Замърсяването на въздуха увеличава антибиотичната резистентност
Глобално изследване демонстрира, че с течение на времето тази причинност се е засилила във всяка страна и континент.
Замърсяването на въздуха спомага за увеличение на антибиотичната устойчивост, което съставлява забележителна опасност за човешкото здраве в международен мащаб, сочи световно изследване.
Анализът, в който са употребявани данни от повече от 100 страни за интервал от близо две десетилетия, демонстрира, че нарасналото замърсяване на въздуха е обвързвано с възходящата антибиотична устойчивост във всяка страна и континент, оповестява „ Гардиън “.
Той демонстрира също, че връзката сред тях се ускорява с течение на времето, като увеличението на равнищата на замърсяване на въздуха съответствува с по-голямо повишаване на антибиотичната устойчивост.
" Нашият разбор показва безапелационни доказателства, че възходящите равнища на замърсяване на въздуха са свързани с нараснал риск от антибиотична устойчивост ", пишат откривателите от Китай и Обединеното кралство. " Този разбор е първият, който демонстрира по какъв начин замърсяването на въздуха въздейства върху антибиотичната устойчивост в международен мащаб. " Констатациите на учените са оповестени в списание „ Lancet Planetary Health “.
Антибиотичната устойчивост е една от най-бързо растящите закани за здравето в международен мащаб. Тя може да засегне хора на всякаква възраст във всяка страна и, съгласно оценките, към този момент убива 1,3 милиона души годишно.
Основните аргументи са неправилната и несъразмерната приложимост на антибиотици, които се употребяват за лекуване на инфекции. Проучването обаче демонстрира, че казусът се задълбочава от възходящото замърсяване на въздуха.
Проучването не преглежда научните аспекти на аргументите за връзката сред двата казуса. Данните сочат, че праховите частици PM2,5 могат да съдържат бактерии, устойчиви на антибиотици, и гени за устойчивост, които могат да се придвижват и да се вдишват непосредствено от хората, споделят създателите.
Замърсяването на въздуха към този момент е най-големият екологичен риск за публичното здраве. Дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха е обвързвано с хронични болести като сърдечни болести, астма и рак на белите дробове, което понижава продължителността на живота.
Краткосрочното излагане на високи равнища на замърсяване може да провокира кашлица, хрипове и астматични пристъпи и води до увеличение на броя на визитите в лечебни заведения и при общопрактикуващите лекари в международен мащаб.
Според изследването, което е първият изчерпателен световен разбор на вероятните връзки сред двете, ограничението на замърсяването на въздуха може да помогне за понижаване на антибиотичната устойчивост. В него се споделя също, че контролът върху замърсяването на въздуха може доста да понижи смъртните случаи и икономическите разноски, произлизащи от инфекции, устойчиви на антибиотици.
Замърсяването на въздуха спомага за увеличение на антибиотичната устойчивост, което съставлява забележителна опасност за човешкото здраве в международен мащаб, сочи световно изследване.
Анализът, в който са употребявани данни от повече от 100 страни за интервал от близо две десетилетия, демонстрира, че нарасналото замърсяване на въздуха е обвързвано с възходящата антибиотична устойчивост във всяка страна и континент, оповестява „ Гардиън “.
Той демонстрира също, че връзката сред тях се ускорява с течение на времето, като увеличението на равнищата на замърсяване на въздуха съответствува с по-голямо повишаване на антибиотичната устойчивост.
" Нашият разбор показва безапелационни доказателства, че възходящите равнища на замърсяване на въздуха са свързани с нараснал риск от антибиотична устойчивост ", пишат откривателите от Китай и Обединеното кралство. " Този разбор е първият, който демонстрира по какъв начин замърсяването на въздуха въздейства върху антибиотичната устойчивост в международен мащаб. " Констатациите на учените са оповестени в списание „ Lancet Planetary Health “.
Антибиотичната устойчивост е една от най-бързо растящите закани за здравето в международен мащаб. Тя може да засегне хора на всякаква възраст във всяка страна и, съгласно оценките, към този момент убива 1,3 милиона души годишно.
Основните аргументи са неправилната и несъразмерната приложимост на антибиотици, които се употребяват за лекуване на инфекции. Проучването обаче демонстрира, че казусът се задълбочава от възходящото замърсяване на въздуха.
Проучването не преглежда научните аспекти на аргументите за връзката сред двата казуса. Данните сочат, че праховите частици PM2,5 могат да съдържат бактерии, устойчиви на антибиотици, и гени за устойчивост, които могат да се придвижват и да се вдишват непосредствено от хората, споделят създателите.
Замърсяването на въздуха към този момент е най-големият екологичен риск за публичното здраве. Дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха е обвързвано с хронични болести като сърдечни болести, астма и рак на белите дробове, което понижава продължителността на живота.
Краткосрочното излагане на високи равнища на замърсяване може да провокира кашлица, хрипове и астматични пристъпи и води до увеличение на броя на визитите в лечебни заведения и при общопрактикуващите лекари в международен мащаб.
Според изследването, което е първият изчерпателен световен разбор на вероятните връзки сред двете, ограничението на замърсяването на въздуха може да помогне за понижаване на антибиотичната устойчивост. В него се споделя също, че контролът върху замърсяването на въздуха може доста да понижи смъртните случаи и икономическите разноски, произлизащи от инфекции, устойчиви на антибиотици.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ