Кога предците ни са започнали да се учат от предците си?
Технологиите и знанията, както и полезностите и убежденията ни, са образувани от хиляди генерации хора. Но по кое време е почнал този развой на струпване? Или, казано по различен метод, по кое време най-рано нашите предшественици са почнали да употребяват знанията на другите?
Кумулативната просвета, процесът на струпване на механически и софтуерни познания посредством обществено заучаване, от ден на ден се възприема като основен фактор за триумфа ни като тип. За първи път концепцията попада на вниманието на необятната общност през 90-те години на ХХ век, главно като метод за разграничение на човешката просвета от тази на други типове. Разбира се, доста типове имат „ просвета “, само че единствено хората могат да натрупват модификации с течение на времето.
Разбира се, от този момент насам тази концепция е оспорвана, като разнообразни безчовечен типове показват форми на кумулативна просвета, в това число други примати като шимпанзета, павиани и макаци, както и гълъби и други птици, а също и китове и делфини.
Независимо от това тази система въпреки всичко играе значима роля в човешкото развиване, като ни разрешава да се приспособяваме към разнообразната среда и другите провокации на света. А в този момент към този момент е ясно и по кое време е почнал този развой в еволюцията ни.
Според откривателите Чарлз Перо, доцент в Училището по човешка еволюция и обществени промени към Държавния университет на Аризона, и Джонатан Пейдж, постдокторант в Университета на Мисури и докторант от ДУА, кумулативната просвета е почнала бързо преди към 600 000 години.
„ Нашият тип, Хомо сапиенс – изяснява Перо в изказването си, – сполучливо се е приспособил към екологичните условия – от тропическите гори до арктическата тундра – които изискват решаването на разнообразни типове проблеми. “
„ Кумулативната просвета е от основно значение за това, защото разрешава на човешките популации да надграждат и комбинират решенията на предходните генерации и да създават нови комплицирани решения на проблеми доста бързо. Резултатът е, че нашите култури – от софтуерните проблеми и решения до метода, по който организираме институциите си, са прекомерно комплицирани, с цел да могат обособените хора да ги измислят независимо. “
За да проучат по кое време е настъпил този поврат, Пейдж и Перо изследват разликите в сложността на техниките за произвеждане на каменни принадлежности в археологическите записи за последните 3,3 милиона години.
За да открият базовата линия за сложността на технологията за разработване на каменни принадлежности, която може да бъде основана без кумулативна просвета, двойката изследва такива, направени от безчовечен типове, като шимпанзетата. Те също по този начин изследват опитите за разработване на принадлежности от елементарни кремъчни камъни.
Според екипа сложността на технологиите за разработване на каменни принадлежности може да бъде разбрана от позиция на броя стъпки, подхванати при разработване на инструмента. Тези стъпки се назовават процедурни единици (ПЕ).
Резултатите демонстрират, че отпреди към 3,3 до 1,8 милиона години, по времето, когато са живели австралопитеците и най-ранните типове Хомо, изработването на каменни принадлежности е било в границите на базовия диапазон от 1 до 6 ПЕ. След това, от преди към 1,8 млн. до 600 000 години, този диапазон нараства до 4-7 ПЕ. Преди 600 000 години обаче сложността на направата бързо повишена до диапазон от 5 до 18 ПЕ.
„ Преди към 600 000 години популациите от хоминини стартират да разчитат на извънредно комплицирани технологии, а след този миг също следим единствено бързо повишаване на тази трудност. И двете констатации съответстват с това, което чакаме да забележим измежду групи, които разчитат на кумулативна просвета “, споделя Пейдж.
Възможно е търсенето на храна благодарение на принадлежности да е довело до началото на кумулативната ни просвета. Ранните хоминини – които са живели преди към 3,4 до 2 милиона години – евентуално са разчитали на тактики за хранене, при които са употребявани принадлежности за разфасоване на месото и достъп до сложни елементи от храната като мозък и органи.
Това с течение на времето може да е довело до промени, както пишат създателите: „ когато кумулативната просвета стартира да създава адаптивно ноу-хау, селективният напън върху мозъка и процесите на развиване улесняват придобиването, съхраняването и потреблението на тази културна информация “.
Възможно е и други форми на обществено образование да са повлияли на този развой, само че откривателите считат, че едвам през междинния плейстоцен се появяват доказателства за бързи промени в софтуерната трудност на живота.
Това е и времето с повече доказателства за следен огън и домашни пространства в археологическите записи. Те евентуално са били резултат от кумулативната просвета, дружно с други ранни технологии като дървени структури, основани с трупи, издялани благодарение на сечива. Тези принадлежности са се състояли от каменни остриета, прикрепени към дървени или костени дръжки.
Ако Пейдж и Перо са прави, тогава кумулативната просвета може да е почнала през епохата на междинния плейстоцен и да е предшествала разделянето на неандерталците и актуалните хора.
