Планетата Земя съществува от 4,5 милиарда години и за това

Планетата Земя съществува от 4,5 милиарда години и за това време се е трансформирала доста. Тя стартира като топка разтопена магма, само че в последна сметка се охлажда и основава няколко дребни тектонски плочи, а към няколко милиарда години по-късно планетата към този момент е покрита с разнообразни форми на суперконтиненти и гъмжи от живот.

Но от космологична позиция Земята към момента е млада. Едва ли сме минали повече от 1/3 от евентуалния ѝ живот, а предстоят още доста промени. Които обаче наподобява, че няма да преживеем.

Според изследване, оповестено предходната година, в което са употребявани суперкомпютри за моделиране на климата през идващите 250 милиона години, светът на бъдещето още веднъж ще бъде формиран от един суперконтинент – и ще бъде на практика ненаселен за нито един бозайник.

„ Перспективите в далечното бъдеще наподобяват доста мрачни “, удостоверява в свое изказване Александър Фарнсуърт, старши теоретичен помощник в Института за околната среда „ Кабот “ към Бристолския университет и водещ създател на проучването.

„ Нивата на въглероден диоксид могат да станат двойно по-високи от сегашните “, изяснява той. „ Тъй като се чака Слънцето да излъчва с към 2,5 % повече радиация, а суперконтинентът да е ситуиран най-вече в горещите и влажни тропици, огромна част от планетата ще търпи температури сред 40 и 70°C. “

Новият суперконтинент – прочут като Пангея Ултима, по отношение на античния суперконтинент Пангея – ще сътвори „ троен удар “, споделя Фарнсуърт: освен светът ще се оправя с към 50 % повече CO2 в атмосферата от сегашните нива; освен слънцето ще бъде по-горещо от настоящето – това се случва с всички звезди, когато остаряват, заради разрастващото се взаимоотношение сред гравитацията и термоядрения синтез в ядрото – само че и самият размер на суперконтинента ще го направи съвсем напълно ненаселен. Това се дължи на резултата на континенталност – фактът, че крайбрежните региони са по-хладни и по-влажни от вътрешните, и повода, заради която летните и зимните температури са доста по-екстремни вътре, в сравнение с по крайбрежията.

„ Резултатът е най-вече враждебна среда, лишена от източници на храна и вода за бозайниците “, споделя Фарнсуърт. „ Широко публикуваните температури сред 40 и 50 градуса по Целзий и още по-големите дневни екстремности, допълнени от високата мокрота, в последна сметка биха подпечатали ориста ни. Хората – дружно с доста други типове – ще изчезнат заради невъзможността да се охладят посредством потта си. “

И ето какво е най-интересното: това е един от най-хубавите сюжети. „ Смятаме, че СО2 може да се увеличи от към 400 частици на милион през днешния ден до над 600 доста милиони години в бъдеще “, изяснява Бенджамин Милс, професор по еволюция на земната система в Университета в Лийдс, който управлява изчисленията за проучването. „ Разбира се, това допуска, че хората ще спрат да изгарят изкопаеми горива, в противоположен случай ще стигнем тези стойности доста, доста по-рано. “

И по този начин, въпреки че проучването рисува малко печална картина на Земята след доста милиони години, създателите ни предизвестяват да не забравяме проблемите, които са тъкмо зад ъгъла. „ Изключително значимо е да не изпускаме от взор актуалната ни климатична рецесия, която е резултат от човешките излъчвания парникови газове “, предизвестява Юнис Ло, теоретичен помощник по въпросите на изменението на климата и здравето в Бристолския университет и съавтор на публикацията.

„ Вече сме очевидци на рискови горещини, които са нездравословни за човешкото здраве “, уточни тя. „ Ето за какво е от решаващо значение допустимо най-скоро да реализираме нулеви чисти излъчвания. “