Лековитата сила на мълчанието и пълната тишина
Идеята за упражняване на безмълвие наподобява много странна за актуалния човек. В последна сметка сме привикнали непрекъснато да сме онлайн, да поддържаме връзка и да ценим положителната връзката.
Практиката на мълчанието обаче е била и остава ефикасен способ за духовно развиване, както и за лекуване на психологични и физически болести.
По време на практикуването на безмълвие би трябвало да спрете да четете книги, да гледате телевизия, да работите с компютри и мобилни устройства.
С други думи да предпазите мозъка от потока информация, който попада върху него по време на бодрост.
Ето и някои съответни препоръки по какъв начин да постигнете това положение на вътрешна тишина:
- Пестете сила си. Не всичките ви диалози са толкоз нужни, множеството разговори са връзка в името на връзката, т.е. безсмислена загуба на сила.
- По време на мълчанието се фокусираме в нашия вътрешен свят, което ни разрешава да дадем отговори от вътрешната страна на доста значими житейски въпроси.
- Слушайте света и го чувайте, което ще ви разреши да погледнете на доста неща към вас по друг метод.
- Странно, само че тишината оказва помощ при физически болести, като главоболие, хипертония и вегетоваскуларна дистония.
Обърнете внимание, че болният човек постоянно мълчи, не желае да губи силата си за диалози.
Как да практикуваме тишината в актуалното общество?
Опитайте се да възстановите живота си по този начин, че да има място за вашето безмълвие и тишина.
Например предупредете вашите другари и познати, че няколко часа дневно няма да отговаряте на позвънявания или да влизате в интернет.
Заслужава си. Дори един час дневно да упражняване бранене на тишина ще ви помогне да разхлабите хватката на мозъка, да го извършите по-малко тягостен и по-гъвкав.
Чудесен метод да започнете да практикувате пазенето на тишина е да отидете в планината или някъде измежду природата. Там не се оставяйте да бъдете вкарани в разговори, а просто останете безшумни, възхищавайки се на пейзажа.
Много хора ще кажат, че лековитото бранене на тишина и безмълвие не е за тях.
Да, в действителност обществото е обработило доста от нас толкоз, че без връзка и нови прекарвания започваме да се усещаме тъжни или даже да изпаднем в меланхолия.
Но дали това е в действителност добре за нас? Именно за тези хора, които не могат да седят петнадесет минути без връзка или музика, пазенето на тишина и безмълвие са най-необходими.
Защото това е техният късмет да се извърнат към себе си и да схванат по какъв начин в реалност се усещат, какви са техните същински желания, стремежи и потребности.
