Как да печелите пари от връщане на бутилки?
Хората над 40-годишна възраст доста добре си спомнят времената, когато отиваха до близката бакалия да си купят лимонада с празни шишета, с цел да ги заменят с цялостни. През 70-те и 80-те години на предишния век замяната на „ празно за цялостно “ беше част от всекидневието. Празните бутилки се събираха в касетки и се връщаха в съответния цех, където се миеха машинно, а по-късно още веднъж се пълнеха с лимонада, сок или бира.
Ако тогава – в края на предишния век, шишетата се събираха за повторна приложимост, то през днешния ден задачата е напълно друга – преработването на амбалажа. Разбира се, това е допустимо с помощта на съществуването на редица нови технологии, които разрешават суровината, която е била към този момент веднъж употребена, не да се хвърли и да замърсява околната среда, а да се рециклира и употребява отначало.
Основният проблем през днешния ден е изхвърлянето дневно на милиарди пластмасови бутилки, кенове и стъклен амбалаж. Основен замърсител остава пластмаса. Европейският съюз се пробва да се бори с него като ангажира страните членки на Съюза да вкарат поетапно така наречен „ депозитна система “ – до 2025 година България би трябвало да рециклира 75% от пластмасовия амбалаж, а до 2030 година – 90%. Към днешна дата – септември 2022 година страната ни рециклира към 20%. Този факт единствено по себе си приказва, че към този момент сме изпуснали крайните периоди.
Какво съставлява депозитната система
За разлика от събирането на амбалаж през 70-те и 80-те години на предишния век е, че през днешния ден се подчертава върху събирането и преправянето най-много на пластмасов амбалаж и кенове, а събирането му става посредством автомати. Последните са ситуирани в търговски центрове, веригите супермаркети или дребните квартали бакалии. В трите вида магазини са ситуирани 3 разнообразни вида машини за събиране на амбалажа, като разликата им е главно в размера. Поне по този начин е в Латвия, която вкара депозитната система на 1 февруари 2022 година Това, на което би трябвало да се обърне внимание е, че може да се връщат бутилки единствено с баркод на съответната страна. В случая Латвия. Ако поставите бутилка да вземем за пример от България, Румъния, Чехия, то машината не я приема и ви я връща. Всички неприети бутилки ги изхвърляте в прилежащ резервоар. Това също е тип разделно събиране на боклуци, респективно е по-лесно за досортиране и следващо преработване.
Следващата стъпка е машината да „ смачка “ пластмасовите бутилки и кеновете, а стъклените се сортират по форма.
Следва заплащането. За всяка призната от машината бутилка в Латвия се заплащат по 10 евроцента. След като бутилките, които връщате са признати от системата, тя издава касов бон. Ако сте върнали 15 бутилки, получавате 1.50 EUR.
Защо точно 10 евроцента? При депозитните системи е значимо депозитът да не е прекомерно дребен, защото това няма да е задоволителен тласък за хората да връщат бутилки. Не е алтернатива и прекомерно високият депозит, да вземем за пример от 50 евроцента, защото ще се замразяват прекалено много пари в опаковки. „ За нас беше доста значимо да определим и какъв брой е огромен депозитът в прилежащите страни, да вземем за пример в Естония. Ако при нас депозитът беше 20 евроцента, може би естонците щяха да идват при нас, с цел да рециклират “, споделя Микс Стуритис изпълнителен шеф на DIO (Depzita iepakojuma operators).
С въпросната записка, която машината издава, човек може да отидете на касата на супермаркета и да му осребрят сумата. Другият вид е тя да му бъде приспадната от сметката му при покупка.
Какво се случва с към този момент признатите от машините бутилки? Те биват извозвани в цех, който се намира на към 1 час път с кола от центъра на Рига. „ В него могат да бъдат обработвани дневно до 3.5 млн. бутилки. Към днешна дата се преработват 1.5 млн. бутилки. Най-голямо количество амбалаж се извозват към завода в понеделник и първия работен ден след празници. Следва досмачкване на пластмасовите бутилки. Стъклените бутилки от бира и безалкохолни питиета, които съставляват 23% от всички опаковки, се сортират по марки и им се връщат. Останалите се чупят, като се сортират по цвят на стъклото – бяло, зелено и кафяво “, изяснява Стуритис.
За пръв път депозитната система е въведена през 1984 година
От Швеция. Следва Исландия през 1989 година и Финландия – 1996 година В началото на XXI в. тя е възприета от Дания (2002 г.) и Естония (2005 г.). С наближаването на крайния период подложен от Европейски Съюз за въвеждането ѝ, процесът по внедряване се форсира и по този начин за последните 2 години тя е въведена още в Латвия, Ирландия, Малта, Румъния, Словакия. Плановете са през 2023 година депозитната система да проработи в Шотландия, Унгария, Турция и Гърция, а година по-късно и в Англия. Към днешна дата 12 държави-членки на Европейски Съюз са въвели депозитната система, а в 13 други текат диспути по тематиката.
Огромни изгоди от депозитната система единствено за 8 месеца
Макар Латвия да я вкара на 1 февруари тази година, резултатите от нея са налице. Годишно популацията на страната, което е 1.9 милиона души, употребява 450-500 млн. опаковки. До момента са събрани 121 млн. опаковки от общо продадени за същия интервал 187.7 млн. опаковки. От тях 46% са PET опаковки, 26% железни кенове, 28% са стъклени бутилки.
„ Системата работи доста добре. Движим се по проект. През август процентът на събиране беше 77%. Нашите калкулации за първата година предвиждаха да бъдат събрани 70% от бутилките. Така че резултатът, който постигнахме, е доста добър. Целта ни за идната година е 90% събиране ", споделя Стуритис.
Рекламната акция също е изиграла отлична роля – 97% от латвийците знаят за съществуването на машините за връщане на амбалаж, а 61% ги употребяват.
Развитието на депозитната система в Латвия ще продължи. „ От 2023 година ще събираме бутилки и от алкохол, а освен от бира. Така ще се сме втората страна след Финландия “, сподели Лаура Антейна, заместник-генерален шеф на Държавната работа по околна среда Reloop, която управлява процеса по работа на депозитната система. При нейното внедряване максимален е бил казуса при въвеждане на машините в дребните търговски обекти, където неналичието на задоволително място е пречило на монтирането на автоматите, които одобряват бутилките.
За 7 месеца огромна част от латвийците са развили навика, отивайки до магазина да пазарят, да си върнат празните бутилки. „ За търговците това е помощен ангажимент, само че не е по този начин за клиентите. Автоматите за връщане на бутилките към този момент са търсена стока, както млякото да вземем за пример. Потребителят към този момент прави оценка даден магазин и по това дали машината за връщане на бутилки работи. В случай, че тя не работи, той ще отиде в различен магазин “, споделя Стуритис.
Цената на горивата и депозитната система? Безспорно повишаването на горивата се отразява и на този бизнес. „ Увеличи се цялата цена логистиката на активността ни. Инфлацията също се отразява, само че не повече, в сравнение с всеки различен бизнес. Депозитната система не разчита толкоз доста на потреблението на сила, защото при обработката на отпадъчните бутилки и подготвянето им за преработване не се употребява доста сила “, разяснява Стуритис.
На 20 септември латвийското държавно управление утвърди и първата стъпка за разширение на депозитната система. Вече е ясно от началото на 2023 година какви нови опаковки ще бъдат рециклирани. Алкохолните коктейли също ще влизат в системата, без значение от наличието на алкохол в напитките. Всички алкохолни питиета, които се опаковат в кенове или PET бутилки ще бъдат включени в депозитната система.
Латвия е отличен образец за това по какъв начин оптимално бързо и с оптимални изгоди може да проработи депозитната система. Къде обаче е България? От интернационалната организация с нестопанска цел Reloop, която индустриалния бранш, държавни и неправителствени организации, споделящи обща визия за кръгова стопанска система, са водени диалози през тази година с предходния министър на околната среда. Въвеждането на депозитната система беше част и от платформата на съдружните сътрудници в последния постоянен кабинет. Към момента някои огромни компании, измежду които са и част от бутилиращите фабрики, лобират за въвеждането на депозитната система. Към тях се причисляват и някои организации за оползотворяване на боклуци. Всичко обаче е доста начален стадий. Дори нямаме точна статистика за това какво количество стъклен и пластмасов амбалаж събираме и рециклираме. Последните данни на Eurostat от 2019 година сочат, че рециклираме 50.6% от пластмасовите опаковки.
Ако тогава – в края на предишния век, шишетата се събираха за повторна приложимост, то през днешния ден задачата е напълно друга – преработването на амбалажа. Разбира се, това е допустимо с помощта на съществуването на редица нови технологии, които разрешават суровината, която е била към този момент веднъж употребена, не да се хвърли и да замърсява околната среда, а да се рециклира и употребява отначало.
Основният проблем през днешния ден е изхвърлянето дневно на милиарди пластмасови бутилки, кенове и стъклен амбалаж. Основен замърсител остава пластмаса. Европейският съюз се пробва да се бори с него като ангажира страните членки на Съюза да вкарат поетапно така наречен „ депозитна система “ – до 2025 година България би трябвало да рециклира 75% от пластмасовия амбалаж, а до 2030 година – 90%. Към днешна дата – септември 2022 година страната ни рециклира към 20%. Този факт единствено по себе си приказва, че към този момент сме изпуснали крайните периоди.
Какво съставлява депозитната система
За разлика от събирането на амбалаж през 70-те и 80-те години на предишния век е, че през днешния ден се подчертава върху събирането и преправянето най-много на пластмасов амбалаж и кенове, а събирането му става посредством автомати. Последните са ситуирани в търговски центрове, веригите супермаркети или дребните квартали бакалии. В трите вида магазини са ситуирани 3 разнообразни вида машини за събиране на амбалажа, като разликата им е главно в размера. Поне по този начин е в Латвия, която вкара депозитната система на 1 февруари 2022 година Това, на което би трябвало да се обърне внимание е, че може да се връщат бутилки единствено с баркод на съответната страна. В случая Латвия. Ако поставите бутилка да вземем за пример от България, Румъния, Чехия, то машината не я приема и ви я връща. Всички неприети бутилки ги изхвърляте в прилежащ резервоар. Това също е тип разделно събиране на боклуци, респективно е по-лесно за досортиране и следващо преработване.
Следващата стъпка е машината да „ смачка “ пластмасовите бутилки и кеновете, а стъклените се сортират по форма.
Следва заплащането. За всяка призната от машината бутилка в Латвия се заплащат по 10 евроцента. След като бутилките, които връщате са признати от системата, тя издава касов бон. Ако сте върнали 15 бутилки, получавате 1.50 EUR.
Защо точно 10 евроцента? При депозитните системи е значимо депозитът да не е прекомерно дребен, защото това няма да е задоволителен тласък за хората да връщат бутилки. Не е алтернатива и прекомерно високият депозит, да вземем за пример от 50 евроцента, защото ще се замразяват прекалено много пари в опаковки. „ За нас беше доста значимо да определим и какъв брой е огромен депозитът в прилежащите страни, да вземем за пример в Естония. Ако при нас депозитът беше 20 евроцента, може би естонците щяха да идват при нас, с цел да рециклират “, споделя Микс Стуритис изпълнителен шеф на DIO (Depzita iepakojuma operators).
С въпросната записка, която машината издава, човек може да отидете на касата на супермаркета и да му осребрят сумата. Другият вид е тя да му бъде приспадната от сметката му при покупка.
Какво се случва с към този момент признатите от машините бутилки? Те биват извозвани в цех, който се намира на към 1 час път с кола от центъра на Рига. „ В него могат да бъдат обработвани дневно до 3.5 млн. бутилки. Към днешна дата се преработват 1.5 млн. бутилки. Най-голямо количество амбалаж се извозват към завода в понеделник и първия работен ден след празници. Следва досмачкване на пластмасовите бутилки. Стъклените бутилки от бира и безалкохолни питиета, които съставляват 23% от всички опаковки, се сортират по марки и им се връщат. Останалите се чупят, като се сортират по цвят на стъклото – бяло, зелено и кафяво “, изяснява Стуритис.
За пръв път депозитната система е въведена през 1984 година
От Швеция. Следва Исландия през 1989 година и Финландия – 1996 година В началото на XXI в. тя е възприета от Дания (2002 г.) и Естония (2005 г.). С наближаването на крайния период подложен от Европейски Съюз за въвеждането ѝ, процесът по внедряване се форсира и по този начин за последните 2 години тя е въведена още в Латвия, Ирландия, Малта, Румъния, Словакия. Плановете са през 2023 година депозитната система да проработи в Шотландия, Унгария, Турция и Гърция, а година по-късно и в Англия. Към днешна дата 12 държави-членки на Европейски Съюз са въвели депозитната система, а в 13 други текат диспути по тематиката.
Огромни изгоди от депозитната система единствено за 8 месеца
Макар Латвия да я вкара на 1 февруари тази година, резултатите от нея са налице. Годишно популацията на страната, което е 1.9 милиона души, употребява 450-500 млн. опаковки. До момента са събрани 121 млн. опаковки от общо продадени за същия интервал 187.7 млн. опаковки. От тях 46% са PET опаковки, 26% железни кенове, 28% са стъклени бутилки.
„ Системата работи доста добре. Движим се по проект. През август процентът на събиране беше 77%. Нашите калкулации за първата година предвиждаха да бъдат събрани 70% от бутилките. Така че резултатът, който постигнахме, е доста добър. Целта ни за идната година е 90% събиране ", споделя Стуритис.
Рекламната акция също е изиграла отлична роля – 97% от латвийците знаят за съществуването на машините за връщане на амбалаж, а 61% ги употребяват.
Развитието на депозитната система в Латвия ще продължи. „ От 2023 година ще събираме бутилки и от алкохол, а освен от бира. Така ще се сме втората страна след Финландия “, сподели Лаура Антейна, заместник-генерален шеф на Държавната работа по околна среда Reloop, която управлява процеса по работа на депозитната система. При нейното внедряване максимален е бил казуса при въвеждане на машините в дребните търговски обекти, където неналичието на задоволително място е пречило на монтирането на автоматите, които одобряват бутилките.
За 7 месеца огромна част от латвийците са развили навика, отивайки до магазина да пазарят, да си върнат празните бутилки. „ За търговците това е помощен ангажимент, само че не е по този начин за клиентите. Автоматите за връщане на бутилките към този момент са търсена стока, както млякото да вземем за пример. Потребителят към този момент прави оценка даден магазин и по това дали машината за връщане на бутилки работи. В случай, че тя не работи, той ще отиде в различен магазин “, споделя Стуритис.
Цената на горивата и депозитната система? Безспорно повишаването на горивата се отразява и на този бизнес. „ Увеличи се цялата цена логистиката на активността ни. Инфлацията също се отразява, само че не повече, в сравнение с всеки различен бизнес. Депозитната система не разчита толкоз доста на потреблението на сила, защото при обработката на отпадъчните бутилки и подготвянето им за преработване не се употребява доста сила “, разяснява Стуритис.
На 20 септември латвийското държавно управление утвърди и първата стъпка за разширение на депозитната система. Вече е ясно от началото на 2023 година какви нови опаковки ще бъдат рециклирани. Алкохолните коктейли също ще влизат в системата, без значение от наличието на алкохол в напитките. Всички алкохолни питиета, които се опаковат в кенове или PET бутилки ще бъдат включени в депозитната система.
Латвия е отличен образец за това по какъв начин оптимално бързо и с оптимални изгоди може да проработи депозитната система. Къде обаче е България? От интернационалната организация с нестопанска цел Reloop, която индустриалния бранш, държавни и неправителствени организации, споделящи обща визия за кръгова стопанска система, са водени диалози през тази година с предходния министър на околната среда. Въвеждането на депозитната система беше част и от платформата на съдружните сътрудници в последния постоянен кабинет. Към момента някои огромни компании, измежду които са и част от бутилиращите фабрики, лобират за въвеждането на депозитната система. Към тях се причисляват и някои организации за оползотворяване на боклуци. Всичко обаче е доста начален стадий. Дори нямаме точна статистика за това какво количество стъклен и пластмасов амбалаж събираме и рециклираме. Последните данни на Eurostat от 2019 година сочат, че рециклираме 50.6% от пластмасовите опаковки.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ