Който обещава въже за Путин, натиска ядреното му копче
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Войната в Украйна навлиза в основен миг. Това е моментът, когато Съединените щати и Европа би трябвало да намерят метод, който ще разреши на Русия (без Владимир Путин, в случай че е възможно) да излезе от безизходицата на войната, без да бъде смазана. Това твърди в своя публикация за френския всекидневник La Tribune мозъчният концерн Mars.
Войната в Украйна преди малко навлезе в нова фаза, цялостна с рискове и неустановеност. Отчаяният режим на Путин, който не желае да поеме отговорност за закононарушенията на своите бойци, продължава стремглавия си порив, като анексира териториите, окупирани в продължение на седем месеца, и се активизира, с цел да резервира своите завоевания. Путин е подготвен да избие живите сили на своя народ, свикан на оръжие не за отбрана на отечеството, а единствено с цел да резервира лицето си. Лошо оборудвани, зле подготвени, зле командвани, тези хора, лишени от каквато и да е морална мощ с изключение на инстинкта за оцеляване, ще бъдат накълцани като пушечно месо. В параноичната си полуда на Путин не му пука.
Но паралелът с Хитлер стопира дотук. Или по-скоро би трябвало да се поставите на мястото на Сталин, Рузвелт и Чърчил и да си визиите Третия райх, екипиран с най-мощния нуклеарен боеприпас. Очевидно Берлин нямаше да падне и Хитлер нямаше да се самоубие. Нямаше да има безусловна капитулация. Така че щеше да е належащо да се договаря с Третия райх, опустошен от войната и отслабен.
Зад омразния Путин Макрон вижда Русия
В своите записки ( " Втората международна война ", том I, стр. 312), Чърчил, който надали може да бъде упрекнат в плашливост или пацифизъм, преценя по този метод влизането във войната на неговата страна и Франция: "... Англия излиза напред, водейки Франция за ръка, с цел да подсигурява целостта на Полша, която единствено шест месеца преди този момент е взела участие с хиенски вкус в ограбването и унищожаването на чехословашката страна. Имаше някакъв смисъл в желанието да се бием за Чехословакия през 1938 година (...), само че беше счетено за безразсъдно, неразумно, неприлично за актуалната мисъл и морал. И въпреки всичко в този момент двете западни демокрации най-сетне се оповестиха подготвени да рискуват живота си за териториалната целокупност на Полша. Наистина би трябвало да копаете надълбоко в историята (...) на човечеството, с цел да намерите еквивалента на този цялостен и неочакван поврат след пет или шест години на безгрижна политика на успокояване и примирие, съвсем изменящи се за една нощ в приемане на явно неизбежната опция за война при доста по-тежки условия и в най-големи мащаби... "
Днес, когато Емануел Макрон се нагърбва да поддържа разговора с Русия на Путин все пак, той е прав. Като рационален международен водач, той знае, че няма избор. За разлика от другите държави-членки на Европейски Съюз, Франция е нуклеарна мощ, член на P5, петте непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а също и петте " оръжейни " страни по смисъла на Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия. Не забравяйте, че ДНЯО не не разрешава нуклеарната опасност против друга нуклеарна сила; това е самият принцип на възпирането и това в действителност отличава Франция от всички останали членове на Европейски Съюз. Зад омразния Путин Макрон вижда точно Русия и тази Русия постоянно ще бъде комшия на Европа. Той мисли за бъдещето. Бъдещето на Русия, само че на първо място на Франция, на Европа и на човечеството.
Ядрените оръжия - стабилизиращ баланс
Човек се чуди какво си мислят тези, които упорстват за ускорение на въоръжаването на Украйна. Разбира се, всички желаят Украйна да си върне незаслужено и нелегално окупираните територии. Но не се размечтавайте, Путин в никакъв случай няма да признае грешката си и още по-малко провалянето си. За него това е въпрос на оцеляване. Така че, в случай че няма нова съветска гражданска война, която да докара до нов Брест-Литовски мир (но къде е Ленин, изпратен от Германия в пломбиран вагон?), колкото по-притисната е Русия, толкоз по-голям ще бъде рискът от нуклеарна злополука. Преди всичко Путин не би трябвало да бъде притискан в ъгъла. Да му обещаеш въжето е най-хубавият метод да го насърчиш в стремглавото му препускане. Очевидно той би трябвало да резервира лицето си, даже това да ни е обратно, тъй като това е единственото изискване за реализиране на компромис, който ще спре войната.
Без да наскърбявам всички, които считат притежаването на атомно оръжие и нуклеарното въздържане за аморално, президентът Зеленски също е прав: в случай че Киев беше запазил и поддържаше нуклеарния боеприпас, който имаше през 1994 година, Украйна щеше да живее през днешния ден в мир в границите си от 1991 година Законът е единствено " парче хартия " за агресор без религия и закон. Само способността да се употребява мощ защищава от мощ. Десетките хиляди животи, разрушени през днешния ден в Украйна, предвещават милионите жертви на свят без нуклеарни оръжия. Слава Богу, краят на нуклеарните оръжия в близко бъдеще наподобява измамлив, като парадоксално предлага стабилизиращ баланс сред страните.
Продължаването на войната може да докара единствено до злополука
Може да се разбере омразата на украинците към руснаците, поддържана от двете страни повече от 10 години. Можем да имаме вяра, че техният шовинизъм е законен, тъй като е подхранван от тривековно съветско подтисничество против духа на казашката независимост и паметта за ужасния апетит от 30-те години на предишния век. Можем да подкрепим полската упоритост за възобновяване на нова " република на двете народи ", един тип възобновление на Полско-Литовското кралство, потомствен зложелател на Велика Русия, след неуспеха през 1921 година (преди век) в Киев против Червената войска на Троцки. Може да желаеме да интегрираме украинската работна ръка в единния пазар, с цел да понижим индустриалните разноски и да улесним европейския експорт. Но това не би трябвало да се прави в ущърб на мира на останалия свят или на нашите ползи, на нас, французите.
През 2014 година на Путин трябваше да му се подсети за уговорките му по Будапещенския меморандум. И точно в Украйна, а не в Румъния, трябваше да бъде изпратен френски контингент, и то от януари. Жестът, колкото и да беше алегоричен, би бил свестен от всички настоящи лица. Това щеше да благоприятства договарянията и да проправи пътя за компромис. Помощта за удължение на войната през днешния ден може да докара единствено до злополука.
Мирът в Европа зависи единствено от американците
Президентът Макрон е прав да отхвърли съветското нуклеарно изнудване. Но също по този начин би трябвало да отхвърлим изнудването на украинските националисти, полските националисти и всички европейски националисти, подготвени да играят на съветска рулетка в името на своята ненавист или своите ползи. В публикация с красноречиво заглавие, оповестена на 27 септември ( " Поражението на Русия би било проблем на Америка " ), списание Foreign Policy не споделя нищо по-различно от това, което е споделил Чърчил: " Никой не може да спре украинските ястреби да създадат победна обиколка, само че е от значително значение да ги предпазим от това да накарат Запада да повтори предишните си неточности. От реномирано списание, близо до американските демократи, това звучи като предизвестие.
Днес наподобява явно, че администрацията на Байдън е единствената, която може да принуди украинците да създадат компромис. Достатъчно е за една нощ да се приключи поддръжката на разследващите и командните запаси (никой не знае къде се намира украинският център за осъществяване на интервенции и кой го командва) и да се пресечен доставките, в частност на муниции. Отново мирът в Европа зависи единствено от американците. Те имаха интерес от експлоадирането на тази война, с цел да делегитимират европейските искания за стратегическа автономност, да легитимират наново НАТО и да отслабят Русия дотам, че тя към този момент да не е опасност за съдружниците. След като задачите на войната са реализирани, с цената на ужасяващо страдалчество за украинския народ, е време да свирим края на играта и да принудим Украйна да се съгласи на отстъпки. Именно на тази цена ще се избегне рискът от нуклеарна злополука.
Съединените щати към този момент нямат никакъв интерес войната да се проточи до такава степен, че Русия да се разпадне. Шансовете демократичен режим да се откри в Москва след Путин са дребни. Руснаците към този момент не желаят да претърпяват още веднъж ерата на Елцин. Вероятността е още по-националистичен и подкупен режим (помислете за Пригожин, кръстника на " Вагнер ", който неотдавна разгласи упоритостите си) да го наследи, подкрепян от недоволството на популацията. Изглежда, че Путин към момента управлява вътрешните битки за власт в Кремъл, само че докога? Полската фантазия (теоретизирана от Пилсудски) за Русия, разграничена сред разнообразни самостоятелни формирания, по никакъв метод не дава отговор на американските ползи, тъй като това доста ще укрепи Китай, който по-късно незабавно ще господства в Сибир и съветския Далечен изток. Интересът на Съединените щати в действителност е да поддържат в Кремъл един отслабен, само че не изцяло надвит режим.
Украйна няма да бъде признателна на Франция
Ето за какво доставката на няколко танка Leclerc на Украйна би била пагубна и ненавременна концепция. Френската войска би трябвало да поддържа оборудването и военните си ресурси в размер за обективни потребности, с цел да продължи да се образова (тези танкове в действителност се употребяват за оперативна подготовка), да поеме уговорките си и да пази територията си на всички континенти и всички океани. Франция към този момент е ангажирана военно, нейната войска е на оптималния си потенциал след 30 години бюджети, пожертвани в интерес на европейската взаимност.
Тъй като би трябвало да се помни, че дивидентите от мира не бяха реинвестирани във Франция, а в европейски принос, който разреши на страни като Полша да могат през днешния ден да купуват хиляди бронирани машини, танкове, гаубици и изтребители в Южна Корея, Съединени американски щати, малко в Германия, само че не изключително и във Франция.
Трагичното прекарване от 1939 година би трябвало да отвори очите ни за смъртоносния риск, на който бихме се изложили, следвайки сляпо нашите съдружници. Нека не си вършим илюзии: не повече от Полша, Украйна ще има и най-малкото самопризнание към Франция за военна поддръжка, която би била направена в ущърб на френската войска. Украинската войска ще бъде оборудвана с американска техника и точка.
Държавите нямат другари, те имат единствено ползи. Въпреки това, след Анна Киевска през 19 век, френските ползи рядко се пресичат с тези на Украйна. Нищо човешко не е непознато на универсализма на полезностите, носени от Френската република, в това отношение всяка демократична страна, колкото и скорошна да е тя, е другар и евентуален съдружник, само че бъдещето на Франция е другаде: не на крайбрежията на Херсон, а на всички океани в позиционирането му като мощ на салдото. Свидетелство за това е поканата на президента Макрон за Азиатско-тихоокеанския конгрес в Банкок.
Урокът от 1940 година ни не разрешава да вием дружно с глутницата
Ние обявихме война на Германия през 1939 година в символ на взаимност с поляците и претърпяхме най-тежкото проваляне в нашата дълга история. Въпросът през днешния ден не е да се чудим за уместността на автоматизираните съюзи. Ако групата MARS е една от тези, които пазят участието в атлантическия съюз, това е тъкмо тъй като са научени уроците от историята: политически този съюз по никакъв метод не е автоматизиран (трябва да препрочетете деликатно известния член 5), а военно НАТО е с евентуална успеваемост без аналог в историята заради организацията на своето командване и стандартите си за оперативна съгласуемост.
Високата тактика и политическата връзка рядко съответстват. В природата на един общественик е да откри куража да се опълчи на духа на глутницата. Урокът от 1940 година ни не разрешава през днешния ден да вием в един хор с нея. Както сподели де Гол, в случай че Франция води война, това би трябвало да е нейната война, тя би трябвало да може да я води при цялостна независимост и цялостна автономност, даже в границите на съюз.
Режимът на Путин не е наш другар, само че в този миг не е и наш директен зложелател. Разбира се, никой няма да съжалява, когато бъде свален (дано да стане допустимо най-скоро), само че в това време той към момента цари в Кремъл и остава кадърен да ни унищожи за част от секундата, без значение какъв брой вреди ще му нанесат петдесетте нуклеарни бойни глави, непрекъснато ориентирани към главата му от най-дълбоките океани. Възпирането не е единствено оръжейна система, то е на първо място воля, доверие, език и дипломация.
Войната в Украйна навлиза в основен миг. Това е моментът, когато Съединените щати и Европа би трябвало да намерят метод, който ще разреши на Русия (без Владимир Путин, в случай че е възможно) да излезе от безизходицата на войната, без да бъде смазана. Това твърди в своя публикация за френския всекидневник La Tribune мозъчният концерн Mars.
Войната в Украйна преди малко навлезе в нова фаза, цялостна с рискове и неустановеност. Отчаяният режим на Путин, който не желае да поеме отговорност за закононарушенията на своите бойци, продължава стремглавия си порив, като анексира териториите, окупирани в продължение на седем месеца, и се активизира, с цел да резервира своите завоевания. Путин е подготвен да избие живите сили на своя народ, свикан на оръжие не за отбрана на отечеството, а единствено с цел да резервира лицето си. Лошо оборудвани, зле подготвени, зле командвани, тези хора, лишени от каквато и да е морална мощ с изключение на инстинкта за оцеляване, ще бъдат накълцани като пушечно месо. В параноичната си полуда на Путин не му пука.
Но паралелът с Хитлер стопира дотук. Или по-скоро би трябвало да се поставите на мястото на Сталин, Рузвелт и Чърчил и да си визиите Третия райх, екипиран с най-мощния нуклеарен боеприпас. Очевидно Берлин нямаше да падне и Хитлер нямаше да се самоубие. Нямаше да има безусловна капитулация. Така че щеше да е належащо да се договаря с Третия райх, опустошен от войната и отслабен.
Зад омразния Путин Макрон вижда Русия
В своите записки ( " Втората международна война ", том I, стр. 312), Чърчил, който надали може да бъде упрекнат в плашливост или пацифизъм, преценя по този метод влизането във войната на неговата страна и Франция: "... Англия излиза напред, водейки Франция за ръка, с цел да подсигурява целостта на Полша, която единствено шест месеца преди този момент е взела участие с хиенски вкус в ограбването и унищожаването на чехословашката страна. Имаше някакъв смисъл в желанието да се бием за Чехословакия през 1938 година (...), само че беше счетено за безразсъдно, неразумно, неприлично за актуалната мисъл и морал. И въпреки всичко в този момент двете западни демокрации най-сетне се оповестиха подготвени да рискуват живота си за териториалната целокупност на Полша. Наистина би трябвало да копаете надълбоко в историята (...) на човечеството, с цел да намерите еквивалента на този цялостен и неочакван поврат след пет или шест години на безгрижна политика на успокояване и примирие, съвсем изменящи се за една нощ в приемане на явно неизбежната опция за война при доста по-тежки условия и в най-големи мащаби... "
Днес, когато Емануел Макрон се нагърбва да поддържа разговора с Русия на Путин все пак, той е прав. Като рационален международен водач, той знае, че няма избор. За разлика от другите държави-членки на Европейски Съюз, Франция е нуклеарна мощ, член на P5, петте непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а също и петте " оръжейни " страни по смисъла на Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия. Не забравяйте, че ДНЯО не не разрешава нуклеарната опасност против друга нуклеарна сила; това е самият принцип на възпирането и това в действителност отличава Франция от всички останали членове на Европейски Съюз. Зад омразния Путин Макрон вижда точно Русия и тази Русия постоянно ще бъде комшия на Европа. Той мисли за бъдещето. Бъдещето на Русия, само че на първо място на Франция, на Европа и на човечеството.
Ядрените оръжия - стабилизиращ баланс
Човек се чуди какво си мислят тези, които упорстват за ускорение на въоръжаването на Украйна. Разбира се, всички желаят Украйна да си върне незаслужено и нелегално окупираните територии. Но не се размечтавайте, Путин в никакъв случай няма да признае грешката си и още по-малко провалянето си. За него това е въпрос на оцеляване. Така че, в случай че няма нова съветска гражданска война, която да докара до нов Брест-Литовски мир (но къде е Ленин, изпратен от Германия в пломбиран вагон?), колкото по-притисната е Русия, толкоз по-голям ще бъде рискът от нуклеарна злополука. Преди всичко Путин не би трябвало да бъде притискан в ъгъла. Да му обещаеш въжето е най-хубавият метод да го насърчиш в стремглавото му препускане. Очевидно той би трябвало да резервира лицето си, даже това да ни е обратно, тъй като това е единственото изискване за реализиране на компромис, който ще спре войната.
Без да наскърбявам всички, които считат притежаването на атомно оръжие и нуклеарното въздържане за аморално, президентът Зеленски също е прав: в случай че Киев беше запазил и поддържаше нуклеарния боеприпас, който имаше през 1994 година, Украйна щеше да живее през днешния ден в мир в границите си от 1991 година Законът е единствено " парче хартия " за агресор без религия и закон. Само способността да се употребява мощ защищава от мощ. Десетките хиляди животи, разрушени през днешния ден в Украйна, предвещават милионите жертви на свят без нуклеарни оръжия. Слава Богу, краят на нуклеарните оръжия в близко бъдеще наподобява измамлив, като парадоксално предлага стабилизиращ баланс сред страните.
Продължаването на войната може да докара единствено до злополука
Може да се разбере омразата на украинците към руснаците, поддържана от двете страни повече от 10 години. Можем да имаме вяра, че техният шовинизъм е законен, тъй като е подхранван от тривековно съветско подтисничество против духа на казашката независимост и паметта за ужасния апетит от 30-те години на предишния век. Можем да подкрепим полската упоритост за възобновяване на нова " република на двете народи ", един тип възобновление на Полско-Литовското кралство, потомствен зложелател на Велика Русия, след неуспеха през 1921 година (преди век) в Киев против Червената войска на Троцки. Може да желаеме да интегрираме украинската работна ръка в единния пазар, с цел да понижим индустриалните разноски и да улесним европейския експорт. Но това не би трябвало да се прави в ущърб на мира на останалия свят или на нашите ползи, на нас, французите.
През 2014 година на Путин трябваше да му се подсети за уговорките му по Будапещенския меморандум. И точно в Украйна, а не в Румъния, трябваше да бъде изпратен френски контингент, и то от януари. Жестът, колкото и да беше алегоричен, би бил свестен от всички настоящи лица. Това щеше да благоприятства договарянията и да проправи пътя за компромис. Помощта за удължение на войната през днешния ден може да докара единствено до злополука.
Мирът в Европа зависи единствено от американците
Президентът Макрон е прав да отхвърли съветското нуклеарно изнудване. Но също по този начин би трябвало да отхвърлим изнудването на украинските националисти, полските националисти и всички европейски националисти, подготвени да играят на съветска рулетка в името на своята ненавист или своите ползи. В публикация с красноречиво заглавие, оповестена на 27 септември ( " Поражението на Русия би било проблем на Америка " ), списание Foreign Policy не споделя нищо по-различно от това, което е споделил Чърчил: " Никой не може да спре украинските ястреби да създадат победна обиколка, само че е от значително значение да ги предпазим от това да накарат Запада да повтори предишните си неточности. От реномирано списание, близо до американските демократи, това звучи като предизвестие.
Днес наподобява явно, че администрацията на Байдън е единствената, която може да принуди украинците да създадат компромис. Достатъчно е за една нощ да се приключи поддръжката на разследващите и командните запаси (никой не знае къде се намира украинският център за осъществяване на интервенции и кой го командва) и да се пресечен доставките, в частност на муниции. Отново мирът в Европа зависи единствено от американците. Те имаха интерес от експлоадирането на тази война, с цел да делегитимират европейските искания за стратегическа автономност, да легитимират наново НАТО и да отслабят Русия дотам, че тя към този момент да не е опасност за съдружниците. След като задачите на войната са реализирани, с цената на ужасяващо страдалчество за украинския народ, е време да свирим края на играта и да принудим Украйна да се съгласи на отстъпки. Именно на тази цена ще се избегне рискът от нуклеарна злополука.
Съединените щати към този момент нямат никакъв интерес войната да се проточи до такава степен, че Русия да се разпадне. Шансовете демократичен режим да се откри в Москва след Путин са дребни. Руснаците към този момент не желаят да претърпяват още веднъж ерата на Елцин. Вероятността е още по-националистичен и подкупен режим (помислете за Пригожин, кръстника на " Вагнер ", който неотдавна разгласи упоритостите си) да го наследи, подкрепян от недоволството на популацията. Изглежда, че Путин към момента управлява вътрешните битки за власт в Кремъл, само че докога? Полската фантазия (теоретизирана от Пилсудски) за Русия, разграничена сред разнообразни самостоятелни формирания, по никакъв метод не дава отговор на американските ползи, тъй като това доста ще укрепи Китай, който по-късно незабавно ще господства в Сибир и съветския Далечен изток. Интересът на Съединените щати в действителност е да поддържат в Кремъл един отслабен, само че не изцяло надвит режим.
Украйна няма да бъде признателна на Франция
Ето за какво доставката на няколко танка Leclerc на Украйна би била пагубна и ненавременна концепция. Френската войска би трябвало да поддържа оборудването и военните си ресурси в размер за обективни потребности, с цел да продължи да се образова (тези танкове в действителност се употребяват за оперативна подготовка), да поеме уговорките си и да пази територията си на всички континенти и всички океани. Франция към този момент е ангажирана военно, нейната войска е на оптималния си потенциал след 30 години бюджети, пожертвани в интерес на европейската взаимност.
Тъй като би трябвало да се помни, че дивидентите от мира не бяха реинвестирани във Франция, а в европейски принос, който разреши на страни като Полша да могат през днешния ден да купуват хиляди бронирани машини, танкове, гаубици и изтребители в Южна Корея, Съединени американски щати, малко в Германия, само че не изключително и във Франция.
Трагичното прекарване от 1939 година би трябвало да отвори очите ни за смъртоносния риск, на който бихме се изложили, следвайки сляпо нашите съдружници. Нека не си вършим илюзии: не повече от Полша, Украйна ще има и най-малкото самопризнание към Франция за военна поддръжка, която би била направена в ущърб на френската войска. Украинската войска ще бъде оборудвана с американска техника и точка.
Държавите нямат другари, те имат единствено ползи. Въпреки това, след Анна Киевска през 19 век, френските ползи рядко се пресичат с тези на Украйна. Нищо човешко не е непознато на универсализма на полезностите, носени от Френската република, в това отношение всяка демократична страна, колкото и скорошна да е тя, е другар и евентуален съдружник, само че бъдещето на Франция е другаде: не на крайбрежията на Херсон, а на всички океани в позиционирането му като мощ на салдото. Свидетелство за това е поканата на президента Макрон за Азиатско-тихоокеанския конгрес в Банкок.
Урокът от 1940 година ни не разрешава да вием дружно с глутницата
Ние обявихме война на Германия през 1939 година в символ на взаимност с поляците и претърпяхме най-тежкото проваляне в нашата дълга история. Въпросът през днешния ден не е да се чудим за уместността на автоматизираните съюзи. Ако групата MARS е една от тези, които пазят участието в атлантическия съюз, това е тъкмо тъй като са научени уроците от историята: политически този съюз по никакъв метод не е автоматизиран (трябва да препрочетете деликатно известния член 5), а военно НАТО е с евентуална успеваемост без аналог в историята заради организацията на своето командване и стандартите си за оперативна съгласуемост.
Високата тактика и политическата връзка рядко съответстват. В природата на един общественик е да откри куража да се опълчи на духа на глутницата. Урокът от 1940 година ни не разрешава през днешния ден да вием в един хор с нея. Както сподели де Гол, в случай че Франция води война, това би трябвало да е нейната война, тя би трябвало да може да я води при цялостна независимост и цялостна автономност, даже в границите на съюз.
Режимът на Путин не е наш другар, само че в този миг не е и наш директен зложелател. Разбира се, никой няма да съжалява, когато бъде свален (дано да стане допустимо най-скоро), само че в това време той към момента цари в Кремъл и остава кадърен да ни унищожи за част от секундата, без значение какъв брой вреди ще му нанесат петдесетте нуклеарни бойни глави, непрекъснато ориентирани към главата му от най-дълбоките океани. Възпирането не е единствено оръжейна система, то е на първо място воля, доверие, език и дипломация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ