Защо все още ни пука за Кафка
Преди 100 години Франц Кафка умря — не че в миналото му е харесвало да бъде тук измежду живите. Той се състезава към ранна гибел, на 40-годишна възраст, откакто е прекарал целия си живот в размисли за това или в бягство от това във фантасмагорията на своята фантастика.
За публицист с такава мъка е уместно да отбелязва не рожден ден, а годишнина от гибелта, както вършим с християнските мъченици. Други писатели, като Шекспир, можем да си представим да носят празненство шапка и да режат торта. Не Кафка. Неговите монументални дневници не записват празненства за рождени дни. Нито една.
Сега можем да ги прочетем напълно, за първи път, пуснати в поредност от книги, отдадени на стогодишнината. Сред най-хубавите са Kafka: Making of an Icon, луксозно илюстрирана сбирка от есета от кураторите на галерия в Bodleian Library в Оксфорд, и Metamorphoses, в която полският учен Каролина Ватроба потегля да търси задгробния живот на Кафка, който като някои форма на нереален неестествен...
Прочетете целия текст »
