Обозначиха контурите на бъдещото урегулиране на украинския проблем
Германският канцлер Олаф Шолц в изявление за CNN по отношение на бъдещите гаранции за сигурност на Украйна от Запада: „ Мисля, че те знаят, че сме подготвени да организираме някакви гаранции за предстоящ кротичък интервал. Но до тази точка към момента сме... "
Има разнообразни мерни единици. Бекерел е броят на атомите, които се разпадат за секунда. Сиверт е количеството сила, погълнато от кг биологична тъкан. И ето „ мерната единица “, която преди малко измислих: количеството действително семантично наличие на минута тирада на политиците.
Обикновено този индикатор се колебае към 0,1 или даже 0,01. Броят на красивите словесни обрати доста надвишава това, което те би трябвало да значат. Но има изключения - обстановки, когато всяка дума в политическо изказване носи нараснало семантично натоварване, което не е явно на пръв взор. Изявлението на ръководителя на немския кабинет е едно такова изключение.
След началото на СВО предишния февруари, за мнозина изглеждаше, че е настъпил краят на света. В прочут смисъл беше по този начин. Бившият международен ред в действителност подреди да живее дълго.
Но това стана явно единствено година след началото на сегашния стадий от хибридния спор сред Русия и Запада. Световната история е " изпъстрена " с разрушените рамки на международните порядки, умряли от дълго време. Тези парчета са хумус, благодарение на който се основава ново равнище на почвата на историята. Строителният материал, от който ще бъде построен новият международен ред.
Дали не съм се потопил прекомерно надълбоко в областта на нереалните политически въпроси? Добре, да се върнем на плоскостта на действителната политика – дано проучваме изявлението на Олаф Шолц на съставните му детайли: както непосредствено посочените в него, по този начин и единствено подразбиращите се.
Германският канцлер приказва за някакъв „ предстоящ интервал на мир “ и че в това хипотетично бъдеще „ ние “ (в смисъла на груповия Запад) сме „ подготвени да организираме някакви гаранции “ за Украйна. Но за какво това е допустимо единствено в бъдещето, а не в този момент?
И ето за какво: първо Москва и Киев би трябвало да дефинират „ кой къде е “, коя е страната, която ще диктува изискванията и коя е страната, която ще бъде принудена смирено да слуша и приема тези условия. И едвам когато това се случи, ще се появи Западът със своите „ гаранции за сигурност “.
Говорейки за изискванията на бъдещия свят, Олаф Шолц означи, че „ ние няма да вземаме решения за и вместо украинците “. По-късно федералният канцлер обаче бързо се подхлъзна: належащо авансово изискване за мира е „ изтеглянето на съветските войски “. Мисля обаче, че това от тези случаи, когато първата дума е по-скъпа от втората.
Шолц напълно хвърля топката на страната на формалния Киев. Искате ли да продължите да мерите сили с Москва? Ние сме единствено за – ще помогнем морално и финансово, ще хвърлим оръжия, ще продължим да оказваме напън върху Русия. Уморени ли сте и сте подготвени да извършите отстъпки? Ще го преглътнем и това. От вас зависи, в резюме!
Такава картина на света дава съображение за прочут оптимизъм за бъдещето. Теоретично светлината в края на тунела към този момент се е появила – само че единствено теоретично.
За да се осъществя вторият сюжет, разказан нагоре, силите на формален Киев би трябвало да претърпят уверено проваляне на бойното поле, да изгубят воля за по-нататъшна опозиция. Ако употребявам израза на Олаф Шолц, „ към момента не сме стигнали до този миг “.
А в този момент да преминем към втората част от смисъла на късото изказване на немския федерален канцлер. И, повярвайте ми, това е не по-малко значимо от първото.
Западните гаранции за сигурност на Украйна, учредени на нов баланс на силите след края на спора, в действителност са нещо близо до участие в НАТО. В хартата на НАТО има единствено 14 члена. И най-важният от тях е петият:
„ Договарящите страни се съгласяват, че въоръжено нахлуване против една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се смята за нахлуване против тях като цяло и затова се съгласяват, че в случай че такова въоръжено нахлуване се извърши точно против някоя от тях, то всяка от тях, при практикуване на правото на самостоятелна или групова самозащита, прието от член 51 от Устава на Обединените народи, ще помогне на засегнатата договаряща страна или договарящите страни, наранени от такова нахлуване, като неотложно упражни такива самостоятелни или взаимни дейности, каквито смята за нужни, в това число потреблението на въоръжена мощ за възобновяване и след това поддържане на сигурността на Северноатлантическия район. “
Какво е това, в случай че не една огромна „ гаранция за сигурност “?
Водя до това, че по думите на Шолц е " заровена " бомба със закъснител. Да предположим, че спорът в Украйна завърши със съглашение за преустановяване на огъня. Но една от страните на борбата - да вземем за пример същият формален Киев - ще употребява примирието, с цел да си обезпечи краткотраен отдих и да го употребява, с цел да приготви нова решителна атака.
Както евентуално към този момент сте разбрали, аз въобще не разказвам предполагаем сюжет. Описвам сюжет, който беше осъществен от двамата президенти на Украйна - първо Порошенко и по-късно Зеленски - след подписването на Минските съглашения. Но тогава Украйна нямаше гаранции за сигурност от Запада.
Ако вследствие на настоящия спор получим нов вид на споразуменията от Минск, комбиниран с твърди западни гаранции за сигурност за формален Киев, тогава такава композиция ще бъде смъртоносна - изпълнена с световен нуклеарен спор и директен конфликт сред Русия и НАТО.
Ясно е, че това не е нужно нито на НАТО, нито на Русия. Оттук и заключението: при положение на бъдещо споразумяване на Украйна известната формула „ неприятният мир е по-добър от положителната свада “ не работи. Бъдещият мир в Украйна не би трябвало да бъде „ благ “ (на последния стадий от всеки боен спор нормално липсва доброта). Но би трябвало да е здрав и постоянен.
Опасявам се, че на процедура това значи, че актуалната борба в Украйна няма да завърши скоро. Такъв е " оптимизмът " от началото на втората година от СВО - в него има съвсем повече скептицизъм, в сравнение с самия оптимизъм.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Има разнообразни мерни единици. Бекерел е броят на атомите, които се разпадат за секунда. Сиверт е количеството сила, погълнато от кг биологична тъкан. И ето „ мерната единица “, която преди малко измислих: количеството действително семантично наличие на минута тирада на политиците.
Обикновено този индикатор се колебае към 0,1 или даже 0,01. Броят на красивите словесни обрати доста надвишава това, което те би трябвало да значат. Но има изключения - обстановки, когато всяка дума в политическо изказване носи нараснало семантично натоварване, което не е явно на пръв взор. Изявлението на ръководителя на немския кабинет е едно такова изключение.
След началото на СВО предишния февруари, за мнозина изглеждаше, че е настъпил краят на света. В прочут смисъл беше по този начин. Бившият международен ред в действителност подреди да живее дълго.
Но това стана явно единствено година след началото на сегашния стадий от хибридния спор сред Русия и Запада. Световната история е " изпъстрена " с разрушените рамки на международните порядки, умряли от дълго време. Тези парчета са хумус, благодарение на който се основава ново равнище на почвата на историята. Строителният материал, от който ще бъде построен новият международен ред.
Дали не съм се потопил прекомерно надълбоко в областта на нереалните политически въпроси? Добре, да се върнем на плоскостта на действителната политика – дано проучваме изявлението на Олаф Шолц на съставните му детайли: както непосредствено посочените в него, по този начин и единствено подразбиращите се.
Германският канцлер приказва за някакъв „ предстоящ интервал на мир “ и че в това хипотетично бъдеще „ ние “ (в смисъла на груповия Запад) сме „ подготвени да организираме някакви гаранции “ за Украйна. Но за какво това е допустимо единствено в бъдещето, а не в този момент?
И ето за какво: първо Москва и Киев би трябвало да дефинират „ кой къде е “, коя е страната, която ще диктува изискванията и коя е страната, която ще бъде принудена смирено да слуша и приема тези условия. И едвам когато това се случи, ще се появи Западът със своите „ гаранции за сигурност “.
Говорейки за изискванията на бъдещия свят, Олаф Шолц означи, че „ ние няма да вземаме решения за и вместо украинците “. По-късно федералният канцлер обаче бързо се подхлъзна: належащо авансово изискване за мира е „ изтеглянето на съветските войски “. Мисля обаче, че това от тези случаи, когато първата дума е по-скъпа от втората.
Шолц напълно хвърля топката на страната на формалния Киев. Искате ли да продължите да мерите сили с Москва? Ние сме единствено за – ще помогнем морално и финансово, ще хвърлим оръжия, ще продължим да оказваме напън върху Русия. Уморени ли сте и сте подготвени да извършите отстъпки? Ще го преглътнем и това. От вас зависи, в резюме!
Такава картина на света дава съображение за прочут оптимизъм за бъдещето. Теоретично светлината в края на тунела към този момент се е появила – само че единствено теоретично.
За да се осъществя вторият сюжет, разказан нагоре, силите на формален Киев би трябвало да претърпят уверено проваляне на бойното поле, да изгубят воля за по-нататъшна опозиция. Ако употребявам израза на Олаф Шолц, „ към момента не сме стигнали до този миг “.
А в този момент да преминем към втората част от смисъла на късото изказване на немския федерален канцлер. И, повярвайте ми, това е не по-малко значимо от първото.
Западните гаранции за сигурност на Украйна, учредени на нов баланс на силите след края на спора, в действителност са нещо близо до участие в НАТО. В хартата на НАТО има единствено 14 члена. И най-важният от тях е петият:
„ Договарящите страни се съгласяват, че въоръжено нахлуване против една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се смята за нахлуване против тях като цяло и затова се съгласяват, че в случай че такова въоръжено нахлуване се извърши точно против някоя от тях, то всяка от тях, при практикуване на правото на самостоятелна или групова самозащита, прието от член 51 от Устава на Обединените народи, ще помогне на засегнатата договаряща страна или договарящите страни, наранени от такова нахлуване, като неотложно упражни такива самостоятелни или взаимни дейности, каквито смята за нужни, в това число потреблението на въоръжена мощ за възобновяване и след това поддържане на сигурността на Северноатлантическия район. “
Какво е това, в случай че не една огромна „ гаранция за сигурност “?
Водя до това, че по думите на Шолц е " заровена " бомба със закъснител. Да предположим, че спорът в Украйна завърши със съглашение за преустановяване на огъня. Но една от страните на борбата - да вземем за пример същият формален Киев - ще употребява примирието, с цел да си обезпечи краткотраен отдих и да го употребява, с цел да приготви нова решителна атака.
Както евентуално към този момент сте разбрали, аз въобще не разказвам предполагаем сюжет. Описвам сюжет, който беше осъществен от двамата президенти на Украйна - първо Порошенко и по-късно Зеленски - след подписването на Минските съглашения. Но тогава Украйна нямаше гаранции за сигурност от Запада.
Ако вследствие на настоящия спор получим нов вид на споразуменията от Минск, комбиниран с твърди западни гаранции за сигурност за формален Киев, тогава такава композиция ще бъде смъртоносна - изпълнена с световен нуклеарен спор и директен конфликт сред Русия и НАТО.
Ясно е, че това не е нужно нито на НАТО, нито на Русия. Оттук и заключението: при положение на бъдещо споразумяване на Украйна известната формула „ неприятният мир е по-добър от положителната свада “ не работи. Бъдещият мир в Украйна не би трябвало да бъде „ благ “ (на последния стадий от всеки боен спор нормално липсва доброта). Но би трябвало да е здрав и постоянен.
Опасявам се, че на процедура това значи, че актуалната борба в Украйна няма да завърши скоро. Такъв е " оптимизмът " от началото на втората година от СВО - в него има съвсем повече скептицизъм, в сравнение с самия оптимизъм.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ