвалба. Опитай се да отнемеш от този наш свят връзките на доброжелателството: ни един дом не ще оцелее, ни един град, не ще се резервира за дълго даже земеделието. Ако не е задоволително ясно какъв брой огромна е силата на другарството и единодушието, тя може да се долови по несъгласията и раздорите. Та има ли дотолкоз непреклонен дом, дотолкоз мощна страна, които да не могат да бъдат преобърнати радикално от ненавистта и разприте? От това може да се съди какво огромно богатство носи в себе си другарството. Разказват, че един фактически академик мъж агригентинец в стихове на гръцки прогласявал, че любовта държи свързани всички преносими и неподвижни неща в природата и целия свят, а омразата ги разделя. И в действителност, всички хора освен осъзнават това с разсъдъка си, само че и на дело го утвърждават. Затова в случай че някой извършва дълга си на другар, като или се излага на рискове, или пък ги споделя, кой няма да превъзнесе тази постъпка с най-големи похвали?

§

Най-важно е да се стараем сред приятелите да не настъпят никакви раздори; в случай че това се случи, то дано наподобява, че другарските усеща са били не ненадейно потушени, а по-скоро постепенно се изтлели. Но още повече би трябвало да се внимава и другарството да не се трансформира в мощна омраза, от която се пораждат кавги, клюки, оскърбления. Тях въпреки всичко би трябвало да понесем, в случай че са търпими, и би трябвало да отдадем нужното почитание на предходното другарство, та виновността да пада върху този, който прави несправедливост, а не върху този, който я понася.

С една дума, против всички тези дефекти и неприятности съществува един-единствен метод за предотвратяване, един-единствен за предугаждане: да не започваме прекомерно бързо да обичаме някого и да не обичаме недостойните хора. А почтени за едно другарства са тези при които повода, с цел да бъдат обичани, е в самата им същина. Рядък тип хора! Действителна всичко прелестно е рядко и няма нищо по-трудно от това да се откри нещо, което да е връх на съвършенството на своя жанр. Но за множеството хора в човешките връзки положително е единствено това, което носи изгода, а измежду приятелите си, като че ли са говеда, обичат най-вече тези, от които се надяват да получат най-голяма полза. Така те са лишени от това така красиво и толкоз естествено другарство, което човек желае поради самото него, такова, каквото е то единствено по себе си: и не могат сами да послужат като образец за това каква е силата на другарството и какъв брой огромна е тя. Понеже всеки човек обича самичък себе си не с цел да получи поради тази си любов някаква премия от самия себе си, а тъй като всеки на себе си е безценен. И в случай че не се придвижи същото това отношение върху другарството, същински другар в никакъв случай не ще се откри: тъй като същинският другар е като че ли друго „ аз “. При животните-птици, риби, питони и диви зверове – е явно, първо, че те обичат самите себе си – това възприятие е вродено във всяко живо създание, второ, те търсят и се стремят към животни от същия тип, с които да се съберат; и това вършат с блян и възприятие сходно на любовта у индивида. Тогава какъв брой по-естествено става това при индивида, който и самичък себе си обича, и търси различен, с цел да свърже духа му със своя по този начин, че от двата да сътвори един!

Но множеството хора имат неправилното, с цел да не кажа безсрамното, предпочитание да имат такива другари, каквито те самите не могат да бъдат. И те изискват от приятелите си всичко, което сами не са в положение да им дадат. А в реда на нещата е на първо време самият ти да си добър човек, тогава да търсиш различен, сходен на теб. Между такива хора устойчивостта на другарските връзки, за която говорихме към този момент от дълго време, може да се затвърди, когато на първо време свързалите се с взаимно възприятие на доброжелателство станат господари на пристрастеностите, на които други слугуват; след това ще се радват на правдивост и почтеност, ще вършат всичко един за различен и в никакъв случай единият няма да желае от другия нещо подмолно или нередно; и те освен ще се почитат между тях и ще се обичат, само че и ще изпитват надълбоко почитание един към различен. Тъй като този, който лишава другарството от почитание, го лишава от най-голямата му хубост. И по този начин, гибелно е заблуждението на хора, които считат, че в другарството е необятно отворена вратата за всевъзможни необуздани стремежи и нечестни действия. Природата ни го е дала не за сателит на пороците, а за асистент на добродетелите, та свързани и съчетани с добродетелите на другия другар, те да доближат до тези небеса, до които сами не биха могли. Ако сред някои хора подобен съюз съществува, съществувал е или ще съществува в бъдеще, би трябвало да приемем, че тяхното взаимно пътешестване по друма, водещ към висшето естествено богатство, е най-голямото богатство и благополучие. Това, дублирам, е съюз, който съдържа всичко, което съгласно хората заслужава да се желае — почитание, популярност, душевно успокоение, наслада, тъй че и животът е благополучен, когато ги има, и без тях не може да е благополучен. Но в случай че желаеме да реализираме всичко това, което е и най-важното, и най-хубавото за индивида, би трябвало да насочим нашето усърдие към добродетелта, без която не можем да получим нито другарство, нито нещо мечтано. Ако не й се обърне задоволително внимание, човек, който счита, че има другари, схваща заблуждението си едвам тогава, когато някакво злощастие ги постави на тестване. Затова (необходимо е постоянно да се повтаря) би трябвало да обичаш, откакто си решил, а не да преценяваш, откакто си заобичал. Но както в доста други случаи, по този начин най-често в избора и привързаността ни към приятелите сме наказвани поради нашето безгрижие. Решаваме преждевременно и вършим към този момент свършеното – нещо, което ни не разрешава една остаряла сентенция. Понеже откакто изцяло сме се обвързали с тези хора, било вследствие дълготрайно другарство, било вследствие услуги, ненадейно по средата на пътя прекъсваме връзките си с тях поради някакво огорчение. Затова заслужава даже още по-голямо неодобрение голямото безгрижие към нещо по този начин належащо. Та другарството е единственото нещо на този свят, за изгодата на което всички единомислещо са съгласни. Впрочем мнозина гледат с пренебрежение на добродетелите и ги считат за пъчене и показност. Други презират благосъстоянието, удовлетворени са от дребното и се радват на скромна храна и живот. Едни горят от предпочитание за високи постове в обществото, други ги презират дотолкоз, че по тяхно мнение не съществува нещо по-безсмислено и по-евтино. Немалко са и ония, които пет пари не дават за богатствата, които за други наподобяват прелестни. А за другарството всички до един — и тези, които са се посветили на държавните каузи, и тези, които се радват на научни занимания и на преподаване, и тези, които правят своя работа надалеч от публичния живот, най-сетне и тези, които напълно са се отдали на наслажденията – мислят по един и същи метод: че без другарство няма живот, в случай че искаш да го живееш като същински свободен човек. Понеже другарството, необяснимо по какъв начин, се вмъква неусетно в живота на всеки и не позволява никаква опция някой интервал от живота да мине без него.

Избрано от: „ Етически трактати “, Цицерон, превод Юдит Филипова, ДИ „ Народна просвета “, 1984 година
*Cicero Denounces Catiline, fresco by Cesare Maccari, 1882-88; en.wikipedia.org