Историята се пише от победителите, поне това е останало от

Историята се написа от спечелилите, най-малко това е останало от вековете обратно. На нейната основа стартира да се работи върху бъдещето, само че с ясното изискване, че задънените направления би трябвало да се заобикалят или прескачат наложително. Тя става първата жертва на губещата страна в една война, а това се потвърждава с следващото подчиняване от Съюз на съветските социалистически републики над България. Обърнете внимание, че освен историята се трансформира, само че и очевидците ѝ ще пострадат.

Александрийската библиотека е страдала по същата причина, въпреки и да се преглежда като начална точка за събирането на данни и знания за света, който имаме през днешния ден. Победителите в една война ще получат историята на губещите, само че във всеки различен случай ще открием, че има и променливи. С напредъкът на историята ще следим и напредък в политиката, обществения облик и икономическото изражение на една страна.

Оказва се, че мощните на деня не постоянно ще съумяват да задържат купата си през идващото десетилетие. Историята ще остане будна, с цел да уточни грешките, само че нормално до нея се прибягва тогава, когато всички порти са затворени. Преди нейното битие, множеството хора познават света от разказите на непознатите – новобранците отвън едно общество. Оценката за победа ще се дава точно от тях.

Често се стига до оня миг, когато губещите остават в историята, в сравнение с спечелилите. Ето един образец: през Втората Световна война няма да се приказва толкоз за спечелилите, що се касае за жертвите – евреите ще се трансфорат в мъченици. Една и съща история може да не се чете по идентичен метод и от време на време спечелилите нямат своята независимост да оставят диря в историята. Протестантите губят борбата с католиците, само че тъкмо тази загуба ги трансформира в мъченици.

Нещо повече, когато католиците би трябвало да създадат промени, протестантите са описвани като иноватори и либерали, влияещи позитивно на Западна Европа. Католиците остават асоциирани с Испанската армада. Едва през XX век, когато има калибрация на настроенията в Европа, Католическата черква стартира да разказва протестантите като една особена мощ и отклонение.

Има и различен проблем, по какъв начин тъкмо се дефинира един победител в историята? Победителите постоянно дават подвеждаща информация, показват многообразие и най-различни отклонения на истинската история, а този феномен се следи във всяка ера. Историята дава поле за изява на политиците.

Във всеки един миг ще открием, че точно политиците манипулират този инструмент, с цел да извлекат облаги. Този акт не влиза в категорията на спечелилите, това е похищение на историята от хората, които обезверено се борят за победа. С верните принадлежности ще се разкрие операцията в деяние, само че обстоятелствата показват, че е нужен оня безсънен интерес, който да улови лъжите в динамичност. Тя ще покаже обезверените хора, които се стремят да се борят за успеха и тези, които търсят истината.

Историята на Европа след 1989 година се написа от спечелилите в Студената война. Самият Франсис Фукояма ще съобщи, че след тази последна стъпка, всички историци ще останат без самун, тъй като няма защо повече да се написа. Мнозина маркират този интервал като краят на историята. Светът стартира да развива свободната търговия и да минава на капиталистическия фронт, което е единствено една добра вест.

Не би трябвало да забравяме, че времето ни научи да задаваме още един въпрос: по кое време се дефинират спечелилите в една ера? Фукояма е прав, че капитализмът и свободната търговия ще дойдат, само че пропуща детайла на властническите режими, играещи ролята на последните заболели кафези в модерната цивилизация.

Социолозите носят своя кръст, тъй като всички техни проучвания, правени по време на комунистическия интервал, действително са фокусирани непосредствено върху демократичните сили, запазването на пазарите и въвеждането на промени. Мнозина пренебрегват силата на гласоподавателите и ранните сигнали на рецесията в демокрацията. Русия е тъкмо подобен образец, изключително откакто тази независимост беше прекомерно горчива лъжица за мнозина. Никой не обръща внимание на обществената неравноправие сред другите съсловия.

И спечелилите от 1989 година остават незнайни, само че губещите са ясни – това са комунистите, които дефинитивно поставят завършек на толкоз известния и известен обществен опит, роден от идеологията на двама заболели.

Преди да се ръкопляска на победа и очакване от чудеса в демокрацията, незабавно се появиха и земетресения като финансовата рецесия от 2008 година последвана с други проблеми и търкания сред огромните на масата. Крайният резултат от всичко това ни демонстрира, че когато има една неточност, незабавно се появява опозицията, която явно не е победена, а просто търси метод да отвлече историята в своя изгода. Победителите от Студената война изгубиха интервала след 1989 година и сега берат своите най-горчиви плодове. В момента не би трябвало да забравяме, че историците още веднъж са нужни, с цел да припомнят за събития, които към този момент са се случвали – една война ни демонстрира по какъв метод можем да преглеждаме света и да четем знаците.

И отново изпадаме в един необикновен проблем – източниците на информация. Критичното мислене падна в жертва след 1989 година и до момента в който мнозина не схващат жалеенето на предишния режим, който даже не познават, историци и социолози го изясняват доста елементарно – това е интервалът, в който всички са се чувствали предпазени и сигурни. Историята на една война ще засегне и историята на политиката, дипломацията и всички спомагателни ръкави. Трансформацията в никакъв случай няма да бъде позната или нежна, допустимо е да ставаме очевидци на нови нещастия и сражения, които до някаква степен ни санкционират до краен лимит.