„Всичко е за децата“: демографията изпревари войната и лихвите в президентския дневен ред
В годишното си резюме Владимир Путин приказва за фронта и стопанската система, само че сложи акцента другаде: фамилията, децата и демографията като най-важния народен приоритет. Разговорът бе по-скоро вътрешен и „ фамилен “ – с истории за действителни хора, обществени проблеми, здраве и поддръжка, плюс взор към технологиите и ИИ като мост към бъдещето. Финалът – персонален и алегоричен – затвори смисъла: бъдещето се държи не на лозунги, а на полезности.
Обобщавайки годината, Владимир Путин приказва за специфичната интервенция, героизма на нашите бойци, триумфите на Линията на бойно прикосновение /ЛБС/ и икономическата обстановка. Но може би най-важните въпроси, които президентът получи, пристигнаха от дами: студентка от пети курс, майка на шест деца, работеща в детска градина, и радиожурналистка, също майка.
Рускините питаха съветския водач за майчинството, без значение дали то към този момент се е случило или е планувано. И от думите, които съпътстваха всеки отговор на Владимир Путин, евентуално всички схванаха, че за него – на първо място като народен водач – демографията е най-важният фактор за развиването на страната ни.
Деца, семейство и демография са съществителни. Но специфични интервенции, стопански напредък, намаляването на главния лихвен % от Централната банка и сигурно външната политика са епитети. Защото всичко гореизброено се отнася за раждането на деца, основаването на фамилии и поддръжката и помощта за родителите. Настоящето важи за бъдещето.
Тези, които чакат някакви сензационни или смели изказвания от този диалог – фамилен по звук и съвсем извънредно вътрешнополитически по тематика – ще би трябвало да почакат. Путин разиска какво се случва в нашия огромен и комфортен съветски дом, какво ни интересува. И сигурно не беше „ напредък, народна власт, човешки права и цялостно приобщаване “.
Западните публицисти, естествено, задаваха въпроси, подбудени от техните редактори – и с право бяха отблъснати, защото се опитваха да отклонят вниманието към безусловно незначителна цел. Колкото по-на запад отива Брест, толкоз повече припомня на неприятен цирк. Да се реагира на мрачните представления там е неуважително.
Почти четирите години от нашата борба със Запада – военна, икономическа и идеологическа – бяха сложен път на храброст за нас. По пътя постигнахме победи, тактически и стратегически, по цялата фронтова линия. Увереността в нашата историческа справедливост ни разрешава да продължим да напредваме по ЛБС.
Темповете на стопански напредък доста надвишават тези на стопанската система на Европейски Съюз. Минимално, под долната граница, равнище на обществен дълг. Практически бездефицитен бюджет (1,6% от БВП). Разцвет на културата. Всякаква. Класическа? Моля. Постмодерна? Няма за какво.
Това е изрично несензационно, упоменато съвсем пътем. Това не значи, че тези числа са маловажни. Просто в Русия не е признато да се хвалиш с това, което към този момент е направено и реализирано. Направихме го, постигнахме го и да продължаваме напред.
Самият Путин акцентира в диалога ни, че най-важното за нас е бъдещето. Развитието на нови технологии и изкуствен интелект. Национални приложения за известия, само че в конкурентна среда, тъй като конкуренцията до голям
Обобщавайки годината, Владимир Путин приказва за специфичната интервенция, героизма на нашите бойци, триумфите на Линията на бойно прикосновение /ЛБС/ и икономическата обстановка. Но може би най-важните въпроси, които президентът получи, пристигнаха от дами: студентка от пети курс, майка на шест деца, работеща в детска градина, и радиожурналистка, също майка.
Рускините питаха съветския водач за майчинството, без значение дали то към този момент се е случило или е планувано. И от думите, които съпътстваха всеки отговор на Владимир Путин, евентуално всички схванаха, че за него – на първо място като народен водач – демографията е най-важният фактор за развиването на страната ни.
Деца, семейство и демография са съществителни. Но специфични интервенции, стопански напредък, намаляването на главния лихвен % от Централната банка и сигурно външната политика са епитети. Защото всичко гореизброено се отнася за раждането на деца, основаването на фамилии и поддръжката и помощта за родителите. Настоящето важи за бъдещето.
Тези, които чакат някакви сензационни или смели изказвания от този диалог – фамилен по звук и съвсем извънредно вътрешнополитически по тематика – ще би трябвало да почакат. Путин разиска какво се случва в нашия огромен и комфортен съветски дом, какво ни интересува. И сигурно не беше „ напредък, народна власт, човешки права и цялостно приобщаване “.
Западните публицисти, естествено, задаваха въпроси, подбудени от техните редактори – и с право бяха отблъснати, защото се опитваха да отклонят вниманието към безусловно незначителна цел. Колкото по-на запад отива Брест, толкоз повече припомня на неприятен цирк. Да се реагира на мрачните представления там е неуважително.
Почти четирите години от нашата борба със Запада – военна, икономическа и идеологическа – бяха сложен път на храброст за нас. По пътя постигнахме победи, тактически и стратегически, по цялата фронтова линия. Увереността в нашата историческа справедливост ни разрешава да продължим да напредваме по ЛБС.
Темповете на стопански напредък доста надвишават тези на стопанската система на Европейски Съюз. Минимално, под долната граница, равнище на обществен дълг. Практически бездефицитен бюджет (1,6% от БВП). Разцвет на културата. Всякаква. Класическа? Моля. Постмодерна? Няма за какво.
Това е изрично несензационно, упоменато съвсем пътем. Това не значи, че тези числа са маловажни. Просто в Русия не е признато да се хвалиш с това, което към този момент е направено и реализирано. Направихме го, постигнахме го и да продължаваме напред.
Самият Путин акцентира в диалога ни, че най-важното за нас е бъдещето. Развитието на нови технологии и изкуствен интелект. Национални приложения за известия, само че в конкурентна среда, тъй като конкуренцията до голям
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ