Франция носи тежка отговорност за геноцида
Франция е останала сляпа за подготовката на геноцида на тутсите в Руанда през 1994 година и носи тежка и смазваща отговорност за нещастието, гласят изводите в отчет на комисия от историци. Дългоочакваният отчет, показан на френския президент Еманюел Макрон, акцентира в заключенията си неуспеха на Франция в Руанда сред 1990 и 1994 година и това, че е останала сляпа за плъзгащия се към геноцид расистки, подкупен и нападателен режим на президента хуту Жувенал Хабяримана. Това става, макар сигнали, идващи от Кигали, Кампала и Париж, прецизира отчетът. В него обаче се акцентира, че не е потвърдено, че Париж е бил " съизвършител " в геноцида, лишил по данни на Организация на обединените нации живота на минимум 800 000 души сред април и юли 1994 година
Документът акцентира основната отговорност на тогавашния президент социалист Франсоа Митеран в тази политика. В отчета на 14-те историци се споделя, че съобразяването с властта в Руанда е произтичало от волята на президента и президентската институция. В продължение на 2 години историците са прегледали десетки хиляди френски архивни единици. Авторите акцентират, че Митеран е поддържал мощна, персонална и директна връзка с Хабяримана.
Тази връзка, дружно с етническия прочит на обстановката в Руанда, оправдават доставката обилни количества оръжия и боеприпаси за режима на Хабяримана, както и огромното присъединяване на френски военни във образуването на държавните руандийски въоръжени сили.
Докладът осъжда също съществуването на нерегламентирани административни практики, паралелни информационни връзки и даже командване, заобикаляни правни процедури и дейности за заплашване при реализирането на политика, определяна всъщност от Елисейския замък и кръга, непосредствен до Митеран.
По време на самия геноцид Франция постепенно скъсва с носещите отговорност лица и продължава да счита за най-голяма опасност Руандийския родолюбив фронт на тутсите, поставил завършек на геноцида, показват историците.
Франция реагира късно с военно-хуманитарната интервенция " Тюркоаз " през август 1994 година Тя оказва помощ за спасяването на живота на доста хора, само че не и на голямото болшинство тутси в Руанда, избити през първите седмици на геноцида.
Въпреки че връзките сред Париж и Кигали се успокоиха през 2017 година с идването на власт на президента Макрон, ролята на Франция в Руанда, дълго време упреквана от Кигали в " съучастничество " в геноцида, остава избухлива тематика към този момент 25 години. Тя е и обект на плевел и прочувствен спор сред откриватели, академични преподаватели и политици.
Комисията, управлявана от историка Венсан Дюклер, беше основана през 2019 година от президента Макрон, които има предпочитание да бъде реализиран прогрес по чувствителни въпроси.
Документът акцентира основната отговорност на тогавашния президент социалист Франсоа Митеран в тази политика. В отчета на 14-те историци се споделя, че съобразяването с властта в Руанда е произтичало от волята на президента и президентската институция. В продължение на 2 години историците са прегледали десетки хиляди френски архивни единици. Авторите акцентират, че Митеран е поддържал мощна, персонална и директна връзка с Хабяримана.
Тази връзка, дружно с етническия прочит на обстановката в Руанда, оправдават доставката обилни количества оръжия и боеприпаси за режима на Хабяримана, както и огромното присъединяване на френски военни във образуването на държавните руандийски въоръжени сили.
Докладът осъжда също съществуването на нерегламентирани административни практики, паралелни информационни връзки и даже командване, заобикаляни правни процедури и дейности за заплашване при реализирането на политика, определяна всъщност от Елисейския замък и кръга, непосредствен до Митеран.
По време на самия геноцид Франция постепенно скъсва с носещите отговорност лица и продължава да счита за най-голяма опасност Руандийския родолюбив фронт на тутсите, поставил завършек на геноцида, показват историците.
Франция реагира късно с военно-хуманитарната интервенция " Тюркоаз " през август 1994 година Тя оказва помощ за спасяването на живота на доста хора, само че не и на голямото болшинство тутси в Руанда, избити през първите седмици на геноцида.
Въпреки че връзките сред Париж и Кигали се успокоиха през 2017 година с идването на власт на президента Макрон, ролята на Франция в Руанда, дълго време упреквана от Кигали в " съучастничество " в геноцида, остава избухлива тематика към този момент 25 години. Тя е и обект на плевел и прочувствен спор сред откриватели, академични преподаватели и политици.
Комисията, управлявана от историка Венсан Дюклер, беше основана през 2019 година от президента Макрон, които има предпочитание да бъде реализиран прогрес по чувствителни въпроси.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ