Просвещението
Историята на цялата човешка цивилизация постоянно ни е показвала, че някои членове на научната общественост в никакъв случай не са били склонни да одобряват или даже да признаят новите концепции, просто тъй като не могат да ги впишат в тяхното лимитирано схващане за естествения свят.
В региона на трансплантацията на сърце неразучената и спорна територия почнала да се появява вследствие на концепцията, известна като клетъчна памет.
Какво съставлява клетъчната памет, изключително във връзка с технологията за трансплантация на сърце? И дали клетъчната памет в действителност е годна идея, почтена за по -нататъшно изследване или не?
Историята на Клер Салвия
На 29 май 1988 година жена на име Клер Силвия получава сърцето на 18-годишно момче, което умира при случай с мотоциклет. Малко след интервенцията Силвия вижда очевидна смяна в настройките, навиците и усетите си.
Тя почнала да се държи по -смело, вървейки по улицата (което като танцьорка не било нормалният ѝ метод на ходене). Тя почнала да развива желанието си за храни като зелени чушки и бира, които в никакъв случай преди този момент не беше харесвала.
Силвия даже почнала да има повтарящи се сънища за тайнствен мъж на име Тим Л., за който тя вярваше, че е нейният донор.
Както се оказва, това в действителност е било по този начин. След като се срещнала със фамилията на донора или както тя се била изразила със „ семейство на сърцето “, Силвия разкрила, че името на нейния донор в действителност е Тим Л. и че всички промени, които е претърпяла в своите настройки, усети и привички, са тъкмо същите като тези на Тим.
Някои членове на научната общественост и обществото като цяло могат да отхвърлят това като необичайно съвпадане. Някои обаче считат, че епизодите като тези са доказателство за концепцията, известна като клетъчна памет, която притегля от ден на ден внимание в научната общественост, защото технологията за трансплантация на сърце се усъвършенства и визира от ден на ден хора по света.
Определение на клетъчна памет
Клетъчната памет се дефинира като концепция, че клетките в тялото ни съдържат информация за нашите персони, усети и история. Доказателства за това събитие са открити най-вече при реципиенти на сърдечна трансплантация.
Въпреки че клетъчната памет може да наподобява прекомерно пресилена за някои, някои учени и лекари са я разглеждали като същинска идея и са изложили разнообразни теории, с цел да се опитат да я схванат по-добре. Някои се пробват да придобият по -задълбочено схващане на клетъчната памет посредством сферата на химията.
Един подобен академик е д -р Кандис Пърт. Д., който учи биохимията. Нейните открития помогнали да се поддържа едно разбиране, което в този момент се приема от все по -голям брой учени: „ всяка клетка в нашето тяло има собствен собствен„ разум “… и в случай че трансферирате тъканите от едно тяло в друго, тогава клетките от първото тяло ще трансферират спомените към второто тяло. “
С други думи, тези учени считат, че клетъчната памет в действителност съществува… макар че те евентуално биха предпочели да не формулират вярата си по този метод.
По -рано било известно, че аминокиселинните вериги съществуват извънредно и единствено в мозъка. Пърт и нейните сътрудници обаче ги разкрили и в други разнообразни елементи на тялото, изключително в огромните органи като сърцето.
Последните изследвания демонстрират, че връзката сред сърцето и мозъка е „ динамичен, непрестанен, двустранен разговор, при който всеки орган непрекъснато въздейства върху работата на другия “.
Няколко лекари и учени са се пробвали да схванат клетъчната памет в психически, философски и даже извънреден проект. Човек може да разбере, за какво те подхващат такива ексцентрични ограничения, пробвайки се да обяснят клетъчната памет, когато се сблъскат с такива притеснителни случаи като следната история:
Осемгодишно момиче стартира да сънува кошмари, че би трябвало да бъде убито, откакто му е обещано сърцето на убито дете. Преди няколко години едно осемгодишно момиче получило сърцето на десетгодишно момиче, което било убито.
Скоро откакто получило ново сърце, момичето почнало да сънува повтарящи се кошмари за индивида, който е умъртвил нейния донор. Тя си мислише, че знае кой е убиецът…
Майка ѝ най -накрая я завела на психиатър и след няколко сесии психиатърът заключил, че „ не може да отхвърли действителността на това, което детето му споделя “.
Тогава фамилията и решили да извикат полиция и, употребявайки описанията, които била получила от сънищата на момичето, разкрили килъра. Според психиатъра „ времето, оръжието, мястото, облеклата, с които е бил облечен, всичко каквото е споделило дребното момиче, което е убил… … всичко, което му е споделил дребният пациент, на който му е била трансплантирана сърце, е било безусловно тъкмо “.
Излишно е да споделяме, че психиатърът се е опитал да откри някакво налично разумно пояснение за прекарванията на този съответен пациент, само че по този начин и не съумял.
Клетъчната памет може да бъде объркваща и научната общественост може да знае доста малко за нея. Но не е ли това тласъкът за множеството научни проучвания? Учените да могат да изследват непознатото и да намерят отговорите на въпросите, на които нямат отговор… вместо просто да отхвърлят очевидното. Чрез по -нататъшното проучване на клетъчната памет, може би някой ден ще можем в действителност да разкрием тайните, скрити в нас.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
