Деца и бебета в Южна Корея съдят правителството за изменението на климата
Над 200 души, измежду които повече от 60 деца и бебета, са почнали забележителна правосъдна борба против държавното управление на Южна Корея поради реакцията му (или неналичието на такава) към изменението на климата.
Четири каузи сред 2020 и 2023 година бяха обединени и изправени пред Конституционния съд на Южна Корея предишния месец, който стартира второто и последно чуване по делото във вторник, 21 май. Очаква се решението да бъде взето по-късно тази година.
Едно от делата, Уудпекър и други против Южна Корея, е обвързвано с момченце, което към момента не е било родено, когато родителите му завеждат делото през 2022 година от негово име, дружно с още 61 ищци на възраст под 5 години.
Обвинението твърди, че държавното управление на Южна Корея не е направило задоволително, с цел да понижи излъчванията на парникови газове и да ограничи въздействието на изменението на климата. В този смисъл те настояват, че страната не пази главните им права, в това число правото на живот, правото на благополучие, правото на независимост, правото на благосъстоятелност и правото на здравословна околна среда.
Въпреки че сходни правосъдни каузи са завеждани и в Америка и Европа – с прочут триумф – това делото е първото по рода си в Източна Азия.
Южна Корея е мощно подвластна от изкопаемите горива, като през 2023 година към 60% от електрическата енергия в страната се създава от въглища, газ и петрол. Все отново са и подхванати някои стъпки за решение на този проблем: през 2021 година ЮК актуализира уговорката си за понижаване на парниковите газове с 40% до 2030 година спрямо равнищата от 2018 година
Но макар положителните планове, мнозина настояват, че държавното управление не се отнася задоволително съществено към казуса. Оценката на Южна Корея за дейностите ѝ против изменението на климата е класифицирана като „ мощно незадоволителна “ от Climate Action Tracker, което значи, че актуалните им политики и задължения в региона на климата не са в сходство с избраната в Парижкото съглашение температурна граница от 1,5°C.
„ Стратегическите правосъдни разногласия са мощен инструмент, който все по-често се употребява за налагане на задължението на страните да пазят правата на хората от неподходящите въздействия на климатичната рецесия и да подсигуряват, че няма да има оттегляне от интернационалните задължения, които те поеха през 2015 година, с цел да предотвратят повишението на междинните световни температури над 1,5°C през този век “, съобщи в изказване Джиюн Ю, деятел в Amnesty International Корея.
„ Климатичната рецесия към този момент е надвиснала над нас, само че последствията от нея ще се усетят още по-силно от бъдещите генерации. Случаи като този са от жизненоважно значение за отбраната на правата на жителите. Предприемането на правни дейности против страната постоянно е дълъг и сложен развой, който изисква самообладание и неизменност, и смелостта на тези пионери заслужава удивление и овации “, добави Ю.
Твърди се, че повече от половината сходни делата по света са с „ удобни “ резултати, макар че въпреки всичко се водят разногласия дали фактически имат значимо влияние върху изменението на климата. Независимо от това дали се печелят в съда или не, те въпреки всичко покачват публичната информираност и последователно ускоряват натиска върху държавните управления и корпорациите да подхващат дейности.
