Германия се прицели във водородните технологии
Германия има намерение да влага 100 млн. евро годишно в развиването на водородни технологии. Това може да е бизнесът на бъдещето, както и да стане водещ експорт на страната. Бъдещето на зеления газ обаче е извънредно нестабилно, написа EURACTIV.
Свят, разчитащ на сила от водород, звучи прелестно – това значи да няма парникови газове, въглища и петрол, а водородът на планетата ни е в обилие.
"Започваме идващия стадий от енергийния ни преход ", съобщи федералният министър на стопанската система Петер Алтмайер в Берлин на 18 юли.
Алтмайер няма самообладание да види резултатите от проучванията в така наречен действителни лаборатории за това по какъв начин водородът може да се употребява широкомащабно като преносител на сила за отоплението, превоза и промишлеността. Проектът ще коства на министерството 100 млн. евро годишно, а първите резултати ще са налице още през 2020 година Германия желае да бъде международен водач в развиването на водородните технологии, твърди Алтмайер. "Просто би трябвало да се усили капацитетът на индустриалната политика ", споделя той.
В бъдеще, когато страните от Европейски Съюз от ден на ден ще се освобождават от въглеродната взаимозависимост, водородните технологии ще се трансфорат в
идващия водещ експорт на Германия – може би за милиарди долари
Междувременно немското държавно управление разгласи, че до края на годината ще създаде атомна тактика.
Независимо от голямото съществуване на вода в света екологичното произвеждане на водороден газ е проблем пред учените от години, защото на нашата планета водородът не се среща в свободно положение. Обикновено той се създава от природен газ. При този способ се отделя огромно количество въглероден диоксид – сред 7 и 9 тона за един звук създаден водород.
Има обаче и екологична опция. Нарича се "енергия към газ " и при нея водата бива разделяна на своите съставни елементи водород и О2 посредством електролиза. За газовата индустрия този вид произвеждане на водород е решение на казуса с откъсването от въглерода. Синтетичният газ може да се употребява за отопление, в транспортния бранш – изключително за камиони, въздушен превоз и мореплаване. Подводниците и ракетите и сега биват захранвани с водород.
Други промишлености също желаят да завоюват от екологичното произвеждане на водород. Производителят а стомана ThyssenKrupp да вземем за пример възнамерява да стане въглеродно безпристрастен до 2050 година Salzgitter AG също опитва с водорода, само че към момента не го употребява за всекидневните си потребности. За сметка на това Shell ITM Power сега построява най-големия в света цех за произвеждане на водород посредством електролиза в град Веселинг на Рейн. Той ще стартира работа през 2020 година и ще създава 1300 тона водород годишно.
Политическа взаимозависимост от Мароко и Саудитска Арабия?
Индустрията обаче е надалеч от ефикасното потребление на водорода. По време на електролизата близо една трета от силата се изгубва.
Според Института за вятърни енергийни системи "Фраунхофер " възобновимите енергийни източници по никакъв метод не биха могли да покрият голямата потребност от електричество за произвеждане на водород. В Германия е невероятно да се построят задоволително вятърни турбини и слънчеви паркове за зареждане на задоволително централи за електролиза, които да покрият потребностите от горива на страната.
"Ще би трябвало да внасяме водород от други елементи на света, където имат повече място, слънце и ликвидни горива ", съобщи за EURACTIV Ингрид Нестле – народен представител от Зелената партия и неин представител за енергийната политика.
През 2050 година Германия ще би трябвало да внася до 750 тераватчаса синтетичен газ и течни горива, в случай че локалното произвеждане на водород продължава да е толкоз скъпо и неефективно, каквото е в този момент, счита Германската организация за енергетика. Някои специалисти показват подозрение в технологията, защото тя може да докара до политическа взаимозависимост от страни като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Мароко.
Транспортирането на водород с газопроводите за природен газ
също основава обилни проблеми, защото водородът не е съчетаем със съществуващите тръбопроводи за природен газ на отоплителната мрежа. Макар че до някаква степен водородът може да се транспортира, успеваемостта не надвишава 30% даже в лабораторни условия.
Тестове във Англия демонстрират, че мрежата може да се приспособява, само че тогава поражда различен проблем. "Не може този въпрос да се реши на национално равнище. Газопроводите ни за част от европейската мрежа и не можем да ги затворим или променим поради другите страни от Европейски Съюз, които зависят от тях ", разяснява Щефан Щюкрад, теоретичен шеф на Института за изследвания за развита резистентност.
И по този начин, поради забележителните механически и стопански компликации водородът надали ще може скоро да конкурира изкопаемите горива, в това число природния газ и нефта.
"Това е казусът за кокошката и яйцето: с цел да се прави огромна електролиза, би трябвало да има задоволително търсене на водород. И противоположното – търсенето се усилва едвам когато съответната технология може да обезпечи наличен водород ", обобщава обстановката Щефан Щюкрад.
Свят, разчитащ на сила от водород, звучи прелестно – това значи да няма парникови газове, въглища и петрол, а водородът на планетата ни е в обилие.
"Започваме идващия стадий от енергийния ни преход ", съобщи федералният министър на стопанската система Петер Алтмайер в Берлин на 18 юли.
Алтмайер няма самообладание да види резултатите от проучванията в така наречен действителни лаборатории за това по какъв начин водородът може да се употребява широкомащабно като преносител на сила за отоплението, превоза и промишлеността. Проектът ще коства на министерството 100 млн. евро годишно, а първите резултати ще са налице още през 2020 година Германия желае да бъде международен водач в развиването на водородните технологии, твърди Алтмайер. "Просто би трябвало да се усили капацитетът на индустриалната политика ", споделя той.
В бъдеще, когато страните от Европейски Съюз от ден на ден ще се освобождават от въглеродната взаимозависимост, водородните технологии ще се трансфорат в
идващия водещ експорт на Германия – може би за милиарди долари
Междувременно немското държавно управление разгласи, че до края на годината ще създаде атомна тактика.
Независимо от голямото съществуване на вода в света екологичното произвеждане на водороден газ е проблем пред учените от години, защото на нашата планета водородът не се среща в свободно положение. Обикновено той се създава от природен газ. При този способ се отделя огромно количество въглероден диоксид – сред 7 и 9 тона за един звук създаден водород.
Има обаче и екологична опция. Нарича се "енергия към газ " и при нея водата бива разделяна на своите съставни елементи водород и О2 посредством електролиза. За газовата индустрия този вид произвеждане на водород е решение на казуса с откъсването от въглерода. Синтетичният газ може да се употребява за отопление, в транспортния бранш – изключително за камиони, въздушен превоз и мореплаване. Подводниците и ракетите и сега биват захранвани с водород.
Други промишлености също желаят да завоюват от екологичното произвеждане на водород. Производителят а стомана ThyssenKrupp да вземем за пример възнамерява да стане въглеродно безпристрастен до 2050 година Salzgitter AG също опитва с водорода, само че към момента не го употребява за всекидневните си потребности. За сметка на това Shell ITM Power сега построява най-големия в света цех за произвеждане на водород посредством електролиза в град Веселинг на Рейн. Той ще стартира работа през 2020 година и ще създава 1300 тона водород годишно.
Политическа взаимозависимост от Мароко и Саудитска Арабия?
Индустрията обаче е надалеч от ефикасното потребление на водорода. По време на електролизата близо една трета от силата се изгубва.
Според Института за вятърни енергийни системи "Фраунхофер " възобновимите енергийни източници по никакъв метод не биха могли да покрият голямата потребност от електричество за произвеждане на водород. В Германия е невероятно да се построят задоволително вятърни турбини и слънчеви паркове за зареждане на задоволително централи за електролиза, които да покрият потребностите от горива на страната.
"Ще би трябвало да внасяме водород от други елементи на света, където имат повече място, слънце и ликвидни горива ", съобщи за EURACTIV Ингрид Нестле – народен представител от Зелената партия и неин представител за енергийната политика.
През 2050 година Германия ще би трябвало да внася до 750 тераватчаса синтетичен газ и течни горива, в случай че локалното произвеждане на водород продължава да е толкоз скъпо и неефективно, каквото е в този момент, счита Германската организация за енергетика. Някои специалисти показват подозрение в технологията, защото тя може да докара до политическа взаимозависимост от страни като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Мароко.
Транспортирането на водород с газопроводите за природен газ
също основава обилни проблеми, защото водородът не е съчетаем със съществуващите тръбопроводи за природен газ на отоплителната мрежа. Макар че до някаква степен водородът може да се транспортира, успеваемостта не надвишава 30% даже в лабораторни условия.
Тестове във Англия демонстрират, че мрежата може да се приспособява, само че тогава поражда различен проблем. "Не може този въпрос да се реши на национално равнище. Газопроводите ни за част от европейската мрежа и не можем да ги затворим или променим поради другите страни от Европейски Съюз, които зависят от тях ", разяснява Щефан Щюкрад, теоретичен шеф на Института за изследвания за развита резистентност.
И по този начин, поради забележителните механически и стопански компликации водородът надали ще може скоро да конкурира изкопаемите горива, в това число природния газ и нефта.
"Това е казусът за кокошката и яйцето: с цел да се прави огромна електролиза, би трябвало да има задоволително търсене на водород. И противоположното – търсенето се усилва едвам когато съответната технология може да обезпечи наличен водород ", обобщава обстановката Щефан Щюкрад.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ