Колко сателита има в орбита в момента?
Ако желаеме да живеем в актуалния свят, няма по какъв начин да не сме подвластни от космоса. Спътниците, които се носят над главите ни, ни обезпечават телекомуникации и тъкмо позициониране, както и ни предизвестяват с прогнози за времето и доста други разбори, като да вземем за пример следене на горските пожари, наводненията, ледовете и замърсителите, изпускани в атмосферата.
Но през последните няколко години броят на спътниците набъбна неимоверно и това промени пейзажа. По данни на Службата на Организация на обединените нации по въпросите на галактическото пространство към днешна дата, 11 юни, в орбита към нашата планета има 11 780 спътника. Повечето от тях действат и са в ниска околоземна орбита.
Геостационарната орбита (ГСО) е известна още като геосинхронна орбита и се намира на 35 786 км. височина над земния екватор. Един подложен там сателит ще лети над едно и също място на земната повърхнина като се движи към планетата с съразмерно еквивалентна скорост на тази, с която Земята се върти към себе си. Понастоящем там има 552 спътника. Комуникационните спътници и спътниците за прогнозиране на времето постоянно се разполагат в ГСО.
След това има междинна земна орбита (СЗО) – обширна област от 2 000 км височина нагоре чак до ГСО. Това е главното място за съзвездията от навигационни спътници като Глобалната система за позициониране, „ Галилео “, ГЛОНАСС и „ БейДу “. В момента в това пространство има 199 спътника, само че някои снабдители на галактически интернет обмислят да се реалокират в него.
И повода за това е, че ниската земна орбита (НЗО) става пренаселена. Понастоящем там има 8 110 спътника, като 6 050 от тях са от мегасъзвездието Starlink на SpaceX. Проектът на компанията на Илон Мъск има за цел да удвои настоящия брой и да доближи близо 12 000 спътника. След това той може да бъде уголемен още повече и да доближи 34 400 спътника.
Съществуват доста опасения по отношение на разполагането на толкоз доста спътници, изключително в НЗО. Едно от главните е по какъв начин това трансформира нощното небе както за астрономията, по този начин и просто във връзка с светлинното замърсяване, даже в региони, които нямат изкуствено осветяване.
Другото безпокойство е голямото нарастване на галактическия отпадък. Космосът сигурно е огромен, само че забавните и скъпи орбити са дребна част от него. Спътниците би трябвало постоянно да поправят орбитите си и всички тези придвижвания водят до секване на пътищата на някои от тях. Но какво се случва, когато те към този момент не работят? Всъщност съществуват съвсем 3000 такива! Техните орбити ще продължат да се трансформират, само че без да имаме опция да ги направляваме.
Сблъсъците пораждат конфликти, просто тъй като като се разпадне един галактически отпадък, се трансформира в рой галактически боклуци… Учените се притесняват, че можем да се окажем в обстановка на синдрома на Кеслер, при която броят на конфликтите и количеството на галактическите боклуци нарастват експоненциално. Този сюжет би могъл да направи цели райони от околоземното пространство в рискови за прекосяване.
