Гневът и недоволството са емоции, които всеки човек изпитва, но

Гневът и недоволството са страсти, които всеки човек изпитва, само че в актуалното “цивилизовано ” общество съответното им изложение не е лесна работа. На всеки се постанова в избрани обстановки да премълчава, пренасочва или трансформира гнева си. Когато обаче човек редовно маскира гнева си и го показва единствено косвено, в това число и в най-близките си връзки, прекомерно евентуално е да става въпрос за пасивно-агресивен жанр на държание. Такъв човек може да наподобява извънредно прелестен, само че да показва враждебните си усеща по мъчно доловими и даже парадоксални способи.

Как да разпознаем хората с пасивно-агресивното държание?

Оплакват се от другите зад тила им.

Пасивно-агресивните хора не са неспособни да изразят отрицателните си усеща към другите, а са неспособни да го създадат намерено. Много постоянно те се оплакват на всички, с изключение на на индивида, от който се оплакват. Този косвен метод не разрешава проблемите в връзките да се разрешат и на процедура унищожава връзките.

Казват “да ”, когато не го мислят

Тъй като заобикалят да споделят “не ”, хората с пасивно-агресивно държание са склонни да се съгласяват с неща, с които в действителност не съгласни. Така че в случай че са приели да свършат нещо, в следствие те могат да се откажат, да “забравят ”, да го отсрочат или просто да ви проглушат ушите с недоволства, до момента в който го вършат с
нежелание.

Често влизат в ролята на жертва.

Тъй като имат чувството, че не управляват живота си, хората с пасивно-агресивен жанр на държание постоянно се усещат жертва на събитията или на избрани хора. Те са доста по-склонни да упрекват другите, в сравнение с да поемат отговорност за държанието си. Пасивно-агресивните хора в никакъв случай не възприемат неуспехите си като резултат от личните си дейности, а като следствие от великански скрит план против тях с многочислени участници.

Цупят се, мълчат настойчиво или пренебрегват индивида против себе си.

Когато гневът не се показва вербално, той става по-интензивен и несъобразен на събитията, които са го отключили. Способността на пасивно-агресивните хора да мълчат, когато са гневни, е феноменална и колкото и да ги разпитва човек, мъчно може да разбере същинските им усеща и аргументите за тях. Като цяло държанието и “езикът на тялото ” им са доста по-показателни от това, което ще ви кажат. Така че в случай че физически усещате, че сте обект на тяхната неприязън и яд, това най-вероятно е по този начин.

Отмъстителни са.

Макар да заобикалят открита борба, хората с пасивно-агресивно държание са склонни да кроят и провеждат отмъщения против индивида, който ги е наранил. Те нито не помнят, нито простят.

Манипулират и управляват хората към себе си.
Крайният резултат от тактиките им да се оправят с гнева е това, че те съумяват да манипулират средата си, като запазят у другите усещането за своята непорочност и вменят на другите чувство за виновност. Много постоянно те разчитат на другите да изразят техния личен яд.

Те са саркастични.

Сарказмът е идеалното изразно средство за хората с пасивно-агресивен жанр на държание, тъй като им разрешава да изразят враждебността си половинчато, маскирайки я като смешка.

Макар да е комфортно и обществено задоволително, пасивно-агресивното държание работи извънредно деструктивно върху околните връзки. Справянето с директната експанзия може да се окаже по-лесно от оправянето с пасивните форми на експанзия, тъй като те са по-прикрити, невидими и непредсказуеми. Логиката и проектите на пасивно-агресивния човек са секрети и изненадващи.

Ако наш непосредствен, другар или сътрудник избира да маскира гнева си по някой от гореспоменатите способи, е значимо това държание да не се предизвиква и подхранва. Тези хора имат потребност от спокойни, открити и търпеливи хора до себе си, които да им коментират личните им страсти и да ги “приземяват ”, като им оказват помощ да боравят с обстоятелствата и действителността. Пасивно-агресивният жанр на държание е резултат от метода, по който е бил отглеждан съответният човек и от методите, по който най-близкото му обграждане (в общия случай родителите) са се справяли със личните си отрицателни страсти. Това са хора, които от ранна детска възраст са научили, че експанзията им е нежелана. Промяната, несъмнено, е допустима, само че тя се случва последователно, посредством самоосъзнаване и като резултат от изцяло психическо съзряване.