Да бъдеш пренебрегнат и необичан, е най-голямата бедност
Бедността не се показва в празните джобове и празното портмоне. Не се показва в оскъдната порция вечеря или в износените обувки.
Бедността е да нямаш другар, да няма човек, който да се обади да те попита по какъв начин си и от какво имаш потребност.
Не страдайте, в случай че не сте в центъра на вниманието. Истински тъжното е, в случай че никой не вижда, че ви няма.
Искате да споделите с някого, а няма с кого. Търсите компания на някого, само че в същото време се страхувате, че няма да отговорите на упованията, тъй като сте прекомерно изтощени и прекомерно заети, с цел да четете книги, вестници, да гледате вести и да се информирате за всичко, което се случва.
Вечеряте сами. Гледате телевизия. Никой не ви посреща вечер. Няма на кого да се обадите, с цел да кажете, че сте пристигнали. Ето това е беднотия.
Ако на хората им е безразлично дали сте там, или не, в случай че не търсят компанията ви, в случай че постоянно избират да поддържат връзка с различен, а вие оставате сами, евентуално не е инцидентно.
Затова се замислете дали в действителност сте небогати, или единствено по този начин ви се коства.
Да бъдеш нежелателен, необичан, подценен, е най-голямата беднотия.
Цветелина Велчева
