Рай за ипотечния длъжник
Голямата разлика по отношение на взрива от 2008-2009 година е, че в този момент лихвите се намаляват. Българска народна банка регистрира междинни лихви по новоотпуснатите заеми 2.7%. Евентуално повишаване на лихвите, а с тях и на вноските може да докара до компликации в обслужването и бърз растеж на неприятните заеми. Пред новите клиенти по ипотечните заеми (а и пред старите) все по-ясно се откроява опцията да прибегнат към контракт с закрепена рента.
Пандемия, която блокира световната стопанската система, може и да не звучи като изключително добра вест за който и да било банкер. Най-малкото нарасналият риск клиентите да останат без приходи би трябвало да значи особена нерешителност при отпущането на нови заеми. Реалността обаче сподели, че на пазара на жилищно кредитиране в България корона рецесията провокира не повече от мимолетно нервно трепкане, след което последва бурна интензивност.
След леко закъснение през 2020 година от началото на 2021 година растежът на отпуснатите нови ипотеки и като сума, и като бройки освен надвиши равнищата отпреди пандемията, само че и доближи темпове, невиждани от 2008-2009 година Лихвите продължиха да падат до нови рекордни дъна и към септември статистиката на Българска народна банка регистрира приблизително равнище 2.7% по новосключените контракти. Накратко, в никакъв случай в историята жилищният заем не е бил толкоз наличен и на ниска цена, което обикновено поражда наред с ентусиазма и опасения, че се надува балон. Някои анализатори следят с терзание покачващите се цени на жилищата. Други залагат на съпоставки с разполагаемия приход, Брутният вътрешен продукт и така нататък, както и на съпоставения с други пазари, които посочват, че към момента е рано да се приказва за прегряване.
Независимо кои са прави, салдото на силите сега явно е на страната на клиента и обикновено валят въпроси: На какво се дължи това, докога ще продължи и, несъмнено, по какъв начин да се възползвам оптимално.
Реклама Какво движи банкерите
Спадащите лихви по заемите не са нито ново, нито изолирано българско събитие. То продължава от години и главната причина за него е политиката на централните банки по света и съответно на Европейската централна банка (ЕЦБ). Тя наложи негативни лихви върху средствата, които банките " паркират " при нея, и това се придвижи и в България. Българска народна банка също " санкционира " банките с 0.7% върху свръхрезервите им. Отделно тази ултрастимулираща парична политика смъкна доходността по всевъзможни сигурни активи като ДЦК и доста държавни управления, в това число и българското, се финансират даже при негативна рентабилност.
Всичко това разумно изостря конкуренцията сред банките да раздават заеми. В добавка в България тези финансови институции са и свръхликвидни - растежът на депозитите продължава с към 12% годишно, това акумулира в банките запас, който те търсят да пласират под формата на заеми. Макар лихвите по депозитите да клонят към нула, в случай че не бъдат вложени в нещо, те носят разноски за банките. Логично това ги прави нападателни в кредитирането.
Автор: Капитал
Увеличеното кредитиране се вижда във всички сегменти, само че най-големите растежи в последните години са при ипотечните заеми. От една страна, това е по този начин, тъй като те въпреки всичко са обезпечени, а от друга, тъй като и търсенето там се засилва поради ниските лихви по депозитите, покачващите се приходи и огромното предложение на нови жилища.
Практически всички банки регистрират растежи на ипотечните си портфейли, като естествено не всички са еднообразно нападателни. При общо към 15% повишаване при някои от по-малките играчи се виждат в пъти по-големи растежи, само че от ниска база. Сред огромните, които генерират голямата част нови заеми като бройки и суми, също има известно разслоение - като по-активно борещи се да завземат пазарен дял изпъкват Райфайзенбанк и Пощенска банка.
Реклама
Като цяло естествено главният инструмент за привличане на клиенти са лихвите, само че значение има и желаното самоучастие. Преди пандемията имаше банки, които даже експлицитно предлагаха финансиране на 100% от цената на парцела. Други правеха това леко заобиколно (примерно ипотечният заем е за 80% от цената, само че редом се обезпечава потребителски заем за останалата част). След началото на рецесията имаше известно изстудяване на рисковия вкус, само че в средата на 2021 година растежите са даже по-внушителни. За първата половина на годината броят на ипотечните заеми в системата се усилва с 5300 до 177 300. А като сума жилищните портфейли на банките до края на август са нарастнали с над 1 милиарда лева
Автор: Капитал Какво движи клиентите
Голямата разлика по отношение на взрива от 2008-2009 година са лихвите. Ако тогава детонацията в жилищното кредитиране се случваше макар тяхното повишаване, в този момент растежът е придружен от непрекъснатото им намаляване. Българска народна банка регистрира междинни лихви по новоотпуснатите заеми 2.7%. Дори и като се вземат поради съпътстващите такси, годишният % на разноските за пръв път пада под 3%. На пазара могат да се открият и предложения при ГПР, падащ до равнища от порядъка на 2.5%.
Това прави финансирането на покупка на жилище по-достъпно от всеки път даже и при наклонност на повишаване на парцелите. Естествено икономическата неустановеност към коронавирус се отразява на проектите за години напред, включващи погашение на дългогодишни заеми. Същевременно за доста хора, трайно озовали се да работят отдалечено, може да е тласък за промяна на жилището. Естествено трайно ниските лихви по депозитите и инфлационните упования обичайно са тласък за хората да пренасочват спестявания (понякога допълнени с кредит) към покупка на парцели с капиталова цел. Този микс от фактори явно към сегашния миг генерира ипотечен взрив.
Банкерите към момента не виждат в него балон. Например за разлика 2008 година, когато съотношението заеми към депозити на банките е над 100%, в този момент е към 70%. Друг постоянно наблюдаван от тях индикатор - цените на парцелите към разполагаемия приход, също към този момент не свети в алено. Като цяло равнището на задлъжнялост на българските семейства е измежду ниските в Европейски Съюз. От друга страна, вероятно повишаване на лихвите, а с тях и на вноските може да докара до компликации в обслужването и бърз растеж на неприятните заеми.
Автор: Капитал Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Свят 3 Икономика 1 Енергетика 2 Икономика 3 Свят 1 Енергетика 2 Отбрана 3 Икономика Реклама Докога ще продължава
Засега множеството икономисти не чакат фрапантна смяна в политиката на централните банки, която да докара до повишаване на лихвите. Въпреки ускоряващата се инфлация вероятно прекъсването на тласъците рискува да задуши възобновяване на стопанските системи на страните - членки и ЕЦБ, надали ще рискува това.
Затова и българските банкери не предвиждат скоро повишаване на лихвите. Според основния изпълнителен шеф на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева да вземем за пример даже негативните лихви за физически лица може да обзет още по огромна част от депозитите. Сега огромните банки " таксуват " спестяванията на хора с по над 400 хиляди лева на влог, само че тя вижда възможност това равнище да слезе двойно. Според нея няма да падне до равнището на обезпечените депозити - 196 хиляди лева Има обаче и анализатори, които поставят летвата много по-ниско.
Подобна динамичност обикновено ще продължи да подклажда още жилищния пазар и ипотечното кредитиране. Така че сегашният златен миг за длъжниците може и да се проточи. Това обаче не се превежда като още спад на лихвите - капацитетът за това наподобява на практика привършен. Въпреки конкуренцията банките мъчно биха изпилили маржовете си още повече. Същевременно вероятно повишаване на лихвите (макар да не е директно надвиснало) може да е много по-мащабно и мъчително.
Автор: Капитал
Затова и пред новите клиенти по ипотечните заеми (а и пред старите) все по-ясно се откроява опцията да прибегнат към контракт с закрепена рента. По предписание той е по-скъп от тези с плаваща, само че дава сигурност и предвидимост за разноските най-малко за прочут интервал време. Продуктите на обособените банки са разнообразни и най-често плануват периоди с закрепен % до три или пет години. Има обособени предложения и за по-дълги интервали, даже и за тридесет години. С удължаването на периода обаче добавката в лихвата се качва сензитивно.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Пандемия, която блокира световната стопанската система, може и да не звучи като изключително добра вест за който и да било банкер. Най-малкото нарасналият риск клиентите да останат без приходи би трябвало да значи особена нерешителност при отпущането на нови заеми. Реалността обаче сподели, че на пазара на жилищно кредитиране в България корона рецесията провокира не повече от мимолетно нервно трепкане, след което последва бурна интензивност.
След леко закъснение през 2020 година от началото на 2021 година растежът на отпуснатите нови ипотеки и като сума, и като бройки освен надвиши равнищата отпреди пандемията, само че и доближи темпове, невиждани от 2008-2009 година Лихвите продължиха да падат до нови рекордни дъна и към септември статистиката на Българска народна банка регистрира приблизително равнище 2.7% по новосключените контракти. Накратко, в никакъв случай в историята жилищният заем не е бил толкоз наличен и на ниска цена, което обикновено поражда наред с ентусиазма и опасения, че се надува балон. Някои анализатори следят с терзание покачващите се цени на жилищата. Други залагат на съпоставки с разполагаемия приход, Брутният вътрешен продукт и така нататък, както и на съпоставения с други пазари, които посочват, че към момента е рано да се приказва за прегряване.
Независимо кои са прави, салдото на силите сега явно е на страната на клиента и обикновено валят въпроси: На какво се дължи това, докога ще продължи и, несъмнено, по какъв начин да се възползвам оптимално.
Реклама Какво движи банкерите
Спадащите лихви по заемите не са нито ново, нито изолирано българско събитие. То продължава от години и главната причина за него е политиката на централните банки по света и съответно на Европейската централна банка (ЕЦБ). Тя наложи негативни лихви върху средствата, които банките " паркират " при нея, и това се придвижи и в България. Българска народна банка също " санкционира " банките с 0.7% върху свръхрезервите им. Отделно тази ултрастимулираща парична политика смъкна доходността по всевъзможни сигурни активи като ДЦК и доста държавни управления, в това число и българското, се финансират даже при негативна рентабилност.
Всичко това разумно изостря конкуренцията сред банките да раздават заеми. В добавка в България тези финансови институции са и свръхликвидни - растежът на депозитите продължава с към 12% годишно, това акумулира в банките запас, който те търсят да пласират под формата на заеми. Макар лихвите по депозитите да клонят към нула, в случай че не бъдат вложени в нещо, те носят разноски за банките. Логично това ги прави нападателни в кредитирането.
Автор: Капитал
Увеличеното кредитиране се вижда във всички сегменти, само че най-големите растежи в последните години са при ипотечните заеми. От една страна, това е по този начин, тъй като те въпреки всичко са обезпечени, а от друга, тъй като и търсенето там се засилва поради ниските лихви по депозитите, покачващите се приходи и огромното предложение на нови жилища.
Практически всички банки регистрират растежи на ипотечните си портфейли, като естествено не всички са еднообразно нападателни. При общо към 15% повишаване при някои от по-малките играчи се виждат в пъти по-големи растежи, само че от ниска база. Сред огромните, които генерират голямата част нови заеми като бройки и суми, също има известно разслоение - като по-активно борещи се да завземат пазарен дял изпъкват Райфайзенбанк и Пощенска банка.
Реклама
Като цяло естествено главният инструмент за привличане на клиенти са лихвите, само че значение има и желаното самоучастие. Преди пандемията имаше банки, които даже експлицитно предлагаха финансиране на 100% от цената на парцела. Други правеха това леко заобиколно (примерно ипотечният заем е за 80% от цената, само че редом се обезпечава потребителски заем за останалата част). След началото на рецесията имаше известно изстудяване на рисковия вкус, само че в средата на 2021 година растежите са даже по-внушителни. За първата половина на годината броят на ипотечните заеми в системата се усилва с 5300 до 177 300. А като сума жилищните портфейли на банките до края на август са нарастнали с над 1 милиарда лева
Автор: Капитал Какво движи клиентите
Голямата разлика по отношение на взрива от 2008-2009 година са лихвите. Ако тогава детонацията в жилищното кредитиране се случваше макар тяхното повишаване, в този момент растежът е придружен от непрекъснатото им намаляване. Българска народна банка регистрира междинни лихви по новоотпуснатите заеми 2.7%. Дори и като се вземат поради съпътстващите такси, годишният % на разноските за пръв път пада под 3%. На пазара могат да се открият и предложения при ГПР, падащ до равнища от порядъка на 2.5%.
Това прави финансирането на покупка на жилище по-достъпно от всеки път даже и при наклонност на повишаване на парцелите. Естествено икономическата неустановеност към коронавирус се отразява на проектите за години напред, включващи погашение на дългогодишни заеми. Същевременно за доста хора, трайно озовали се да работят отдалечено, може да е тласък за промяна на жилището. Естествено трайно ниските лихви по депозитите и инфлационните упования обичайно са тласък за хората да пренасочват спестявания (понякога допълнени с кредит) към покупка на парцели с капиталова цел. Този микс от фактори явно към сегашния миг генерира ипотечен взрив.
Банкерите към момента не виждат в него балон. Например за разлика 2008 година, когато съотношението заеми към депозити на банките е над 100%, в този момент е към 70%. Друг постоянно наблюдаван от тях индикатор - цените на парцелите към разполагаемия приход, също към този момент не свети в алено. Като цяло равнището на задлъжнялост на българските семейства е измежду ниските в Европейски Съюз. От друга страна, вероятно повишаване на лихвите, а с тях и на вноските може да докара до компликации в обслужването и бърз растеж на неприятните заеми.
Автор: Капитал Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Свят 3 Икономика 1 Енергетика 2 Икономика 3 Свят 1 Енергетика 2 Отбрана 3 Икономика Реклама Докога ще продължава
Засега множеството икономисти не чакат фрапантна смяна в политиката на централните банки, която да докара до повишаване на лихвите. Въпреки ускоряващата се инфлация вероятно прекъсването на тласъците рискува да задуши възобновяване на стопанските системи на страните - членки и ЕЦБ, надали ще рискува това.
Затова и българските банкери не предвиждат скоро повишаване на лихвите. Според основния изпълнителен шеф на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева да вземем за пример даже негативните лихви за физически лица може да обзет още по огромна част от депозитите. Сега огромните банки " таксуват " спестяванията на хора с по над 400 хиляди лева на влог, само че тя вижда възможност това равнище да слезе двойно. Според нея няма да падне до равнището на обезпечените депозити - 196 хиляди лева Има обаче и анализатори, които поставят летвата много по-ниско.
Подобна динамичност обикновено ще продължи да подклажда още жилищния пазар и ипотечното кредитиране. Така че сегашният златен миг за длъжниците може и да се проточи. Това обаче не се превежда като още спад на лихвите - капацитетът за това наподобява на практика привършен. Въпреки конкуренцията банките мъчно биха изпилили маржовете си още повече. Същевременно вероятно повишаване на лихвите (макар да не е директно надвиснало) може да е много по-мащабно и мъчително.
Автор: Капитал
Затова и пред новите клиенти по ипотечните заеми (а и пред старите) все по-ясно се откроява опцията да прибегнат към контракт с закрепена рента. По предписание той е по-скъп от тези с плаваща, само че дава сигурност и предвидимост за разноските най-малко за прочут интервал време. Продуктите на обособените банки са разнообразни и най-често плануват периоди с закрепен % до три или пет години. Има обособени предложения и за по-дълги интервали, даже и за тридесет години. С удължаването на периода обаче добавката в лихвата се качва сензитивно.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ