Всъщност знаем, че скоро астероид ще удари Земята, в почти

Всъщност знаем, че скоро метеорит ще удари Земята, в съвсем всяко значение на думата „ скоро„, тъй като това се случва непрекъснато.

На 22 октомври над източната част на Тихия океан в земната атмосфера изгоря метеорит. Ако не сте чули за него, това е по този начин, тъй като той беше необятен единствено към метър. Единствената причина, заради която 2024 UQ получи известно медийно внимание, беше, че този обект бе видян авансово.

Доскоро да се забележи метеорит в космоса в точния момент, с цел да се планува ударът му в земята, беше доста рядко събитие, само че 2024 UQ стана третият път, когато това се случи тази година.

Междувременно доста други идват без предизвестие. Няма най-малък размер, с цел да може нещо да се смята за метеорит, тъй че евентуално всички части от комети, които провокират светлинно шоу по време на последните метеоритни дъждове като Орионидите или Тауридите, се броят.

Съвсем умерено обач някой може да каже, че тези обекти не се удрят тъкмо в Земята, а единствено в атмосферата.

Но даже в случай че условието е да се удари в земя или море, такива метеоритите отново се срещат задоволително постоянно. Първата от трите предсказани срещи с нашата атмосфера, метеорит 2024 BX1, създаде фрагменти, които са известни като метеоритите Рибек, по името на немското село, намиращо се най-близо до мястото, където падат. Бяха събрани почти 200 и макар че общата маса е по-малка от огромна бутилка газирана напитка, това е доста огромен удар по Земята.

Някои от метеоритите, за които споменахме, моеха да съставляват проблем, в случай че инцидентно някой се окажеше на точното място, само че въпреки всичко не са подобен мотив за терзание, за които хората се тормозят.

Във вътрешната Слънчева система колкото повече усилваме размера, толкоз по-малко обекти ще намерим с подобен размер – и затова толкоз по-малка е вероятността да се сблъскат с нас.

Има два метода за пресмятане на вероятността нещо рисково да се удари в Земята.

Единият е да се следи всеки обект с орбита, която приближава до Земята, и да се пресметна каква е вероятността да ни удари. В траекториите на тези обекти има прочут безреден детайл, тъй че цялостна сигурност не е допустима. Теоретично друга галактическа канара може да удари известния астероид Апофис с нужната мощ, че да го пренасочи и в последна сметка да се удари в Земята през 2029 или 2036 година, само че възможностите са оскъдни.

Животът ви е прелестен, в случай че това е най-голямото нещо, за което се притеснявате.

Ако обект с размерите на астероида-убиец на динозаврите (приблизително 10 километра) се рееше из вътрешната част на Слънчевата система и имаше късмет да удари Земята през идващите, щяхме да знаем за него. По-рано през днешния ден обект с диаметър 100 метра мина около Земята на приятното разстояние от към 5,4 милиона километра, или 14 пъти по-далеч от Луната. Тово е задоволително огромен камък, с цел да унищожи град, в случай че се удари, а фактът, че обозначението на обекта е 2024 VQ4, ни споделя, че сме го разкрили едвам тази година, което демонстрира, че към момента има пропуски в знанията ни.

Това не е неповторим образец, през вчерашния ден беше ред на 2023 WK3 да премине около нас на 16 лунни дистанции, а той е съвсем три пъти по-широк от VQ4.

Според оценките на НАСА във вътрешната Слънчева система има към 25 000 обекта от този клас по величина, а ние сме разкрили към 40% от тях. Тъй като нито един от тези, за които знаем, не съставлява огромна заплаха за дълго време, най-вероятно и незнайните не съставляват такава, само че въпреки всичко не можем да бъдем сигурни.

Дори когато към този момент следим всичките 25 000, това отново не може да ни даде цялостна оценка на заплахата единствено по себе си, тъй като не взема поради опцията нещо, евентуално комета, да навлезе от външната част на Слънчевата система и да разбърка нещата. Смятаме, че дългопериодичните комети, които не са се доближавали до Слънцето от епохи, имат по-малък късмет да ни ударят от останалите. Въпреки това те могат да съставляват по-голям дял от заканите, които са задоволително огромни, с цел да нанесат вреди на цялата планета.

Другият метод да се дефинира заплахата е да се прегледат историческите данни.

Имали сме една детонация, задоволително трагична, с цел да рани 1500 души, въпреки и никой да не е умрял. Разумно е да чакаме, че нещо сходно ще се случи още веднъж през идващите няколко десетилетия, въпреки и да нямаме визия по кое време.

Единственият неотдавнашен образец за нещо доста по-голямо от Челябинското събитие е Тунгуска през 1908 година Не знаем дали сходни произшествия се случват един път на век или един път на хилядолетие, само че е доста малко евентуално да са по-чести.

Доколкото ни е известно, Земята е била ударена единствено един път от нещо задоволително огромно, с цел да аргументи международни опустошения, откогато животните са се появили преди към 600 милиона години. За това време тук е имало най-малко 5 всеобщи измирания, само че единствено последното наподобява е от метеорит, а не от вулкан.

Въз основа на това можем да преценим, че шансът нещо сходно да се случи още веднъж през дадена година е към 1 на 600 милиона. Дори и в продължение на един век шансът е доста по-малък от 1 на 1 милион.