Хищни мебели произвеждат ток
Филмите на ужасите могат да сервират стенен часовник, който цъка с силата на уловените от него мухи, масичка, похапваща непредпазливи мишки, или лампа, светеща с калориите от смлени инсекти. Но този призрачен сън е – в действителност странна, само че действителност, основана от английски дизайнери, решили да покачат функционалността на мебелировкатa непременно.
Серията особени творби се назовава
" Домашни месоядни развлекателни роботи "
(Carnivorous Domestic Entertainment Robot Series). Както постоянно, един гледа женитба, различен – секира.
Всъщност работата на дизайнерите Джеймс Огър и Джими Лоазо единствено на пръв взор наподобява като плод на заниманията на двама луди учени. Те обичат нетривиалния метод към безусловно нормални предмети, като стъпват на хубавичко основа на последните научни и механически постижения.
Нестандартните създатели са създатели на високотехнологичен кучешки нашийник, както и на куп други странни принадлежности, свързани с животните. И то по принцип такива, облекчаващи живота на гадинките – като очилата за нощно виждане за мишки. Така гризачите получават късмет в надлъгването със змиите.
Не всички тези концепции са въплътени в работещи прототипи. Но хищните мебели в действителност работят.
Особено внимание заслужава
електронният часовник, който лови мухи
и други дребни ципокрили. За задачата времемерът е оборудван с дълга лепкава лента, която постепенно се върти на два барабана.
Близо до единия тъпан е инсталиран нож, който снема труповете в съд, представляващ микробиологична батерия. Бактериите, заселени в него, разлагат тленните остатъци на жертвите, като при този развой отделят електричество. С него се и зарежда часовникът, както и моторът, въртящ лепкавата лента.
Подобен е правилото на деяние на лампата мухоловка, основана от Огър и Лоазо. Разликата е в това, че тя не чака пасивно плячката си, а я примамва с ултравиолетова светлина.
Докато е потребна като лампа, тя свети във забележимия диапазон с сила от електрическата мрежа. Но откакто стопаните си легнат, в устройството
се включва ултравиолетовата “стръв ”.
Насекомите се пъхат в клопката и по познатата скица попадат в микробния електрогенератор, захранващ подмамващите ултравиолетови светодиоди.
Ако тези две устройства са далечна реплика на хищните тропически цветя, то идващото без терзание употребява не правилото, а самата паяжина.
Този робот има няколко пръчки, към които същински паяци плетат същински мрежи. Трудовият развой се следи от видеосистема с простичка стратегия за различаване на изображения.
