Историята на Боян Петров носи поуки за губещата ценностите си

...
Историята на Боян Петров носи поуки за губещата ценностите си
Коментари Харесай

Порязването на един изчезнал алпинист с личния негативизъм на един режисьор

Историята на Боян Петров носи поучения за губещата полезностите си българска нация

Думичка нямаше да напиша за изчезналия планинар, в случай че не беше късото изложение в един уебсайт на режисьора Христо Порязов, озаглавено “Писна ми да лягам и ставам с Боян Петров ”. Мисълта му е, че

България има

доста по-големи

проблеми,

всеки ден по пътищата гинат хора, пенсионерите тънат в бедност, домовете за сираци и за възрастни са в окаяно положение, пита от кое място накъде ни занимават с човек, който е направил персонален избор. Най-силното му изречение е: “В същото време се създаде наглостта да се събират пари за него - от същите хора, които събират за хванатата с рушвет кметица Десислава Иванчева. ”

Всеки има право на мнение, несъмнено, в свободна страна живеем, обаче тоя вид самомнителен монолози е най-добре да си ги правиш в хола, неетични и неприлични са за общественото пространство, себични и обидни.

Понякога неудовлетворението в душата предизвика у всички нас жлъчност, нарцисизъм и надменност - все положения, които не са за проявление. Ето да вземем за пример този необуздан човек изпада в спор със себе си още в самото начало: възмущава се, че го занимават с персоналния избор на Боян Петров, без да усеща, че самият той занимава аудиторията с персоналния си негативизъм. Кой е в действителност Христо Порязов да дава ум на медиите кои вести да цитират? Да, Петров не е най-окаяният ни съотечественик, обаче в конституцията написа, че “гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и отговорности по тази конституция ”.

На “Витошка ” да

беше липсващ,

отново щяха да

го търсят

и пишат за него, съчувствието в края на краищата би трябвало да е инстиктивно.

Всъщност и двете крайности са неприемливи: нито въпросният режисьор е прав, нито превъзнасящите се клакьори, описващи катерача като народен воин и вменяващи надали не възприятие за виновност на всеки безразличен. Човекът цялостен живот изследва планините и покорява върхове, това му е призванието и толкова! Случилото се е покруса, в случай че не те вълнува, смени канала.

Калпавото обучение и все по-натрапчивата липса на приемливост и домашно образование водят до такива срамни обстановки, българинът не знае по какъв начин да се държи и реагира, пренебрегва тематиките, които в действителност го касаят и зацикля на проблеми, от които нищо не схваща.

Алпинизмът в никакъв случай не е бил олимпийска дисциплинираност, надпреварата там не е нито самостоятелно, нито отборно, то е със самия себе си и с майката природа. Това не значи, че този спорт би трябвало да се подценява и отхвърля. Хора като Порязов евентуално биха оплюли и космонавт, изпаднал в неволя, до момента в който обикаля земната орбита, нали той самичък се е наврял в ракетата?

Би трябвало да имаме някаква селекция за обикновеното мислене. Векове наред хората са търсили да вземем за пример извора на реката Нил, най-вероятно и тогава се е намирал по някой да пита защо им е да знаят, по дяволите, от кое място стартира някаква си река!

Изследването на света към нас тласка цивилизациите напред, разгадаването на мистерии, желанието да полетиш; откриването на нови земи, континенти и всевъзможни естествени чудеса е част от човешката същина. Неслучайно географските открития са “велики ”.

Първото документирано планинско нанагорнище е през 121 година от новата епоха, когато

римският

император

Адриан покорил

връх Етна,

с цел да следи изгрева на слънцето. Дали на римляните им се е сторило досадно, че се е изкачил на Етна? Не единствено не са го пренебрегнали, а в противен случай, увековечили са алпинисткия му опит за поколенията.

Дори хабер да нямаш от алпинизъм, самата история на Боян Петров си заслужава да се наблюдава, в нея се съдържат поучения, извънредно нужни на прогресивно губещата полезностите си българска нация. Непоклатимата му религия, посредством която преодолява тежки заболявания, в това число рак, след това едвам оцелява при експедиция и откакто го опустошава кола в Кресненското дефиле, страда от диабет, само че единственото, което в действителност го поддържа жив, е планината.

Защо пък българинът да не види и чуе по какъв начин реагират околните на подобен човек, да се възхити на самообладанието им, болката, любовта и уважението, с които приказват за него?

Кое е непотребното съгласно режисьора Порязов? Защо съгласно него на първа страница на “24 часа ” написа “Новините такива, каквито са ”? Още по-нелеп е намекът за политически интерес в акцията по издирването, белким някой може да забрани на жена да събира средства за спасението на брачна половинка си?

Преди доста години в едно студентско предаване се появи извънредно атрактивен музикант, висок като телеграфен дирек, с опашка и всестранни гении. Възхитени, сценаристите и режисьорите започнаха да му дават функции в скечове, триумфът му бе замайващ, публиката го обикна. Раздразнен от новата звезда, най-много обезпокоен от ненадейно мощната ефирна конкуренция, различен актьор от шоуто възкликна: “Всеки би трябвало да си знае мястото, артистите играят, артистите пеят! ”. Днес опашката я няма, само че музикантът продължава да е едно от най-популярните телевизионни лица, а на оня актьор едвам му помним името. Горе-долу по този начин стоят нещата с Порязов и Боян Петров, въпрос на можене е.
Диляна Ценова, 24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР