Рушителите на паметника на Съветската армия поругават българската история
„ Историята не е сцена на щастието “
(Г. Ф. Хегел. Философия на историята)
Правителството на евроатлантическия сговор (ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС) и ортакът му Движение за права и свободи вместо да вземат решение най-важните държавни въпроси като демографията, голямото неравноправие – най-високото в Европейски Съюз и едно от най-високите в света, голямата беднотия и мизерия на 90% от българите се е заело с реализацията на политическата стратегия на Козяк, огласена от записите на едно заседание на „ Продължаваме промяната “. По своето наличие дейностите от Записа разкриват неофашисткият темперамент на Сглобката (Евроатлантическия сговор). Този път публичното мнение е изкуствено конфронтирано посредством неустоимото предпочитание на група български нихилистични политици да угодят на Козяк под маската на евроатлантизъм. Става дума за събарянето (унищожаването) на паметника на Съветската войска в София. Паметникът е на армията-съюзник на английската и на американската войска по време на Втората международна война- част от антихитлеристката коалиция.
Някои платени и кариерно окуражени евроатлантици не помнят каква е била действителната политическа и военна конюнктура в Европа и в света през 1941-1944 година Нека да си я напомним. В света се водят военни дейности на три континента – Европа, Азия и Африка. В борбата вземат участие и войски от Северна Америка (САЩ и Канада) и от Австралия и Нова Зеландия. Главните бойни театри са четири: Европа, Тихоокеанския регион, Източна и Югоизточна Азия и Северна Африка. В борбата, от двете страни на фронта са две мощни обединения: Тройния фашистки пакт (Оста Рим-Берлин-Токио) и страните Германия, Италия, Япония и включилите се към тях Унгария, Румъния, България, Хърватия, Словакия, Манджурия (Манджоу Го); Антифашистката коалиция (СССР, Англия, Съединени американски щати и Франция) и някогашните английски владения – Канада, Австралия, Нова Зеландия, Индия. И двете страни употребяват ресурсите от завладените територии, както и от неутрални страни. За Тройния съюз снабдяването с запаси става най-вече посредством Швеция, Швейцария, Португалия и Испания. В завладените от Тройния съюз страни (в множеството страни) има разгърната яростна антифашистка опозиция – Франция, Полша, България, Гърция, днешните земи на Беларус, Украйна и Молдова. На Балканите има и две марионетъчни държавни управления на завладените Сърбия (ген. Нешич), Гърция (сменяни три правителства). През цялата война Турция не влиза публично в съюз с нито една от двете страни, само че в Източна Тракия против България е съсредоточена мощна армейска формация. Срещу нея стои маломощният български Прикриващ фронт. В края на август и началото на септември 1944 година съответната военно-политическа обстановка на Източния фронт е комплицирана, изключително след излизането на Румъния от войната против Съветския съюз (23 август 1943 г.). България е пред алтернативата по какъв начин да се избави. Вариантите са единствено няколко. Първият е да продължи да работи за и да е с Германия. Този вид е очевидно неработещ. Вторият вид, фиктивен от Филов и осъществен от Багрянов е оповестяването на неутралитет във войната против Съветския съюз, само че не се приключва присъединяване в Тристранния пакт, не се приключва представителството на ползите на Германия пред Съветския съюз от българското посолство в Москва, немските войски не престават да са в България, да се държат в концентрацинен лагер руски, британски и американски военни. Третият вид е подписване на сепаративно помирение с Англия и Съединени американски щати след нахлуване на британски американски войски от Бяло море през Беломорска Тракия или България да бъде окупирана от турските войски. Третият вид се блокира от Съветския съюз и последва оповестяване на война, в сходство с признатите отговорности на Съветския съюз пред Англия и Съединени американски щати. Още в края на август 1944 година са контрактувани изискванията и разпоредбите за помирение с България и реализирането на надзор върху нея от Тристранната съюзна контролна комисия. Присъствието на руски войски в България е регламентирано с примирието, подписано през октомври 1944 година в Москва от българския външен министър проф. Стайнов – представител на десните политически сили в България. След Девети септември 1944 година при държавното управление на Отечествения фронт и двама десни регенти България взе участие във Втората международна война в две етапи. Редом се борят българи и руски бойци. В тези дейности умират хиляди български и руски бойци, воюващи един до друг против фашистките немски войски.
В тази конкретно-историческа обстановка се вписва паметника на Съветската войска в София като спомен за събитията от Втората международна война. Той е и монумент на българските войски, на участвалите и починалите във войната на страната на Антифашистката коалиция на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия. И едно малко отклоняване. Във втората фаза на тази война в Унгария вземат участие мои близки хора – чичо ми и редица мои съселяни, някои от които не се връщат от войната. Тъстът ми е също мобилизиран и взе участие във войната. И за околните на всичките тези славни български бойци, сражаващи се под управлението на Съветската войска събарянето на паметника е поругаване на паметта на тези славни българи. Дейците на Евроатлантическия сговор просто нямат познание (канадско образование) и възприятие за родна история и родова памет – за тях са значими напътствието от посолството/посолствата. В тяхната историческа памет и образование няма място за българската памет за славните български бойци.
Много е прав Хегел, че историята не е сцена на щастието. И колкото кощунствено да се дописва Хегел, бих се осмелил да напиша и, че е светотатство да не се знае или да се не помни и пренаписва по непознат модел и под въздействие на чуждоземска англо-саксонска политика българската история. Сегашното обругаване на Паметника на Съветската войска е политика на наследниците на тези, които гневно бомбардираха София и голям брой други български градове и села, избиха хиляди мирни български поданици. Вярно е изказванието на В. Проданов, че „ Там, където господства идеологията на либерали и неолиберали историята се вижда по един метод, а там, където са консерватори или комунисти по различен, в това число и историята на Втората международна война и на всички войни. В едни страни тя се пренаписва и отхвърля, в други имаме доста по-голяма последователност, както в Китай през последните десетилетия “ (Проданов, В. (1921). Идеологически другите тълкования на историята. 24.06.2021 https://pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/ideologicheski-razlichnite-interpretatsii-na-istoriyata.131094.
В един столичен антикомунистически и русофобски вестник на 19 август 2023 година се появи една публикация, вероятно поръчкова, в която във връзка Паметника на Съветската войска в София са изписани маса лъжи и мисловни клевети под несъответстващото заглавие за „ огромния брат “ и братушките. Тя по наличие не е подплатена с обстоятелства и не би трябвало да ѝ обръщаме внимание, само че в нея има няколко от главните евроатлантически опорки, всеобщо употребявани в политически речи, мнения на „ всичколози “ по малките екрани и така нататък
Какво прави усещане в полемиката за паметника на Съветската войска?
Първата голословна опорка е неправилното отъждествяване на тогавашната Съветска войска със актуалната Руска войска и с политиката на модерна Русия – една от петнадесетте някогашни руски републики. Съветската войска води война с фашистките немски, италиански, маджарски, румънски, испански, хърватски, словашки и други войски. Тази войска дава милиони жертви. Руската войска не е Съветската войска, която остана в историята, в книгите, филмите, списанията, паметниците, музеите, мемориалите, в паметта на голямото голям брой поданици на Европа. В края на Втората международна война Първа българска войска е част от Трети украински фронт на Съветската войска, а представителна част на Българската войска дефилира на Червения площад по случай успеха над фашизма. През първия стадий (септември-ноември 1944 г.) българските войски се борят се изтеглящите се от Гърция немски войски на територията на днешна Сърбия, Северна Македония и Косово и обезпечават левия фланг на Трети украински фронт. През втория стадий (януари-май) Първа българска войска (130 000 души) се бори в Унгария, само че доближава и Австрия. По време на двете етапи на войната Българската войска наброява 455 000 мобилизирани и кадрови бойци и офицери. Във войната загубите на Българската армия са: 8 337 убити, 9 155 безследно изчезнали и 22 958 ранени или общо 40 450 души (По Уикипедия). Само убитите и ранените са към 32 000 бойци и офицери. Така, че след 19 септември 1944 година до края на войната Българската войска е част от войските на Антифашистката коалиция и въпреки и дребна част от Съветската войска.
Втората опорка е, че „ казусът с паметника не е народен “. Следователно той е международен, само че в световния свят няма интернационализъм, а единствено американски неолиберален глобализъм, отричащ всичко национално. Щом не е народен, той не зависи от мнението на българите и решенията на българските управляващи. Тогава България е управляема колония или най-малко доминион, в който всичко се взема решение от посолството/посолствата, а страната се ръководи от компрадорски политически хайлайф. Да, само че голямата част от българите не желаят страната им да е третирана като колония. Само избрани политици, публицисти и „ специалисти “ за доста пари им харесва към страната ни да се отнасят като към колония, в която те са локалната компрадорска администрация и висша власт – локален политически хайлайф за персонална приложимост.
Третата погрешна опорка е, че българското общество не утвърждава съществуването на Паметника на Съветската войска, няма позитивно отношение към него. Споменатият създател смята своето персонално негативно мнение за публичното мнение или пък на платените протестъри-лумпени срещу паметника. Няма без значение публично допитване до българския народ. Няма надеждно социологическо изследване, а единствено платени и поръчкови проучвания на защити хора, представяни за публично мнение и антикомунистическите и русофобски словоизлияния на високоплатените публицисти от телевизионните екрани. Паметниците са израз на публичното мнение на предишното, когато са живели бащите и дедите на актуалните лумпени. Цялата рода на Васил Терзиев, родителите на Христо Иванов, дядото на Бонев („ Спаси София “), бащата на Бойко Борисов и така нататък са възприемали по различен метод съществуването на паметника на Съветската войска. Сегашните настроения срещу него, доста миришат на парите от „ Америка за България “, Сорос и така нататък и напътствията на посолството/посолствата.
Четвъртата опорка на рушителите на Паметника на Съветската войска е, че у нас „ доста политически субекти – са директно подвластни от Русия … български субекти на прехрана от нея “ . Субективното мнение на вживяващия се в ролята на римски император публицист, както и на доста други остракьори не е подплатено с нито един факт. Това припомня на четящите историята българска, че постоянно при публични напрежения западняците си служат с мита за „ съветското злато “ и „ съветската взаимозависимост “, единствено че комфортно „ не помнят “ че Русия изплати дълга на България на Турция с цел да може България да бъде приета са независима суверенна страна, а не протекторат на Високата врата. Уж Малинов бил „ съветски сътрудник “, но съда не споделя това, а го внушават продажни публицисти и американофилски политици.
Петата дезинформационно-манипулационна опорка е, че Съветската войска е била непозната войска окупаторка. Навярно доста от съперниците на Паметника на Съветската войска не вършат разлика сред окупация и наличие на задгранични войски на наша територия. Самото наличие не е белег на окупация. След Първата международна война и Солунското помирение има интензивно и изменящо се на брой наличие на Съглашенски войски. Общо през България са минали 220 хиляди съглашенски бойци и офицери. Към 1 май 1919 година те са 19 200 бойци и 769 офицери (Минков, Ст. Дислокация, предислокация и бройка на Съглашенските войски в България. – В: Историческата просвета в интерес на България, т.1, секция история, С., Университетско издателство „ Стопанство “, с. 115-122). Тези съглашенски войски имат дял в разоръжавеното на българската войска и нейното ограничаване по брой. Те се движат свободно из страната, постоянно заемат казарми и пространства на разформированите български военни елементи, нямат непрекъснати военни бази. Придвижването на съглашенските войски из страната и изхранването им е за сметка на България и нейния държавен бюджет. Но България има свое държавно управление и администрация, полиция, съд и въпреки и мощно понижена – войска. И никой не афишира съглашенските войски за окупационни. Вторият случай е 1941-1944 година, когато в България като член на Тристранния пакт, обитават Германски войски, които вземат участие в бойни дейности против прилежащи страни (Югославия и Гърция) и през Черно море водят война със Съветския съюз. Техният брой е изменчив, само че нямат непрекъснати военни бази. Страната има свое независимо ръководство – държавно управление, регионални управи, околийски и общински управления, своя полиция, съд и така нататък Българската войска не е разоръжена, в противен случай е увеличена. И никой не написа, че България е окупирана от Германия. От 1944 до 1947 (подписването на Парижкия кротичък договор) в България има стеснен контингент руски войски, според съглашението сред Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия. Българската войска не е разоръжена. Тя се включва във войната на страната на Съветския съюз, Съединени американски щати и Англия. Съветската войска няма в страната непрекъснати военни бази. България има свое държавно управление, регионални и локални управи, полиция, съд и така нататък Издръжката на тази войска на българска територия е за сметка на страната ни, както е по съглашението сред трите велики сили за примирието на България с Антифашистката коалиция. Но Съветския съюз, за разлика от Германия и Съглашението доставя на страната изчезналите горива, медикаменти и други артикули.
И евроатлантическите политици, Евроатлантическия сговор (ПП-ДБ, ЕРБ-СДС и ДПС), американофилите приказват и пишат, че Съветската войска била окупатор в България, само че мълчат за Съглашенските и немските войски в България дали са били окупаторски. В началото на XXI век в България непрекъснато обитават американски войски, които имат свои непрекъснати военни бази и непрестанно увеличаващо се наличие и разширение на броя и площта на базите. И България отново има свое държавно управление, което по израза на въпросния публицист би трябвало да е несъмнено като „ марионетно държавно управление “. Франция, Англия и Италия (Съглашението), фашистка Германия и социалистическия Съветския съюз нямаха на наша територия свои военни бази. Сега евроатлантическия неолиберален Съединени американски щати има свои военни бази на нашата територия, само че тях не ги афишират за окупатори.
Шестата идейно-пропагандна опорка във връзка Паметника на Съветската войска е осведомителната дезинформация за социалистическото минало на България . Тя най-често се образува в няколко щриха. В българската история след Първата международна война в никакъв случай не е имало благополучие за всички. Цялата ни история е битка, опълчване в българското общество на разнообразни по величина партии, на групи по ползи с разнообразни претекстове и по разнообразни мотиви. Най-често първият щрих са прословутите концлагери. Само че, актуалните евроатлантици си спомнят единствено за “трудовите общежития “ след Девети септември 1944 година До тази дата концлагерите са неведнъж повече. Първият концлагер е остров „ Св. Анастасия (о-в „ Болшевик “), в който след Деветоюнския прелом са вкарани 132 земеделци и комунисти, който и по-късно неведнъж е употребен като място за репресирани от ръководещия преди Девети септември режим. В него са били за известно време даже проф. Ал. Цанков и Кимон Георгиев. В концлагерите са вкарвани и депутати от настоящото Народното събрание от квотите на Българска комунистическа партия и Български земеделски народен съюз. През 1944 година в тях са вкарани 9 народни представители на Българска работническа партия (к). Създадена е система от разнообразни видове концлагери. Концлагерите са били с друг статут, за друг интервал от време, ту откривани, ту закривани. По-известните фашистки концлагери в България са Кръсто поле (Еникьой, Ксантийско) с 1494 лагерника през 1942 година, разгласен като „ Селище на Държавна сигурност “; Гонда вода и „ Св. Никола “ край Асеновград; с. Рибарица (Тетевенско); краткотрайният концлагер „ Галата “ край Варна; еврейските концлагери „ Кайлъка “ (край Плевен) и Сомовит (край Дунав, Никополско); концентрационните лагери за млади бойци с ненадеждна за фашистката власт лява ориентировка (и огромни възпитаници и студенти) край с. Гиген и с. Белене (Плевенско). Особено състояние имат еврейските трудови лагери за мъже, маскирани като поделения на Строителни войски. Епизодичен темперамент имат лагерите, свързани с подготовката и провежданите избори за Народно заседание през 1938 година, когато политическите съперници на монархофашизма са затворени в лагери за два месеца като този край Омуртаг ( “Зелена ливада “ 573 –ма души) и на други места. След Девети септември махалото се е задвижило и минало в драгата страна – изпращащите в концлагери са били изпратени също по този начин в концлагери. Да, историята не е сцена на щастието. Пътят на политиката и политиците е доста бодлив.
Вторият щрих, на който бе даден още веднъж акцент през тази седмица е за „ бодлива тел и пукотевица по границите “. Да, на българските граници по време на социалистическия интервал имаше бодлива тел и се стреляше по бягащите през границата бойци с откраднати автомати и нарушители – горани. „ Демократът “ Ив. Костов, унищожи телените огради по границите, на своя глава локалното население. Бойко Борисов още веднъж издигна „ бодлива тел “ по границата с Турция, само че в този момент няма граничари и никой не стреля, а мигрантите убиват служители на реда и шетат из цялата страна, возени от незаконни български детайли, а локалните поданици не смеят да си отворят вратите на къщите.
Третият щрих е за „ репресии над цели обществени групи “. Това е неопределено. Имало е обективна принуда над една „ обществена група “ – фашисткият хайлайф на страната. Дефашизирането и репресиите против носителите на фашизма и нацизма стават в цяла Европа. Във Франция са дефашизирани даже проститутките, обслужващи немските войски, в Гърция са съдени и наказани три колаборационистки държавни управления, в Хърватия десетки хиляди хърватски фашисти (усташи) са „ дефашизирани “ без съд и присъда и така нататък
Четвъртият щрих е за така наречен „ интернационална изолираност “. Но истината е напълно друга. България е призната за член на Организация на обединените нации, има дейна интернационална позиция в ЮНЕСКО. В нашата страна се организира Международния фестивал на младежта и студентите с участници от целия свят. В България се организират срещите на децата от света – „ Знаме на мира “. България е на трето място в света по произвеждане и търговия с мотокари и електрокари, произведения, които се изнасят даже в най-развитите стопански страни в света. Страната ни се подрежда измежду първите 30 най-развити страни в света и на трето място в социалистическия лагер.
Събарянето на Паметника на Съветската войска е присъща неофашистка демонстрация на световния евроатлатизъм, в България поверено на Евроатлантическия сговор, под „ мъдрото управление “ на Петков, Василев, Борисов, Пеевски, Христо Иванов, т.е. на последователите на милитаризацията на страната и директното ѝ свързване с войната на неолибералния капитализъм с другите разнообразни политически идеологии, придвижвания и режими. Фашизмът и сред двете международни войни и актуалният демократичен фашизъм са извънредно дясна вариация на капитализма, прокарващ се под „ външно изглеждащи нерепресивни форми “ (В. Проданов. Що е фашизъм и неофашизъм. В: Неофашизмът: същина и модерни прояви, с. 2016, с. 20)
(Г. Ф. Хегел. Философия на историята)
Правителството на евроатлантическия сговор (ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС) и ортакът му Движение за права и свободи вместо да вземат решение най-важните държавни въпроси като демографията, голямото неравноправие – най-високото в Европейски Съюз и едно от най-високите в света, голямата беднотия и мизерия на 90% от българите се е заело с реализацията на политическата стратегия на Козяк, огласена от записите на едно заседание на „ Продължаваме промяната “. По своето наличие дейностите от Записа разкриват неофашисткият темперамент на Сглобката (Евроатлантическия сговор). Този път публичното мнение е изкуствено конфронтирано посредством неустоимото предпочитание на група български нихилистични политици да угодят на Козяк под маската на евроатлантизъм. Става дума за събарянето (унищожаването) на паметника на Съветската войска в София. Паметникът е на армията-съюзник на английската и на американската войска по време на Втората международна война- част от антихитлеристката коалиция.
Някои платени и кариерно окуражени евроатлантици не помнят каква е била действителната политическа и военна конюнктура в Европа и в света през 1941-1944 година Нека да си я напомним. В света се водят военни дейности на три континента – Европа, Азия и Африка. В борбата вземат участие и войски от Северна Америка (САЩ и Канада) и от Австралия и Нова Зеландия. Главните бойни театри са четири: Европа, Тихоокеанския регион, Източна и Югоизточна Азия и Северна Африка. В борбата, от двете страни на фронта са две мощни обединения: Тройния фашистки пакт (Оста Рим-Берлин-Токио) и страните Германия, Италия, Япония и включилите се към тях Унгария, Румъния, България, Хърватия, Словакия, Манджурия (Манджоу Го); Антифашистката коалиция (СССР, Англия, Съединени американски щати и Франция) и някогашните английски владения – Канада, Австралия, Нова Зеландия, Индия. И двете страни употребяват ресурсите от завладените територии, както и от неутрални страни. За Тройния съюз снабдяването с запаси става най-вече посредством Швеция, Швейцария, Португалия и Испания. В завладените от Тройния съюз страни (в множеството страни) има разгърната яростна антифашистка опозиция – Франция, Полша, България, Гърция, днешните земи на Беларус, Украйна и Молдова. На Балканите има и две марионетъчни държавни управления на завладените Сърбия (ген. Нешич), Гърция (сменяни три правителства). През цялата война Турция не влиза публично в съюз с нито една от двете страни, само че в Източна Тракия против България е съсредоточена мощна армейска формация. Срещу нея стои маломощният български Прикриващ фронт. В края на август и началото на септември 1944 година съответната военно-политическа обстановка на Източния фронт е комплицирана, изключително след излизането на Румъния от войната против Съветския съюз (23 август 1943 г.). България е пред алтернативата по какъв начин да се избави. Вариантите са единствено няколко. Първият е да продължи да работи за и да е с Германия. Този вид е очевидно неработещ. Вторият вид, фиктивен от Филов и осъществен от Багрянов е оповестяването на неутралитет във войната против Съветския съюз, само че не се приключва присъединяване в Тристранния пакт, не се приключва представителството на ползите на Германия пред Съветския съюз от българското посолство в Москва, немските войски не престават да са в България, да се държат в концентрацинен лагер руски, британски и американски военни. Третият вид е подписване на сепаративно помирение с Англия и Съединени американски щати след нахлуване на британски американски войски от Бяло море през Беломорска Тракия или България да бъде окупирана от турските войски. Третият вид се блокира от Съветския съюз и последва оповестяване на война, в сходство с признатите отговорности на Съветския съюз пред Англия и Съединени американски щати. Още в края на август 1944 година са контрактувани изискванията и разпоредбите за помирение с България и реализирането на надзор върху нея от Тристранната съюзна контролна комисия. Присъствието на руски войски в България е регламентирано с примирието, подписано през октомври 1944 година в Москва от българския външен министър проф. Стайнов – представител на десните политически сили в България. След Девети септември 1944 година при държавното управление на Отечествения фронт и двама десни регенти България взе участие във Втората международна война в две етапи. Редом се борят българи и руски бойци. В тези дейности умират хиляди български и руски бойци, воюващи един до друг против фашистките немски войски.
В тази конкретно-историческа обстановка се вписва паметника на Съветската войска в София като спомен за събитията от Втората международна война. Той е и монумент на българските войски, на участвалите и починалите във войната на страната на Антифашистката коалиция на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия. И едно малко отклоняване. Във втората фаза на тази война в Унгария вземат участие мои близки хора – чичо ми и редица мои съселяни, някои от които не се връщат от войната. Тъстът ми е също мобилизиран и взе участие във войната. И за околните на всичките тези славни български бойци, сражаващи се под управлението на Съветската войска събарянето на паметника е поругаване на паметта на тези славни българи. Дейците на Евроатлантическия сговор просто нямат познание (канадско образование) и възприятие за родна история и родова памет – за тях са значими напътствието от посолството/посолствата. В тяхната историческа памет и образование няма място за българската памет за славните български бойци.
Много е прав Хегел, че историята не е сцена на щастието. И колкото кощунствено да се дописва Хегел, бих се осмелил да напиша и, че е светотатство да не се знае или да се не помни и пренаписва по непознат модел и под въздействие на чуждоземска англо-саксонска политика българската история. Сегашното обругаване на Паметника на Съветската войска е политика на наследниците на тези, които гневно бомбардираха София и голям брой други български градове и села, избиха хиляди мирни български поданици. Вярно е изказванието на В. Проданов, че „ Там, където господства идеологията на либерали и неолиберали историята се вижда по един метод, а там, където са консерватори или комунисти по различен, в това число и историята на Втората международна война и на всички войни. В едни страни тя се пренаписва и отхвърля, в други имаме доста по-голяма последователност, както в Китай през последните десетилетия “ (Проданов, В. (1921). Идеологически другите тълкования на историята. 24.06.2021 https://pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/ideologicheski-razlichnite-interpretatsii-na-istoriyata.131094.
В един столичен антикомунистически и русофобски вестник на 19 август 2023 година се появи една публикация, вероятно поръчкова, в която във връзка Паметника на Съветската войска в София са изписани маса лъжи и мисловни клевети под несъответстващото заглавие за „ огромния брат “ и братушките. Тя по наличие не е подплатена с обстоятелства и не би трябвало да ѝ обръщаме внимание, само че в нея има няколко от главните евроатлантически опорки, всеобщо употребявани в политически речи, мнения на „ всичколози “ по малките екрани и така нататък
Какво прави усещане в полемиката за паметника на Съветската войска?
Първата голословна опорка е неправилното отъждествяване на тогавашната Съветска войска със актуалната Руска войска и с политиката на модерна Русия – една от петнадесетте някогашни руски републики. Съветската войска води война с фашистките немски, италиански, маджарски, румънски, испански, хърватски, словашки и други войски. Тази войска дава милиони жертви. Руската войска не е Съветската войска, която остана в историята, в книгите, филмите, списанията, паметниците, музеите, мемориалите, в паметта на голямото голям брой поданици на Европа. В края на Втората международна война Първа българска войска е част от Трети украински фронт на Съветската войска, а представителна част на Българската войска дефилира на Червения площад по случай успеха над фашизма. През първия стадий (септември-ноември 1944 г.) българските войски се борят се изтеглящите се от Гърция немски войски на територията на днешна Сърбия, Северна Македония и Косово и обезпечават левия фланг на Трети украински фронт. През втория стадий (януари-май) Първа българска войска (130 000 души) се бори в Унгария, само че доближава и Австрия. По време на двете етапи на войната Българската войска наброява 455 000 мобилизирани и кадрови бойци и офицери. Във войната загубите на Българската армия са: 8 337 убити, 9 155 безследно изчезнали и 22 958 ранени или общо 40 450 души (По Уикипедия). Само убитите и ранените са към 32 000 бойци и офицери. Така, че след 19 септември 1944 година до края на войната Българската войска е част от войските на Антифашистката коалиция и въпреки и дребна част от Съветската войска.
Втората опорка е, че „ казусът с паметника не е народен “. Следователно той е международен, само че в световния свят няма интернационализъм, а единствено американски неолиберален глобализъм, отричащ всичко национално. Щом не е народен, той не зависи от мнението на българите и решенията на българските управляващи. Тогава България е управляема колония или най-малко доминион, в който всичко се взема решение от посолството/посолствата, а страната се ръководи от компрадорски политически хайлайф. Да, само че голямата част от българите не желаят страната им да е третирана като колония. Само избрани политици, публицисти и „ специалисти “ за доста пари им харесва към страната ни да се отнасят като към колония, в която те са локалната компрадорска администрация и висша власт – локален политически хайлайф за персонална приложимост.
Третата погрешна опорка е, че българското общество не утвърждава съществуването на Паметника на Съветската войска, няма позитивно отношение към него. Споменатият създател смята своето персонално негативно мнение за публичното мнение или пък на платените протестъри-лумпени срещу паметника. Няма без значение публично допитване до българския народ. Няма надеждно социологическо изследване, а единствено платени и поръчкови проучвания на защити хора, представяни за публично мнение и антикомунистическите и русофобски словоизлияния на високоплатените публицисти от телевизионните екрани. Паметниците са израз на публичното мнение на предишното, когато са живели бащите и дедите на актуалните лумпени. Цялата рода на Васил Терзиев, родителите на Христо Иванов, дядото на Бонев („ Спаси София “), бащата на Бойко Борисов и така нататък са възприемали по различен метод съществуването на паметника на Съветската войска. Сегашните настроения срещу него, доста миришат на парите от „ Америка за България “, Сорос и така нататък и напътствията на посолството/посолствата.
Четвъртата опорка на рушителите на Паметника на Съветската войска е, че у нас „ доста политически субекти – са директно подвластни от Русия … български субекти на прехрана от нея “ . Субективното мнение на вживяващия се в ролята на римски император публицист, както и на доста други остракьори не е подплатено с нито един факт. Това припомня на четящите историята българска, че постоянно при публични напрежения западняците си служат с мита за „ съветското злато “ и „ съветската взаимозависимост “, единствено че комфортно „ не помнят “ че Русия изплати дълга на България на Турция с цел да може България да бъде приета са независима суверенна страна, а не протекторат на Високата врата. Уж Малинов бил „ съветски сътрудник “, но съда не споделя това, а го внушават продажни публицисти и американофилски политици.
Петата дезинформационно-манипулационна опорка е, че Съветската войска е била непозната войска окупаторка. Навярно доста от съперниците на Паметника на Съветската войска не вършат разлика сред окупация и наличие на задгранични войски на наша територия. Самото наличие не е белег на окупация. След Първата международна война и Солунското помирение има интензивно и изменящо се на брой наличие на Съглашенски войски. Общо през България са минали 220 хиляди съглашенски бойци и офицери. Към 1 май 1919 година те са 19 200 бойци и 769 офицери (Минков, Ст. Дислокация, предислокация и бройка на Съглашенските войски в България. – В: Историческата просвета в интерес на България, т.1, секция история, С., Университетско издателство „ Стопанство “, с. 115-122). Тези съглашенски войски имат дял в разоръжавеното на българската войска и нейното ограничаване по брой. Те се движат свободно из страната, постоянно заемат казарми и пространства на разформированите български военни елементи, нямат непрекъснати военни бази. Придвижването на съглашенските войски из страната и изхранването им е за сметка на България и нейния държавен бюджет. Но България има свое държавно управление и администрация, полиция, съд и въпреки и мощно понижена – войска. И никой не афишира съглашенските войски за окупационни. Вторият случай е 1941-1944 година, когато в България като член на Тристранния пакт, обитават Германски войски, които вземат участие в бойни дейности против прилежащи страни (Югославия и Гърция) и през Черно море водят война със Съветския съюз. Техният брой е изменчив, само че нямат непрекъснати военни бази. Страната има свое независимо ръководство – държавно управление, регионални управи, околийски и общински управления, своя полиция, съд и така нататък Българската войска не е разоръжена, в противен случай е увеличена. И никой не написа, че България е окупирана от Германия. От 1944 до 1947 (подписването на Парижкия кротичък договор) в България има стеснен контингент руски войски, според съглашението сред Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия. Българската войска не е разоръжена. Тя се включва във войната на страната на Съветския съюз, Съединени американски щати и Англия. Съветската войска няма в страната непрекъснати военни бази. България има свое държавно управление, регионални и локални управи, полиция, съд и така нататък Издръжката на тази войска на българска територия е за сметка на страната ни, както е по съглашението сред трите велики сили за примирието на България с Антифашистката коалиция. Но Съветския съюз, за разлика от Германия и Съглашението доставя на страната изчезналите горива, медикаменти и други артикули.
И евроатлантическите политици, Евроатлантическия сговор (ПП-ДБ, ЕРБ-СДС и ДПС), американофилите приказват и пишат, че Съветската войска била окупатор в България, само че мълчат за Съглашенските и немските войски в България дали са били окупаторски. В началото на XXI век в България непрекъснато обитават американски войски, които имат свои непрекъснати военни бази и непрестанно увеличаващо се наличие и разширение на броя и площта на базите. И България отново има свое държавно управление, което по израза на въпросния публицист би трябвало да е несъмнено като „ марионетно държавно управление “. Франция, Англия и Италия (Съглашението), фашистка Германия и социалистическия Съветския съюз нямаха на наша територия свои военни бази. Сега евроатлантическия неолиберален Съединени американски щати има свои военни бази на нашата територия, само че тях не ги афишират за окупатори.
Шестата идейно-пропагандна опорка във връзка Паметника на Съветската войска е осведомителната дезинформация за социалистическото минало на България . Тя най-често се образува в няколко щриха. В българската история след Първата международна война в никакъв случай не е имало благополучие за всички. Цялата ни история е битка, опълчване в българското общество на разнообразни по величина партии, на групи по ползи с разнообразни претекстове и по разнообразни мотиви. Най-често първият щрих са прословутите концлагери. Само че, актуалните евроатлантици си спомнят единствено за “трудовите общежития “ след Девети септември 1944 година До тази дата концлагерите са неведнъж повече. Първият концлагер е остров „ Св. Анастасия (о-в „ Болшевик “), в който след Деветоюнския прелом са вкарани 132 земеделци и комунисти, който и по-късно неведнъж е употребен като място за репресирани от ръководещия преди Девети септември режим. В него са били за известно време даже проф. Ал. Цанков и Кимон Георгиев. В концлагерите са вкарвани и депутати от настоящото Народното събрание от квотите на Българска комунистическа партия и Български земеделски народен съюз. През 1944 година в тях са вкарани 9 народни представители на Българска работническа партия (к). Създадена е система от разнообразни видове концлагери. Концлагерите са били с друг статут, за друг интервал от време, ту откривани, ту закривани. По-известните фашистки концлагери в България са Кръсто поле (Еникьой, Ксантийско) с 1494 лагерника през 1942 година, разгласен като „ Селище на Държавна сигурност “; Гонда вода и „ Св. Никола “ край Асеновград; с. Рибарица (Тетевенско); краткотрайният концлагер „ Галата “ край Варна; еврейските концлагери „ Кайлъка “ (край Плевен) и Сомовит (край Дунав, Никополско); концентрационните лагери за млади бойци с ненадеждна за фашистката власт лява ориентировка (и огромни възпитаници и студенти) край с. Гиген и с. Белене (Плевенско). Особено състояние имат еврейските трудови лагери за мъже, маскирани като поделения на Строителни войски. Епизодичен темперамент имат лагерите, свързани с подготовката и провежданите избори за Народно заседание през 1938 година, когато политическите съперници на монархофашизма са затворени в лагери за два месеца като този край Омуртаг ( “Зелена ливада “ 573 –ма души) и на други места. След Девети септември махалото се е задвижило и минало в драгата страна – изпращащите в концлагери са били изпратени също по този начин в концлагери. Да, историята не е сцена на щастието. Пътят на политиката и политиците е доста бодлив.
Вторият щрих, на който бе даден още веднъж акцент през тази седмица е за „ бодлива тел и пукотевица по границите “. Да, на българските граници по време на социалистическия интервал имаше бодлива тел и се стреляше по бягащите през границата бойци с откраднати автомати и нарушители – горани. „ Демократът “ Ив. Костов, унищожи телените огради по границите, на своя глава локалното население. Бойко Борисов още веднъж издигна „ бодлива тел “ по границата с Турция, само че в този момент няма граничари и никой не стреля, а мигрантите убиват служители на реда и шетат из цялата страна, возени от незаконни български детайли, а локалните поданици не смеят да си отворят вратите на къщите.
Третият щрих е за „ репресии над цели обществени групи “. Това е неопределено. Имало е обективна принуда над една „ обществена група “ – фашисткият хайлайф на страната. Дефашизирането и репресиите против носителите на фашизма и нацизма стават в цяла Европа. Във Франция са дефашизирани даже проститутките, обслужващи немските войски, в Гърция са съдени и наказани три колаборационистки държавни управления, в Хърватия десетки хиляди хърватски фашисти (усташи) са „ дефашизирани “ без съд и присъда и така нататък
Четвъртият щрих е за така наречен „ интернационална изолираност “. Но истината е напълно друга. България е призната за член на Организация на обединените нации, има дейна интернационална позиция в ЮНЕСКО. В нашата страна се организира Международния фестивал на младежта и студентите с участници от целия свят. В България се организират срещите на децата от света – „ Знаме на мира “. България е на трето място в света по произвеждане и търговия с мотокари и електрокари, произведения, които се изнасят даже в най-развитите стопански страни в света. Страната ни се подрежда измежду първите 30 най-развити страни в света и на трето място в социалистическия лагер.
Събарянето на Паметника на Съветската войска е присъща неофашистка демонстрация на световния евроатлатизъм, в България поверено на Евроатлантическия сговор, под „ мъдрото управление “ на Петков, Василев, Борисов, Пеевски, Христо Иванов, т.е. на последователите на милитаризацията на страната и директното ѝ свързване с войната на неолибералния капитализъм с другите разнообразни политически идеологии, придвижвания и режими. Фашизмът и сред двете международни войни и актуалният демократичен фашизъм са извънредно дясна вариация на капитализма, прокарващ се под „ външно изглеждащи нерепресивни форми “ (В. Проданов. Що е фашизъм и неофашизъм. В: Неофашизмът: същина и модерни прояви, с. 2016, с. 20)
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ