Най-голямото измиране на видове в историята на Земята
Земята не е непозната на всеобщите измирания – до момента е имало 5, а някои учени даже настояват, че сме в разгара на 6. Най-голямото от тях обаче е било толкоз опустошително за живота на планетата, че получава и прилежащо име – „ Голямото измиране “.
Ако смятате, че метеорита Чиксулуб преди 65 милиона години е предизвикал неприятни, смятайте отново. Върнете се още по-назад във времето, преди към 250 милиона години, и ще видите Голямото измиране – известно още като пермско-триаското измиране – което унищожава представители на всички класове живот.
Тогава изчезват над 95% от морските типове и 70% от сухоземните. Общо към 90% от всички типове на Земята по това време са изцяло унищожени. Макар че се спори за точния интервал от време, през който това се случва, няма подозрение, че не е било доста радостно.
Причината, заради която учените са въобще в положение да кажат, че е имало такова нещо, е фосилната документи. Представете си, че вършиме прорез на седиментна канара, която се е образувала в интервала от края на перм до началото на триас; Голямото измиране може да бъде маркирано с неочакван, внезапен спад в разнообразието на вкаменелостите.
Разбира се, такава повсеместна гибел не се случва без причина – само че дълго време учените се затрудняваха да схванат какво тъкмо е станало. Някои допускат, че става дума за удар от метеорит, а други – за голямо вулканично изригване, трансформирало климата, или пък за композиция от фактори.
През 2014 година екип от откриватели от Масачузетския софтуерен институт изложи тезата, че за това може да е отговорен възходът на микробите, произвеждащи метан. След като изследват седименти от Южен Китай, те стигат до заключението, че родът Methanosarcina стартира да процъфтява към края на пермския период; това значи повече метан, който се трансформира във въглероден диоксид, който на собствен ред способства за равнищата на световно стопляне и окисляване на океаните, което може да провокира необятно публикувано измиране.
По-новите проучвания клонят към теорията за „ композиция от фактори “ – по-конкретно, че резултатът на вулканичните изригвания върху стоплянето на климата се е засилил на сушата от по този начин наречените мега Ел Ниньо събития.
„ По време на пермско-триаската рецесия Ел Ниньо [топлата фаза на повърхностния пласт на водата в екваториалната част на Тихия океан] се е задържал доста по-дълго, което е довело до десетилетие на необятно публикувана суша, последвано от години на наводнения. По принцип климатът тогава е бил безпорядък “, споделя създателят на проучването професор Пол Уигнал в изказване.
„ Повечето живи организми не съумяха да се приспособяват към тези условия “, прибавя съавторът професор Ядонг Сун, „ само че за благополучие някои неща оцеляха, без които през днешния ден нямаше да сме тук. Това беше съвсем, само че не напълно, краят на живота на Земята. “
