Има филми, които ни вдъхновяват да погледнем на живота под

Има филми, които ни въодушевяват да погледнем на живота под различен ъгъл, а има такива, които ни въодушевяват да създадем различен филм със същия сюжет. Точно такава е историята на двата кино лентата, за които ще ви опиша през днешния ден – „ Йо-хо-хо “ на Валери Петров и “The Fall ” на Тарсем Сингх.Филм, сниман в над 20 страни.Историята в действителност е къса и хубава. През 1981 година на българския екран излиза филмът „ Йо-хо-хо “, в който млад артист е прикрепен към леглото си с заплаха да остане неподвижен от кръста надолу. В един от най-тежките и обезверени моменти, в стаята му връхлита малко дете със счупена ръка, което се оказва по-усмихнато и зареждащо от предстоящото. И младият артист стартира да му споделя история за пирати, която е толкоз забавна и увлекателна, че момчето при всеки комфортен случай притичва до стаята на болния артист, с цел да чуе продължението й. В подмяна обаче той би трябвало да направи дребна услуга за неподвижния артист – да му набави от „ специфичните хапчета за сън “, с който той ще заспи вечно. Разсъждавайки върху хода на сюжета на своята измислена история, двамата герои ще приказват за смисъла да живееш и да имаш другари, да обичаш и да се бориш. И някъде там, в разсъжденията, мисълта за самоубийство ще напусне нашия артист, който ще повярва в детската усмивка и ще реши да се бори.

Прекрасният български филм „ Йо-хо-хо “ е един от тези, които младият студент по постановка – Тасем Сингх - ще гледа в един от часовете си, с цел да се влюби в концепцията и сюжета. От този миг нататък е ясно – той ще направи новия филм със същата история, само че защото държи да бъде изцяло самостоятелен актьор, ще би трябвало да събере независимо парите, без да разчита на ничие спонсорство. Снимките на кино лентата не престават съвсем пет години, прекъсвани от честа промяна на местоположения и набиране на средства и резултатът е превъзходният брат-близнак на „ Йо-хо-хо “, сниман по същия сюжет, със същата концепция, само че в над 20 страни. Тасем обръща извънредно внимание на всеки кадър и място, където ще бъдат снимани моментите от сюжета, само че резервира всичко останало. В неговия вид млад каскадьор е приет в болница в болница в Лос Анджелис. Годината 1940-та, а шлагерът на времето е нямото кино с доста екшън подиуми, в които каскадьорите вършат рискови неща. При едно такова „ почтено “ скачане от мост, начинаещият каскадьор Рой поврежда гръбначния си дирек и е изцяло неподвижен от кръста надолу. Малко румънско момиче, което приказва извънредно сладостен британски, влиза инцидентно в стаята му и сходно на „ Йо-хо-хо “ остава пленено от историята за шест разнообразни героя, които би трябвало да победят злия Одий…
Мисля, че тези филми би трябвало да се гледат един след различен. Защото оригиналността на сюжета, умислен от Валери Петров, прелестно се добавя с невероятните гледки, които ни предлага Тасем и по този начин, макар че гледаш една история разказана два пъти, двата кино лентата напълно не си наподобяват. Вероятно това е резултатът наименуван „ самостоятелен почерк на създателя “, кадърен да опише историята по своему. Така или другояче горещо ви предлагам да си припомните детския български филм от 90-те години на предишния век, както и неговото естествено продължение, снимано из целия свят. Къде тъкмо, може да видите в фотосите по-долу.