Гледат на близките си като на предмети, а не като

Гледат на околните си като на предмети, а не като на живи хор, споделя в изявление за "Монитор " психиатърът доктор Веселин Герев. Той приключва медицина във ВМИ - Пловдив.

Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като съветник към Военна болница и ДКЦ „ Св. Врач”. Специализирал е в Университетската клиника във Франкфурт на Майн, Германия. В момента работи като психиатър на свободна процедура

- Д-р Герев, по какъв начин ще коментирате следващата покруса, която се случи този път в Габрово. Можеше ли да се предотврати сходно нещо?

- Много мъчно може да се планува такова нещо, тъй като това са импулсивни реакции, свързани с натрупването на доста напрежение, експанзия и яд. Най-вероятно този човек е израснал в семейство, в което е имало домашно принуждение, не мога да кажа дали вербално или физическо. След това е почнал да използва опиати, влиза в пандиза. Става дума за завършен социопсихопат. Заживял е на фамилни начала с въпросната жена, която по думите на съседите той постоянно малтретирал. Така че в тази ситуация имаме корист с алкохол, опиати и принуждение. Това е средата, в която един приключен социопат може в припадък на яд и гняв да направи недомислена реакция и даже да доближи до прекаленост.

- Казвате, че не може да се планува такова държание, само че въпреки всичко този човек е изтърпявал наказване и е бил лишен от независимост. Не би трябвало ли да има предварителна защита в такова отношение?
- Това е работа на кварталния служител на реда. Не толкоз на обществените, тъй като към детето до този миг не е имало прояви на принуждение.

- В същото време от дамата не е имало подадени сигнали за принуждение.
- Така е. Но това е по този начин, тъй като нормално жертвите на домашно принуждение крият, че са обект на такова. Това е същото като при изнасилването. Такива хора се срамят да приказват за казуса, таят го надълбоко в себе си. Споделят го с най-близките си, само че не подхващат никакви ограничения поради боязън, че институциите няма да се намесят и че ще го одобряват като битов случай. Ако подобен човек е израснал в семейство с татко, който постоянно е посягал на майката, копира сходно държание. Дори живее с концепцията, че проблемите се вземат решение тъкмо по този метод. А тук имаме и други два съществени фактора - корист с наркотични субстанции и с алкохол. А те трансформират душeвността. Човек става доста по-агресивен, нахален и извънредно емоционален в дейностите си. Освен това задвижват така наречен ревностова параноя. Както нееднократно съм изтъквал, това ще се трансформира в камшик за обществото. Затова споделих, че тези случаи ще зачестят още повече. Причината е, че алкохолът или дрогата повишават доста либидото, а понижават потентността. От това разминаване душeвността стартира да възприема накриво всичко от действителността. Стига се до такава степен, че на процедура човек вместо да се успокои в връзките си, стартира доста да ревнува колегата си. Обикновено стартират да го малтретират. В съответния случай дамата не е подала тъжба. Тук е доста забавен моментът, че тя изчезва за едно известно време и оставя мъжа и детето. А когато има жертва на домашно принуждение, първата работа в спешна обстановка е да се изведе жертвата от средата. Бягайки, дамата си е мислела, че напрежението на мъжа й ще спадне и той ще се успокои. Не е вярвала, че още веднъж може да прояви гняв. Може би първоначално това се е случило, само че по-късно стартира да я търси. Все отново какво е отговорно едно 4-годишно дете за техните взаимоотношения.

- А какъв е профилът на приключения умопобъркан и по какво се разграничава от психологично болния човек, с цел да не слагат знак за тъждество хората?
- Наистина има разлика. В случая мъжът не е психологично болен. Той страда от характеропатия, разследване на злоупотребата с опиати и алкохол. Тези хора стават нападателни, злобни, импулсивни, отмъстителни. Това е профилът на човек, обитавал в пандиза. Познавам много такива като клиенти - преди и откакто са излезли от пандиза. Там душeвността тотално се изкривява. Такива хора стават злопаметни, по тази причина подхващат крайни дейности. Психопатията в действителност е деформиране на чертите на характера, ускорява злобата, експанзията. Самият мъж не възприема дамата и детето като живи същества, а като предмети, негова благосъстоятелност. Идеята му е, че натиска копчето и те правят каквото им каже. Ако откажеш на някое от желанията на психопата, той може да изпадне в положение на гняв.

- Колко нападателен и озлобен човек би трябвало да си, че да посегнеш на детето си?
- Алкохолът и използването на наркотични субстанции водят до такива реакции. Защото те ускоряват вътрешните импулсивни дейности и гледаш даже на детето си като движимост. Забележете, той договаря с психолозите, само че не скача. Ако беше психологично болен, щеше да прегърне детето и да скочи от моста. Тук работи максимата на психопата - „ Пет души умъртвявам, само че на себе си не протягам ръка “. Психопатията е извънредно комплицирано положение, тъй като нито може да се лекува, нито да се поправя.

- Ако бяха подхванати някакви ограничения, можеше ли да се предотврати това?
- Голямата неточност на дамата е, че е оставила детето и не е уведомила полицията и обществените. Но тя го е направила от боязън, тъй като по-късно е знаела, че ще бъде измъчвана още повече.
- Повече позор или по-скоро боязън изпитват жертвите на домашно принуждение?
- Има боязън, стеснение, възприятието, че си употребен, че си прочувствено използван, физически омерзен.

- Трябваше ли дамата да подаде сигнал по-рано?
- Да, трябвало е да го направи и полицията да бъде по-активна. Трябвало е да подаде сигнали и до обществените, че детето живее в такава среда.

- Стана ясно, че съседите са знаели за тези кавги. Защо са замълчали?
- Точно по този начин, съседите даже разясниха - знаели са за казуса. Но не вземат отношение. Само да ви дам един образец - моя клиентка, която живее в Германия, се развикала на детето си и съседите незабавно алармирали на полиция и психиатри. В момента тя е трети ден в психиатрия, а детето е при обществените. Това е другата прекаленост. Бащата беше в отпуск тук и се наложи незабавно да пътува за Германия. А тук всеки си мълчи.

- Какви тогава са изводите от този случай и по какъв начин би трябвало да се работи за превъзмогване на домашното принуждение? Явно има още доста да се работи в тази посока.
- Трябва да се разяснява непрестанно тематиката, тъй като има доста случаи. Уж имаме обществени служби, закон, НПО-та... И какво от това. Знаете, че в случай че подадете тъжба, не може даже да си вземете една ограничаваща заповед в точния момент. Ако сигнализирате до обществените служби пък, те рядко идват на адрес. След като имаме такава администрация и институциите нехаят, по какъв начин да имаме религия в тях.

- Трябва ли самите ние като жители да подаваме сигнали, тъй като нормално считаме, че не е добре да си пъхаме носа в непознати работи?
- Тук в действителност имаме същия проблем като при психологично болните. Сигнал би трябвало да подаде единствено непосредствен по права линия, като майка, татко, брат, сестра или съпрузи. Ако да вземем за пример околните на един психологично болен го оставят да живее в даден блок, те не смеят да подадат тъжба и да го настанят за лекуване от боязън. Надявам се хората да извърнат внимание на тези проблеми, тъй като съгласно мен случаите ще зачестяват. Дори чакам в най-скоро време да има още такива, тъй като алкохолът, жегите оказват въздействие и напрежението се повишава. Сега околните акцентират какви дарове били купувани на детето - още веднъж обърнахме нещата откъм консуматорското, материалното. Никой не приказва какви са били взаимоотношенията. Много е допустимо бащата да си е откупил вниманието и спокойствието.