Христо Петров - Ицо Хазарта: Системата на зубренето ражда тарикати на дребно
Христо Петров, прочут като най-популярния български рапър Ицо Хазарта, се. Решението му провокира доста полярни мнения. В диалог с него " Дневник " се опита да обясни мотивацията му да влезе в политиката, какво счита че може да реализира, възгледите му за образованието - сферата, в която желае да работи. Видео изявлението може да гледате в края на текста.
Започвам с въпроса за какво?
- Отговорът на този въпрос може да е обособен диалог. Ще се опитам да обобщавам - най-общо пред мен има две благоприятни условия. Аз мога да продължа да върша това, което постоянно съм правил - да бъда реализатор, и евентуално това би ми носило триумф както и до момента. Другата опция е тази, която избрах - в действителност да изгубя всичко това, което имам.
Има миг в живота на човек, не знам дали при всеки е по този начин, само че най-малко аз си зададох въпроса - ще продължиш, ще си правиш песни, както прочетох, че доста анализатори споделиха " що не си гледаш песничките ". Аз мога да продължа да си виждам песничките, само че не бих бил почтен пред себе си. Защото доста пъти съм подлагал на критика властта за нейни решения и след тези години си дадох сметка, че това не е напълно почтено от моя страна, тъй като не съм бил на тяхно място.
Убедих се за тези години и че смяната не става с изявленията, не става с " Facebook ", не става с песнички. Става, когато в действителност се заемеш с нея. Ако продължа да се занимавам с бизнеса, който имам и доста ми харесва, той е мое занимание и по една великодушна премия от ориста изкарвам и пари от моето занимание, само че аз знам, че в случай че бях отказал и бях траял - щях да бъда страхливец в личните си очи.
Защото доста е елементарно в профил, доста е елементарно.
В този смисъл, в случай че не беше пристигнало предлагането на " Продължаваме промяната ", щяхте ли да се опитате да се направи нещо друго от това, което вършиме досега?
- Вероятно щях. Нямаше да е в този момент.
Когато пристигна това предложение - аз отидох, с цел да откажа на Кирил Петков, само че срещата ми с този човек и това, което стана след това, в действителност дадоха доста явен отговор на въпроса какъв е моят път и какво би трябвало да върша.
Решението на Конституционния съд за двойното поданство на Кирил Петков не повлия ли на доверието ви и на бъдещата работа с групировката?
- Погрижиха се решението на Конституционния съд да бъде ясно за всички доста преди да излезе. И това е едно от нещата, които при мен подействаха. Аз доста деликатно през тези месеци следих кой го нападна и за какво и това беше едно от първите неща, които ми направиха усещане. Никой не сподели какво закононарушение е направил, какво е откраднал, питаха го къде ти е хартията от Канада. Четири месеца цялата страна, всички медии - къде му е хартията на Кирил Петков?
И доста ми беше забавно - какво повече трябваше да направи Кирил Петков от това, което е направил? Ако сте вие или аз?! Отиваш пред нотариус, отказваш се от това поданство, връщаш паспорта - какво е трябвало още да направи. Всъщност Конституционният съд с решението си му споделя трябвало е да си траеш, единствено че той не желае да си трае.
Може би, в случай че беше някой предходен министър-председател, щеше да отиде и да пребие канадския министър ръководител, с цел да му придвижи документите.
Формално е трябвало да се запознае от кой миг се прекъсва поданството му и не е добре този образец поради подтекста да наподобява като насърчаване на нарушаването на законите.
- Според доста уважавани адвокати законът е спазен.
На мен ми повлия положително. Убеди ме още един път. Защото още веднъж споделям, този човек не е нападнат за нещо друго, а за това.
Защо " Продължаваме промяната "?
- Когато разгласих, че съм решил да се кандидатирам - написах и това - познавам много български политици и мога да кажа, че персона като него не съм виждал в българската политика. Оказа се, че имаме правила, които съответстват. Повечето от правилата, които изповядваме, нещата, за които мислим, са в една посока.
Едно от нещата, които доста ми направиха усещане при първия ни диалози - той ми сподели: всеки, който съм поканил да помогне, да стане част от това придвижване, споделя ще оказвам помощ с каквото мога, единствено не ме занимавай да ставам народен представител. Никой не желае, тъй като сме възприели това, че е една сфера мръсна, в която не можеш нищо да направиш - гледай си бизнеса, гледай си песничките, не се бутай, където не ти е работа.
Само че забавното е, че има едни хора, които не им е проблем да се занимават с това, и резултатът е към нас. И аз се надявам, че това, което върша, ще послужи за образец и на други хора. Надявам се да стават повече. И не инцидентно дублирам - не става с Facebook, не става с коментар, не става на маса. Не става на маса.
Един от най-често срещаните мнения е за какво не с " Демократична България ". Казвали сте, че сте десен и ги подкрепяте?
- Преди години се пробвах да оказа помощ на Радан Кънев. Тогава те не бяха " Демократична България ", бяха друга партия, само че не съм бил част от тях. Не знам дали си коства да загатвам - преди към две седмици един измамник, за който не бях чувал, обществено разгласи, че съм водил диалози с " Демократична България ", само че те не били съгласни. Водил съм диалози с Христо Иванов.
А Христо Иванов съм го виждал веднъж в живота си, в студиото на Би Ти Ви на изборите през април - разминахме се, аз му подадох ръка и му споделих " Поздравления ". Никога не съм водил диалози с тях по тази тематика. Нито те са ми предложили, нито аз съм желал.
Досега получавали ли сте покана да се присъедините към партия или коалиция?
- Да, като общински консултант и като народен представител, само че не са ме убедили.
От кои политически сили?
- От разнообразни.
Да разбирам, че в този момент са съвпаднали смяната във вашата настройка и поканата?
- Аз видях, че тези хора са читави. Видях, че имат дарба да създадат това, което е нужно. Четирите месеца, в които бяха министри - резултатите им го потвърждават. Имам навика да работя с обстоятелства и причини. Този мотив е мощен. Повярвах на тези хора. Смятам, че това е задоволително.
Доколко опитите за идеологическо установяване - дясно, ляво, демократично, консервативно, центристко - сега имат значение и къде в тази координатна система стоите вие?
- Има един доста елементарен отговор - за мен има работещи решения и неработещи. На този отговор знам, че професионалните политици доста се присмиват. Само че аз бих ги попитал консервативно ли е това да подкрепяш един нарушител и нормално отговорът, който ми дават в персоналните диалози, е друг от този, който дават пред камера. Така че не считам, че това е значимо.
Но по-скоро десен ли сте във възгледите си - с всички условности какво е дясното в България?
- Да. Но, отново споделям, главното е, че хората желаят решения, които да работят.
Опитвам се да подредим цялата картина на влизането ви в политиката - за какво 25 МИР? Според журналистическото факсимиле е " лидерската борба " - ще се състезавате за гласоподаватели против Бойко Борисов и Корнелия Нинова? От " Демократична България " издигнаха също нетипична кандидатура - Елисавета Белобрадова?
- Истината е, че аз не съм бил осведомен с това, че господин Борисов и госпожа Нинова ще бъдат водачи на тези листи. В този регион влизат " Надежда ", " Люлин ", " Овча купел ", " Нови Искър ", ромските квартали и би трябвало да вляза в една по-лична тематика, оправдавам се, че ще го направя, само че това ще даде и част от отговора.
Аз съм роден и съм израснал в центъра на София - на улица " Позитано " 34. Първите 22 години от моя живот живях там. Така се случи, че се наложи да продадем жилището, в който живеехме, и купихме един в " Надежда ". Първите години за мен беше необичайно и ми беше кофти и трябваше да минат много години, с цел да схвана, че това е било едно от най-хубавите неща, които са ми се случили в живота, тъй като в действителност, когато живееш в един подобен квартал, доста повече се учиш да живееш, повече виждаш какво е животът, какви са същинските проблеми и по какъв начин да ги решиш, тъй като се оказва, че въпреки дистанцията от центъра до там да не е огромно, в действителност дистанцията е голямо, що се отнася до това с какво би трябвало да се пребориш и през какво би трябвало да минеш.
Ходили ли сте скоро в " Надежда "?
- Разбира се, моята сестра живее там.
Разстоянието нараснало ли се е или се е свило?
- Все отново не пребивавам там от дълго време. Но има доста положителни неща, които станаха. Има и проблеми, които не престават и би трябвало да бъдат решени. Нямам безапелационен отговор за дистанцията, по-скоро постоянно го е имало.
Каква акция ще водите там? Ще обещавате ли?
- Кампанията при всички положения е мощно лимитирана предвид на това, което се случва. Аз разгадавам на едно значимо нещо, освен в тези квартали, само че и по принцип - хората ме познават. Познават ме голямата част от тях персонално. Не от екран или ария.
Хората знаят, че през тези години, в случай че нещо съм желал да покажа то не е, че съм огромен артист, тъй като аз не съм. Аз не съм никакъв артист - не огромен. И това е добре известно на всеки. Аз съм желал да споделям истината, намерил съм метод и до момента това съм правил. Разчитам на разсъдъка, на съвестта си и на това, че не съм апаш. Това не е по никакъв начин малко.
Много постоянно имате самоирония към това, което вършиме. Ако казвате, че не сте добър артист, какъв депутат си представяте, че ще бъдете?
- Може би тук е мястото да направя нещо, което никой на мое място не би трябвало да прави. От отговора ще разберете какво имам поради - по какъв начин си представям Народното събрание и какво прави един народен представител.
На предишните избори аз гласувах за Елисавета Белобрадова, даже съумях да убедя и моята брачна половинка да гласоподава за нея. Мога да обясня за какво - в Народното събрание могат да се вършат извънредно смислени неща, стига там да попаднат смислени хора.
За тези няколко месеца, в които беше депутат, тя свърши куп неща потребни, без да води след себе си 20 публицисти, без да разполага с 200 уеб страницата, които да препечатват нейните триумфи. Тихо, добродушно свърши доста работа.
Има страшна подигравка, че тя е в тази борба против мен. Ако имах опция, отново щях да я поддържа. Като човек, който се явява на избори, не би трябвало да го споделям, само че няма за какво да си изкривявам душата.
Парламентът е място, където се гласоподават всички значими неща. Едно решение може да е взето на доста места. Може да го е взел някой общественик. Може да го е взел мафиот, може всеки. Но с цел да стане факт, би трябвало да е бъде гласувано в Народното събрание. Парламентът е институция, в която могат да бъдат гласувани доста смислени неща.
Да, България е парламентарна република, въпреки това да беше унищожено в последните години. Искате да бъдете народен представител ли, а не министър или в някоя организация - в случай че има съдружно съглашение, в което " Продължаваме промяната " взе участие, ще се разпределят и други постове?
- Нямам апетити за изпълнителната власт. Нямам илюзията - доста добре съм осведомен с равнището си, равнището на обучение и с опциите си. Не считам, че е вярно да бъда министър или в изпълнителната власт на тоя стадий. Нямам нужните познания и подготовка.
Смятам, че мога да бъда потребен в Народното събрание, тъй като разисках с значително хора и стигнах до два съществени извода - там имам опцията в действителност да трансформирам - за разлика от обществените мрежи, изявленията или песни. И второ, евентуално, в случай че не съм аз, там ще попадне някой, който по-малко го е грижа.
© Юлия Лазарова
Христо Петров-Ицо Хазарта
Във властта споделят, че повече от всичко апетитът идва с яденето, а в случай че няма болшинства - гласът ви не трансформира, ще бъде ли задоволително единствено да заемате позиция?
- На тези избори ще има хора, които ще гласоподават за първи път, и доста, които ще гласоподават за първи път от най-малко 10 години. Защото най-сетне има защо, тъй че мощно се надявам да не стигаме до тази догадка, в която ще бъда една безгласна писмен знак там.
Но това не е къс спринт. Ясно е, че нещата са по-трудни, в сравнение с наподобяват, не опират до едно нормално плямпане, ще се постарая да бъда потребен, по тази причина отивам.
Продължавам да съм сигурен, че доста от хората не си дават сметка - това е нещо, което споделих и на Кирил, по какъв начин ще ме убедите мен и хората, че вие не сте следващите, които идват от някъде - добре образовани, изкарват едни пари, след което изчезват. Той даде доста логичен и персонален отговор - това беше едно от главните места, в които преносно се срещнахме - тъй като в " Продължаваме промяната " от хората, които съм видял, а те не са малко - никой не е желал политическа кариера.
В голямата си част, да не кажа всички, са хора, които са се потвърдили и влизането в Народното събрание - финансово ще им повлияе мощно отрицателно, както и на мен.
Никой не има вяра на това - всеобщото мнение е, че влизате за повече пари или влизате в акцията против една добра сума...
- Ако хората знаеха истината - може би всички щяха да ме помислят за анормален.
Какво очаквате да спечелите от възможното влизане в Народното събрание и бъдещо ръководство?
- Да съм спокоен пред себе си, че нещо съм се опитал да направя. Това, което не довърших - Кирил ми сподели по този начин - аз мога да си виждам бизнеса, той върви и в един миг всички ние ще си отидем от тоя свят - няма един подобен, който да е пристигнал и да не си е тръгнал. В тая секунда, като се обърнеш да видиш какво е било, за какво си бил тук - изпитвам смут, че съм имал опция нещо да направя и съм си споделил - не се занимавай. Трай си. Гледай си бизнеса, не се цапай.
Всичко това, което имам аз, като любов от хората през тези години, чувствам я и това е доста прелестно, меко казано, ужасно, необикновено - аз ще го изгубя.
Губите ли го към този момент, усещате ли го?
- Аз съм повече от сигурен и не знам дали си давате сметка какво коства да се направи това.
Знам какво ще стане. Но знам, че в случай че не приема това, в случай че не продължа по този метод, аз ще бъда един страхливец в моите очи и няма да мога да пребивавам по този начин. Материалните богатства са супер, само че да си имал опция да направиш нещо - тъй като аз съм получил доста повече, в сравнение с съм дал, и в този момент имам опция да се опитам в действителност, а не мислено.
Парламентарните групи постоянно работят по команда - има даже известна скица - по какъв начин да се гласоподава по отношение на повдигането на избран цвят флумастер.
- Е, няма кой да ми вдигне флумастер.
Затова желаех да ви попитам, в случай че започнете да се разминавате в позициите си с " Продължаваме промяната ", по какъв начин ще действате?
- Една от големите ми изгоди до момента е, че съумях да се срещна с доста качествени хора във всяка сфера и това компенсира моето незадоволително обучение, тъй като когато нещо не знам - аз знам кого да попитам.
Бих се управлявал от разсъдъка и съвестта си и въз основата на информацията, която имам, от това, което чуя от хората, които схващат - аз бих взел решение. Но в тази настройка аз нямам шеф - няма кой да ми подвига ръка и да ми споделя тук ще гласуваш по този начин.
Бихте запазили позицията си даже тя да се се разминава с партията и бихте я изразявали?
- Дотук от диалозите с Кирил и Асен не съм видял нито едно разминаване.
Няколко пъти споменавате за незадоволителното си обучение - Кирил Петков разгласи, че ще се занимавате в областта на образованието - за какво образованието? Всъщност да изясним първо какво обучение имате.
- Имам приблизително обучение - приключил съм Националната гимназия за антични езици и култури в София, след което ме одобриха " Публична администрация " в Нов български университет, само че по финансови и други аргументи прекъснах на втората година. Потръгнаха ми другите неща и по този начин. Но моето семейство е доста близко и в областта на образованието.
Много постоянно приказваме по какъв начин ни трябват нови хора. Това го чувам непрекъснато - по какъв начин би трябвало да дойдат нови хора.
Единствените нови хора, които са в положение да създадат голямата смяна, от която имаме потребност сега вървят на учебно заведение, детска градина, на ясла. Защото каквото и да приказва някой, каквото и да дава обещание - ние мъчно ще се променим, да не кажа по никакъв начин.
Ако не разберем, че образованието е най-най-важното нещо, на което би трябвало да се акцентира - от това, което виждам, нас няма да ни има като страна след 20 години. Наистина. И това е безкрайна тематика.
Мисля, че малко хора ще спорят или няма да се съгласят с това, само че въпросът е по какъв начин да се случи смяна и не сме ли стигнали и до точка, от която се чудиш от кое място да започнеш?
- Не считам по този начин. Нещо друго, което ми е предписание усещане - доста хора, които се пробват да влязат във властта и да привлекат внимание, оплюват всичко преди тях. Аз считам, че в образованието бяха направени доста хубави неща и това, което е положително, не би трябвало да се скапва, а да бъде продължено. Но би трябвало да бъде продължено доста по-амбициозно и с мощен запас. Това може би звучи отвлечено и необичайно от моята уста, само че таман моята липса на образованието, което желая, ми е дала отговор за какво е толкоз значимо.
Имам опцията да познавам несъмнено най-хубавите учители - канили са ме, нееднократно съм ходил на срещи в учебните заведения, познавам техните проблеми и по-добре от чиновника, който не е мръднал, и знам по-добре за тези проблеми. За които не знам - знам кого да запитвам. Имам три деца - по този начин се случи, че главно аз вървя по наставнически срещи. Това не ми дава илюзията, че, вървешком по наставнически срещи, съм потенциал в тази сфера, само че имам много усещания.
Кое е първото нещо, с което бихте почнали действително и бързо?
- В момента учениците, които вървят на учебно заведение, би трябвало да получат познания, които да им обезпечат работа до 2080 година Начинът, по който се случва всичко това, е погрешен.
Има една хубава дума в български език "зубренето " - това, което желая да отстрани е зубренето. В България човек върви на учебно заведение - сяда, слуша, мълчи, слуша. Трябва да научи нещо наизуст, по-късно го изпитват на дъската - нещо супер унизително, което би трябвало да се отстрани и според от това дали ти си назубрил ти споделят - ти си отличен. Ако не си назубрил - ти си слаб. Резултатите са забележими. Те не носят нищо, тъй като назубреното се е не запомнило след два дни и в действителност тази система ни учи да сме тарикати на дребно. Тя ни учи да преписваме.
Тя те учи да имаш шестица, това се придвижва в живота ни. След това вървим на шофьорски курсове, с цел да изкараме брошура, не да се научим да караме. Даваме 500 лева за подправен сертфикат и, общо взето, целият ни взор е някак си да избутаме, някак си да мине.
Това, което желая и за което ще се боря най-вече, е да направя по този начин, че на децата да им бъде забавно да вървят на учебно заведение и да учат в действителност значими неща. Не тези, които могат да намерят в Google за към шест секунди. А да учат в действителност неща, които са значими за тях, да дискутират.
Години наред разясняваме финландската система, дано освен да я разясняваме, а да използван използваното в България. Много учители го споделят. Това на първо място би научило хората да дискутират.
Сега хората не могат да проведат един естествен диалог, една полемика, вижте полемиките за имунизациите в медиите - от едната страна сяда един доктор, от другата един простак - простакът надвиква лекаря, тъй като простакът това умее, суверенът гледа и вика " Евала, тоя го унищожи ".
Начинът, по който учат, е да дискутират, не да бъдат послушни, не да стоят, да мълчат и да наизустяват.
Друга тематика, по която какъв брой години си приказваме едно и също - моята междинна щерка продължава да върви с 15 кг раница - вътре има учебник, пособие, пособие на помагалото. Отваряш учебника и вътре написа " Колко антрацитни въглища има в България? " - 15 кг раница. Сутрин, като видя - " Мальовица ли ще атакуваш, на учебно заведение ли ще вървиш ".
Това са измежду най-лесните неща, които да се трансформират, само че какъв брой време изискват - за идната образователна година да вземем за пример допустимо ли е софтуерно нещо да се промени в стратегии, учители?
- Резултатите от тази смяна евентуално ще дойдат след 15 - 20 години, само че това, което първоначално може да се промени - може да е доста бързо - тук разгадавам на това, че всяка политическа мощ доста добре знае силата на образованието, тъй като най-ценните й фрагменти са образованите хора. И едни смислени промени биха били подкрепени от всеки.
Далеч съм и от мисълта, че откривам топлата вода, само че едно от нещата, които сме коментирали в този екип, е, че непременно би трябвало да се работи да се върнат кръжоците - това беше нещо положително - кръжоци и клубове по ползи. Интересно и потребно.
От друга страна, немислещите и нереагиращи хора са комфортни за политически сили и системи.
- Вероятно е по този начин, единствено че в случай че продължат да се мултиплицират, крадците след 20 години няма да има от кого да крадат.
В сферата на културата ще бъдете ли деен? Участвали ли сте в писането на програмата в тази й част?
- Не, не съм взел участие в писането на програмата. Но бих бил деен.
Ще дам образец, че бяха направени доста положителни неща с театрите, само че не с всички. Има дребни обитаеми места, в които театрите и местата, които дават просвета, са в неприятно положение и малко би трябвало, с цел да се помогне. Трябва да бъде подкрепено, тъй като там няма по какъв начин да е пазарен принцип.
В политиката това, което е неизбежно, са компромисите - какви са вашите червени линии, влизайки в политиката?
- Връщам се още веднъж към специалистите. Решенията се вземат на база причини и да попиташ този, който най-вече схваща. Да попиташ неговия конкурент за какво му е конкурент. Какво желае да каже? Защо не е склонен? И въз основата на своя разум да вземеш решение - всичко зависи от обстановката и какво би трябвало да се направи. Предварително кой би могъл да каже какви са му алените линии.
Ако да вземем за пример се сформира държавно управление - съдружно, каквото се чака, и участвате в договаряния, с кои партии не би трябвало да се договаря - това е доста обсъждана тематика сега?
- Излишно е да споделям, че аз нямам място на масата за договаряния. Моята мощ е другаде.
Но по-късно държавното управление се гласоподава и имате глас... " Продължаваме промяната " поддържа кандидатурата на президента Румен Радев - съответствува ли вашата поддръжка или имате друга позиция?
- Абсолютно разумна е тази поддръжка. Аз няма да се трансформира в пропагандатор за президентските избори.
Хората, които имат най-големи шансове, са хора доста потвърдили се в своята сфера. Румен Радев - военачалник от българската войска, водач - именита специалност. Лозан Панов - адвокати, с които съм си приказвал - съгласно тях той е един от най-хубавите български адвокати. За страдание неговият резултат евентуално ще бъде едноцифрен. Проф. Герджиков е претендентът на ГЕРБ, знам, че е извънреден академик, само че това, което ми прави усещане, е неговият необикновен позор от това, че е претендент на ГЕРБ - това проличава при всяка негова демонстрация.
Така че изборът не е огромен.
За да приключим политическите тематики - първите (три) неща, които желаете да видите от идващото ръководство (за което вероятно ще имате опция да гласувате) да свърши?
- Аз желая това, което желае всеки естествен човек. Но този път ще бъда там да го вземам решение от първо лице. Искам крадецът да бъде в пандиза, не да бъде образец за подражателство и да дава изявленията и да изяснява кой какъв е. Давам си сметка, че за един ден не става.
Искам бизнесът да тръгне, доста малко му би трябвало, а има хиляди регулации, които му пречат, изключително в тази рецесия. Аз съм се сблъскал с невъобразими нелепости, които пречат, а в случай че не е бизнесът, пари от другаде няма. Трябва да се помогне на дребния и междинния бизнес.
Но това са общи приказки, не желая да влизам в ролята на всички, на които се майтапя толкоз години. Нямам обещания - безброй са всички неща, които да бъдат направени. Но е значимо да ги прави някой с чист разум и чист предумисъл.
В момента сме в най-сериозната вълна на коронавирус рецесията и тя ще се задълбочи - каква е оценката ви за ограниченията сега (за заведенията, за учебните заведения, за сертификата) и какво е обяснението ви за какво стигнахме до обстановка, която беше ясно предвидима?
- Нека хората, които гледат това изявление, не подхождат снизходително към мен. Аз нямам самочувствието на доктор или на медицински специалист или на специалист по преодоляване на пандемия. Разговарял съм с няколко доста положителни лекари и професори и ми се желае да обобщавам казуса с пандемията. Какъв е най-големият проблем, като се изключи че хората умират от тази болест. Най-големият проблем е претоварването и блокирането на здравната система - какво значи това? В един миг лекарите, санитарите, медицинските сестри, както и болничните кревати свършват, тъй като са претъпкани с заболели. Как се стига до това?
Възрастните хора над 60 години, пенсионерите, когато влязат в болница, приблизително прекарват по 20 дни - доста по-често умират, по-често получават тежки увреждания и смисълът на тактиката и на естествените страни, които взеха решение този проблем, е, че имунизираха първо лекарите и след това възрастните.
Ако пенсионерите се имунизират, 90% няма да са в болница. Това беше методът да си облекчат здравните системи. Това при нас не беше направено - бабата чакаше на опашка: " Бабо, за теб има " Астра Зенека. " " А, вие от компанията ли сте - елате насам, тъй като за вас има " Модерна ". И бабата се отхвърли. Не може да й се сърдим. Загубихме една година, ще загубим още една явно.
И се видя какъв брой се ненавиждаме по тематиката с имунизацията. Иска ми се да слушам съответни хрумвания, решения, оферти. Г-н Борисов беше министър-председател съвсем 10 години и съм сигурен, че има значително опит, и аз чаках, почтено казано, да чуя такова решение, само че той месеци наред псуваше Румен Радев. А чаках съответно - какво вършим.
Ние може да се псуваме, да се ненавиждаме, може да се разделяме на имунизирани и на неимунизирани, само че какво вършим. Какво вършим - това е въпросът.
Чувате ли такова решение сега? Адекватни ли са ограниченията в този момент, би трябвало ли нещо да се направи?
- Единствените ограничения са тези. След като цяла Европа ги е взела и има тези резултати.
А по-сериозно затваряне?
- Не си фантазирам, че съм специалистът по тази тематика. Много желая и бих работил в тази посока - българският пенсионер е най-тъжното нещо в цяла Европа. Той е лъган цялостен живот, мачкан, краден и се ядосвах доста, тъй като знаех още лятото какво ще стане и им се сърдех - само че си дадох сметка, че за огромна част от тях е методът да кажат: гледайте си работата, откакто ме мачкахте - в този момент няма да се имунизирам.
Много малко лекари се имунизираха първоначално и това подкрепя настроенията и недоверието.
- Много от хората са попитали лекари и те са им споделили - изчакай. Неудобно ми е какво би трябвало да е отношението към тези лекари. Не ми се желае да разясня.
© Юлия Лазарова
Христо Петров-Ицо Хазарта
Ако казвате нещо и в този момент, то е " ваксинирайте се ". Имате ли пояснение за какво българите са толкоз подмолно настроени?
- Не са толкоз подмолно настроени българите. Има една част, която в случай че някой има вяра в чипове, 5G интервенция, Бил Гейтс - ненужно е да спорим.
Важни са големият брой хора, които се двоумят. Аз взех моето решение да се имунизирам откакто приказвах с петима лекари. Лекарят ми е споделил - рискът доста по-голям, в случай че не се ваксинираш. Моята брачна половинка тогава тъкмо се беше родила най-малката ми щерка, се имунизира един месец след раждането, в този момент и огромната ми щерка е имунизирана - това е изборът.
Няма по какъв начин хем да не се ваксинираш, хем да не спазваш ограничения и в случай че могат да ти дадат и 200 хиляди евро за харчене. Няма по какъв начин да стане.
Няма да минем без откъс от ваша ария, от последната от тази година: " Обществото желае да остане във леглото и да спи надълбоко " - какво е вашето чувство, има ли смяна в това състояние?
- Не е заблуда. Казах доскоро, че на тези избори ще има доста хора, които не са дали своят вот от дълги години. Ще има и доста младежи, които гласоподават за първи път, тъй като виждат, че този път има късмет нещо да се промени. Затова офанзивата е толкоз мощна против тези хора.
Каква смяна желаете вие?
- Това е прекомерно общ въпрос. Всички желаеме смяна към по-добро. Искаме да стартират да се съблюдават разпоредбите. Държавата ни да върви напред. Може би е тривиално.
Обикаляте доста страната - каква България виждате през 2021 година?
- Когато приказва, човек би трябвало да е справедлив, а, както споделих, аз съм привързан. Аз обичам да пътувам и в България, и отвън нея, единствено че България си е моето. Така че няма по какъв начин да бъда справедлив - одобрявам си я, обичам я, виждам, че има неща, които вървят към по-добро. Виждам, че има, които буксуват, и виждам, че има от ден на ден хора, които схващат, че няма по какъв начин да вървят нещата напред, в случай че не направиш най-малко минимално изпитание.
Някой ще се откаже от всичко. Ти се откажи от 20 минути и отиди и гласувай. За който искаш.
Защото апатията е най-силното оръжие на нарушителите. Ако не е апатията - доста неща щяха да са разнообразни, само че това е оръжието им "седи кротичък, от тебе нищо не зависи, седи - гледай си работата, тъй като ще пострадаш ". И някой си седят. Само че някой не могат да седят, тъй като е по-силно от тях и са подготвени да изгубят всичко.
Вие ще се откажете ли от досегашната си работа - концерти, продуцентство, ще пеете ли като народен представител?
- Не считам, че Народното събрание е място за цирк, без да наскърбявам това изкуство, това е място, към което би трябвало да се подходи съществено - това е значима и сложна работа, в случай че някои в действителност желае да я прави. Така че хората, които чакат нещо такова, ще бъдат разочаровани.
Нямах поради безусловно, а дали ще продължите с музиката?
- Музиката и писането са неща, които боготворя. Това е мое занимание, по този начин се случи, че стана мое занятие. И не виждам причина да спирам да го върша. Ако човек има ентусиазъм и има предпочитание - нищо не е в положение да го спре.
© Георги Кожухаров
null
Ще изнасяте концерти?
- На този стадий явно няма, тъй като обстановката не е за концерти.
Питахте и за акцията - не считам, че би трябвало посредством песни да манипулирам хората, че ще бъда потребен в друга сфера. Нека видят, дано дадат късмет.
" Да мълча, да си търпя " написахте във връзка митингите предишното лято и ги подкрепихте. Каква е цената да не мълчиш?
- Никаква. Никаква цена не съм платил.
Обръщат се против вас, подлагат на критика ви, нападат ви?
- Не мисля, че си коства да го разясня. Хора заплащат доста висока цена за свои действия, с цел да го разясня аз.
Не е въпросът да не си траеш, въпросът е по кое време в действителност започваш да пречиш. Аз не съм забелязал да съм попречил на някой нарушител с това, което върша. Напротив, те им се радват на тези песни. Обичат ги. Тези, за които са писани тези песни - те най-вече им се радват. Друго им пречи.
Оценяват иронията или...
- Не знам какво правят оценка, само че знам, че друго е това, което им пречи. И ще им попречи.
Какво е то?
- Да им бръкнеш в джоба и да им заплашиш свободата.
Вие чувствате ли се свободен?
- Бях го споделил преди време с откъс от Казандзакис - " аз не съм свободен, просто въжето, с което съм вързан, е малко по-дълго от това на другите хора ".
Много е необичайно, че си мислех през всички години, когато правех тези песни, че хубавото е, че нямах шеф, нямах началник, само че парадоксално е, че в този момент - когато взех решение да се впусна в това и когато видях какво се случи, тъй като не всичко има по какъв начин да бъде забелязано от хората - в действителност аз се почувствах по-свободен.
Защото съм свободен да се погледна в огледалото и да знам, че съм направил това, което е свястно и което би трябвало. С всичките опасности. Дано хората ме схванат вярно - аз прелестно знам какво ще изгубя и това ме прави благополучен.
А в каква обстановка ще напуснете политиката?
- Аз към момента не съм влезнал, с цел да обсъждаме тази догадка. Ако не съм потребен. Ако това, което върша, не дава резултат и се убедя, че няма смисъл.
Оптимист ли сте?
- По-скоро съм реалист.
Каква България желаете - задаваме този въпрос на разнообразни хора в търсене на фантазията за България?
- Пак би трябвало да вляза в персонални отклонения, към които нямам необикновен афинитет. Преди няколко години открих, че съм спрял да бленувам, и това продължава и до през днешния ден. За някои звучи тъжно. Аз замених фантазиите с цели. Аз си слагам цели.
Това звучи доста като политик...
- Така ли е? Последният път, когато си сложих огромна цел, беше да направя албума си, откакто толкоз години отлагах - направих го и се получи май.
Сега задачата каква е?
- Целта ми е да впрегна тази сила, с цел да съм потребен на моята страна, с цялата клишираност на това.
Аз ще направя каквото мога и даже да се проваля, знам, че съм се опитал - не съм седял, не съм си траял, не съм писал мнения или статусчета. Или единствено песни - да псуваш този и оня. Аз съм отишъл и съм се опитал.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Започвам с въпроса за какво?
- Отговорът на този въпрос може да е обособен диалог. Ще се опитам да обобщавам - най-общо пред мен има две благоприятни условия. Аз мога да продължа да върша това, което постоянно съм правил - да бъда реализатор, и евентуално това би ми носило триумф както и до момента. Другата опция е тази, която избрах - в действителност да изгубя всичко това, което имам.
Има миг в живота на човек, не знам дали при всеки е по този начин, само че най-малко аз си зададох въпроса - ще продължиш, ще си правиш песни, както прочетох, че доста анализатори споделиха " що не си гледаш песничките ". Аз мога да продължа да си виждам песничките, само че не бих бил почтен пред себе си. Защото доста пъти съм подлагал на критика властта за нейни решения и след тези години си дадох сметка, че това не е напълно почтено от моя страна, тъй като не съм бил на тяхно място.
Убедих се за тези години и че смяната не става с изявленията, не става с " Facebook ", не става с песнички. Става, когато в действителност се заемеш с нея. Ако продължа да се занимавам с бизнеса, който имам и доста ми харесва, той е мое занимание и по една великодушна премия от ориста изкарвам и пари от моето занимание, само че аз знам, че в случай че бях отказал и бях траял - щях да бъда страхливец в личните си очи.
Защото доста е елементарно в профил, доста е елементарно.
В този смисъл, в случай че не беше пристигнало предлагането на " Продължаваме промяната ", щяхте ли да се опитате да се направи нещо друго от това, което вършиме досега?
- Вероятно щях. Нямаше да е в този момент.
Когато пристигна това предложение - аз отидох, с цел да откажа на Кирил Петков, само че срещата ми с този човек и това, което стана след това, в действителност дадоха доста явен отговор на въпроса какъв е моят път и какво би трябвало да върша.
Решението на Конституционния съд за двойното поданство на Кирил Петков не повлия ли на доверието ви и на бъдещата работа с групировката?
- Погрижиха се решението на Конституционния съд да бъде ясно за всички доста преди да излезе. И това е едно от нещата, които при мен подействаха. Аз доста деликатно през тези месеци следих кой го нападна и за какво и това беше едно от първите неща, които ми направиха усещане. Никой не сподели какво закононарушение е направил, какво е откраднал, питаха го къде ти е хартията от Канада. Четири месеца цялата страна, всички медии - къде му е хартията на Кирил Петков?
И доста ми беше забавно - какво повече трябваше да направи Кирил Петков от това, което е направил? Ако сте вие или аз?! Отиваш пред нотариус, отказваш се от това поданство, връщаш паспорта - какво е трябвало още да направи. Всъщност Конституционният съд с решението си му споделя трябвало е да си траеш, единствено че той не желае да си трае.
Може би, в случай че беше някой предходен министър-председател, щеше да отиде и да пребие канадския министър ръководител, с цел да му придвижи документите.
Формално е трябвало да се запознае от кой миг се прекъсва поданството му и не е добре този образец поради подтекста да наподобява като насърчаване на нарушаването на законите.
- Според доста уважавани адвокати законът е спазен.
На мен ми повлия положително. Убеди ме още един път. Защото още веднъж споделям, този човек не е нападнат за нещо друго, а за това.
Защо " Продължаваме промяната "?
- Когато разгласих, че съм решил да се кандидатирам - написах и това - познавам много български политици и мога да кажа, че персона като него не съм виждал в българската политика. Оказа се, че имаме правила, които съответстват. Повечето от правилата, които изповядваме, нещата, за които мислим, са в една посока.
Едно от нещата, които доста ми направиха усещане при първия ни диалози - той ми сподели: всеки, който съм поканил да помогне, да стане част от това придвижване, споделя ще оказвам помощ с каквото мога, единствено не ме занимавай да ставам народен представител. Никой не желае, тъй като сме възприели това, че е една сфера мръсна, в която не можеш нищо да направиш - гледай си бизнеса, гледай си песничките, не се бутай, където не ти е работа.
Само че забавното е, че има едни хора, които не им е проблем да се занимават с това, и резултатът е към нас. И аз се надявам, че това, което върша, ще послужи за образец и на други хора. Надявам се да стават повече. И не инцидентно дублирам - не става с Facebook, не става с коментар, не става на маса. Не става на маса.
Един от най-често срещаните мнения е за какво не с " Демократична България ". Казвали сте, че сте десен и ги подкрепяте?
- Преди години се пробвах да оказа помощ на Радан Кънев. Тогава те не бяха " Демократична България ", бяха друга партия, само че не съм бил част от тях. Не знам дали си коства да загатвам - преди към две седмици един измамник, за който не бях чувал, обществено разгласи, че съм водил диалози с " Демократична България ", само че те не били съгласни. Водил съм диалози с Христо Иванов.
А Христо Иванов съм го виждал веднъж в живота си, в студиото на Би Ти Ви на изборите през април - разминахме се, аз му подадох ръка и му споделих " Поздравления ". Никога не съм водил диалози с тях по тази тематика. Нито те са ми предложили, нито аз съм желал.
Досега получавали ли сте покана да се присъедините към партия или коалиция?
- Да, като общински консултант и като народен представител, само че не са ме убедили.
От кои политически сили?
- От разнообразни.
Да разбирам, че в този момент са съвпаднали смяната във вашата настройка и поканата?
- Аз видях, че тези хора са читави. Видях, че имат дарба да създадат това, което е нужно. Четирите месеца, в които бяха министри - резултатите им го потвърждават. Имам навика да работя с обстоятелства и причини. Този мотив е мощен. Повярвах на тези хора. Смятам, че това е задоволително.
Доколко опитите за идеологическо установяване - дясно, ляво, демократично, консервативно, центристко - сега имат значение и къде в тази координатна система стоите вие?
- Има един доста елементарен отговор - за мен има работещи решения и неработещи. На този отговор знам, че професионалните политици доста се присмиват. Само че аз бих ги попитал консервативно ли е това да подкрепяш един нарушител и нормално отговорът, който ми дават в персоналните диалози, е друг от този, който дават пред камера. Така че не считам, че това е значимо.
Но по-скоро десен ли сте във възгледите си - с всички условности какво е дясното в България?
- Да. Но, отново споделям, главното е, че хората желаят решения, които да работят.
Опитвам се да подредим цялата картина на влизането ви в политиката - за какво 25 МИР? Според журналистическото факсимиле е " лидерската борба " - ще се състезавате за гласоподаватели против Бойко Борисов и Корнелия Нинова? От " Демократична България " издигнаха също нетипична кандидатура - Елисавета Белобрадова?
- Истината е, че аз не съм бил осведомен с това, че господин Борисов и госпожа Нинова ще бъдат водачи на тези листи. В този регион влизат " Надежда ", " Люлин ", " Овча купел ", " Нови Искър ", ромските квартали и би трябвало да вляза в една по-лична тематика, оправдавам се, че ще го направя, само че това ще даде и част от отговора.
Аз съм роден и съм израснал в центъра на София - на улица " Позитано " 34. Първите 22 години от моя живот живях там. Така се случи, че се наложи да продадем жилището, в който живеехме, и купихме един в " Надежда ". Първите години за мен беше необичайно и ми беше кофти и трябваше да минат много години, с цел да схвана, че това е било едно от най-хубавите неща, които са ми се случили в живота, тъй като в действителност, когато живееш в един подобен квартал, доста повече се учиш да живееш, повече виждаш какво е животът, какви са същинските проблеми и по какъв начин да ги решиш, тъй като се оказва, че въпреки дистанцията от центъра до там да не е огромно, в действителност дистанцията е голямо, що се отнася до това с какво би трябвало да се пребориш и през какво би трябвало да минеш.
Ходили ли сте скоро в " Надежда "?
- Разбира се, моята сестра живее там.
Разстоянието нараснало ли се е или се е свило?
- Все отново не пребивавам там от дълго време. Но има доста положителни неща, които станаха. Има и проблеми, които не престават и би трябвало да бъдат решени. Нямам безапелационен отговор за дистанцията, по-скоро постоянно го е имало.
Каква акция ще водите там? Ще обещавате ли?
- Кампанията при всички положения е мощно лимитирана предвид на това, което се случва. Аз разгадавам на едно значимо нещо, освен в тези квартали, само че и по принцип - хората ме познават. Познават ме голямата част от тях персонално. Не от екран или ария.
Хората знаят, че през тези години, в случай че нещо съм желал да покажа то не е, че съм огромен артист, тъй като аз не съм. Аз не съм никакъв артист - не огромен. И това е добре известно на всеки. Аз съм желал да споделям истината, намерил съм метод и до момента това съм правил. Разчитам на разсъдъка, на съвестта си и на това, че не съм апаш. Това не е по никакъв начин малко.
Много постоянно имате самоирония към това, което вършиме. Ако казвате, че не сте добър артист, какъв депутат си представяте, че ще бъдете?
- Може би тук е мястото да направя нещо, което никой на мое място не би трябвало да прави. От отговора ще разберете какво имам поради - по какъв начин си представям Народното събрание и какво прави един народен представител.
На предишните избори аз гласувах за Елисавета Белобрадова, даже съумях да убедя и моята брачна половинка да гласоподава за нея. Мога да обясня за какво - в Народното събрание могат да се вършат извънредно смислени неща, стига там да попаднат смислени хора.
За тези няколко месеца, в които беше депутат, тя свърши куп неща потребни, без да води след себе си 20 публицисти, без да разполага с 200 уеб страницата, които да препечатват нейните триумфи. Тихо, добродушно свърши доста работа.
Има страшна подигравка, че тя е в тази борба против мен. Ако имах опция, отново щях да я поддържа. Като човек, който се явява на избори, не би трябвало да го споделям, само че няма за какво да си изкривявам душата.
Парламентът е място, където се гласоподават всички значими неща. Едно решение може да е взето на доста места. Може да го е взел някой общественик. Може да го е взел мафиот, може всеки. Но с цел да стане факт, би трябвало да е бъде гласувано в Народното събрание. Парламентът е институция, в която могат да бъдат гласувани доста смислени неща.
Да, България е парламентарна република, въпреки това да беше унищожено в последните години. Искате да бъдете народен представител ли, а не министър или в някоя организация - в случай че има съдружно съглашение, в което " Продължаваме промяната " взе участие, ще се разпределят и други постове?
- Нямам апетити за изпълнителната власт. Нямам илюзията - доста добре съм осведомен с равнището си, равнището на обучение и с опциите си. Не считам, че е вярно да бъда министър или в изпълнителната власт на тоя стадий. Нямам нужните познания и подготовка.
Смятам, че мога да бъда потребен в Народното събрание, тъй като разисках с значително хора и стигнах до два съществени извода - там имам опцията в действителност да трансформирам - за разлика от обществените мрежи, изявленията или песни. И второ, евентуално, в случай че не съм аз, там ще попадне някой, който по-малко го е грижа.
© Юлия Лазарова
Христо Петров-Ицо Хазарта
Във властта споделят, че повече от всичко апетитът идва с яденето, а в случай че няма болшинства - гласът ви не трансформира, ще бъде ли задоволително единствено да заемате позиция?
- На тези избори ще има хора, които ще гласоподават за първи път, и доста, които ще гласоподават за първи път от най-малко 10 години. Защото най-сетне има защо, тъй че мощно се надявам да не стигаме до тази догадка, в която ще бъда една безгласна писмен знак там.
Но това не е къс спринт. Ясно е, че нещата са по-трудни, в сравнение с наподобяват, не опират до едно нормално плямпане, ще се постарая да бъда потребен, по тази причина отивам.
Продължавам да съм сигурен, че доста от хората не си дават сметка - това е нещо, което споделих и на Кирил, по какъв начин ще ме убедите мен и хората, че вие не сте следващите, които идват от някъде - добре образовани, изкарват едни пари, след което изчезват. Той даде доста логичен и персонален отговор - това беше едно от главните места, в които преносно се срещнахме - тъй като в " Продължаваме промяната " от хората, които съм видял, а те не са малко - никой не е желал политическа кариера.
В голямата си част, да не кажа всички, са хора, които са се потвърдили и влизането в Народното събрание - финансово ще им повлияе мощно отрицателно, както и на мен.
Никой не има вяра на това - всеобщото мнение е, че влизате за повече пари или влизате в акцията против една добра сума...
- Ако хората знаеха истината - може би всички щяха да ме помислят за анормален.
Какво очаквате да спечелите от възможното влизане в Народното събрание и бъдещо ръководство?
- Да съм спокоен пред себе си, че нещо съм се опитал да направя. Това, което не довърших - Кирил ми сподели по този начин - аз мога да си виждам бизнеса, той върви и в един миг всички ние ще си отидем от тоя свят - няма един подобен, който да е пристигнал и да не си е тръгнал. В тая секунда, като се обърнеш да видиш какво е било, за какво си бил тук - изпитвам смут, че съм имал опция нещо да направя и съм си споделил - не се занимавай. Трай си. Гледай си бизнеса, не се цапай.
Всичко това, което имам аз, като любов от хората през тези години, чувствам я и това е доста прелестно, меко казано, ужасно, необикновено - аз ще го изгубя.
Губите ли го към този момент, усещате ли го?
- Аз съм повече от сигурен и не знам дали си давате сметка какво коства да се направи това.
Знам какво ще стане. Но знам, че в случай че не приема това, в случай че не продължа по този метод, аз ще бъда един страхливец в моите очи и няма да мога да пребивавам по този начин. Материалните богатства са супер, само че да си имал опция да направиш нещо - тъй като аз съм получил доста повече, в сравнение с съм дал, и в този момент имам опция да се опитам в действителност, а не мислено.
Парламентарните групи постоянно работят по команда - има даже известна скица - по какъв начин да се гласоподава по отношение на повдигането на избран цвят флумастер.
- Е, няма кой да ми вдигне флумастер.
Затова желаех да ви попитам, в случай че започнете да се разминавате в позициите си с " Продължаваме промяната ", по какъв начин ще действате?
- Една от големите ми изгоди до момента е, че съумях да се срещна с доста качествени хора във всяка сфера и това компенсира моето незадоволително обучение, тъй като когато нещо не знам - аз знам кого да попитам.
Бих се управлявал от разсъдъка и съвестта си и въз основата на информацията, която имам, от това, което чуя от хората, които схващат - аз бих взел решение. Но в тази настройка аз нямам шеф - няма кой да ми подвига ръка и да ми споделя тук ще гласуваш по този начин.
Бихте запазили позицията си даже тя да се се разминава с партията и бихте я изразявали?
- Дотук от диалозите с Кирил и Асен не съм видял нито едно разминаване.
Няколко пъти споменавате за незадоволителното си обучение - Кирил Петков разгласи, че ще се занимавате в областта на образованието - за какво образованието? Всъщност да изясним първо какво обучение имате.
- Имам приблизително обучение - приключил съм Националната гимназия за антични езици и култури в София, след което ме одобриха " Публична администрация " в Нов български университет, само че по финансови и други аргументи прекъснах на втората година. Потръгнаха ми другите неща и по този начин. Но моето семейство е доста близко и в областта на образованието.
Много постоянно приказваме по какъв начин ни трябват нови хора. Това го чувам непрекъснато - по какъв начин би трябвало да дойдат нови хора.
Единствените нови хора, които са в положение да създадат голямата смяна, от която имаме потребност сега вървят на учебно заведение, детска градина, на ясла. Защото каквото и да приказва някой, каквото и да дава обещание - ние мъчно ще се променим, да не кажа по никакъв начин.
Ако не разберем, че образованието е най-най-важното нещо, на което би трябвало да се акцентира - от това, което виждам, нас няма да ни има като страна след 20 години. Наистина. И това е безкрайна тематика.
Мисля, че малко хора ще спорят или няма да се съгласят с това, само че въпросът е по какъв начин да се случи смяна и не сме ли стигнали и до точка, от която се чудиш от кое място да започнеш?
- Не считам по този начин. Нещо друго, което ми е предписание усещане - доста хора, които се пробват да влязат във властта и да привлекат внимание, оплюват всичко преди тях. Аз считам, че в образованието бяха направени доста хубави неща и това, което е положително, не би трябвало да се скапва, а да бъде продължено. Но би трябвало да бъде продължено доста по-амбициозно и с мощен запас. Това може би звучи отвлечено и необичайно от моята уста, само че таман моята липса на образованието, което желая, ми е дала отговор за какво е толкоз значимо.
Имам опцията да познавам несъмнено най-хубавите учители - канили са ме, нееднократно съм ходил на срещи в учебните заведения, познавам техните проблеми и по-добре от чиновника, който не е мръднал, и знам по-добре за тези проблеми. За които не знам - знам кого да запитвам. Имам три деца - по този начин се случи, че главно аз вървя по наставнически срещи. Това не ми дава илюзията, че, вървешком по наставнически срещи, съм потенциал в тази сфера, само че имам много усещания.
Кое е първото нещо, с което бихте почнали действително и бързо?
- В момента учениците, които вървят на учебно заведение, би трябвало да получат познания, които да им обезпечат работа до 2080 година Начинът, по който се случва всичко това, е погрешен.
Има една хубава дума в български език "зубренето " - това, което желая да отстрани е зубренето. В България човек върви на учебно заведение - сяда, слуша, мълчи, слуша. Трябва да научи нещо наизуст, по-късно го изпитват на дъската - нещо супер унизително, което би трябвало да се отстрани и според от това дали ти си назубрил ти споделят - ти си отличен. Ако не си назубрил - ти си слаб. Резултатите са забележими. Те не носят нищо, тъй като назубреното се е не запомнило след два дни и в действителност тази система ни учи да сме тарикати на дребно. Тя ни учи да преписваме.
Тя те учи да имаш шестица, това се придвижва в живота ни. След това вървим на шофьорски курсове, с цел да изкараме брошура, не да се научим да караме. Даваме 500 лева за подправен сертфикат и, общо взето, целият ни взор е някак си да избутаме, някак си да мине.
Това, което желая и за което ще се боря най-вече, е да направя по този начин, че на децата да им бъде забавно да вървят на учебно заведение и да учат в действителност значими неща. Не тези, които могат да намерят в Google за към шест секунди. А да учат в действителност неща, които са значими за тях, да дискутират.
Години наред разясняваме финландската система, дано освен да я разясняваме, а да използван използваното в България. Много учители го споделят. Това на първо място би научило хората да дискутират.
Сега хората не могат да проведат един естествен диалог, една полемика, вижте полемиките за имунизациите в медиите - от едната страна сяда един доктор, от другата един простак - простакът надвиква лекаря, тъй като простакът това умее, суверенът гледа и вика " Евала, тоя го унищожи ".
Начинът, по който учат, е да дискутират, не да бъдат послушни, не да стоят, да мълчат и да наизустяват.
Друга тематика, по която какъв брой години си приказваме едно и също - моята междинна щерка продължава да върви с 15 кг раница - вътре има учебник, пособие, пособие на помагалото. Отваряш учебника и вътре написа " Колко антрацитни въглища има в България? " - 15 кг раница. Сутрин, като видя - " Мальовица ли ще атакуваш, на учебно заведение ли ще вървиш ".
Това са измежду най-лесните неща, които да се трансформират, само че какъв брой време изискват - за идната образователна година да вземем за пример допустимо ли е софтуерно нещо да се промени в стратегии, учители?
- Резултатите от тази смяна евентуално ще дойдат след 15 - 20 години, само че това, което първоначално може да се промени - може да е доста бързо - тук разгадавам на това, че всяка политическа мощ доста добре знае силата на образованието, тъй като най-ценните й фрагменти са образованите хора. И едни смислени промени биха били подкрепени от всеки.
Далеч съм и от мисълта, че откривам топлата вода, само че едно от нещата, които сме коментирали в този екип, е, че непременно би трябвало да се работи да се върнат кръжоците - това беше нещо положително - кръжоци и клубове по ползи. Интересно и потребно.
От друга страна, немислещите и нереагиращи хора са комфортни за политически сили и системи.
- Вероятно е по този начин, единствено че в случай че продължат да се мултиплицират, крадците след 20 години няма да има от кого да крадат.
В сферата на културата ще бъдете ли деен? Участвали ли сте в писането на програмата в тази й част?
- Не, не съм взел участие в писането на програмата. Но бих бил деен.
Ще дам образец, че бяха направени доста положителни неща с театрите, само че не с всички. Има дребни обитаеми места, в които театрите и местата, които дават просвета, са в неприятно положение и малко би трябвало, с цел да се помогне. Трябва да бъде подкрепено, тъй като там няма по какъв начин да е пазарен принцип.
В политиката това, което е неизбежно, са компромисите - какви са вашите червени линии, влизайки в политиката?
- Връщам се още веднъж към специалистите. Решенията се вземат на база причини и да попиташ този, който най-вече схваща. Да попиташ неговия конкурент за какво му е конкурент. Какво желае да каже? Защо не е склонен? И въз основата на своя разум да вземеш решение - всичко зависи от обстановката и какво би трябвало да се направи. Предварително кой би могъл да каже какви са му алените линии.
Ако да вземем за пример се сформира държавно управление - съдружно, каквото се чака, и участвате в договаряния, с кои партии не би трябвало да се договаря - това е доста обсъждана тематика сега?
- Излишно е да споделям, че аз нямам място на масата за договаряния. Моята мощ е другаде.
Но по-късно държавното управление се гласоподава и имате глас... " Продължаваме промяната " поддържа кандидатурата на президента Румен Радев - съответствува ли вашата поддръжка или имате друга позиция?
- Абсолютно разумна е тази поддръжка. Аз няма да се трансформира в пропагандатор за президентските избори.
Хората, които имат най-големи шансове, са хора доста потвърдили се в своята сфера. Румен Радев - военачалник от българската войска, водач - именита специалност. Лозан Панов - адвокати, с които съм си приказвал - съгласно тях той е един от най-хубавите български адвокати. За страдание неговият резултат евентуално ще бъде едноцифрен. Проф. Герджиков е претендентът на ГЕРБ, знам, че е извънреден академик, само че това, което ми прави усещане, е неговият необикновен позор от това, че е претендент на ГЕРБ - това проличава при всяка негова демонстрация.
Така че изборът не е огромен.
За да приключим политическите тематики - първите (три) неща, които желаете да видите от идващото ръководство (за което вероятно ще имате опция да гласувате) да свърши?
- Аз желая това, което желае всеки естествен човек. Но този път ще бъда там да го вземам решение от първо лице. Искам крадецът да бъде в пандиза, не да бъде образец за подражателство и да дава изявленията и да изяснява кой какъв е. Давам си сметка, че за един ден не става.
Искам бизнесът да тръгне, доста малко му би трябвало, а има хиляди регулации, които му пречат, изключително в тази рецесия. Аз съм се сблъскал с невъобразими нелепости, които пречат, а в случай че не е бизнесът, пари от другаде няма. Трябва да се помогне на дребния и междинния бизнес.
Но това са общи приказки, не желая да влизам в ролята на всички, на които се майтапя толкоз години. Нямам обещания - безброй са всички неща, които да бъдат направени. Но е значимо да ги прави някой с чист разум и чист предумисъл.
В момента сме в най-сериозната вълна на коронавирус рецесията и тя ще се задълбочи - каква е оценката ви за ограниченията сега (за заведенията, за учебните заведения, за сертификата) и какво е обяснението ви за какво стигнахме до обстановка, която беше ясно предвидима?
- Нека хората, които гледат това изявление, не подхождат снизходително към мен. Аз нямам самочувствието на доктор или на медицински специалист или на специалист по преодоляване на пандемия. Разговарял съм с няколко доста положителни лекари и професори и ми се желае да обобщавам казуса с пандемията. Какъв е най-големият проблем, като се изключи че хората умират от тази болест. Най-големият проблем е претоварването и блокирането на здравната система - какво значи това? В един миг лекарите, санитарите, медицинските сестри, както и болничните кревати свършват, тъй като са претъпкани с заболели. Как се стига до това?
Възрастните хора над 60 години, пенсионерите, когато влязат в болница, приблизително прекарват по 20 дни - доста по-често умират, по-често получават тежки увреждания и смисълът на тактиката и на естествените страни, които взеха решение този проблем, е, че имунизираха първо лекарите и след това възрастните.
Ако пенсионерите се имунизират, 90% няма да са в болница. Това беше методът да си облекчат здравните системи. Това при нас не беше направено - бабата чакаше на опашка: " Бабо, за теб има " Астра Зенека. " " А, вие от компанията ли сте - елате насам, тъй като за вас има " Модерна ". И бабата се отхвърли. Не може да й се сърдим. Загубихме една година, ще загубим още една явно.
И се видя какъв брой се ненавиждаме по тематиката с имунизацията. Иска ми се да слушам съответни хрумвания, решения, оферти. Г-н Борисов беше министър-председател съвсем 10 години и съм сигурен, че има значително опит, и аз чаках, почтено казано, да чуя такова решение, само че той месеци наред псуваше Румен Радев. А чаках съответно - какво вършим.
Ние може да се псуваме, да се ненавиждаме, може да се разделяме на имунизирани и на неимунизирани, само че какво вършим. Какво вършим - това е въпросът.
Чувате ли такова решение сега? Адекватни ли са ограниченията в този момент, би трябвало ли нещо да се направи?
- Единствените ограничения са тези. След като цяла Европа ги е взела и има тези резултати.
А по-сериозно затваряне?
- Не си фантазирам, че съм специалистът по тази тематика. Много желая и бих работил в тази посока - българският пенсионер е най-тъжното нещо в цяла Европа. Той е лъган цялостен живот, мачкан, краден и се ядосвах доста, тъй като знаех още лятото какво ще стане и им се сърдех - само че си дадох сметка, че за огромна част от тях е методът да кажат: гледайте си работата, откакто ме мачкахте - в този момент няма да се имунизирам.
Много малко лекари се имунизираха първоначално и това подкрепя настроенията и недоверието.
- Много от хората са попитали лекари и те са им споделили - изчакай. Неудобно ми е какво би трябвало да е отношението към тези лекари. Не ми се желае да разясня.
© Юлия Лазарова
Христо Петров-Ицо Хазарта
Ако казвате нещо и в този момент, то е " ваксинирайте се ". Имате ли пояснение за какво българите са толкоз подмолно настроени?
- Не са толкоз подмолно настроени българите. Има една част, която в случай че някой има вяра в чипове, 5G интервенция, Бил Гейтс - ненужно е да спорим.
Важни са големият брой хора, които се двоумят. Аз взех моето решение да се имунизирам откакто приказвах с петима лекари. Лекарят ми е споделил - рискът доста по-голям, в случай че не се ваксинираш. Моята брачна половинка тогава тъкмо се беше родила най-малката ми щерка, се имунизира един месец след раждането, в този момент и огромната ми щерка е имунизирана - това е изборът.
Няма по какъв начин хем да не се ваксинираш, хем да не спазваш ограничения и в случай че могат да ти дадат и 200 хиляди евро за харчене. Няма по какъв начин да стане.
Няма да минем без откъс от ваша ария, от последната от тази година: " Обществото желае да остане във леглото и да спи надълбоко " - какво е вашето чувство, има ли смяна в това състояние?
- Не е заблуда. Казах доскоро, че на тези избори ще има доста хора, които не са дали своят вот от дълги години. Ще има и доста младежи, които гласоподават за първи път, тъй като виждат, че този път има късмет нещо да се промени. Затова офанзивата е толкоз мощна против тези хора.
Каква смяна желаете вие?
- Това е прекомерно общ въпрос. Всички желаеме смяна към по-добро. Искаме да стартират да се съблюдават разпоредбите. Държавата ни да върви напред. Може би е тривиално.
Обикаляте доста страната - каква България виждате през 2021 година?
- Когато приказва, човек би трябвало да е справедлив, а, както споделих, аз съм привързан. Аз обичам да пътувам и в България, и отвън нея, единствено че България си е моето. Така че няма по какъв начин да бъда справедлив - одобрявам си я, обичам я, виждам, че има неща, които вървят към по-добро. Виждам, че има, които буксуват, и виждам, че има от ден на ден хора, които схващат, че няма по какъв начин да вървят нещата напред, в случай че не направиш най-малко минимално изпитание.
Някой ще се откаже от всичко. Ти се откажи от 20 минути и отиди и гласувай. За който искаш.
Защото апатията е най-силното оръжие на нарушителите. Ако не е апатията - доста неща щяха да са разнообразни, само че това е оръжието им "седи кротичък, от тебе нищо не зависи, седи - гледай си работата, тъй като ще пострадаш ". И някой си седят. Само че някой не могат да седят, тъй като е по-силно от тях и са подготвени да изгубят всичко.
Вие ще се откажете ли от досегашната си работа - концерти, продуцентство, ще пеете ли като народен представител?
- Не считам, че Народното събрание е място за цирк, без да наскърбявам това изкуство, това е място, към което би трябвало да се подходи съществено - това е значима и сложна работа, в случай че някои в действителност желае да я прави. Така че хората, които чакат нещо такова, ще бъдат разочаровани.
Нямах поради безусловно, а дали ще продължите с музиката?
- Музиката и писането са неща, които боготворя. Това е мое занимание, по този начин се случи, че стана мое занятие. И не виждам причина да спирам да го върша. Ако човек има ентусиазъм и има предпочитание - нищо не е в положение да го спре.
© Георги Кожухаров
null
Ще изнасяте концерти?
- На този стадий явно няма, тъй като обстановката не е за концерти.
Питахте и за акцията - не считам, че би трябвало посредством песни да манипулирам хората, че ще бъда потребен в друга сфера. Нека видят, дано дадат късмет.
" Да мълча, да си търпя " написахте във връзка митингите предишното лято и ги подкрепихте. Каква е цената да не мълчиш?
- Никаква. Никаква цена не съм платил.
Обръщат се против вас, подлагат на критика ви, нападат ви?
- Не мисля, че си коства да го разясня. Хора заплащат доста висока цена за свои действия, с цел да го разясня аз.
Не е въпросът да не си траеш, въпросът е по кое време в действителност започваш да пречиш. Аз не съм забелязал да съм попречил на някой нарушител с това, което върша. Напротив, те им се радват на тези песни. Обичат ги. Тези, за които са писани тези песни - те най-вече им се радват. Друго им пречи.
Оценяват иронията или...
- Не знам какво правят оценка, само че знам, че друго е това, което им пречи. И ще им попречи.
Какво е то?
- Да им бръкнеш в джоба и да им заплашиш свободата.
Вие чувствате ли се свободен?
- Бях го споделил преди време с откъс от Казандзакис - " аз не съм свободен, просто въжето, с което съм вързан, е малко по-дълго от това на другите хора ".
Много е необичайно, че си мислех през всички години, когато правех тези песни, че хубавото е, че нямах шеф, нямах началник, само че парадоксално е, че в този момент - когато взех решение да се впусна в това и когато видях какво се случи, тъй като не всичко има по какъв начин да бъде забелязано от хората - в действителност аз се почувствах по-свободен.
Защото съм свободен да се погледна в огледалото и да знам, че съм направил това, което е свястно и което би трябвало. С всичките опасности. Дано хората ме схванат вярно - аз прелестно знам какво ще изгубя и това ме прави благополучен.
А в каква обстановка ще напуснете политиката?
- Аз към момента не съм влезнал, с цел да обсъждаме тази догадка. Ако не съм потребен. Ако това, което върша, не дава резултат и се убедя, че няма смисъл.
Оптимист ли сте?
- По-скоро съм реалист.
Каква България желаете - задаваме този въпрос на разнообразни хора в търсене на фантазията за България?
- Пак би трябвало да вляза в персонални отклонения, към които нямам необикновен афинитет. Преди няколко години открих, че съм спрял да бленувам, и това продължава и до през днешния ден. За някои звучи тъжно. Аз замених фантазиите с цели. Аз си слагам цели.
Това звучи доста като политик...
- Така ли е? Последният път, когато си сложих огромна цел, беше да направя албума си, откакто толкоз години отлагах - направих го и се получи май.
Сега задачата каква е?
- Целта ми е да впрегна тази сила, с цел да съм потребен на моята страна, с цялата клишираност на това.
Аз ще направя каквото мога и даже да се проваля, знам, че съм се опитал - не съм седял, не съм си траял, не съм писал мнения или статусчета. Или единствено песни - да псуваш този и оня. Аз съм отишъл и съм се опитал.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ