Моите правила на живота
Хората постоянно споделят, че животът е най-хубавият преподавател. Той преподава уроци, които ги няма нито в учебниците, нито в учебните заведения и университетите. Той ни ги сервира под формата на компликации, пред които ни изправя, на хора, с които ни среща, и на последствия, до които ни води, откакто вземем обещано решение.
През последните години научих доста от него, от време на време елементарно, от време на време по сложния метод. Тези уроци, които ме построиха като персона, ми помогнаха и да израсна, да се развия освен като експерт, а и като човек, по тази причина си мисля, че си коства да бъдат споделени.
Спортът е доста значим
Тук не става въпрос за обичайна тирада от сорта на: “Спортът учи на желязна дисциплинираност ”. Поне при мен нямаше тъкмо този резултат, може би тъй като избрах да се занимавам с самостоятелен подобен, който може да се тренира когато и да е.
За мен спортът се трансформира повече в мотивация и ме научи да преследвам задачите си. Моето предпочитание, когато започнах, бе да трансформира външния си тип и целеустремеността, с която подходих, се придвижи и в другите сфери на живота. До огромна степен това съумя да кали тъкмо тази увереност, с която подобавам в този момент към всяко ново предизвикателство.
Спортът укрепи и волята ми. Няма по - огромно тестване от това, да си на една ръка разстояние от леглото и тв приемника след осем часов работен ден и все пак, да успееш да се амбицираш за час и половина изтощителна подготовка. Нищо хубаво не идва безплатно. За всичко би трябвало да се бориш и да бъдеш непрекъснат. Точно постоянството е ключът към триумфа в множеството обстановки.
Разбира се, никой не прави нещо напразно и най - значими постоянно са резултатите. Относно тях, спортът ми сподели, че най - огромния мотиватор е напредъкът. Няма нищо по-нахъсващо от това да видиш по какъв начин напъните ти очевидно се отплащат.
Последно, само че не и по значимост,е въздействието му върху душeвността. Винаги е добре да успяваш да разнообразиш психическото натоварване с физическо такова и назад. Да успееш да се отърсиш от проблемите, въпреки и за час - час и нещо, е сериозна отмора за мозъка. Той се презарежда и е подготвен с нови сили да се заеме със дилемите си по-късно.
Хората постоянно те асоциират с външния тип
“По облеклата посрещат, по мозъка изпращат ”, това е годно постоянно и при всяко запознанство, даже и при влюбването. Причините се коренят в нашата еволюция. Виждайки един хубав, здрав и витален субект, за нас това наподобява прелъстителен вид, нашите гени да се смесят с други положителни такива. Ако има нещо, на което ни учи еволюцията, то е тъкмо това, че всяко създание желае да продължи рода си, по допустимо най - сполучливия метод. Стереотипите за красиви и здрави човеци се трансформират с поколенията, настройките на обществото и разбиранията ни за нашето тяло, само че това не трансформира обстоятелството, че първото нещо, което ни прави усещане при запознанство е външният тип. Ако е от непознатия пол, преценяме неговото качество за сътрудник, в случай че е от същия, преценяме до каква степен конкурентен е за нас.
Оценката отвън е по-болезнена и очевидна от оценката от вътрешната страна
Когато станеш непосредствен с даден човек или си част от едно семейство, тяхното мнение за теб, не ти е безразлично. Често обаче, сме склонни да го подценяваме, най-много смятайки, че хората в обкръжението ни са предубедени, или подвластни на доста други обстоятелства и фактори, които те знаят за нас.
От друга страна, да чуеш същите думи от човек, които занапред познаваш и това му е първо/ второ усещане - това е да те ударят с влажен парцал. Най - към този момент тъй като е ненадейно и няма с какво да го оправдаеш. Затова доста постоянно от оценката и мнението на непознати се жегваме доста повече, в сравнение с от тези на нашите близки.
Хората постоянно се държат по друг метод с околните си
Това е много мъчно за схващане, само че съм на мнение, че сме склонни да се държим по един метод в фамилна среда и по различен измежду другари. Най - към този момент тъй като значимостта на контактите е друга, както и свободата, която си даваме в двете обстановки. Ценим мнението на фамилията повече и желаем те да са съгласни със всичко, което вършим. Готови сме да спорим с тях, с цел да ги убедим в правотата си. Изхождайки от обстоятелството, че те са ни близки и ни простят всичко, неведнъж не си даваме спирачка и се държим много по - фриволно с тях, за да реализираме задачите си, или да си наложим мнението.
Всеки човек обича да го хвалят и има его
Няма човек, който не обича да чува положителни думи за себе си. Те значат доста повече, когато не са търсени, и носят доста повече задоволство и наслаждение. Все отново, постоянно обичаме да си просим похвали или чакаме да чуем такива. Това е обвързвано с мотивацията, за която към този момент говорихме. Искаме всички да видят нашия прогрес. Така затвърждаваме и позициите си по отношение на упоменатата конкуренция.
Стоенето на едно място, значи закъснение
Често се тормозим да бъркаме, смятайки, че по този начин демонстрираме уязвимост или, че ще си проличи, че не сме задоволително положителни и способени. Всъщност тъкмо по този начин се учим и трупаме витално значим опит. Пробването на нови неща, било то сполучливи или не, уголемява погледа ни и ни демонстрира какво не трябва да вършим. Затова опитите и опитите са значими. Да излезеш от зоната си на комфорт носи дълготрайни дивиденти (Повече за удобната зона тук). Само човек, който не подхваща нищо, не научава нищо. Човек съжалява по - постоянно за това, което не е опитал, в сравнение с от това, което не е съумял.
Практиката те прави специалист
Няма спор, че в днешно време достъпът до познания е извънредно значим, а информацията солидна мощ и оръжие. Но знанията, неподплатени с опит, постоянно са незадоволителни. Човек би трябвало да си изцапа ръцете, в случай че желае да е експерт. Това е за всяка сфера на науката. Дори аз, който се интересувам от теоретична ( малко парадоксално ) физика, знам, че без да се вземат решение уравненията, без да се стига до изводи, съм просто фен. Знанията на база проба - неточност са най - скъпите и най - дълго се задържат в съзнанието ни, тъй като ни учат на метод, не на чиста информация. Подобна можем да намерим съвсем постоянно, стига да знаем по какъв начин и къде да я търсим.
Хобитата са извънредно значими
Същото, което споделих за спорта, важи и тук в цялостна мощ. Човек се нуждае от отдушници в този стресов свят. Нещо, което освен да ни извади за малко от всекидневието ни, само че и да ни носи благополучие и наслаждение. Да се нахраним с хубави страсти е също толкоз значимо, едвам се храним по принцип. Няма толкоз значение какъв брой и какви са заниманията ни, стига да ни успокояват и да ни поддържат щастливи.
Ти си това, което правиш
Позволих си да перефразирам изказванието, че ние сме това, което ядем. Ние сме по - скоро това, което вършим. Ако непрекъснато гледаме безсмислено телевизия, се трансформираме в хората част от програмата. Ако се храним с нездравословна храна, се трансформираме в нездрави човеци. Схванахте концепцията. Твърденията в противоположната посока са също толкоз правилни, по тази причина, колкото повече потребни и положителни неща вършим за себе си и за другите, толкоз по - положителни ставаме самите ние.
Първото решение нормално е най-правилно
Тук не става въпрос за обстановките, в които след обсъждане сме намерили твърдо по - положителното решение. Говорим по-скоро за тези патови моменти, в които всичко наподобява еднообразно вярно или еднообразно неверно. Тогава е по-добре да се доверим на инстинктите си. Да се доверим на интуицията си, която сходно на спусъчен механизъм намира концепция за елементи от секундата, основана на най скорошния ни опит.
Почивката е също толкоз значима, колкото работата
Като човек, който се занимава с фитнес от година и половина, знам, че мускулите не се построяват по време на тренировката, а в почивката по-късно. Това е добра метафора за всичко, с което се занимаваме. Няма нищо по - неприятно от това да усетиш, че си “забил ” в дадена задача и не можеш да се оттласнеш. Отдръпването и почивката, могат да изчистят съзнанието ти и да ти дадат опция за тотално нов прочит и метод към казуса, с което да намериш и по - елементарно решение.
Почивката е значима и в по - световен проект. Стресовите амплитуди и пиковите натоварвания отслабват нашите сили и качества. Без вярна доза от сън и разтоварване, те са рискова композиция. И въпреки до момента в който сме млади, да не усещаме тази отмалялост непосредствено, тя се натрупва. Възрастовата границата за, по този начин наречените, “бърнаути ” става все по - ниска и това единствено една дребна индикация за това, какъв брой рискова може да бъде неналичието на отмора.
С други думи - почивката е също толкоз нужна за сполучливия и благополучен живот, колкото и дейния метод, по който го водим.
Това са моите единадесет правила, на които ме научи животът. Ако вие знаете за още или не стесъгласни с някое от горните, можете да споделите мнението си. Бъдете щастливи и извличайте поука от всяка обстановка.
Автор: Иван Григоров
Източник: Наука в душата от Ричард Докинс
