Какво означава всъщност SOS?
Често се твърди, че „ SOS “ – сигналът за злополучие, подаван от изпаднали в неволя кораби в морето – значи „ Спасете душите ни “ или „ Спасете нашия транспортен съд “ (съответно „ Save Our Souls “ и „ Save Our Ship ”), само че това не е напълно правилно.
Когато сигналът е създаден за пръв път при започване на 20-ти век, той е определен просто тъй като има присъща поредност, когато е създаден на морзовата писменост: три точки / три тирета / три точки: ▄ ▄ ▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄ ▄ ▄
Буквите не значат нищо съответно, просто са лесни за изпращане и приемане в морзов код. Ако се паникьосвате на борда на потъващ транспортен съд, последното нещо, което желаете да изпратите, е комплициран код, който би бил сложен за прослушване и елементарно би могъл да бъде пояснен неправилно от получателя.
„ SOS “ се асоциира с преждеспоменатите изречения едвам откакто е необятно публикуван. Това е образец за противоположен акроним – когато дума или фраза е пригодена за към този момент съществуващо редуциране.
Преди да се вкара повсеместен сигнал за злополучие, другите страни и телекомуникационни организации употребяват разнообразни сигнали – което се оказва извънредно объркващо и неефективно в глобализиращия се свят.
През 1904 година телекомуникационната компания „ Маркони “ се пробва да вкара кода за злополучие „ CQD “, който значи „ Търся ви. Бедствие! “ или „ Всички станции. Бедствие! “ (съоетветно „ Seeking you. Distress! “ и „ All stations. Distress! “) Междувременно Съединени американски щати употребяват „ NC “, което означавало „ Обадете се за помощ без закъснение “ („ call for help without delay “), а европейските кораби употребявали разнообразни кодове.
За да се подсигурява, че обречените кораби няма да се „ изгубят в превода “, Международната радиотелеграфна спогодба през 1906 година предлага „ когато са в неволя, да употребяват следния сигнал: ▄ ▄ ▄ ▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄▄▄ ▄ ▄ ▄, повтарян на къси шпации “. Предложението е признато и влиза в действие през 1908 година, макар че е належащо известно време, с цел да могат моряците по света да го одобряват.
Първото документирано потребление на сигнала „ SOS “ от страна на Съединени американски щати е през 1909 година, когато Теодор Хаубнер подава сигнал за злополучие на парахода Арапахо край нос Хатерас в Северна Каролина. Въпреки това Хаубнер изпраща и остарелия „ CQD “, ако относително новият сигнал не бъде разпознат.
Когато на 15 април 1912 година Титаник се сблъсква с прословутия айсберг, старшият оператор на безжична връзка Джак Филипс в началото изпраща сигнал „ CQD “. Неговият младши асистент Харолд Брайд шеговито предлага да опитат и новия „ SOS “. „ Това е новият сигнал и може би е последният ти късмет да го изпратиш “, споделя Брайд на Филипс, съгласно отчет на „ Ню Йорк Таймс “ от 1912 година Но въпреки зовът за помощ да е засечен от близките кораби, очевидно е било прекомерно късно.
„ SOS “ към момента е необятно приет като общоприет сигнал за злополучие през 21 век, макар че морзовата писменост от дълго време не се употребява като средство за морска връзка.
