Георги Димитров - Джеки гостува в предаването „Код Спорт“ по

Георги Димитров - Джеки гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . 57 пъти извежда с капитанската лента националния ни отбор. 10 години е част от “А” състава на страната ни. Участвал е на международното състезание в Мексико през 1986 година. С тима на ЦСКА е петкратен първенец на България, три пъти притежател на купата на страната, печелил е и три купи на Съветската войска. “Футболист номер 1” за 1985 година. С екипа на “армейците” изиграва 33 мача в евротурнирите, като доближава до четвъртифинал за КЕШ през 1981 година и полуфинал в същия шампионат през идната година. Последният му огромен триумф с отбора на ЦСКА е полуфинал в КНК през 1989 година Две години играе за френския Сент Етиен.

- Здравей, Джеки! Как си?
- Добре. Вече по-малко се интересувам от футбол – не разясня мачове и заобикалям да давам изявленията. Така по-малко хора са негативно настроени към мен.

- Не си изгубил възприятието си за хумор…
- Това ни остана – да се майтапим. Дано някои схванат, че има няколко метода да изкажеш мнението си. Във Франция от доста години подлагат на критика посредством хумора.

- Има ли мотиви за комизъм в двете контроли, които изигра българският народен тим? Загуба от Босна и Херцеговина с 0:1 в Разград и победа с 2:1 в Унгария над Казахстан, с Мъри Стоилов отпред.
- Трудни са нещата във футболния съюз. Скоро си мислех, че в случай че ми предложат да стана треньор на националния тим, в никакъв случай няма да се съглася, без значение какъв брой пари ще ми дадат. При това едва състезание и това развиване на нещата във футбола ни като цяло, просто е невероятно. Не знам какво би трябвало да се промени. Може би би трябвало много време. Тези 28-29 години преход не докараха до положително състояние. Мисля, че трябват още толкоз. Но въпреки всичко би трябвало да кажем истината на хората и да знаят какво ни чака. Таят се някакви очаквания. Има доста хора с бодри изявления, които споделят, че след година-две нещата ще са други, само че би трябвало да мине време. Изведнъж ни хвърлиха в свободията и станахме прекомерно свободни. Всеки прави каквото си желае, пробват се всякакви системи – немски или американски, едни са треньори, други – основни мениджъри, само че футболът е един. Ако нямаш футболисти, просто нищо не става, какъвто и треньор да си. Пример за това е Мъри Стоилов. Тук не го харесваха – отиде в Казахстан, където хората са дисциплинирани и физически са готови и тогава може да се научиш да работиш с топката. Но физическата подготовка се случва до избран интервал, до 19 години. След това повече не можеш да се развиваш.

- Може би националният ни тим бе най-слабото място на Мъри Стоилов. Въобще не го одобриха.
- Искаме народен тим, а нямаме клубен футбол. Лудогорец и ЦСКА го докарват, а другите са надалеч от тях. Чужденците са прекомерно доста и добре виждате, че 99% от тях са извънредно слаби. Като чувам в този момент по какъв начин възхваляват Каранга… Сигурно и аз не запознат съм футбол, само че в случай че беше чак толкоз огромен футболист, нямаше да е тук. Мето Томанов ми сподели, че преди две години са го викали в Лудогорец, само че не са го харесали. Не знам какъв брой е правилно, само че го вършим звезда, а от нашите футболисти няма един, който да издигнем на фундамент.

- Капитанът Ивелин Попов съобщи след триумфа над Казахстан, че можем да победим всеки, само че и да загубим от всеки. Смяташ ли, че това е допустимо?
- Зависи кой схваща под „ всеки “. Гледах мач на Люксембург и те ми харесаха повече от много други тимове. Ние не ги броим, само че те се развиват. Много са малко тези „ всеки “, които можем да победим.
@@@
- Спомена тима на Люксембург. Съгласен ли си с Христо Бонев, който съобщи, че към този момент придобиваме манталитета на Малта и Люксембург – отбори, които преди години считахме за безспорни новобранци?
- Има една сентенция – с какъвто се събереш, подобен ставаш. Като играем със слаби тимове, започваме да мислим като тях. Други споделят, че би трябвало да мечтаеш и да се целиш към нещо огромно, а дали ще го постигнеш, е едно на ръка. Все отново би трябвало да има някаква действителност. Момчетата се гордеят, че са били Швеция и Холандия за първи път от толкоз години. Но една победа не значи нищо, когато ти не търпиш развиване в позитивна посока. Гледат да си уредят трансфер в чужбина, да вземат някакви пари и нищо повече. Изискванията към тях самите са дребни. Много желаят да играят в огромни тимове, само че не виждат, че в никакъв случай няма да стане това нещо. Далеч са от футболистите от тези отбори.

- Как се отнасяш към обстоятелството, че националният селекционер Петър Хубчев отхвърля да употребява натурализираните играчи? Оправдаваш ли го или съгласно теб е минус?
- Той опитва Марселиньо в няколко мача. Това си е негово решение, само че това не взема решение въпроса. Не му изпитвам завист за избора, който може да прави. Може би би трябвало да поеме риск и да пуска доста млади играчи. Примерно на мен ми харесва Десподов. Не го познавах, само че скоро приказвах с него. Казах му, че в ЦСКА няма кой да му каже къде са му мощните и слабите страни. Техният треньор Стамен Белчев споделя, че би трябвало да се работи върху детайлите. Но не знаят какво са детайлите, яцслушат интервютата на Запад, където по този метод приказват огромните треньори. Това не е лека кола, с цел да работиш върху чарковете. Той би трябвало да знае кои са му мощните и слабите черти. Срещу Словения направи мощен мач, само че не може да е забит на крилото, не може да центрира. Силата му е да получи топката в дълбочина. На такива момчета би трябвало да им се дава късмет. Казват, че са се възгордели – ами, обикновено е. На тази възраст всеки ще се възгордее. Играе в ЦСКА, обикновено е да има самочувствие. Трябва да му приказваш, не да го наказваш и да го забиваш на пейката, където няма какво да научи.

- Ще те попитаме и за още една футболна тематика – изборът за президент на Българския футболен съюз. Защо нямаше борба сред претендентите и Борислав Михайлов, който завоюва с лекост?
- Нормално, от какъв брой години е там? За мен е маловажно, че е началник на БФС, тъй като в България към този момент няма какво да ръководиш. Но значимото е, че има позиции в УЕФА и ФИФА. Идват толкоз хора на крайници! Навремето беше пристигнал Жоао Хавеланж и ни бяха строили на „ Армията “. Снимахме се и индивидът си потегли, не знам какво е правил тука. Миналата година приказвах с Платини, който ми сподели хубави неща за Михайлов. Не са инцидентни тези неща – идват пари, обезпечава се всичко. Не знам какво може да направи. Например да се оправи със съдиите, само че те са обособени хора. Поне в този момент не ги бият, тъй като преди какво ли не ги правеха.

- Изненада ли те решението на Наско Сираков да не се кандидатира за нов Изпълком?
- Горе-долу имам някаква визия за нещата, които той е сложил, само че това са решения на други хора. Не е значимо дали си в Изпълкома, тъй като не знам до каква степен ти разрешават да влияеш върху процесите.

- Трябваше ли президентите на клубове да останат в Изпълкома?
- Не знам с какво могат да пречат. Когато имам пари, какво ми пречи да пипвам всички съдии и даже футболисти? Не желая да влизам в тази тематика, само че тези неща би трябвало да се кажат. Всеки приказва не пред медиите, а „ откъм гърба “ и никой не желае да каже, че това нещо го има. Когато имаш пари, дали си в Изпълкома или не си… Не били разбирали от футбол…Не знам на Запад какви са в Управителните препоръки, само че обичат футбола и слушат тези, които схващат играта и застават зад тях. Примерно някой от Изпълкома разчита на Наско, тъй като той схваща от футбол. А най-богатият човек, може да стои зад него. Има доста образци, Стоичков също. Веднъж споделих да съберат всички, които са играли в огромни тимове отвън България в един съвет, да се обединят и да вземат решение нещата. За какво ни е да викаме лектори? Има всякакви семинари, а Лудогорец, ЦСКА и Левски, които сякаш са най-големите тимове не провеждат нито един камп в България. Това обикновено ли е?
@@@
- Тази година ЦСКА има опция да завоюва купа и купа. Твоята оценка за тима, за треньора?
- Треньора не желая да го разясня. В България доста малко зависи от треньорите. Всичко зависи от футболистите и от управлението.

- Не е ли по този начин и по света, като се изключи четирима-петима треньори? Повечето клубове зависят от обстановката, от спонсора…
- Разбира се, обикновено е. Въпросът е дали треньорът го схваща. Нашите желаят да вземат участие в покупко-продажбата на футболисти, което го няма на никое място. При нас всеки треньор си води 15-20 играчи, взима комисионни и не му би трябвало да работи повече. Тренировъчният развой? Откакто вкараха топките, конусите и някакви фигури, на някои терени няма място къде да работят футболистите…

- Нормално ли е ЦСКА да е подвластен толкоз доста от играта на Каранга?
- Не виждам да е толкоз огромен футболист, че да е подвластен ЦСКА от него. Ако беше подвластен, до момента да бяха преди всичко. Просто има прекомерно доста чужденци, карат на мускули. Това не е футболът, който играеше ЦСКА в средата на терена. Но този проблем е и за останалите ни клубове и за националния тим. Ние нямаме футболисти в средата на терена. Играем с външни, а би трябвало да си немец или англичанин и да тичаш доста. Нашите не могат да тичат, в средата на терена нямаме футболисти, а всичко стартира оттова.

- Ще присъстваш ли на тържествата по случай 70-годишнината на ЦСКА? Говореше се за някакъв мач на ветерани, знае ли се нещо?
- Който не е играл преди време, може да играе за ветераните. Не обичам да вървя в ложата, а и с цел да отидеш някъде, първо би трябвало да те поканят.

- Сега ще те върнем към една паметна дата в твоята кариера – 17 март 1982 година и реванша от шампионата за Купата на европейските първенци против тогавашния настоящ притежател Ливърпул. Какво си спомняш от този дуел?
- По принцип си припомням много неща от множеството такива мачове. Не знам дали в миналото в историята си Ливърпул е имал толкоз мощен тим, както тогава. Там загубихме с 0:1, само че мисля, че играхме доста по-добре. Тогава се играеше по-лесно на открито, защото те градят играта. Бяхме добър тим, теренът на „ Васил Левски “ беше малко глинест и може би ни бяха подценили. Двете неточности, които направи Гробелар, взеха решение мача. Имаше интервал, в който правехме такива резултати, само че не тръгвахме да играем под въздействието на страстите, а играехме по-уравновесено. Да, защитавахме се през по-голямата част, само че преди този момент имахме един мач с Монако. Там направихме 0:0, а тук ги бихме в продълженията и отидохме напред.

- Приемаш ли, че при успеха на ЦСКА с 1:0 над Нотингам българският тим е играл доста съвременен футбол за времето си?
- Това беше най-силният мач на нашия тим! Отстранихме ги, само че по-късно по български в идващия дуел ни отстраниха. Не можехме да бъдем непрекъснати. Тогава англичаните бяха по-лесни за разгадаване, а в този момент има заучени статични положения. Тогава не импровизираха толкоз, само че бяха мощен тим, два пъти подред европейски първенец.

- Защо изчезна публиката? Говорим за мачове, за които събирахте по 70 хиляди на стадион „ Васил Левски “. Сега децата надали ще повярват, че сходно нещо се е случило.
- Не имам вяра, че малкия екран или нещо друго пречи. Хората са по-свободни и имат опция да вървят на открито да следят футболни срещи. Постоянно чувам – този в Нюкасъл, оня в Ливърпул, трети в Барселона. На хората им е забавно, тъй като не са ходили. Може би още десетина години ще го вършат, тъй като не са имали тази опция. А и тук няма какво да гледат. На мачовете с Холандия и Франция имаше много хора. Навремето след срещата с Франция, на която ги бихме с 2:0, няколко години по-късно шефът на футболния съюз Иван Шпатов, лека му пръст и Христо Христов, министър на външната търговия споделиха с какъв брой се е вдигнал взаимнообмена сред България и Франция единствено от една победа. Не съм политик, нито икономист, само че един французин ми сподели по какъв начин въздействат резултатите на тима върху хората. Преди хората споделяха, че като победи ЦСКА, Левски или националният тим хората отиват с наслада на работа в завода. Може да наподобява смешно, само че мисля, че е правилно.
@@@
- Какво е мнението ти за конфликтите сред ЦСКА и Левски в този момент?
- Ако не сте вие публицистите, никой няма да го забележи. Особено последния път, когато играха в локвите. Говорят за тактичност, Делио Роси бил добър, Стамен Белчев… Ами, аз в случай че бях треньор, щях да натисна Левски или ЦСКА и да играя в тяхната половина, а те не могат да изнесат топката. И двата тима се бяха прибрали и чакаха на контраофанзива. Добре, че се случи статичното състояние. Така че, да не имат вяра доста на тези тактики!