Китайската логика и европейският театър
Европейското самочувствие изисква появяването на релативно самостоятелна решителност по какъв начин да се държи с Китай. Това важи изключително за огромните страни от Европейски Съюз в светлината на цялостното им послушание на политиката на Вашингтон в връзките с Русия. Тимофей Бордачев, програмен шеф на Валдайския клуб, проучва това дали водещите европейски сили, в името на икономическите връзки с Китай, ще посдържат авантюристичната политика на Съединени американски щати по китайския въпрос.
Би било неточност за Пекин да мисли, че икономическите ползи могат да попречат на европейците да поддържат своите американски поддръжници, в случай че връзките сред Китай и Съединени американски щати доближат до сериозна точка. Засега обаче и двете страни одобряват, че сходен сюжет може да бъде избегнат, а Вашингтон и Пекин са уверени в способността си да реализират победа без съдбоносен конфликт.
Сега не знаем какъв брой дълго ще продължи интервалът на неустановеност и релативно мирната борба сред двете водещи стопански сили в света. Но до момента в който американският напън върху Европа по китайския въпрос не стане в действителност решителен, самите европейци въобще няма да търсят спор с Китай.
Всичко това дава вяра на китайските управляващи, че даже и действително разединение вътре в Запада да е невероятно, неговите тактически прояви са задоволителни, с цел да се смята политиката им в европейско направление за сполучлива.
Неотдавнашното посещаване на китайския президент Си Дзинпин в няколко европейски страни, измежду които Франция беше преди всичко, е демонстрация на китайската тактика за търсене на „ едва звено “ в редиците на „ груповия Запад “.
Китай е наясно, че макар съвсем цялостния политически надзор на Съединените щати над Европа, някои от неговите водачи към момента се пробват да се пазарят за избран дял от самостоятелност. Дори тази независимост на външните връзки да не съставлява нищо съществено, гордостта на европейците изисква появяването на релативно самостоятелна решителност по какъв начин да се държат с Китай. Това важи изключително за огромните страни от Европейски Съюз в светлината на цялостното им послушание на политиката на Вашингтон в връзките с Русия.
И не е изненадващо, че в Париж китайският водач беше посрещнат с демонстративна искреност - визитата му можеше да бъде добре " продадена " като доказателство, че Франция към момента значи нещо в интернационалната политика.
Освен това европейците към момента имат избрани лостове за въздействие. Търговският оборот на страните от Европейски Съюз и Китай непрестанно понижава, оставяйки азиатските страни и в близко бъдеще Русия напред. Въпреки това те към момента остават вторият най-съществен пазар за китайски артикули, значим източник на вложения и технологии, от които Китай може да се нуждае.
Повечето от огромните корабни оператори, работещи с Китай, са от европейски генезис, а пристанищата на Ротердам и Хамбург обработват големи количества китайски товари.
Следователно отслабването на икономическите връзки с Китай, несъмнено, ще бъде удар за европейците, само че ще нанесе още по-големи вреди на благосъстоянието на Китай и ситуацията на неговата стопанска система. В момента Европейският съюз е вторият външноикономически сътрудник на КНР след страните от АСЕАН.
Разбира се, в съвкупността от страни, само че всички схващат, че главният принос е на нашите континентални сътрудници - Германия, Франция и Италия. Така че връзките с тези страни в Китай са очебийно топли, а взаимните визити постоянно са съпроводени от сключване на нови капиталови и търговски съглашения.
Ерозията, да не приказваме още за разрива, на връзките с Европа е огромна заплаха за китайската стопанска система, която обезпечава благосъстоянието на хората - най-важното достижение на китайските управляващи от началото на промените от края на 70-те години на предишния век.
Пекин няма да рискува това, тъй като в противоположен случай няма да има главен запас за поддръжка на държавните политики и източник на национална горделивост. Освен това Китай добре знае какъв брой насилствено европейците вземат участие в санкционната акция на Съединени американски щати против Русия. И това е удостоверение, че главните страни от Европейския съюз няма да пресечен непринудено икономическите връзки с Китай.
За Пекин това отношение на европейците е явно и вдъхва огромен оптимизъм за бъдещето на техните връзки. Особено като се има поради, че европейските държавни управления и елити в действителност имат доста малко или нищо срещу Китай.
Първо, той е надалеч и не може да бъде обсъждан от тях като източник на ентусиазъм за опълчване на банкрутиралите елити в самата Европа. Новият вид политически партии в Европейския съюз може да гледат към Русия, само че не виждат Китай като образец.
Второ, европейският политически естаблишмънт не вижда сериозен капацитет в потреблението на „ китайската опасност “ като инструмент за опазване на властта си в изискванията на съкращения на обществените разноски и общия спад на виталния стандарт в множеството страни от Европейски Съюз. Тоест водещите европейски столици просто не могат да намерят аргументи да пожертват икономическите връзки с Китай в името на вътрешнополитическите си ползи.
Трябва да се има поради, че в Китай напълно откровено имат вяра, че стопанската система играе централна роля в международната политика. Китайската външнополитическа просвета също е артикул на марксисткия метод на мислене, в който икономическата „ база ” играе водеща роля във връзка с политическата „ надстройка ”.
Невъзможно е да се оспори тяхното мнение. Особено като се има поради, че политическата позиция, която Китай реализира в света през последните десетилетия, в действителност е артикул на неговия стопански триумф и лично основаното благосъстояние.
И въобще няма значение, че икономическите достижения не разрешиха на Пекин да реши нито един от в действителност значимите за него проблеми в международната политика - Тайван, цялостното признание на Тибет за китайски или морските териториални разногласия с Виетнам и Филипините.
Основното е, че гласът на китайската дипломация се чува в световната политика. И това е доста видимо за елементарните китайски жители, чиято убеденост в светлите вероятности на родината им е значим фактор във външната политика на нацията.
В резултат на това Пекин е уверен, че задълбочаването на икономическите връзки с Европейския съюз е най-надеждният метод да се подсигурява, че неговите водещи сили ще лимитират авантюристичната политика на Съединените щати по китайския въпрос.
Китай в действителност се пробва да забави оптимално процеса на плъзгане към директен спор със Съединени американски щати и техните съдружници. Тази борба е от стратегически темперамент и е обвързвана с елементарната конкуренция за достъп до международни запаси и пазари.
Той също по този начин съдържа евентуален източник на спор под формата на остров Тайван, чиято действителна самостоятелност от КНР се поддържа и в това число, се доставя с оръжия от Съединените щати. Европейците, както видяхме, по принцип нямат основни дялове в борбата сред Съединени американски щати и Китай. И отношението към присъединяване в нея е чисто отрицателно.
Тази борба се прави оценка в Европа двойствено. От една страна, борбата с Китай може да докара до това Съединените щати да понижат наличието си в Европа и да продължат да трансферират тежестта на битката против Русия върху своите европейски съдружници. Европейските водачи не желаят изключително това и по всевъзможен метод заобикалят да одобряват за цялостна поддръжка украинския режим.
Но въпреки това има късмет Париж и Берлин да затвърдят позициите си на Запад и да реализират последователно нормализиране на връзките с Москва. Те очевидно се стремят към последното, макар че работят под натиска на маса от ограничавания.
В Европа могат да се надяват, че колкото по-далеч отива борбата сред Съединени американски щати и Китай, толкоз по-малко американците ще могат да оказват напън върху своите съдружници по съветския въпрос и толкоз по-слаба ще е „ петата колона “ на Съединените щати в Европа – балтийските републики на Съюз на съветските социалистически републики или Полша.
Комбинацията от сходни упования, евентуално неправилни, оформя държанието на водещите европейски сили по китайския въпрос. Въз основа на това държание на европейците, Китай явно има вяра, че колкото по-несигурна е позицията на Европа, толкоз по-късно Съединени американски щати ще стартират решителна атака против самия Китай. И това в последна сметка работи за главната китайска тактика - да победят Съединени американски щати, без да влизат в директна въоръжена борба с тях. От което в Китай напълно основателно се притесняват.
Самите китайски управляващи, означаваме, в никакъв случай не са говорили за желанието си да отделят европейците от Съединените щати. В формалните си изказвания Пекин постоянно акцентира, че не цели да сътвори разединение в Запада. Тази позиция той оповестява и на експертната общественост посредством закритите информационни канали.
И го прави толкоз безапелационно, че даже провокира безпокойствие измежду някои съветски наблюдаващи. Въпреки че в реалност би трябвало да приветстваме всевъзможни старания на китайските другари да внесат подозрения в подредените редици на „ груповия Запад “. Засега обаче европейците са много удовлетворени от китайската изразителност.
Фактът, че Пекин, за разлика от Москва, не приказва обществено за нуждата от по-голяма европейска самостоятелност, разрешава на Париж и Берлин да маскират интригите си с китайците. Освен това самите им американски хазяи избират към този момент да не виждат сходно несериозно държание.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5619Горан Симеонов: Конференцията на Зеленски в Швейцария ще бъде повече PR шоу без съответни резултатиАлтернативен Поглед4984Горан Симеонов: Асамблеята на НАТО в София показва единение, само че също сподели и неналичието на единствоАлтернативен Поглед36913Валентин Вацев: Най-опасното е до 2027 година да избухне огромна, жестока война сред Китай и САЩАлтернативен Поглед138886Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед15894Георги Тодоров: Евроатлантическата цивилизация е развъдник на антихристаАлтернативен Поглед138886Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед120182Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за / Източник: pogled.info
Би било неточност за Пекин да мисли, че икономическите ползи могат да попречат на европейците да поддържат своите американски поддръжници, в случай че връзките сред Китай и Съединени американски щати доближат до сериозна точка. Засега обаче и двете страни одобряват, че сходен сюжет може да бъде избегнат, а Вашингтон и Пекин са уверени в способността си да реализират победа без съдбоносен конфликт.
Сега не знаем какъв брой дълго ще продължи интервалът на неустановеност и релативно мирната борба сред двете водещи стопански сили в света. Но до момента в който американският напън върху Европа по китайския въпрос не стане в действителност решителен, самите европейци въобще няма да търсят спор с Китай.
Всичко това дава вяра на китайските управляващи, че даже и действително разединение вътре в Запада да е невероятно, неговите тактически прояви са задоволителни, с цел да се смята политиката им в европейско направление за сполучлива.
Неотдавнашното посещаване на китайския президент Си Дзинпин в няколко европейски страни, измежду които Франция беше преди всичко, е демонстрация на китайската тактика за търсене на „ едва звено “ в редиците на „ груповия Запад “.
Китай е наясно, че макар съвсем цялостния политически надзор на Съединените щати над Европа, някои от неговите водачи към момента се пробват да се пазарят за избран дял от самостоятелност. Дори тази независимост на външните връзки да не съставлява нищо съществено, гордостта на европейците изисква появяването на релативно самостоятелна решителност по какъв начин да се държат с Китай. Това важи изключително за огромните страни от Европейски Съюз в светлината на цялостното им послушание на политиката на Вашингтон в връзките с Русия.
И не е изненадващо, че в Париж китайският водач беше посрещнат с демонстративна искреност - визитата му можеше да бъде добре " продадена " като доказателство, че Франция към момента значи нещо в интернационалната политика.
Освен това европейците към момента имат избрани лостове за въздействие. Търговският оборот на страните от Европейски Съюз и Китай непрестанно понижава, оставяйки азиатските страни и в близко бъдеще Русия напред. Въпреки това те към момента остават вторият най-съществен пазар за китайски артикули, значим източник на вложения и технологии, от които Китай може да се нуждае.
Повечето от огромните корабни оператори, работещи с Китай, са от европейски генезис, а пристанищата на Ротердам и Хамбург обработват големи количества китайски товари.
Следователно отслабването на икономическите връзки с Китай, несъмнено, ще бъде удар за европейците, само че ще нанесе още по-големи вреди на благосъстоянието на Китай и ситуацията на неговата стопанска система. В момента Европейският съюз е вторият външноикономически сътрудник на КНР след страните от АСЕАН.
Разбира се, в съвкупността от страни, само че всички схващат, че главният принос е на нашите континентални сътрудници - Германия, Франция и Италия. Така че връзките с тези страни в Китай са очебийно топли, а взаимните визити постоянно са съпроводени от сключване на нови капиталови и търговски съглашения.
Ерозията, да не приказваме още за разрива, на връзките с Европа е огромна заплаха за китайската стопанска система, която обезпечава благосъстоянието на хората - най-важното достижение на китайските управляващи от началото на промените от края на 70-те години на предишния век.
Пекин няма да рискува това, тъй като в противоположен случай няма да има главен запас за поддръжка на държавните политики и източник на национална горделивост. Освен това Китай добре знае какъв брой насилствено европейците вземат участие в санкционната акция на Съединени американски щати против Русия. И това е удостоверение, че главните страни от Европейския съюз няма да пресечен непринудено икономическите връзки с Китай.
За Пекин това отношение на европейците е явно и вдъхва огромен оптимизъм за бъдещето на техните връзки. Особено като се има поради, че европейските държавни управления и елити в действителност имат доста малко или нищо срещу Китай.
Първо, той е надалеч и не може да бъде обсъждан от тях като източник на ентусиазъм за опълчване на банкрутиралите елити в самата Европа. Новият вид политически партии в Европейския съюз може да гледат към Русия, само че не виждат Китай като образец.
Второ, европейският политически естаблишмънт не вижда сериозен капацитет в потреблението на „ китайската опасност “ като инструмент за опазване на властта си в изискванията на съкращения на обществените разноски и общия спад на виталния стандарт в множеството страни от Европейски Съюз. Тоест водещите европейски столици просто не могат да намерят аргументи да пожертват икономическите връзки с Китай в името на вътрешнополитическите си ползи.
Трябва да се има поради, че в Китай напълно откровено имат вяра, че стопанската система играе централна роля в международната политика. Китайската външнополитическа просвета също е артикул на марксисткия метод на мислене, в който икономическата „ база ” играе водеща роля във връзка с политическата „ надстройка ”.
Невъзможно е да се оспори тяхното мнение. Особено като се има поради, че политическата позиция, която Китай реализира в света през последните десетилетия, в действителност е артикул на неговия стопански триумф и лично основаното благосъстояние.
И въобще няма значение, че икономическите достижения не разрешиха на Пекин да реши нито един от в действителност значимите за него проблеми в международната политика - Тайван, цялостното признание на Тибет за китайски или морските териториални разногласия с Виетнам и Филипините.
Основното е, че гласът на китайската дипломация се чува в световната политика. И това е доста видимо за елементарните китайски жители, чиято убеденост в светлите вероятности на родината им е значим фактор във външната политика на нацията.
В резултат на това Пекин е уверен, че задълбочаването на икономическите връзки с Европейския съюз е най-надеждният метод да се подсигурява, че неговите водещи сили ще лимитират авантюристичната политика на Съединените щати по китайския въпрос.
Китай в действителност се пробва да забави оптимално процеса на плъзгане към директен спор със Съединени американски щати и техните съдружници. Тази борба е от стратегически темперамент и е обвързвана с елементарната конкуренция за достъп до международни запаси и пазари.
Той също по този начин съдържа евентуален източник на спор под формата на остров Тайван, чиято действителна самостоятелност от КНР се поддържа и в това число, се доставя с оръжия от Съединените щати. Европейците, както видяхме, по принцип нямат основни дялове в борбата сред Съединени американски щати и Китай. И отношението към присъединяване в нея е чисто отрицателно.
Тази борба се прави оценка в Европа двойствено. От една страна, борбата с Китай може да докара до това Съединените щати да понижат наличието си в Европа и да продължат да трансферират тежестта на битката против Русия върху своите европейски съдружници. Европейските водачи не желаят изключително това и по всевъзможен метод заобикалят да одобряват за цялостна поддръжка украинския режим.
Но въпреки това има късмет Париж и Берлин да затвърдят позициите си на Запад и да реализират последователно нормализиране на връзките с Москва. Те очевидно се стремят към последното, макар че работят под натиска на маса от ограничавания.
В Европа могат да се надяват, че колкото по-далеч отива борбата сред Съединени американски щати и Китай, толкоз по-малко американците ще могат да оказват напън върху своите съдружници по съветския въпрос и толкоз по-слаба ще е „ петата колона “ на Съединените щати в Европа – балтийските републики на Съюз на съветските социалистически републики или Полша.
Комбинацията от сходни упования, евентуално неправилни, оформя държанието на водещите европейски сили по китайския въпрос. Въз основа на това държание на европейците, Китай явно има вяра, че колкото по-несигурна е позицията на Европа, толкоз по-късно Съединени американски щати ще стартират решителна атака против самия Китай. И това в последна сметка работи за главната китайска тактика - да победят Съединени американски щати, без да влизат в директна въоръжена борба с тях. От което в Китай напълно основателно се притесняват.
Самите китайски управляващи, означаваме, в никакъв случай не са говорили за желанието си да отделят европейците от Съединените щати. В формалните си изказвания Пекин постоянно акцентира, че не цели да сътвори разединение в Запада. Тази позиция той оповестява и на експертната общественост посредством закритите информационни канали.
И го прави толкоз безапелационно, че даже провокира безпокойствие измежду някои съветски наблюдаващи. Въпреки че в реалност би трябвало да приветстваме всевъзможни старания на китайските другари да внесат подозрения в подредените редици на „ груповия Запад “. Засега обаче европейците са много удовлетворени от китайската изразителност.
Фактът, че Пекин, за разлика от Москва, не приказва обществено за нуждата от по-голяма европейска самостоятелност, разрешава на Париж и Берлин да маскират интригите си с китайците. Освен това самите им американски хазяи избират към този момент да не виждат сходно несериозно държание.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5619Горан Симеонов: Конференцията на Зеленски в Швейцария ще бъде повече PR шоу без съответни резултатиАлтернативен Поглед4984Горан Симеонов: Асамблеята на НАТО в София показва единение, само че също сподели и неналичието на единствоАлтернативен Поглед36913Валентин Вацев: Най-опасното е до 2027 година да избухне огромна, жестока война сред Китай и САЩАлтернативен Поглед138886Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед15894Георги Тодоров: Евроатлантическата цивилизация е развъдник на антихристаАлтернативен Поглед138886Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед120182Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за / Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ