Българското разбиране за неутралитет е да не правим нищо, да лежим ниско долу и да чакаме нещо друго да се случи извън нас
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Политиката не би трябвало да бъде приравнявана до елементарен бизнес, до изработката на един стартъп, тя има доста по-големи цели и задача.
В България съществува тотална каша в разбирането на смисъла на неутралитета. Има интернационално приет държавен неутралитет, какъвто е този на Швейцария, и неутралитет в българското му схващане, което значи да не вършим нищо, да лежим ниско долу и да чакаме нещо друго да се случи отвън нас.
Това съобщи в изявление за БГНЕС общественикът и посланик Елена Поптодорова, два пъти дипломат на България в Съединени американски щати и депутат в VII Велико народно събрание. С нея беседваме за неналичието на водачество и за последствията от това за страната ни.
Според нея аргументите в България да липсва водачество са повече от една.
„ Заради локалните привички партиите не търпят доста ярки фигури. Има едно непрекъснато гласно или мълчешком угнетяване на персони, които биха могли да бъдат водачи при избрани условия. У нас лидерските качества на обособения човек са персонални качества, а не са резултат от партийното строителство. Те не се считат за главен аршин за триумфа на една политическа партия “, съобщи Поптодорова, която е някогашен депутат в първите четири Народни събрания след измененията през 1989 година
Тази наклонност се следи при днешните партии в Народното събрание.
„ Няма ослепителен водач, който да поведе след себе си поддръжници или симпатизанти. По-скоро се разчита на структурирани поддържа, а това по никакъв метод не допуска водачество “, сподели тя.
За да има водачество, би трябвало да има персонална независимост. Човек би трябвало да съобщи предпочитание да води хората, да има кураж и устойчивост, с цел да прокарва позиции.
„ Днес това отсъства. Имаше го през 90-те години, когато наследихме в късната им възраст представители на по-ранните политически партии в България, доста преди да се откри еднопартийната система в страната. Тогава имаше водачество, имаше ораторско изкуство “, споделя Поптодорова.
На нея ѝ липсват пледоарии в Народното събрание: „ Искам да се появи на трибуната оратор, който да увлече освен депутатите в парламентарната зала, а всички хора, които са отвън нея. Всичко това отсъства “.
Според нея липсва и едно по-класическо схващане за политиката.
„ Ако тя бъде приравнена до елементарен бизнес, до това да създадем стартъп, тя е обречена на крах. Политиката има по-големи задачи, по-големи цели. Тя би трябвало да гледа доста години напред и не трябва да е обвързвана с бърз преходен триумф “, акцентира Елена Поптодорова и добави, че по силата на всичко това се оказахме в една пустота от позиция и на водачество, и на визионерство.
Тя е съгласна, че напоследък има наклонност страната да се ръководи като стартъп или Неправителствени организации, само че е изрично срещу те да бъдат дамгосвани.
„ Те имат своята роля в обществото. На тях им се привнесе отговорност и отговорности, които те не могат да изпълнят. Нека Неправителствени организации да си останат там, където им е мястото и да работят върху публичното мнение. Нека стартъпите бъдат в бизнес средата, където да се построява по-съвременна основа. Но политиката и като специалност, и като предопределение, и като задача, сякаш изчезна “, счита дипломат Поптодорова.
Темата за неутралитета е от дълго време експлоатирана още от 90-те години, когато в България се вършат опити да се построи публично мнение в интерес на участието ни в Северноатлантическия алианс. Още тогава се чуват настойчиви гласове за неутралитет. Посланик Поптодорова напомня, че външни фактори би трябвало да признаят неутралитета. За страдание, съгласно нея, в български условия неутралитетът постоянно значи незаемане на позиция.
„ У нас се прави тотална каша от статут на неутралитет: интернационално приет държавен неутралитет и неутралитет, което значи да не вършим нищо, да лежим ниско долу и да чакаме нещо друго да се случи отвън нас. Не може ние да обявим статут на неутралитет, което е потвърдено исторически и писмено. Другият неутралитет е една по-префинена форма, с която да разбираем, че би трябвало да стоим настрани и обратно. Той е гибелен. Той не култивира средата, която би трябвало да създаде водачи. Неутралитетът като отвод от позиция, значи и липса на водачество “, безапелационна е някогашната ни посланичка в Съединени американски щати.
Тя приканва да се замислим и да извадим съответните поучения от държанието на Финландия и Швеция, които доста скоро ще се разделят с интернационално приетия си статут на неутрални страни, присъединявайки се към НАТО.
Те не са се сетили преди два дни, не са се сетили и преди два месеца на 24 февруари. И Швеция, и Финландия започнаха едно доста дискретно, само че пълноценно другарство с НАТО незабавно след анексията на Крим през 2014 година То беше в границите на техния интернационално приет неутралитет до степен и размер, в който те можеха да го вършат “, сподели Поптодорова. Дипломатът уточни, че двете скандинавски страни от години насам вземат участие в учения с страните от НАТО, в съвещания на алианса в уголемен състав и най-важното техните системи за сигурност през тези години станаха безусловно съвместими с натовската система за сигурност както в оръжеен проект, по този начин и във връзка с военното обмисляне и присъединяване в интервенции, а това не е допустимо, в случай че не си оперативно съчетаем.
„ Това, което те направиха не е началото, а разумният свършек на един развой, който е почнал доста от дълго време “, съобщи дипломат Елена Поптодорова.
Политиката не би трябвало да бъде приравнявана до елементарен бизнес, до изработката на един стартъп, тя има доста по-големи цели и задача.
В България съществува тотална каша в разбирането на смисъла на неутралитета. Има интернационално приет държавен неутралитет, какъвто е този на Швейцария, и неутралитет в българското му схващане, което значи да не вършим нищо, да лежим ниско долу и да чакаме нещо друго да се случи отвън нас.
Това съобщи в изявление за БГНЕС общественикът и посланик Елена Поптодорова, два пъти дипломат на България в Съединени американски щати и депутат в VII Велико народно събрание. С нея беседваме за неналичието на водачество и за последствията от това за страната ни.
Според нея аргументите в България да липсва водачество са повече от една.
„ Заради локалните привички партиите не търпят доста ярки фигури. Има едно непрекъснато гласно или мълчешком угнетяване на персони, които биха могли да бъдат водачи при избрани условия. У нас лидерските качества на обособения човек са персонални качества, а не са резултат от партийното строителство. Те не се считат за главен аршин за триумфа на една политическа партия “, съобщи Поптодорова, която е някогашен депутат в първите четири Народни събрания след измененията през 1989 година
Тази наклонност се следи при днешните партии в Народното събрание.
„ Няма ослепителен водач, който да поведе след себе си поддръжници или симпатизанти. По-скоро се разчита на структурирани поддържа, а това по никакъв метод не допуска водачество “, сподели тя.
За да има водачество, би трябвало да има персонална независимост. Човек би трябвало да съобщи предпочитание да води хората, да има кураж и устойчивост, с цел да прокарва позиции.
„ Днес това отсъства. Имаше го през 90-те години, когато наследихме в късната им възраст представители на по-ранните политически партии в България, доста преди да се откри еднопартийната система в страната. Тогава имаше водачество, имаше ораторско изкуство “, споделя Поптодорова.
На нея ѝ липсват пледоарии в Народното събрание: „ Искам да се появи на трибуната оратор, който да увлече освен депутатите в парламентарната зала, а всички хора, които са отвън нея. Всичко това отсъства “.
Според нея липсва и едно по-класическо схващане за политиката.
„ Ако тя бъде приравнена до елементарен бизнес, до това да създадем стартъп, тя е обречена на крах. Политиката има по-големи задачи, по-големи цели. Тя би трябвало да гледа доста години напред и не трябва да е обвързвана с бърз преходен триумф “, акцентира Елена Поптодорова и добави, че по силата на всичко това се оказахме в една пустота от позиция и на водачество, и на визионерство.
Тя е съгласна, че напоследък има наклонност страната да се ръководи като стартъп или Неправителствени организации, само че е изрично срещу те да бъдат дамгосвани.
„ Те имат своята роля в обществото. На тях им се привнесе отговорност и отговорности, които те не могат да изпълнят. Нека Неправителствени организации да си останат там, където им е мястото и да работят върху публичното мнение. Нека стартъпите бъдат в бизнес средата, където да се построява по-съвременна основа. Но политиката и като специалност, и като предопределение, и като задача, сякаш изчезна “, счита дипломат Поптодорова.
Темата за неутралитета е от дълго време експлоатирана още от 90-те години, когато в България се вършат опити да се построи публично мнение в интерес на участието ни в Северноатлантическия алианс. Още тогава се чуват настойчиви гласове за неутралитет. Посланик Поптодорова напомня, че външни фактори би трябвало да признаят неутралитета. За страдание, съгласно нея, в български условия неутралитетът постоянно значи незаемане на позиция.
„ У нас се прави тотална каша от статут на неутралитет: интернационално приет държавен неутралитет и неутралитет, което значи да не вършим нищо, да лежим ниско долу и да чакаме нещо друго да се случи отвън нас. Не може ние да обявим статут на неутралитет, което е потвърдено исторически и писмено. Другият неутралитет е една по-префинена форма, с която да разбираем, че би трябвало да стоим настрани и обратно. Той е гибелен. Той не култивира средата, която би трябвало да създаде водачи. Неутралитетът като отвод от позиция, значи и липса на водачество “, безапелационна е някогашната ни посланичка в Съединени американски щати.
Тя приканва да се замислим и да извадим съответните поучения от държанието на Финландия и Швеция, които доста скоро ще се разделят с интернационално приетия си статут на неутрални страни, присъединявайки се към НАТО.
Те не са се сетили преди два дни, не са се сетили и преди два месеца на 24 февруари. И Швеция, и Финландия започнаха едно доста дискретно, само че пълноценно другарство с НАТО незабавно след анексията на Крим през 2014 година То беше в границите на техния интернационално приет неутралитет до степен и размер, в който те можеха да го вършат “, сподели Поптодорова. Дипломатът уточни, че двете скандинавски страни от години насам вземат участие в учения с страните от НАТО, в съвещания на алианса в уголемен състав и най-важното техните системи за сигурност през тези години станаха безусловно съвместими с натовската система за сигурност както в оръжеен проект, по този начин и във връзка с военното обмисляне и присъединяване в интервенции, а това не е допустимо, в случай че не си оперативно съчетаем.
„ Това, което те направиха не е началото, а разумният свършек на един развой, който е почнал доста от дълго време “, съобщи дипломат Елена Поптодорова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ